Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (1)

1

Джахуан,

Китайска народна република

8 юни, 12:10 ч.

Четири…

Ли Чиен си беше дал дума да запази самообладание, но пробуждането на гневния гигант под него го завари неподготвен въпреки десетгодишния стаж като боен пилот във ВВС на Китайската народноосвободителна армия.

Три…

Ли беше заел средното кресло в космическия кораб „Шенджоу-7“, а от двете му страни бяха капитаните Ши и Юрг. Той беше най-старши по чин и командир на полета, но нито този факт, нито честта да ръководи третия пилотиран полет на Китай в Космоса можеха да спрат притока на адреналин в кръвта му.

Две…

Тримата юхангуан — космически пътешественици — бяха заели полулегнало положение и гледаха нагоре, по посока на изстрелването, а телата им бяха увити като пашкули в обемистите космически костюми. По гърба на Ли плъзнаха първите вадички пот. Можеше само да се надява, че влагата няма да се отрази на медицинските сензори, прикрепени към тялото му. Лицевите мускули го заболяха от напрежение в опит да задържат челюстите му неподвижни при силните вибрации след включването на главните двигатели.

Беше абсолютно сигурен в надеждността на китайския космически кораб, но в главата му неволно изплуваха ужасяващите подробности от катастрофата на американската совалка „Колумбия“, случила се едва шестнайсет месеца по-рано. Това не е на хубаво, носи лош късмет, рече си той и започна да си тананика под нос някаква полузабравена песничка от детството.

Преди да навлязат в орбитата, юхангуан бяха в положението на куфари — положение, което никой уважаващ себе си пилот не бе склонен да приеме.

Какво беше онова с кутиите, запита се той, опитвайки се да си припомни евфемизма, използван от първите американски космонавти. А, да, като кутии със сардели…

Едно…

Ли затаи дъх от вълнение. Дълбоко под него се задейства гигантската тяга на осемте двигателя YF-20B, монтирани в основата на ракетата носител. А самата тя, известна с обозначението „Чандзен-2Ф“ — гордост на китайската космическа програма, отдавна беше доказала, че е не по-малко надеждна от легендарната „Сатурн-V“, производство на Съединените щати.

След успешното влизане в орбита на безпилотния кораб „Шенджоу-3“ председателят Цзян Цземин предложи ново, по-поетично име за кораба, олицетворяващ националните надежди и амбиции: Шенджан — „Божествената стрела“. А ракетата носител бе оправдала надеждите още миналия октомври, извеждайки в орбита първия китайски космонавт на борда на „Шенджоу-5“.

Гигантските стоманени пръсти на закрепващото устройство бавно се разтвориха и „Божествената стрела“ се устреми към небето.

 

 

Скай Еърспейс, Лонг Бийч, Калифорния

7 юни, 21:11 ч.

— Китайското изстрелване е потвърдено — обяви Оуен Моу и остави слушалката. — Станало е преди малко, в рамките на обедния „прозорец“.

Си Джей Скай кимна, но не отмести очи от монитора на своя „Пауър Мак Г-5“. Изстрелването на „Шенджоу-7“ бе извършено в провинция Гансу — в превод „Прозрачни извори“ — далеч в пустинните райони на Китай. „Прозорецът“ представляваше свободно от отломки и всякакви други боклуци космическо пространство — естествени или плод на човешката дейност, които се въртяха на ниска орбита около планетата. Изстрелването на космически апарат без наличието на „прозорец“ е лудост, която може да се сравнява само с пресичането на оживена магистрала с превързани очи.

Скай изучаваше картината, застинала на екрана пред нея: графично изображение на Земята, гледана от Космоса, обхващащо северната част на Тихия океан. Облегната назад, тя наблюдаваше двете светли параболи, извиващи се около глобуса. Първата, жълта на цвят, излизаше от района на Централен Китай и отиваше на югозапад. Вече бе успяла да се плъзне над Тайван — несъмнено повече като политическа декларация, отколкото като технологична необходимост, и в момента приближаваше Филипините. Мигаща точка в началото й отбелязваше променящото се положение на „Шенджоу-7“.

Друга точка — яркочервена на цвят, пулсираше на върха на втората парабола и маркираше местоположението на друг космически обект, намиращ се в орбита над земните полюси. Според изчисленията на Скай нейният спътник се намираше на около две хиляди километра западно от Сан Франциско и се придвижваше на юг. Мислено съединявайки двете линии, тя стигна до заключението, че китайският кораб скоро ще достигне точката на пресичане — някъде в района над Френска Полинезия.

