Десислав Начков
Лозина (акростих)

Женен бях за кратко,

една-две години,

нямаше по-сладка,

Истинска и фина.

 

Идеал отвънка,

 

вътре — попрезряла,

и наглед уж тънка,

но с адет на хала.

Още я желая,

 

втора не намерих,

и макар че знаех

нейни изневери…

От една година

и глътка не пия.

 

Жена ми Лозина,

ех, няма да скрия,

някой друг проклина —

истинска фурия.