Морис Колис
Кортес и Моктесума (2)

Кортес в Западна Индия

Високоблагородният лорд Кристобал Колон (когото ние упорито наричаме Христофор Колумб) съзрял остров Уотлинг в Бахамския архипелаг на 11 октомври 1492 година. Оттам той продължил, за да открие Западноиндийските^[1] острови Куба и Еспаньола (Хаити). При завръщането си в Испания през 1493 г. Колумб съобщава на крал Фердинанд, че е достигнал до най-външната част на Източна Азия, някъде в близост до Япония или Китай. Той не е знаел, че между това, което бил открил, и онова, което си въобразявал, че е открил, лежи континентът Америка.

Двете кралства на Иберийския полуостров — Испания и Португалия, разузнават в две противоположни посоки. Когато Колумб открива Западна Индия, португалците вече са стигнали чак до нос Добра Надежда и упоритите си усилия да се доберат до Източна Индия. За да избягнат бъдещи разногласия, двете държави се обръщат към папа Александър VI Борджия с молба да определи сферите на техните интереси. Той взел перо, очертал една линия през средата на Атлантическия океан и с вулата, позната под названието Inter Caetera, обявил, че португалците имат изключителни права над всички земи, които вече притежават или биха открили на изток от чертата, а испанците — над това, което Колумб е открил в Западна Индия, и над онова, което съответно ще намерят отвъд тези острови.

По този начин испанците получават в дар Американския континент, преди да подозират за неговото съществуване. Откриването му става постепенно. Минават шест години, преди Колумб — по време на третото си морско пътешествие до Западна Индия — да съзре част от него. През август 1498 той достига до северния бряг на Южна Америка, близо до устието на река Ориноко. Бреговата линия на запад от Ориноко до Дариенския провлак е изследвана между 1498 и 1502 от Веспучи. Освен това Кабот достига до Флорида, а Кабрал — до Бразилия. Навсякъде испанците виждат само джунгли и диваци. Намират малко или пък никакво злато — тяхната основна цел. Те също така са в пълно неведение за онова, което са открили. И все още не знаят за Тихия океан.

През 1508 година се прави някакъв опит за заселване на колумбийския бряг в Южна Америка, но той се проваля. Пет години по-късно, през септември 1513 година, Балбоа съзира Тихия океан от един хълм в Дариен и това е великото събитие, което по-късно ще вдъхнови Кийтс за прочутия му сонет: „Тъй дълго бродих аз из златната страна“, макар той да си е представял, че „снажният Кортес“ (а не Балбоа) е „впивал орлов взор в океана“. Балбоа слязъл от хълма и в пълно бойно снаряжение нагазил в новия океан, който завзел в името на краля на Испания. Скоро след това в Дариен, близо до сегашния Панамски канал, била основана испанска колония.

Междувременно испанците организират първото си откритие — Западна Индия. Пръв е заселен остров Еспаньола или Нова Испания. Авантюристи от всички класи прекосяват Атлантическия океан с надежда бързо да забогатеят. На някои от тях се подаряват имения и работна ръка. Работници са нещастните туземци, които до пристигането на испанците живеят безгрижно под управлението на своите главатари. Те са дружелюбни, щастливи племена, прилични на островитяните от Южните морета. Превърнати в роби, принудени да работят неспирно в плантациите и да промиват злато, а на всичко отгоре и безжалостно третирани, те се обезсърчават и масово измират.

Сред авантюристите, които идват, е и Ернан Кортес. Той пристига в Еспаньола през 1504 г. деветнадесетгодишен. Баща му е провинциален благородник от Естремадура и още четиринадесетгодишен го изпраща да следва право в университета на Саламанка. Той учи известно време, но напуща, без да се дипломира. Влече го животът на открито. Изпърво го примамва мисълта за военна кариера в Италия, но после решава да тръгне към Западна Индия. Баща му го снабдява с пари за пътя и той потегля с кораб към — както все още се смята — крайната част на Индия или Китай.

Кортес носи препоръчителни писма до някои от управниците в Санто Доминго, главния испански град в Испаньола, и скоро получава имение и роби. През следващите седем години остава на острова и обработва земите си. Почти нищо не се знае за него от този период, освен че е бил нотариус на Азуа, малко градче до Санто Доминго, защото като бивш студент по право е подхождал за тази длъжност.

През 1511 г., двадесет и шест годишен, той се присъединява към експедицията на Диего Веласкес, който е получил заповед от вицекраля на Индиите, Колумбовия син, да подчини големия съседен остров Куба, където все още нямало испанска колония. Завоеванието е леко, тъй като местното население е прекалено изплашено от испанците, за да се съпротивлява. След кампанията Кортес е назначен за главен секретар на Веласкес. Той остава в Куба цели осем години и се превръща в един от най-заможните земевладелци на острова. През тези години не участвува в разузнавателните експедиции, които постепенно разкриват крайбрежната линия на американския континент. В резултат на две от тези експедиции, описани в следващата глава, става известна Мексиканската империя, страна, чиито обитатели, по всичко изглежда, са цивилизовани, за разлика от племената, с които испанците са се срещали досега. Както за ония седем години от живота на Кортес в Еспаньола, тъй и за тия осем години в Куба знаем твърде малко. Той се оженва за една испанка, наречена Каталина Хуарес, изпада в немилост пред губернатора Диего Веласкес, помирява се с него и става съдия на главния град Сантяго. Във всички тези прояви нищо не подсказва, че скоро ще изпъкне като най-видната личност в този район. Възможно е приятелите му да са долавяли големите му способности, но ни един от тях по онова време не го е казал на хартия. А дори и да го бяха сторили, то щеше да има стойността на лично мнение; защото до този миг той все още не е имал случай да разкрие изключителния характер на своята дарба. По нрав бил независим, по държание — очарователен, бил смел и умен, но че притежавал военен гений и че бил голям държавник, ловък и прозорлив, това не е предугадил нито един от най-интелигентните му приближени. И все пак, дали самият той е знаел за тази си несъмнена, макар и непроявена дарба? Знаел е сигурно. Защо тогава се е задоволил да преживее цели петнадесет години в ограничения свят на Куба, без да върши нищо друго, освен да се забавлява и да богатее? Можем само да предполагаме, че е изчаквал. Преди да определи целта, се е нуждаел от свобода на действие. Както ще видим, откритието на Мексико е тъкмо този мечтан случай. И когато се появява, той го улавя и решава, че ще завладее Мексико, колкото и ужасно трудно и опасно да изглежда това начинание.