Ч. Дж. Бокс
Три седмици да се сбогуваш (16)

16.

Вторник, 20 ноември

Пет дни до края

Нещо странно ставаше в службата. Не беше от онези конспирации за мълчание, когато всички изглеждат наясно с проблема, но не и жертвата. В случая, предвид обстоятелствата — закрито заседание в кабинета на генералния директор, което бе започнало преди пристигането на персонала и в 9:00 сутринта все още не беше приключило — цялата атмосфера загатваше за проблем. Коридорите, кабинетите и кабинките на служителите бяха тихи. Нямаше оживени разговори, нямаше смях. Само тракане от клавиатурите на компютрите. Видях Пийт Максфийлд да крачи по коридора и да разхлабва вратовръзката си. Изглеждаше така, сякаш се чувстваше виновен за нещо. Отидох да си взема кафе и пътьом надникнах в кабинета на Линда ван Гиър, за да я попитам какво става. Тя винаги знаеше, но в момента отсъстваше.

Попитах рецепционистката Сиси кога ще се върне Линда.

— О, тя е тук — отвърна тя. — Имат заседание с господин Джоунс.

— Кой друг е там? — попитах.

— Господин Дуган от кметския кабинет.

Устата ми пресъхна.

 

 

Погребението на Брайън бе насрочено за петък. Заради известността му в Денвър, медиите отразяваха убийството му като сензационна новина. Кметът Халадей се появи на стълбите пред градския съвет и каза, че е огорчен и ядосан едновременно и че градът е загубил един прекрасен човек. Когато репортер от „Канал 9“ го попита дали убийството е проява на екстремизъм заради известната на всички сексуална ориентация на Брайън Ийстман, Халадей избухна и каза, че ако е така, той лично ще се погрижи виновникът да получи максималната присъда, предвидена от закона за това престъпление. Кметът заяви:

— Денвър няма да толерира омразата!

След него се появи шефът на денвърската полиция, който каза, че управлението усилено работи по всички версии и улики, и изрази уверението си, че още преди края на седмицата ще започнат арести на заподозрени. Знаех от Коуди, че Торкелсън и останалите полицаи не разполагаха с нови улики, но шефът на полицията назначаваше още няколко детективи по случая, които разпитваха всички възможни хора, които биха могли да са видели Брайън или нападателите му през онази нощ.

Мелиса изглеждаше съсипана. Брайън бе най-добрият й приятел, а него вече го нямаше.

— Той даде живота си за нас — каза през сълзи тя.

Не знаех какво да кажа, затова просто я прегърнах. Погледнах към Анджелина, която седеше в количката си в блажено неведение за случващото се около нея. Тя никога повече нямаше да види чичо си Брайън и нямаше начин да й обясня причината за това.

Коуди разделяше времето си между нашата къща и неговата. Медийният контингент, който дебнеше покрай дома му, се бе разпръснал. Вероятно за да отразяват новините около убийството на Ийстман. Когато го видях, изглеждаше толкова тих, сякаш изобщо не присъстваше. Не можех да преценя дали мълчанието му се дължеше на шока от убийството на Брайън, или обмисляше план за действие — или и двете. Но със сигурност знаех, че старателно проверяваше номерата от телефонната разпечатка на Брайън. Използваше домашния ни компютър и си водеше списък с номерата и имената, които откриваше в процеса на заниманието си.

Тревожех се да не би Джетър Хойт да се появи изневиделица, след като пликът остана у него, и изпитах облекчение от новината, че Монтана бе затрупана с трийсетсантиметрова снежна покривка след свирепата буря, връхлетяла целия щат.

 

 

Сиси надникна в кабинета ми и прошепна нещо, което не успях да чуя.

— Моля?

— Господин Джоунс те вика в кабинета си.

Поех дълбоко въздух, облякох сакото си, пристегнах вратовръзката и се запътих да приема новината, че съм уволнен.

