Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (49)

Четиридесет и девета глава
Ла Бриер е за Бюча това, което е щастието за религията

Ла Бриер тръгна обратно към Колибата, където обаче пиренейските овчарки така се разлаяха, че той не можа да се отдаде на удоволствието да съзерцава прозорците на Модест.

В любовта тези неща имат за влюбения не по-голямо значение от значението, което имат за художника мазките, останали под последния слой боя. И все пак те са самата любов, така както заличените вече усилия са самото изкуство. От тях излиза голям художник или истински влюбен, които жената и публиката в края на краищата, понякога твърде късно, започват да обожават.

— Какво пък — извика той, — ще остана, ще страдам, ще я виждам, ще я обичам за себе си, егоистично! Модест ще бъде моето слънце, моят живот, ще дишам чрез дъха й, ще се радвам на радостта й, ще чезна от скръбта й, дори ако стане жена на този егоист Каналис…

— Ето какво се нарича любов, господине! — се чу глас иззад крайпътните храсти. — Я гледай! Значи, всички обичат госпожица Дьо Ла Басти?

И Бюча се показа внезапно и се загледа в Ла Бриер. Ла Бриер овладя гнева си, измери с поглед джуджето на лунната светлина и направи няколко крачки, без да каже нищо.

— Войниците, които служат в един и същи взвод, би трябвало да се отнасят по-дружески един към друг! — каза Бюча. — Вие не обичате Каналис и аз също не съм луд по него.

— Той ми е приятел — отговори Ернест.

— А, вие сте секретарчето — каза джуджето.

— Знайте, господине, че никому не съм секретар — отвърна Ла Бриер. — Имам честта да бъда съветник в едно от върховните съдилища на кралството.

— Приятно ми е да поздравя господин Дьо Ла Бриер — каза Бюча. — Аз пък имам честта да бъда главен писар на метр Латурнел, върховен съветник в Хавър, и моето положение е по-добро от вашето. Да, имам щастието да виждам госпожица Модест дьо Ла Басти почти всяка вечер от четири години насам и смятам да живея до нея, както прислужниците на краля живеят в Тюйлери. Ако ми предложеха трона на Русия, щях да отговоря: „Съжалявам, но много обичам слънцето!“ С което искам да ви кажа, господине, че се интересувам от нея повече, отколкото от себе си, честно и добронамерено. Смятате ли, че надменната херцогиня Дьо Шолийо ще погледне с добро око на щастието на госпожа Дьо Каналис, след като камериерката й, която е влюбена в господин Жермен и вече се безпокои от престоя в Хавър на този очарователен прислужник, ще се оплаче, докато прави прическа на господарката си, че…

— Откъде знаете всичко това? — каза Ла Бриер, като прекъсна Бюча.

— Първо, аз съм писар на нотариус — отговори Бюча. — Не видяхте ли гърбицата ми? Тя е пълна с хрумвания, господине. Направих се на братовчед на госпожица Филоксен Жакмен, родена в Онфльор, където се е родила майка ми, също Жакмен по фамилия. В Онфльор има единадесет семейства Жакмен. Та, значи, моята братовчедка, съблазнена от едно неправдоподобно наследство, ми разказа много неща…

— Херцогинята е отмъстителна! — каза Ла Бриер.

— Като кралица, както ми каза Филоксен. Още не е простила на господин херцога, че й е само мъж — отвърна Бюча. — Тя мрази, както обича. Запознат съм с характера й, с тоалетите й, с вкусовете й, с вярата и с дребнавостите й, защото Филоксен я разсъблече пред мен духовно и физически. Ходих в Операта да видя госпожа Дьо Шолийо и не ми е жал за десетте франка (не говоря за представлението)! Ако мнимата ми братовчедка не ми беше казала, че господарката й е на петдесет пролети, щях да мисля, че съм бил твърде щедър, като съм й дал тридесет. Тази херцогиня не познава зимата.

— Да — продължи Ла Бриер, — тя е като камея, запазена от камъка си… Каналис много би се притеснил, ако херцогинята научи за плановете му. Надявам се, господине, че ще спрете дотук с това недостойно за честен човек шпиониране…

— Господине — каза Бюча гордо, — за мен Модест, това е държавата! Аз не шпионирам, аз предвиждам! Херцогинята ще дойде, ако трябва, и ще бъде оставена на спокойствие, ако аз сметна за необходимо…

— Вие?

— Да, аз!

— И как смятате да действувате? — попита Ла Бриер.

