Морис Колис
Кортес и Моктесума (21)

Мексиканците се надигат срещу Кортес

По това време ставало вече месец, откакто Кортес бил напуснал град Мексико. Една от двете смъртни опасности, надвиснали над него, била премахната. Втората, предупреждението на боговете да напусне страната или да си носи последиците, оставала. Ала победата над Нарваес много подобрила положението му. Според Бернал сега Кортес разполагал с 1300 войника, осемдесет мускетари, още толкова стрелци с арбалети, 96 коня и над двадесет топа. А като имал предвид какво е постигнал само с 400 души, то с тази многобройна войска положително щял да бъде достатъчно силен, за да сломи опозицията на мексиканските жреци. Рисковано било да оставя Алварадо само с осемдесет души, но събитията оправдали риска. Уверен, че всичко е наред, той дори замислил, преди да се завърне в столицата, да изпрати част от войските си надолу по крайбрежието, за да основат колония, а друга група да прати нагоре със същата цел.

Но внезапно от столицата дошла вест, че мексиканците се разбунтували. Двамата пратеници тласкали, които я донесли, разправили, че Алварадо бил обсаден, че дворецът им бил подпален, че седмина от войниците му са убити и мнозина други ранени и че незабавно им е нужно подкрепление. Последвало писмо от Алварадо с подобно съдържание. Кортес изоставил плановете си за нови селища по брега и решил да потегли веднага с цялата си армия в помощ на гарнизона. Преди да тръгне, при него се явили четирима благородници, изпратени от Моктесума. Те обяснили какво се е случило. В средата на май се празнувал големият празник на Димящото огледало. Един от ритуалите, свързани с празненството, се състоял от магически танц, изпълняван в двора на храма срещу жилищата на испанците. Танцьорите били мексикански благородници, някои от толтекско потекло. По този случай те носели най-пищните си наметки и украшения. Не носели оръжие. Алварадо, обяснили четиримата благородници, макар че бил попитан преди празника и дал своето съгласие, се нахвърлил начело на войниците си и нападнал танцьорите, като убивал всеки, когото успявал да хване. Целият град грабнал оръжието. Алварадо побягнал към дома си, преследван от огромна тълпа, която се опитала да превземе двореца. Моктесума (той естествено бил вътре в двореца) се покачил на стената и с успокоителни думи съумял да смири нападателите. Нападенията престанали, но мексиканците обсадили испанците и не допущали ни един от тях да пристъпи в града. Накрая пратениците повторили, че Алварадо с непредизвиканото си нападение на този религиозен празник сам си бил крив за създалото се положение. Като изслушал оплакването им, Кортес, пише Бернал, „бе обзет от дълбоко възмущение и каза на пратениците, че тръгва за Мексико и ще оправи всичко“. Възмущението му е напълно оправдано. Озлобявайки мексиканците в един толкова деликатен момент, Алварадо, твърде склонен към прибързани и необмислени постъпки, дал силен коз в ръцете на опозицията, която и без това настоявала испанците да си вървят. Не бива обаче да мислим за тези хора като за патриоти в съвременния смисъл на думата, а само като за поклонници на Димящото огледало. Те са постъпили така не защото са започнали да се съмняват, че Кортес не е Кецалкоатъл. Напротив — покушението му над идолите на божествата съперници и убийството на благородниците от страна на неговия помощник по време на ритуалния танц ги накарало още по-дълбоко да повярват в неговата самоличност. Но за разлика от Моктесума те смитали, че Димящото огледало ще удържи победа. А Моктесума бил убеден в обратното.

Испанската армия напуснала Семпоала на 10 юни и с усилен ход стигнала в Тласкала само за една седмица — два пъти по-бързо от първия път. Там Кортес научил, че Алварадо, макар и да не бил нападан повторно, все още бил обсаден и без храна. Към испанците се присъединили и войски на тласкалите и всички забързали нататък. Вместо да поемат пътя към Чолула, пресекли по някакъв по-къс път, през полето, към езерния град Тескоко. Там Кортес получил вест от Моктесума, който го умолявал да не се сърди и го уверявал, че станалото било против волята и желанието му. Кортес отвърнал, че и през ум не му минава да се сърди, тъй като му е известна добрата воля на Моктесума.

И все пак усещали се обезпокояващи признаци на враждебност от страна на населението. Така например ни един от големците в Тескоко не отишъл да ги поздрави. Кортес започнал да се пита дали, въпреки успокояващите вести на Моктесума, няма да срещне отпор при влизането си в града. Един от испанците, оставени в град Мексико, преплувал с лодка езерото до Тескоко и съобщил, че на другарите му все още не се позволява да излизат на улицата, но вече започнали да им продават храна. В края на краищата, решил Кортес, по-вероятно е да ни допуснат в града безпрепятствено. Въодушевен от победата си над Нарваес и от нарастването на своята армия, той стигнал до заключението, че мексиканците се страхуват от него. Но Кортес все още не бил съумял да проумее какво е истинското му положение в Мексико. Защото мексиканците съвсем не се плашели от неговото физическо надмощие. Вярно, те му се подчинили, но по съвсем други причини. Когато тръгнал да напада Нарваес, той можел да направи реална преценка за изхода от борбата с него. Ала сега настъпвал срещу нещо, чийто развой изобщо не бил в състояние да предвиди.

Едномачтовите платноходки били разрушени по време на вълненията. И макар че виждали Мексико на отсрещната страна на езерото, нямало друг начин да се стигне дотам освен по някой от трите насипни пътя. Те били на еднакво разстояние от Тескоко, а най-близкият започвал от Истапалапа. Ала този път бил дълъг цели седем мили и Кортес, като си спомнил колко безпомощен се чувствувал, докато го пресичал по време на първото си идване, решил да използува пътя от Такуба, дълъг само две мили. Такуба се намирал на противоположната страна на езерото. Отишли дотам по северния бряг. Когато стигнали, видели, че пътят е отворен и не се охранява. Преминали го и влезли в град Мексико. Било 24 юни, около пладне. Ни един благородник не излязъл да ги посрещне. Всъщност улиците били почти пусти. Къщите по улицата към централния площад изглеждали изоставени. Тишината била доста обезпокоителна. И все пак стигнали до двореца Господаря Водно лице безпрепятствено. Когато влезли, пише Бернал, „Великият Моктесума излезе на двора, за да прегърне и да посрещне Кортес, да го приветствува с добре дошъл и да го поздрави за победата му над Нарваес. Но Кортес с надменността на победител грубо го отблъсна и Моктесума се прибра в своите покои смутен и огорчен“.

Бернал вече бил забелязал колко се е възгордял Кортес след победата над Нарваес и как започнал да се държи като важен и всемогъщ господар. Тук той ни показва, че самомнението на генерал-капитана е взело неприятни и опасни размери. А Кортес се бил вмъкнал в капан. Само пет дни по-късно човекът, комуто дължал досегашната си безопасност, щял да умре, а седмица след това две трети от войниците му щели да загинат в боя или пък да бъдат заклани на жертвените камъни и после изядени.