Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (50)

Петдесета глава
На която авторът държи особено много

На обяд двамата приятели решиха на другия ден да прекарат заедно вечерта в Колибата и да опитат сладостите на провинциалния вист. За да мине по-бързо денят, те наредиха да оседлаят двата коня, предназначени за две цели, и тръгнаха напосоки из хавърския край, който им беше не по-малко непознат от Китай. Защото това, което французите най-малко познават във Франция, е самата Франция.

Размишлявайки върху положението си на нещастен и презиран влюбен, референтът си направи почти същия самоанализ като анализа, предизвикан от въпроса на Модест в началото на тяхната кореспонденция.

Казват, че нещастието развива добродетелите, но то ги развива само у добродетелните хора. Защото този вид прочистване на съзнанието е свойствен само на природно чистите хора.

Ла Бриер си обеща да потисне мъката си по примера на спартанците, да запази достойнството си и да не си позволява никаква подлост. Докато Каналис, опиянен от размера на зестрата, бе решил да не се спира пред нищо, но да плени Модест.

По силата на един доста странен психологически закон, егоизмът и самоотвержеността, които накратко характеризират тези двама мъже, ги накараха да изберат начини на действие, противни на природата им. Себичният човек щеше да се прави на всеотдаен, а човекът, изтъкан от добрина — да потърси убежище на авентинския хълм^[1] на гордостта. Същото явление се наблюдава и в политиката. И в тази област хората често преобръщат характера си наопаки и нерядко се случва публиката да не може да разбере кое е лицето.