— Сядай, Джак — каза генералният директор Х. Р. (Таб) Джоунс. На влизане в кабинета му Линда ми се усмихна тъжно и аз веднага разбрах, че предположението ми е било правилно.

— Познаваш Джим Дуган — каза Джоунс, когато Сиси излезе и затвори вратата след себе си.

Кимнах. Дуган се здрависа с мен. Изглеждаше почти любезен. Въпреки всичко продължавах да изпитвам симпатия към него.

— Линда — каза Джоунс, — искаш ли да кажеш на Джак какво разбрахме тази сутрин?

Джак, щеше да каже Линда, от полицията твърдят, че си замесен в убийството на някой си Пабло (Луис) Кадена. Освен това казаха, че през уикенда си ходил до Монтана, за да наемеш някакъв главорез, който да сплаши осемнайсетгодишно момче.

Но вместо това тя каза:

— Малкълм Харис е бил арестуван тази сутрин на летище „Хийтроу“, малко преди да се качи в самолета за директния полет от Лондон до Денвър.

— Какво? — Това ми дойде изневиделица.

Линда даде знак на Дуган да продължи.

— Съществуват сериозни подозрения, че твоят приятел Малкълм Харис е голяма риба в международните педофилски кръгове. Оказва се, че Скотланд Ярд и Интерпол работят по този случай от няколко години, а днес са решили да предприемат действия и са арестували десетки хора в цяла Европа. Харис се счита за един от тарторите на тези извратеняци. Става въпрос за много грозни неща, Джак. Купуване и продаване не само на порно с деца, но и на самите деца, групови сексекскурзии до Азия и всякакви подобни гадости.

Сетих се за дългото пребиваване на Харис в „кабинета“ зад бара в Берлин и за поруменелите му бузи, след като излезе оттам. Дали Фриц — и той педофил, без съмнение — държеше снимки на деца в компютъра си? А може би в кабинета му имаше дете? Мили боже! Потръпнах от отвращение и ми се догади.

— Добре ли си? — попита ме Дуган.

— Той наистина ми се стори малко неадекватен — казах. — Не можах да разбера какво точно ме подразни, но на няколко пъти изпитах непреодолимо желание да го пребия от бой.

— Малко неадекватен? — каза Джоунс и вдигна вежда.

— Стига си го тормозил, Таб — намеси се Линда. — Аз познавах Малкълм доста преди Джак да започне работа при нас. Винаги съм го смятала за странен, но и през ум не ми е минавало подобно подозрение. — Тя се усмихна хладно. — Много от хората, с които работим, са странни.

Сетих се за начина, по който Малкълм погледна снимката на Анджелина и как му се стори, че я е виждал и преди. Тогава това ми се стори странно, но сега вече знаех, че от толкова снимки на малки деца това копеле просто се беше объркало.

В главата ми започнаха да нахлуват някои от нещата, които Харис бе казал онази вечер.

… зловещият фашизъм на политически коректните.

… Няма бюрократи, които да си навират носа в живота ти и да ти казват как да говориш, как да мислиш и с кого да контактуваш — така ти отнемат свободата.

… Видях достатъчно за тази вечер.

Възторгът му от начина, по който готвачите обработваха телешкото, за да стане по-крехко…

Джоунс ме гледаше втренчено.

— Чакай малко — казах, — нали не мислиш, че съм знаел каквото и да било за това?

— А знаеше ли? — попита Джоунс и отново повдигна вежда.

— Не, за бога! — Призля ми от тази мисъл. — Аз имам деветмесечна дъщеря, Таб. — Струваше ми се абсурдно да се защитавам пред четиридесет и седем годишен мъж, наричан Таб.

— Не съм си го и помислял, — отвърна той, — но имаме проблем.

Поклатих глава в недоумение, а Линда отмести поглед встрани.

