Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (71)

Седемдесет и първа глава
Ла Бриер е все така възхитителен

Ернест изпрати Модест до голямото стълбище и й предаде молбата на злощастния Каналис, като се опита да я трогне, описвайки й мъките на Мелхиор.

— Той е влюбен, разбирате ли? Той е пленник, който си мислеше, че може да разкъса веригите си.

— Любов у този пресметлив звяр? — отвърна Модест.

— Госпожице, вие сте в началото на живота и не познавате още трудностите му. Трябва да прощавате непоследователността на един мъж във властта на по-възрастна от него жена, защото той няма никаква вина. Помислете само колко жертви е принесъл Каналис на това божество! Той е посял твърде много, за да се откаже от жетвата. Херцогинята представлява за него десет години грижи и щастие. Вие го накарахте да забрави всичко, този поет, който за съжаление е по-скоро суетен, отколкото горд. Той разбра какво губи едва когато видя отново госпожа Дьо Шолийо. Ако познавахте Каналис, щяхте да му помогнете. Той е дете, което в момента си обърква живота завинаги! Наричате го пресметлив. Но той пресмята твърде зле, като всички поети впрочем, хора на чувствата, пълни с детинщини, като децата, заслепени и готови да преследват всичко, което блести. Той обичаше конете и картините, той скъпеше славата, сега продава платната си, за да си купува оръжия и мебели в стил Ренесанс и Луи XV, сега иска да притежава власт. Няма ли величие в тези детски залъгалки?

— Добре — каза Модест. — Елате — прибави тя, като забеляза баща си и му кимна да дойде, за да го хване под ръка, — ще ви предам двата реда. Ще ги занесете на великия човек и ще го уверите, че желанието му ще бъде изпълнено, но при едно условие. Искам да му предадете моята благодарност за удоволствието, което изпитах, когато той изигра само за мен една от най-хубавите пиеси на германския театър. Сега знам, че шедьовър на Гьоте не е нито „Фауст“, нито „Граф Егмонт“.

И тъй като Ернест гледаше недоумяващо лукавата девойка, тя продължи:

— А „Торквато Тасо“! Кажете на господин Каналис да препрочете това произведение. Държа да предадете всичко това на приятеля си дума по дума, защото то не е подигравка, а оправдание за държането му. Надявам се, че благодарение на безразсъдството на Елеонор ще стане разумен.

Първата дама на херцогинята отведе Модест и баща й в апартамента им, чиято елегантност и изисканост учудиха полковника. Франсоаз Коше, която вече всичко бе подредила, му каза, че в замъка има тридесет подобни апартамента.

— Това разбирам аз имение — каза Модест.

— Граф Дьо Ла Басти ще ти построи такъв замък — отговори полковникът.

— Вземете, господине — каза Модест, като подаде хартийката на Ернест. — Вървете да успокоите нашия приятел.

Думите „нашия приятел“ поразиха референта. Той погледна Модест, за да разбере дали тя приема на сериозно общността на чувствата им. Девойката разбра въпроса и каза:

— Вървете де, приятелят ви чака.

Ла Бриер се изчерви силно и излезе, обзет от съмнения, страх, безпокойство, по-жестоки от отчаянието. За истинските влюбени подстъпите на щастието са това, което католическата поезия така добре е нарекла вратата на рая, имайки предвид място тъмно, труднодостъпно и тясно, огласено от предсмъртните викове на неимоверна мъка.