Кен Фолет
Проклятие от рая (23)

22.

Стар получи десет години лишаване от свобода.

Отначало затворът бе изтезание за нея. Строго подреденото по график затворническо съществуване за човек, цял живот проповядвал свобода, бе направо ад. След това една хубава надзирателка на име Джейн се влюби в нея, започна да й носи грим, книги и марихуана и нещата започнаха да изглеждат малко по-добре.

Флауър бе дадена за осиновяване на един методистки свещеник и неговата жена. Бяха добросърдечни хора, но някак си не можаха да разберат откъде идва Флауър. Родителите много й липсваха, училището не й вървеше и конфликтите й с полицията зачестиха. После, около две години по-късно, тя намери баба си. Вероника Найтингейл беше само на тринадесет години, когато бе родила Прийст, така че сега бе на шестдесет и няколко. Държеше сексмагазин в Лос Анджелис, продаваше сексбельо и порновидео. Имаше апартамент в Бевърли Хилс, караше червена спортна кола и разказваше на Флауър какво правел баща й, когато бил малък. Флауър избяга от свещеника и жена му и се премести при баба си.

Дъбака изчезна. Джуди знаеше, че в плимута при Фелиситас е имало и четвърти човек и успя горе-долу да скърпи каква роля е играл в цялата тази история. Дори се сдоби с пълен комплект отпечатъци от работилницата му в комуната. Обаче никой не знаеше къде е отишъл. Тъй или иначе, отпечатъците му се появиха няколко години по-късно в една открадната кола, използвана при въоръжен обир в Сиатъл. Полицията не го включи в кръга на заподозрените, защото алибито му бе непробиваемо, но Джуди бе автоматично уведомена. Когато двамата със своя стар приятел Дон Райли — вече женен за една застрахователна агентка — прегледаха досието му, видяха, че почти с нищо не могат да докажат участието на Дъбака в „Проклятие от рая“ и решиха да го оставят на мира.

Милтън Лестрейндж умря от рак. Брайън Кинсайд се пенсионира. Марвин Хейс подаде оставка и стана директор охрана на верига супермаркети.

Майкъл Куъркъс се превърна в знаменитост от средна величина. Тъй като изглеждаше добре и обясняваше още по-добре, от телевизията викаха най-напред него, когато станеше въпрос за земетресения. Бизнесът му потръгна.

Джуди бе повишена в супервайзър. Премести се да живее при Майкъл и Дъсти. Когато бизнесът на Майкъл започна да носи добри пари, двамата си купиха къща и решиха да си родят бебе. Месец по-късно тя вече бе бременна и те се ожениха. Бо плака на сватбата.

Джуди разбра как Грейнджър е успял да се измъкне.

Раната в лицето му била много гадна, но не смъртоносна. Куршумът в рамото разкъсал някакъв важен кръвоносен съд и той загубил съзнание от загуба на кръв. Преди да отиде да помогне на Майкъл, Джуди е трябвало да провери пулса му, но е била изтощена от раните си и загубата на кръв, затова не е могла да спази реда.

Тъй като при падането си Грейнджър е бил свит на две, кръвното му налягане отново се е вдигнало и съзнанието му се е върнало няколко секунди след като тя си е тръгнала. Той се довлякъл криво-ляво до Трета улица, където на един светофар имал късмета да хване някаква кола, чакаща на червено. Вмъкнал се в нея, насочил револвера в главата на шофьора и го накарал да го заведе в града. По пътя се обадил чрез мобифона на Мелъни на Пол Бийл, онзи, който им бутилирал виното и бил стара дружка на Грейнджър. Бийл му дал адреса на един нелегален доктор.

Грейнджър накарал шофьора да го остави в някакъв опасен квартал. (Травматизираният човечец се върнал вкъщи, звъннал веднага в полицията, но телефонът дал заето и след това се сетил да го направи чак на другия ден.) Докторът, някакъв хирург с отнето разрешително за употреба на морфин, успял да закърпи Грейнджър. Той преспал в апартамента му, после си тръгнал.

По-нататък Джуди никога не успя да разбере какво е станало с него.

 

 

Водата бързо се надига. Вече е наводнила всички малки дървени къщички. Домашно направените столове и маси плуват във водата зад затворените врати. Готварната и храмът също бавно потъват.

Той бе чакал със седмици водата да стигне до лозето. И накрая дочака — водата безучастно поглъща безценните растения.

Беше се надявал да намери поне Спирит, но него отдавна го няма.

Бе изпил бутилка от любимото си вино. Трудно му е да яде и да пие — заради раната на лицето, закърпена лошо от доктор, който бе друсан. Все пак бе успял да излее достатъчно количество в гърлото си, за да се напие.

Той хвърля бутилката и вади от джоба си огромна цигара марихуана, щедро поръсена с хероин, който спокойно може да го нокаутира. Пали я, поема дълбоко дъх и бавно започва да слиза надолу по склона.

Когато водата стига до коленете му, той сяда.

После оглежда долината за последен път. Почти неузнаваема е. Няма ги вече бързореките поточета. Виждат се само покривите на сградите и оттук те му приличат на остатъци от корабокрушение, плуващи в тихите води на някоя лагуна. Лозите, засадени от него преди двадесет и пет години, вече са под вода.

Това вече не е долина. Превърнала се е в езеро и всичко в нея е избито.

Той опъва от голямата цигара между пръстите си и дълго задържа смъртоносния дим в дробовете си. Става му приятно, тъй като дрогата навлиза в кръвообращението му и залива мозъка. Малкият ми Рики, мисли си той, най-сетне си щастлив.

Претъркулва се и пада във водата. Обръща се с лице надолу, безпомощен, дрогиран до крайност. Съзнанието му бавно избледнява, както лампата в далечината става все по-бледа и по-малка, докато накрая изгасва съвсем.