— Ами ето как! — отговори гърбушкото, като откъсна стръкче трева. — Това тревисто растение смята, че човек строи замъци, за да го подслони, и някой ден то срива най-здраво сглобения мрамор, така както народът, вкаран в сградата на Феодализма, я събори на земята. Мощта на слабия, който може да се провре навсякъде, е по-голяма от мощта на силния, който се осланя на топовете си. Ние сме трима пазачи, които сме се заклели, че Модест ще бъде щастлива, и които бихме продали честта си за нея. Сбогом, господине, ако обичате госпожица Дьо Ла Басти, забравете този разговор и ми стиснете ръката, защото имате вид на човек със сърце! Бързах да видя Колибата, пристигнах точно когато тя духаше свещта, видях ви благодарение на кучетата, чух ви как беснеете. Затова си позволих да ви кажа, че служим в един и същи полк, полка на Кралската преданост!

— Е добре — отговори Ла Бриер, като стисна ръката на гърбавия. — Бъдете така добър да ми кажете дали госпожица Модест е била влюбена в някого преди тайната й кореспонденция с Каналис…

— О! — глухо извика Бюча. — Всяко съмнение е обида. Дори сега, знае ли някой дали тя наистина обича? Знае ли го самата тя? Увлякла се е по ума, по гения, по душата на този търговец на станси, на този литературен шарлатанин. Но тя ще го изучи, ние ще го изучим, ще успея да извадя наяве истинския характер изпод корубата на мъж с красиви маниери и ще видим тогава малката главичка на амбицията му, на суетността му — каза Бюча и потри ръце. — И тогава, освен, разбира се, ако госпожицата не е до смърт влюбена…

— О, тя му се възхищаваше като на някакво чудо! — извика Ла Бриер и издаде тайната си ревност.

— Ако е добро, честно момче, ако я обича, ако е достоен за нея — продължи Бюча, — ако се откаже от херцогинята, ще трябва да изиграя самата херцогиня! Ето, драги господине, вървете по тоя път и след десет минути сте у вас.

Бюча се върна и извика нещастния Ернест, който, в качеството си на истински влюбен, би останал цяла нощ да разговаря за Модест.

— Господине — каза му Бюча, — не съм имал честта да видя нашия велик поет и съм любопитен да понаблюдавам това чудесно явление, докато упражнява функциите си. Направете ми услугата вдругиден да прекарате вечерта в Колибата и останете по-дълго, защото човек не може да се разгърне за един час. Аз пръв ще науча дали я обича, дали може да я обикне и дали ще я обикне.

— Вие сте твърде млад, за да…

— За да бъда наставник — довърши Бюча, като прекъсна Ла Бриер. — Господине, изродите се раждат стогодишни. И освен това, знаете ли, когато един болен страда дълго, той става по-добър лекар от лекаря си, започва да се разбира с болестта, което невинаги се случва дори със съвестните лекари. По същия начин един мъж, комуто една жена е скъпа и когото жената презира, защото е грозен или гърбав, така добре започва да разбира от любов, че се превръща в прелъстител, както болният накрая оздравява. Само глупостта е неизцерима. От шестгодишна възраст (сега съм на двадесет и пет) нямам нито майка, нито баща. Обществената благотворителност ми е майка, а кралският прокурор — баща. Бъдете спокоен — възпря той Ернест, който понечи да каже нещо. — По-весел съм, отколкото би трябвало да бъда при моето положение. Преди шест години нахалният поглед на една прислужничка на госпожа Латурнел ми каза, че греша, като искам да обичам. Оттогава именно обичам и изучавам жените! Започнах от грозните, бикът трябва винаги да се хваща за рогата. Пръв обект за изучаване ми беше моята покровителка, която се държи ангелски с мен. Може би сгреших. Но, така или иначе, прекарах я през моя аламбик и открих следната мисъл, сгушена в сърцето й: Не съм толкова грозна, колкото ме смятат! И въпреки дълбокото й благочестие, ако бях използувал тази идея, бих могъл да я докарам до ръба на пропастта и да я оставя там!

— А изучихте ли Модест?

— Мисля, че ви казах — отвърна гърбавият, — че животът ми й принадлежи, както Франция принадлежи на краля! Разбирате ли сега защо шпионирах в Париж? Никой освен мен не знае колко благородство, гордост, всеотдайност, деликатност, колко неуморима доброта, колко истинска вяра, веселост, начетеност, изисканост, любезност има в душата, в сърцето и в ума на това достойно за обожание същество.

Бюча извади кърпичката си, за да обърше две сълзи, и Ла Бриер дълго му стиска ръката.

— Ще живея в сиянието й! Всичко, което започва от нея, свършва в мен, ето как сме свързани ние, почти като природата и Бог чрез светлината и словото. Сбогом, господине! Никога през живота си не съм бъбрил толкова. Но като ви видях под прозорците й, отгатнах, че я обичате по моя начин!

Без да изчака отговора, Бюча напусна бедния влюбен, за когото този разговор бе като балсам за сърцето. Ернест реши да се сприятели с Бюча, без да се досеща, че многословието на писаря имаше за главна цел да му създаде връзки в дома на Каналис. На какви само мисли, решения, планове за държане се отдаде Ернест, преди да задреме! А приятелят му Каналис спеше като победител — най-сладкия сън след съня на праведниците.