Настанила се удобно зад бюрото, Скай не сваляше замислен поглед от големия монитор. Това беше най-голямата мебел в офиса — масивно, ръчно резбовано писалище, което бе принадлежало на баща й, а преди това и на дядо й. Наричаше го „Титаник“ — не само заради внушителните размери, но и като спомен за опустошителното отношение на баща й — прочут плейбой, върху дейността на „Скай Индъстриз“.

Дядото на Скай — първият Си Джей, бе влязъл в бизнеса съвсем млад, основавайки малко предприятие за сечива и железарски принадлежности. В рамките на пет десетилетия този амбициозен мъж бе успял да изгради международна корпорация с дялове в корабостроенето, авиацията, космическата индустрия, енергетиката, минното дело, отбраната и електрониката, като в хода на този процес бе натрупал внушително състояние. В зенита на дейността си „Скай Индъстриз“ будеше страх и завист у своите конкуренти, а също така и прекалено голямо внимание от страна на антимонополните служби на федералното правителство. Основателят на династията обичал да се шегува, че ако я няма „Скай“, поне една трета от корпоративните адвокати в Америка ще умрат от глад.

Но синът се оказа бледо копие на блестящия си баща. Когато Чарли Скай зае мястото зад внушителното бюро, той беше наследник на бликаща от живот империя, която обаче нито познаваше, нито пък имаше желание да опознае. Носеха се слухове, че Чарли използвал огромния махагонов остров на бащиното си писалище за съвсем конкретни сексуални цели и именно върху него била прелъстена начинаещата холивудска актриса, дала живот на Си Джей. На практика това било чиста случайност, защото Чарли го вършил хиляди пъти преди това, но без никакви последствия. Но слуховете са едно, а фактите — съвсем друго. Си Джей знаеше със сигурност, че баща й бе ограбвал „Скай Индъстриз“ в продължение на цели двадесет години преди решението на властите да го арестуват. Но вместо затвора Чарли предпочел да налапа дулото на собствения си револвер…

— Някакви колебания? — попита Моу, изправил се до бюрото така, че да вижда както монитора, така и лицето на шефката си.

— В какъв смисъл?

— Този път на борда са трима…

Скай вдигна очи към вицепрезидента на компанията, който отговаряше за програмата „Отбранителни системи“.

— Питаш се дали ще ми стигне мъжество за тази работа?

— Никога не съм казвал това, Си Джей.

— Цял живот слушам подобни безсмислици.

— И ги превръщаш в предимство — контрира Моу.

Подобно на много други офиси, обитавани от лъвовете на бизнеса, кабинетът на Си Джей носеше белезите на лична и професионална слава. Модели на спътници и ракети с марката „Скай“ бяха разположени между големи фотографии на устремени към небето ракети и усмихнати политици. Почетно място беше отредено на онази част от колекцията, която Моу най-много харесваше — модела на спортната яхта „Сторми Скай“, благодарение на която „Купата на Америка“ бе върната в страната, след като дълго време бе стояла във витрината на швейцарски ветроходци.

Макетът имаше елегантни и стремителни линии — едно истинско произведение на изкуството, създадено да пори вълните и да се бори с вятъра. Освен че беше главен спонсор на победната регата, Скай участва лично в нея — една от най-тежките и опасни гонки в историята на ветроходството. А победата беше историческа поради факта че беше постигната от един изцяло женски екипаж.

Върху лицето на Скай изплува лека усмивка. Моу беше прав: тя наистина използваше всички средства, за да превърне жалките останки на някогашната империя в печелившо, макар и по-малко по мащаби предприятие. Защото огромната част от могъщата някога „Скай Индъстриз“ отдавна беше раздробена и продадена на парче, задоволявайки претенциите на кредитори и акционери. Това се случи малко след като станаха известни финансовите машинации на Чарли Бонвивана, както го наричаха медиите.

— След като китайците скачат за висока топка и искат да ми отмъкнат големите пари, ще трябва да планират не само победи, но и поражения — промърмори тя.

— И аз мисля така — кимна Моу.

 

 

В орбита

Върху монитора на Скай спътникът убиец беше маркиран с червено, но фактически беше черен. В момента се намираше на неколкостотин километра северно от екватора. Ръбестата форма на корпуса му, покрит със специални композитни материали, отразяваше последните достижения на технологията „Стелт“. А формата му съвсем не беше случайна, тъй като този космически апарат беше оръжие. Едно издължено и смъртоносно острие от искрящочерен обсидиан, носещо се в околоземното пространство.

