Метаданни
Данни
- Серия
- Човешка комедия
- Включено в книгата
-
Избрани творби в 10 тома. Том 1
Къщата на котарака. Модест Миньон. Евина дъщеря. Гобсек - Оригинално заглавие
- Modeste Mignon, 1844 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Росица Ташева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Иван Пешев
- Разпознаване, форматиране и корекция
- NomaD(2021)
Издание:
Автор: Оноре дьо Балзак
Заглавие: Избрани творби в десет тома
Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: май 1983
Главен редактор: Силвия Вагенщайн
Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн
Технически редактор: Олга Стоянова
Художник: Ясен Васев
Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489
История
- —Добавяне
Шестдесет и шеста глава
Модест пристига тържествено в Розанбре
Имението Розанбре, наскоро купено от херцог Дьо Верньой с неговата част от милиарда, гласуван, за да се узакони продажбата на националното имущество, е забележително със замъка си, сравним по великолепие със замъците Мениер и Балроа.
До внушителното и благородно здание се стига по широка алея, оградена с четири редици вековни брястове. Минава се също през огромен параден двор с наклонен терен като във Версай, с чудесна решетъчна ограда, с две портиерски къщички и с големи портокалови дървета в саксии. Към двора гледат двете основни крила на замъка, изнесени напред и свързани от два реда по деветнадесет прозореца на малки квадратчета, увенчани със скулптирани арки. Колони с канелюри отделят прозорците един от друг. Балюстрада прикрива италианския покрив, над който се показват комини, иззидани от големи камъни и украсени с бойни трофеи, тъй като Розанбре е построен по времето на Луи XIV от някой си Котен, земевладелец-генерал.
Към парка сградата е еркерно проектирана с пет прозореца с колони и с разкошен фронтон най-отгоре. Семейство Дьо Марини, което получи имота на Котен от единствената му дъщеря, беше наело скулптора Коазевокс[1] да извае изгряващото слънце на фронтона. Под слънцето два ангела развиват лента, върху която старият девиз е заменен с нов, посветен на Великия крал: slo nobis benignus[2]. Великият крал бе направил херцог маркиз Дьо Марини, един от най-незначителните му любимци.
От площадката, до която водят, образувайки полукръг, две широки стълбища с балюстрада, се вижда огромно езеро, дълго и широко колкото големия версайски канал. Отсам езерото има морава, достойна да съперничи с най-британските цветни лехи, оградена от кошници, в които по това време блестяха есенни цветя.
От двете страни две френски градини простират квадратните си лехи, алеите си, хубавите си страници, написани в най-величествен стил Льо Нотр[3]. По дължината на градините се издигат гори, широки около тридесет арпана, в които по времето на Луи XV бяха създадени паркове по английски образец. Гледката, разкриваща се от терасата, стига до гора, която е част от имението Розанбре и съседствува с две други гори — едната държавна, другата кралска. Трудно може да се намери по-красив пейзаж.
Пристигането на Модест предизвика известна сензация. Всички забелязаха каляската с цветовете на френския герб, ескортирана от Главния интендант, полковника, Каналис и Ла Бриер, всички на коне, предшествувани от пикьор в парадна ливрея, следвани от десет слуги, между които се забелязваха мулатът и негърът, и от елегантна карета с двете камериерки и с багажа.
В каляската бяха впрегнати четири петнисти коня, кокетно оседлани по нареждане на Главния интендант, който често бе по-добре обслужван от краля.
Като влезе и видя този малък Версай, заслепената от господарския разкош Модест изведнъж се сети, че ще трябва да разговаря с прочутите херцогини, и се уплаши да не би да има изкуствен, провинциален или пък парвенюшки вид. Обзета от паника, тя съжали, че е дошла на този лов.
За щастие, когато каляската спря, Модест забеляза един старец с руса, ситно накъдрена перука, чието спокойно, пълно, гладко лице бе озарено от бащинска усмивка и от вглъбена приветливост, на която полузатворените очи придаваха достойнство.
Херцогинята, извънредно набожна жена, единствена дъщеря на свръхбогат председател на съда, починал през 1800 година, суха и изправена, майка на четири деца, би приличала на госпожа Латурнел, стига въображението да разкрасеше жената на нотариуса с прелестта на една наистина свята осанка.
— Добър ден, драга Ортанс — каза госпожица Д’Ерувил и целуна херцогинята с цялата симпатия, която свързваше тези два високомерни характера, — нека да ви представя, на вас и на нашия мил херцог, този малък ангел, госпожица Дьо Ла Басти.
— Толкова ни говориха за вас, госпожице — каза херцогинята, — че нямахме търпение да ви видим тук…
— Ще съжаляваме за изгубеното време — каза херцог Дьо Верньой и се поклони с галантно възхищение.
— Господин граф Дьо Ла Басти — каза Главният интендант, като хвана полковника за ръката и го представи на херцога и херцогинята с оттенък на уважение и в жеста, и в тона.
Полковникът поздрави херцогинята, а херцогът му подаде ръка.
— Бъдете добре дошли, господин графе — каза господин Дьо Верньой, — вие притежавате истинско съкровище — добави той, като погледна Модест.