Морис Колис
Кортес и Моктесума (25)

Кортес възстановява силите си в Тласкала

На пръв поглед изглежда съвсем ясно защо тласкалите са приели с радост завръщането на испанците: те мразели мексиканците, дали били клетва за приятелство на Кортес. Но това значи да опростим нещата до крайност. То предполага, че тласкалите са били толкова недалновидни, щото с готовност се отказвали от своята независимост, за да си отмъстят на мексиканците. Нима е възможно да са били чак дотолкова слабоумни? Да победят един враг, ала да отстъпят на един приятел тъкмо онова, за чието опазване воюват с неприятеля, ще означава, че са били по-глупави, отколкото е възможно.

Вярното обяснение е, че тласкалите още от самото начало имали съвсем основателни причини да се подчинят на испанците. Когато Кортес за пръв път пристигнал при тях от крайбрежието, те го изпитали, за да се уверят дали действително е божеството, за което го мислят, и стигнали до заключението, че наистина е бог. Щом било тъй, предсказанието го посочвало за бъдещия управник на страната. Той щял да я завладее независимо дали ще му помогнат, или не. Приемайки го за съюзник, те не му отстъпвали своята независимост, защото тъй или иначе щели да я загубят, а си осигурявали добро отношение към самите себе си. Те били тъй дълбоко убедени в неговата божественост, че дори когато го видели измъчен и съсипан на границата си, не се разколебали в неговата самоличност. Онова, което постигнал в Мексико — подчиняването на Моктесума, цялото невероятно приключение, всичко това те следили с най-голямо възхищение. Никой не отрекъл, че той е Кецалкоатъл. Сполетелите го беди били нещо съвсем временно. Той щял да продължава все напред и да докаже, че предсказанието е вярно. Чудесно било, гдето се обръщал за помощ към тях. Нахлуването му в Мексико без предложената от тях армия ги разочаровало дълбоко. Сега обаче щял да използва войските им; щели да заслужат благодарността му и — докато другите страдат — те щели да се облагодетелствуват от неговото благоволение.

Тази увереност на тласкалите, че Кортес ще се върне в Мексико начело на тяхната армия, го е накарала без съмнение да реши следващата си стъпка. Когато, сразен, бягал да търси убежище в Тласкала, най-доброто, на което се надявал, било да се добере спокойно до брега. Но сега в Тласкала се намирал в много по-добро положение, отколкото, ако се върнел във Вера Крус. За да го нападнат тук, мексиканците трябвало да нахлуят в една съвсем самостоятелна държава. Щом тласкалите досега успявали да отблъскват нападения от подобен род без чужда подкрепа, с негова помощ това щяло да им бъде още по-лесно. Той бил в отлични отношения с Вера Крус. Можел да получи оттам подкрепления и муниции. Най-слабото му място била загубата на парите. И все пак успял да спаси нещичко от съкровището на Моктесума. Стига да разполага с време, знаел как да възвърне своята мощ. Първоначалното му възражение да не използва армията на тласкалите, вече не съществувало. Отсега нататък нямало да става нужда да се представя за посланик на Карл Пети. На мексиканска територия щял да се завърне вече като истински нашественик. За да завземе столицата с бой, трябвало да води жестока битка, но с помощта на тласкалската армия това било напълно осъществимо. Погледнато реалистично, той съзнавал, че сега положението му е далеч по-сигурно, защото било по-изяснено, отколкото преди, когато — едновременно тъмничар на Моктесума и негов затворник — не знаел какво ще стане на другия ден.

Онова, което се случило между пристигането на испанците в Тласкала на 12 юли 1520 г. и отправянето им към град Мексико на 28 декември — пет месеца и половина по-късно, може да се разкаже накратко. Само след месец, прекаран в Тласкала, повечето от войниците му излекували раните си и Кортес сметнал за необходимо да заздрави връзката си с брега. По пътя през Орисаба, най-къс и най-хубав, имало няколко града с мексикански гарнизони в тях. Испанците, които се осмелявали да минат по този път, били ограбвани и убивани. Кортес решил да завземе градовете. Той потеглил от Тласкала с всичките си войници и с 2000 тласкали, връхлетял неочаквано и ги превзел. За да си осигури пътя за в бъдеще, построил един укрепен пост и го нарекъл Сегура де ла Фронтера. Оттам нападнал някои други мексикански градове, южно от пътя. След като се уверил, че отсега нататък спокойно ще може да получава войскови подкрепления и муниции от Вера Крус, завърнал се в Тласкала, за да започне приготовления за нападение на долината на Мексико.