— Ние ухажвахме този човек, и най-вече ти — каза Дуган. — Самият кмет обяви, че Харис смята да премести централата на бизнеса си в нашия град. „Канал 9“, които не са в приятелски отношения с администрацията, очакват изявление, защото разнищват случая из основи. Колкото и да е несправедливо, трябва да играем според тоягата. Представи си вестникарско заглавие, в което пише: „Кметът Халадей и денвърското Бюро за конгресен туризъм ухажват педофил“.

— Джак — продължи Джоунс, — възнамеряваме да преструктурираме бюрото. Тази международна история е твърде напечена в този момент. Враговете на кмета и пресата винаги са ни спрягали като излишно разточителство, а тази новина утежнява нещата неимоверно… Точно това обсъждахме на заседанието. Линда ще бъде прехвърлена към конвенциите. Имаме свободен пост за нея там, а тя притежава нужната квалификация.

— Това означава, че съм уволнен, така ли? — попитах.

Джоунс стисна устни и кимна утвърдително.

— Най-добрият начин за справяне с подобен проблем е да се изправиш насреща му — каза Дуган. — Ако „Канал 9“ задълбаят в тази история, ние ще отговорим, че сме реструктурирали отделите и сме редуцирали персонала, за да избегнем подобни неловки ситуации в бъдеще. Твоето име едва ли ще бъде споменато по какъвто и да било повод.

— Съжалявам, че не мога да те взема с мен — каза Линда. — Може би по-нататък, ако се отвори възможност.

Облегнах се на стола си. Всичко се случваше твърде бързо.

— Съжалявам, че се стигна дотук — каза Дуган.

— Нямаш представа колко много се нуждая от тази работа — казах. — Изобщо не можеш да си представиш.

— Трябва да се свържеш с отдел „Човешки ресурси“ — каза Джоунс. — Ще ти издействаме щедро обезщетение, освен това ти се полагат отпуск и болнични.

Съчувствени погледи от всички посоки. И най-вече от Линда.

 

 

Сиси внезапно потъна в четивото си зад бюрото и остана с наведена глава, докато отварях вратата. Пийт, който се мотаеше в стаята за почивка през цялото време, направи жалък опит да прикрие облекчението си.

Отидох в кабинета си и се подпрях на бюрото. Как щях да съобщя новината на Мелиса?

 

 

Дуган мина покрай отворената врата на кабинета ми.

— Джим! — извиках.

Той влезе.

— Може би няма да е зле да затвориш вратата — казах.

За пръв път ми се случваше да го виждам притеснен.

— Кажи ми до каква степен това е свързано с Малкълм Харис и до каква — със съдия Морланд? Той знае, че съм замесен в мотивите да потърсят сина му за разпит относно убийството на Брайън Ийстман онази нощ. Чудя се дали тази история с Малкълм Харис не е просто повод да ме атакува.

Той сви рамене неубедително.

— Не ти се говори?

Дуган гледаше тавана ми, бюрото ми, обувките си; навсякъде, но не към мен.

— Понякога — каза той — правя неща, заради които не мога да спя нощем. Просто се опитвам да убедя самия себе си, че когато участваш в управлението на голям град, се налага да вършиш и мръсна работа. Понякога, в името на всеобщото благо, трябва да правиш компромиси, а те не са нито приятни, нито справедливи.

— Това е отговорът на въпроса ми, предполагам.

— Трябва да тръгвам.

— Още нещо — казах. — Имам още един проблем за теб, а той е много по-голям от мен. Мислих за някои от нещата, които ми каза Малкълм Харис. Той има връзки тук, Джим. Именно затова е искал да премести бизнеса си. В един момент дори ми каза, че тук ще бъде като брониран. Брониран. Имаш ли представа защо употреби точно тази дума?

— Нямам никаква представа. — Дуган изглеждаше смутен.

— Проблемът на кмета може да се окаже доста по-голям от моя.

Дуган сви рамене.

— В такъв случай ще го решаваме, когато възникне.