Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (18)

Осемнадесета глава
Предупреждението

II

До госпожица О. д’Ест-М.

 

„Госпожице,

Възхищението от хубавите произведения, ако предположим, че моите са такива, съдържа нещо свещено и искрено, което предпазва от всяка подигравка и оправдава пред всеки съд стъпката, която предприехте, като ми писахте.

Трябва преди всичко да Ви благодаря за удоволствието, което винаги доставят подобни свидетелства на възхищение, дори когато човек не ги заслужава. Защото тайно в себе си и стихоплетецът, и поетът се смятат достойни за тях, до такава степен самолюбието не устоява на похвалата. Най-доброто доказателство за приятелство, което мога да дам на една непозната в замяна на този лековит балсам срещу ухапванията на критиката, не е ли да споделя с нея жетвата на своя опит, дори с риск да разсея илюзиите й?

Госпожице, най-хубавото украшение за една девойка е цветето на нейния свят, чист и безупречен живот. Ако сте сама на света, няма какво да говорим. Но ако имате семейство, баща или майка, помислете за скръбта, която може да им причини писмо като Вашето, изпратено до поет, когото не познавате лично. Писателите не са ангели, те имат недостатъци. Между тях има и лекомислени, и вятърничави, и самодоволни, и амбициозни, и развратни. И колкото и впечатляваща да е невинността, колкото и рицарски да е настроен френският поет, в Париж ще се намерят много изродили се трубадури, готови да насърчат любовта Ви, за да я измамят. Те биха изтълкували Вашето писмо по друг начин. Биха видели в него намерение, което не сте вложили и което дори не подозирате в невинността си. Колкото писатели, толкова и характери.

Аз съм изключително поласкан, че сте ме сметнали достоен да Ви разбера. Но ако бяхте попаднали на някой лицемерен талант, на някой присмехулник, чиито книги са пълни с меланхолия, докато животът му е непрекъснат карнавал, щяхте да откриете, че Вашата възвишена непредпазливост Ви е довела до лош човек, до задкулисен тип или кръчмарски герой!

Под люлките на повета, където размишлявате върху поезията, Вие не усещате миризмата на пура, която отнема на ръкописите всяка поетичност. Така както, когато отивате на бал, накичена със сияещите изделия на бижутера, Вие не мислите за нервните ръце, за работниците с престилки, за противните работилници, от които излизат тези лъчезарни цветя на труда.

Да продължаваме ли?… С какво мечтателният и самотен живот, който водите, сигурно на брега на морето, може да заинтересува един поет, чиято задача е всичко сам да отгатва, след като трябва всичко сам да измисля? Сътворените от нас девойки са толкова съвършени, че никоя Евина щерка не може да се бори с тях! Кога Действителността е могла да се мери с Мечтата?

Освен това, какво ще спечелите Вие, девойката, възпитавана да стане разумна майка, ако се посветите в ужасните вълнения, които изживяват поетите в тази отвратителна столица, единственото определение за която е: любим ад! Ако желанието да оживите еднообразното си съществуване на любознателна девойка Ви е сложило перото в ръката, не е ли това вид извратеност? Как да разбирам писмото Ви? Дали принадлежите на някоя низвергната каста и търсите приятел далеч от Вас? Дали сте грозна, но усещате, че душата Ви е красива и Ви трябва довереник? Уви! Заключението ми не е весело: направихте твърде много или недостатъчно.

Или ще трябва да спрем дотук, или ако продължите да ми пишете, трябва да ми кажете повече за себе си, отколкото в писмото, което получих.

И все пак, госпожице, ако сте млада, ако сте хубава, ако имате семейство, ако сърцето Ви прелива от божествен аромат, като сърцето на Магдалена, просната в краката на Христос, почакайте да Ви оцени някой мъж, достоен за Вас, и останете това, което трябва да бъде всяка добра девойка: отлична съпруга, добродетелна майка.

Поетът е най-тъжното завоевание, което можете да направите, той е твърде суетен, той има твърде много остри ръбове, които ще се удрят в законната суета на жената и ще нараняват неопитната й нежност. Жената на поета трябва да го обича дълго време, преди да се омъжи за него, трябва да бъде милосърдна и снизходителна като ангел, да се отдаде на добродетелите на майчинството. Тези качества, госпожице, у девойките са още в зародиш.

Ще Ви кажа цялата истина, която Ви дължа в замяна на Вашето опияняващо ласкателство. Може да е героично да се омъжите за знаменит човек, но скоро ще забележите, че именно като човек той прилича на всички останали. Надеждите Ви няма да се осъществят, защото сте очаквали от него чудеса. С прочутите поети става същото, което става с някоя жена с прехвалена красота, за която казват, като я видят: «Мислех я за по-хубава.» Тя вече не отговаря на изискванията на портрета, нарисуван от феята, на която дължа Вашето писмо — Въображението!

И най-после качествата на ума се развиват и цъфтят само в една невидима среда. Жената на поета усеща единствено лошите им страни, тя вижда как правят украшенията, вместо да се кичи с тях.

Ако пък Ви е омаял блясъкът на едно изключително положение в обществото, трябва да знаете, че удоволствията, които то предлага, скоро се изчерпват. Човек изпитва раздразнение от множеството грапавини в това положение, което отдалеч е изглеждало гладко, от студа, който облъхва този блестящ връх! И освен това, тъй като жените не познават света на трудностите, те скоро престават да ценят това, от което са се възхищавали, въпреки че им се е струвало, че от пръв поглед са отгатнали как да боравят с него.

И накрая едно последно съображение, което не е прикрита молба, а приятелски съвет.

Само хора, решени нищо да не крият, могат да излеят душите си един пред друг. Бихте ли се показали такава, каквато сте, на някой непознат? Представям си какви последствия би имало подобно хрумване.

В писмото си, госпожице, съм се опитал да изразя почитта, която дължим на всички жени, дори на непознатите и маскираните.“