През това време станали някои важни събития. Появила се едра шарка, непозната досега в Мексико. Заразата донесъл някакъв негър от армията на Нарваес. Епидемията взела страхотни размери. Измрели хиляди мексиканци включително и приемникът на Моктесума Ситлауак. Безмилостната болест, смъртта на държавния глава и злокобният характер на това бедствие обясняват защо мексиканците не преследвали Кортес така, както би трябвало да се очаква. Ситлауак бил наследен от Куаутемокцин (Стрелкащ се орел). Бернал го описва като „млад мъж, около двадесет и пет годишен, с благородно държане и извънредно смел. Съпруга му беше една от дъщерите на Моктесума, много красива жена“.

Между август и ноември 1520 година няколко кораба пристигнали във Вера Крус, някои от тях изпратени за Нарваес от Веласкес, който още не знаел, че довереникът му е пленник на Кортес. Те носели войници, коне, барут и др. Властите във Вера Крус слагали ръка на всеки от тях и изпращали на Кортес и хората, и всичко полезно, намерено на борда. За щастие на конкистадорите от Испания пристигнал един голям търговски кораб. Той носел много барут, мускети и арбалети. Кортес закупил целия товар. Щастливият случай увеличил армията му на около петстотин души и я снабдил с боеприпаси.

Парите, необходими за тази покупка, както и големите разходи, които правел Кортес, за да изпраща посланици във вицекралския двор в Еспаньола и нови пратеници в испанския двор, предизвикват Бернал да пуща хапливи забележки за начина, по който Кортес набирал парични средства. Той го обвинява, че насилвал своите бедни войници да му връщат златото, което им разрешил да си вземат от купа на съкровището в последните мигове в Мексико. Бернал храни огромно уважение към своя капитан-генерал заради командирските му способности, но го смята за страшно стиснат, когато става въпрос за пари. И все пак Кортес наистина трябвало да намира пари, за да продължи завоеванието. А това, дето е съумявал да ги измъква от войниците си, говори само, че те все още са вярвали в края на краищата той да им помогне да забогатеят. Когато завоеванието най-сетне свършило, Бернал си останал все тъй беден, но Кортес забогатял неимоверно много. Вечното оплакване на Бернал е, че ако не била несломимата храброст на простите редници, Кортес нямало да може нищичко да стори. Но да мърморят, е присъщо на старите войници и с това Бернал ни става още по-симпатичен.

В изпълнение на част от плана за похода срещу Мексико Кортес наредил да се отсече дървен материал за постройката на тринадесет едномачтови платноходки. Мексиканците имали хиляди канута. Видяхме как нападаха испанците по насипния път. Служели си с тях и за да снабдяват града, и за да пренасят войски до сушата. Кортес гледал на платноходките като на контрамярка срещу канутата. Имал при себе си един отличен корабостроител. Поискали от Вера Крус пирони и инструменти. Тласкалите дали работна ръка и предложили да пренесат лодките на части до Тескоко, където да ги сглобят и да ги пуснат на вода. По това време един от първите благородници на федерацията умрял от едра шарка. В държавния съвет имало разногласия по въпроса доколко да помогнат на Кортес и този стар благородник на смъртния си одър сериозно предупредил своите колеги, че много ще сгрешат, ако оттеглят помощта си. Бернал му приписва следните думи: „Внимавайте, правете всичко каквото ви иска Малинцин, защото той е човекът, определен от съдбата да управлява тази страна.“

Затова, когато в последните дни на декември 1520 г. Кортес заявил решението си да настъпи повторно в долината на Мексико, федерацията му предоставила десет хиляди войника. Направили военен парад и на другия ден след Коледа армията потеглила към своята първа цел, завоюването на Тескоко, петдесет мили по-надолу, на брега на голямото езеро. Броят на испанските войници ни е даден от Кортес така: 40 конника и 450 пехотинци, сред които общо 80 мускетари и стрелци с арбалети. Имали осем или девет полеви топа. Платноходките щели да бъдат изпратени веднага щом бъдели готови.