Десислав Начков
Наполовина

Колко ли струва да забравиш мечта,

спяла в сърцето ти много години,

да я оставиш без знак и следа —

все едно никога не е я имало?

 

Колко ли време умира във теб

и със обида тече през пролуката,

зейнала грубо на пясъка мек,

гдето мечтата преди е мъждукала?

 

Можеш ли в себе си ти да простиш

новия, компромисен звук във душата си,

и ще успееш ли пак да заспиш

с тази внезапна промяна на вятъра?

 

Ще разпиляваш ли пак мислите свои —

освободени, случайни и дишащи,

или ще тръпнеш на всеки завой,

в който на твоя мечта замирише ти?

 

Няма познати числа за това,

колко са скъпи на всеки мечтите му;

всъщност, забравиш ли само една,

ще си живял и мечтал наполовината!