Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (58)

Петдесет и осма глава
Ернест е щастлив

Модест весело влезе в гостната, където седналият на перваза на прозореца Ернест, несъмнено съзерцаващ оттам идола си, единствен от мъжете скочи, сякаш някой прислужник бе оповестил: „Кралицата!“ Това беше почтителен порив, чието живо красноречие превъзхожда и най-хубавите думи. Изказаната любов не струва колкото доказаната любов и девойките на двадесет години познават тази аксиома не по-зле от петдесетгодишните жени. В това е големият успех на съблазнителите.

Вместо да погледне Модест в лицето, както направи Каналис, който я поздрави пред всички, презреният любовник я проследи с дълъг прикрит поглед, смирен като погледа на Бюча, почти плах. Младата наследница забеляза тази сдържаност, като седна до Каналис, за да се присъедини към играта му.

По време на разговора Ла Бриер чу Модест да казва на баща си, че в сряда смята да отиде на езда, но че няма камшик, който да подхожда на разкошния й костюм. Референтът хвърли на джуджето пламнал поглед и след миг двамата вече ходеха по терасата.

— Девет часът е — каза Ернест на Бюча. — Заминавам моментално за Париж и ще бъда там утре сутринта в десет. Драги Бюча, от вас тя положително ще приеме нещо за спомен, тъй като вие й вдъхвате приятелски чувства. Позволете ми да й подаря един камшик от ваше име и знайте, че ако ми направите тази услуга, ще ви бъда не обикновен, а всеотдаен приятел.

— Вие сте щастлив човек — каза писарят. — Имате пари!

— Предупредете Каналис, че няма да се прибера, нека измисли нещо, за да оправдае двудневното ми отсъствие.

След един час Ернест тръгна с пощенската кола за Париж, където пристигна след дванадесет часа и веднага си запази място в колата за Хавър за другия ден. След това посети тримата най-известни парижки бижутери и сравни дръжките на камшици, търсейки най-хубавото, което можеше да му предложи бижутерското изкуство.

Намери това, което търсеше, у Стидман, който бе изработил за една рускиня (впрочем тя не бе успяла да плати поръчката си) златна резбована дръжка, върху която бе изваяна сцена от лов на лисици и която завършваше с рубин. Твърде скъпа за заплатата на референт, дръжката струваше седем хиляди франка, т.е. всичките спестявания на Ернест. Той даде скица на герба на рода Ла Басти и поръча да го изрисуват на мястото на другия герб за двадесет часа. Към дръжката — истински шедьовър на изяществото, бе прикрепен каучуков камшик. Калъфът бе направен от червен марокен, подплатен с кадифе. Две преплетени букви М бяха изписани отгоре му.

В сряда сутринта Ла Бриер пристигна с пощенската кола точно навреме, за да обядва с Каналис. Поетът бе прикрил отсъствието на секретаря си, като бе казал, че е зает с работа, изпратена му от Париж.

Бюча посрещна референта на пощата и изтича до Франсоаз Коше, за да й занесе това произведение на изкуството и да й поръча да го постави на тоалетната масичка на Модест.

— Вие сигурно ще придружите госпожица Миньон в разходката й — каза писарят, който се върна у Каналис, за да съобщи на Ла Бриер с многозначителен поглед, че камшикът бе стигнал до предназначението си.

— Аз ще си легна — отговори Ернест.

— Хайде сега! — възкликна Каналис, като погледна приятеля си. — Не те разбирам.