Мощният компютър на борда на черния спътник приемаше и анализираше траекторията, по която „Шенджоу-7“ се издигаше в Космоса. Той сравняваше потоците от непрекъснато постъпващи данни с един специален математически модел, заложен в паметта му, търсейки най-подходящото време за нанасяне на удар.

 

 

На борда на „Шенджоу-7“

Притиснат от гигантската тежест на ускорението — три пъти по-голяма от земното притегляне, Ли почти не беше в състояние да движи крайниците си. За щастие стартът и първите минути на полета бяха преминали без инциденти — както освобождаването от стоманената прегръдка на наземната конструкция, така и откачането на първата степен на ракетата носител заедно с четири от двигателите. Превърнали се в ненужни отпадъци, тези високотехнологични продукти започнаха да падат към рядко населените райони на Монголия и провинция Шаакси — точно според предварителните изчисления. А втората степен на ракетата продължаваше да ги тласка нагоре, към тъмното небе, обсипано с едри като скъпоценни камъни звезди.

Извърнал очи към тесния илюминатор, Ли гледаше как синевата долу потъмнява и изчезва заедно с контурите на Земята. После грохотът заглъхна. Около пет минути след включването си двигателите на втората степен изразходваха отреденото им гориво и се изключиха. Ушите му писнаха от внезапно настъпилата тишина.

— Готовност за отделяне на втора степен — прозвуча плътен глас в слушалките. Първият глас от Земята, достигнал до тях през последните десетина минути.

В Китай, останал някъде далеч долу, Центърът за управление на полета се готвеше да отстрани и последната степен на ракетата, която ги беше изстреляла в орбита.

 

 

Лонг Бийч, Калифорния

Скай насочи поглед към долния десен ъгъл на монитора, където часовникът отброяваше времето на полета. Той показваше девет минути и дванайсет секунди.

— Чувал ли си легендата за Ван Ху? — подхвърли тя.

— Май не съм — отвърна след кратко мълчание Моу.

Скай не отговори, насочила цялото си внимание към монитора.

 

 

В орбита

Спътникът убиец моментално отчете забавеното ускорение на „Шенджоу-7“. Бордният компютър сравни промяната с математическия профил, вкаран в паметта му лично от Скай. Една милисекунда му беше достатъчна, за да изчисли новата най-благоприятна позиция за атака. Това доведе до водопад от нови команди, засягащи позиционирането по отношение на обекта и готовността за атака.

Командите бяха приети от множество прецизни жироскопи, които завъртяха спътника убиец по посока на жертвата му. Във вътрешността на издължената метална пура стартираха строго контролирани химически процеси: малки облачета деутерий, хелий и азотен трифлоурид се смесиха и завихриха в цилиндрична камера с огледално покритие, раждайки друг газ — флуорин. Прецизната порция водород улесни запалването на новата газова смес, а контролираното й изгаряне доведе до освобождаването на голямо количество свръхнатоварени с енергия фотони.

Камерата, представляваща оптически резонатор, ускори потока частици и като дуло на пушка ги насочи в един-единствен сноп плътна, неподлежаща на разсейване светлина. После, за безкрайно малки части от секундата, снопът се уплътни до максимална степен, преминавайки през сложна оптическа система в изострената част на спътника. След което се фокусира върху целта, отстояща на хиляда и шестстотин километра.

Влизайки в ролята на дете, което си играе с лупа, оптиката на космическия апарат концентрира огромната мощ на лазера върху една точно определена точка от корпуса на „Шенджоу-7“, не по-голяма от сребърен долар. Тънката алуминиева обшивка моментално се изпари и лъчът проникна до жизненоважната вътрешност на работния модул.

Пронизан от интензивния сноп енергия, течният кислород в сферичния резервоар моментално избухна, а охладената под налягане течност за миг се превърна в свободен газ, чието налягане беше хилядократно по-високо от това, което резервоарът би могъл да издържи. И той се пръсна на хиляди малки късчета, които унищожиха прецизната система за управление и малките двигатели за допълнително коригиране в орбита. Това доведе до вторични взривове, които почти се сляха с онези, които имаха предназначението да отделят втората степен на ракетата.

