Десислав Начков
Селцето

Смълчано — сиви къщи,

досущ едни и същи,

в снега дебел стаени,

от спомен мил родени.

Пътеките — покрити

на хора от следите,

се губят в полумрака —

самотен и нечакан.

Дворове опустели,

под преспи снежнобели,

молитвено заспали

комини натежали.

Врабчета под стрехите,

едно до друго свити,

плетища — онемели,

от старост гръб навели.

А нейде, зад стъклата,

мъждука светлината

от восъчните свещи —

искри от дни горещи.