Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (13)

13

Хюстън, Тексас

— Контрол, някаква информация? — изкрещя Джизъп.

— Не, сър — отговори експертът по комуникациите. — Нямаме контакт и не получаваме никакви сигнали от „Либърти“.

Джизъп гневно тръшна клипборда на работния си компютър. Контактът с повредения спътник беше осъществен като по учебник. А после, докато екипажът се занимаваше с укрепването, сякаш се отприщи адът…

— Какво се случи горе, ИСЖСК?

Мениджърът на извънредните ситуации, жизнената среда и консумативите се приведе към екрана пред себе си.

— Според данните, с които разполагам, в 19 часа, 22 минути и 47 секунди се появява внезапна загуба на налягането в кабината… — Жената помълча малко, после добави: — Не виждам проблем в системите дори и след загубата на налягането. Вероятно става въпрос за удар на външно тяло…

— Мамка му!

— Медиите настояват за информация, шефе — обади се отговорникът за връзките с обществеността.

— Мамка му! — повтори Джизъп и рязко се извъртя към него. — Кажи им, че имаме проблеми с връзката, но нищо повече!

Човекът кимна и предаде съобщението в залата за пресконференции.

— Охрана, опразнете галерията за зрители! — разпореди се Джизъп.

— Стори ми се, че улових нещо — извика един служител от системния контрол.

— Какво?

— Миг преди разпадането на връзката регистрирах температурен скок в резервоарите с течно гориво.

— Мащаби? — пъргаво се извъртя Джизъп и отиде да надникне в монитора му.

Температурните сензори на резервоара с течен кислород бяха регистрирали внезапна промяна — от минус 298 градуса по Фаренхайт до нула. Това беше станало стотни от секундата преди прекъсването на връзката и означаваше, че замразеното по криогенен път гориво изведнъж е кипнало и се е превърнало в газ. А налягането на този газ върху стените на резервоара е било толкова голямо, че е предизвикало експлозия.

— Огромни — поклати глава служителят.

— Някакви отклонения в криосистемата?

— Не, сър. Единственото отклонение е температурният скок.

Джизъп погледна часа на постъпилата информация. Главният компютър на „Либърти“ беше продължил да работи няколко секунди след температурния скок, регистрирайки нулева дейност в двигателния отсек. А самият скок бе настъпил в 19:22:52.

— ИСЖСК, дай ми пак времето на загуба на налягането! — разпореди се той.

Жената прочете цифрите, които продължаваха да стоят на екрана пред нея. Джизъп започна да пресмята, после поклати глава.

— Налягането в кабината е паднало преди загряването на резервоара — промърмори той. — Какво става, мамка чу?

Вдигна глава към главния екран. Според светещата траектория върху него „Либърти“ се намираше над Тихия океан и се движеше по посока на Северна Калифорния. Върна се с бързи крачки на работното си място и набра кодирания номер на Щаба на американските ВВС.

— Дежурен, нещо от „Либърти“? — задъхано извика той в момента, в който насреща вдигнаха.

— Нищо, сър. Совалката мълчи.

Тим Хешъл вдигна още на първото иззвъняване.

— Фред, това, което виждам в момента, никак не ми харесва — мрачно рече той.

— Хванал си „Либърти“?

— Да. Със съжаление трябва да ти съобщя, че совалката пада, при това адски бързо…

— Къде?

— Кой знае? Тегли една черта през картата на Щатите и чакай. Това, което оцелее след навлизането в атмосферата, положително ще падне някъде около нея… Какво се случи, Фред?

— Още се опитваме да разберем. Всичко вървеше отлично, после изведнъж — бум! Предварителните данни сочат, че е била улучена от нещо…

— Няма начин. Двамата с теб лично работихме по прочистването на прозореца.

— Знам, но за всеки случай те съветвам да прегледаш данните още веднъж и да ги запишеш някъде. По всичко личи, че нещата вървят към втора „Колумбия“…