Членовете на екипажа се разхвърчаха като парцалени кукли из тясното работно помещение, внезапно потънало в пълен мрак. Лишен от енергия, „Шенджоу-7“ започна да се върти с бясна скорост — като изтребител, попаднал в свредел. Без да губят присъствие на духа, Ли и двамата му помощници направиха опит да включат аварийните системи. Познаваха кораба като петте си пръста и можеха да го направят със затворени очи, но вече нищо не можеше да бъде направено.

„Шенджоу-7“ получи смъртоносен удар от оръжието, което наподобяваше небесните мълнии. И което носеше божественото име „Зевс-1“.

 

 

Архипелаг Хуан Фернандес, Чили

Седнал на един овехтял стол пред порутения си дом, Салвадор Делмар дръпна яка глътка от бутилката с ром и млясна с уста. Нощта беше хладна и ясна, но все още много приятна, предвид наближаваща зима по тези географски ширини.

Вдигнал глава, Салвадор безцелно гледаше обсипаното със звезди небе. Рибар по професия, той бе прекарал голяма част от живота си в самота, потънал в мислите си. Познатите южни съзвездия бяха свързани със стотици легенди, но основното им предназначение си оставаше непроменено: най-сигурният ориентир не само за него и предците му, но и за следващите поколения.

В първия момент реши, че слабото сияние в познатия до болка сектор от небесната шир се дължи на студения въздух, насълзил очите му. Премигна няколко пъти, но вместо да изчезне, сиянието стана по-ярко, после се превърна в поредица от огнени линии, устремили се към звездите.

Неволно потръпна при вида на блестящите стрели, неспособен да се помръдне. Доскоро и той като повечето хора изпитваше радостно вълнение при вида на небесните фойерверки, по-популярни с наименованието звездопади. Но това се промени в една студена мартенска нощ на 2001-ва, когато морето около лодката му закипя от падащите отломки на неизвестно небесно тяло.

Оттогава измина много време, но Салвадор Делмар и до днес сънуваше кошмари.

 

 

Лонг Бийч, Калифорния

Докато „Шенджоу-7“ се носеше към Земята, Скай прекоси офиса, отвори хладилника на минибара и извади бутилка минерална вода.

— Искаш ли? — подхвърли през рамо тя.

— Не, благодаря — отвърна Моу.

Отпи направо от пластмасовата бутилка — демонстрация на онази практичност, на която Моу винаги се беше възхищавал. Имаше висок ръст за жена и спокойно можеше да го гледа в лицето, без да вдига глава, въпреки че вицепрезидентът беше някъде около метър и осемдесет. Фигурата й излъчваше сила и здраве, а представата й за официален работен костюм се изчерпваше с бяла памучна блузка, широки панталони и чифт маратонки от любимата й марка „Топсайдърс“. Кестенява й коса, вече доста прошарена, попадаше в ръцете на личния й фризьор само за поредното подстригване. Грим почти не употребяваше. Същото се отнасяше и за бижутата, главно защото не понасяше вкуса на майка си по отношение на екстравагантните дрънкулки. Харесваше единствено чифт семпли обеци с диамантени клипсове и една платинена огърлица, украсена със същите камъни. И двете бижута бяха подарък от баба й. Макар и дете от богато семейство, Си Джей Скай беше свикнала да работи здраво и бе развила вкус към непосредствеността.

— Каква беше тази легенда за Ван Ху? — попита Моу.

— Става въпрос за китайски поет и изобретател, живял през шести век и мечтал да докосне небесата. Прибягвайки до последните достижения на своето време, Ван оборудвал един обикновен стол с четиридесет и седем барутни заряда и го яхнал с намерението да литне.

— Успял ли?

— Фалът станал още при изстрелването — усмихна се Скай. — Ван Ху и столът му изчезнали в облак от огън и дим и никой не ги видял повече…

Моу хвърли кос поглед към монитора. Жълтата линия, маркираща траекторията на „Шенджоу-7“, свършваше над източната част на Тихия океан.

— По всичко личи, че тоя Ван вече си има компания — промърмори той.

— Грешката им беше, че тръгнаха да наддават на търга за сателитна радиосистема в района на Азия. А в случай че китайците реагират според очакванията ми, тяхната космическа програма ще блокира поне за няколко години напред — докато се опитват да разберат какво се е случило.

— Един играч по-малко — кимна Моу. — В тази връзка трябва да добавя, че според последните информации първият спътник от серията „ЗитаКом“ ще бъде изстрелян до два месеца.

— От кого?

— От НАСА — отвърна Моу. — Чрез совалката „Либърти“.