Морис Колис
Кортес и Моктесума (20)

Контраударът на Веласкес се проваля

Тъкмо в този критичен момент в Мексико Веласкес нанесъл своя контраудар.

Нека си припомним, че през юли 1519 Кортес изпрати своя пратеник Пуертокареро да предаде на Карл златното колело и другите подаръци и да му връчи писмата, в които му обясняваше как са се развили събитията до това време. Заедно с Пуертокареро тръгнал и втори пратеник, Франсиско де Монтехо. Те получили строга заповед да отплуват за Испания, без да спират в Куба, тъй като било много важно Веласкес да не научи за основаването на Вера Крус и за това, как е бил изигран от експедицията. Но нареждането да не спират в Куба било нарушено. И двамата пратеници хвърлили котва в Куба, на усамотен бряг, на 23 август. Мълвата за успеха на Кортес в Мексико се разнесла и някакъв съгледвач избързал да отиде и да съобщи новината на Веласкес. Той веднага изпратил хора да арестуват пратениците, ала те се измъкнали и благополучно пристигнали в Испания през октомври 1519. Веласкес обаче с по-бърз кораб вече бил успял да изпрати до своите влиятелни приятели в испанския двор писмо, в което съобщавал, че Кортес е изменник. В резултат по пътя на Пуертокареро и Монтехо вече имало издигнати препятствия и едва през април 1520 година те успели да видят Карл и да му поднесат подаръците. Но макар че имали с него повторна аудиенция през май, не успели да го убедят да признае Кортес като свой представител в Мексико. Той просто не можел да вземе решение по въпроса. И тъй положението и на Веласкес, и на Кортес останало неизяснено. Нещата останали нерешени чак до 1522. Едва през октомври на тази година Кортес получил официалното признание.

Но Веласкес, уверен, че приятелите му в двореца ще спечелят неговата кауза, решил да си отмъсти незабавно. През зимата на 1519–1520 година, докато пратениците на Кортес полагали усилия да бъдат изслушани от Карл, той започнал да събира кораби и хора, които да изпрати в Мексико, за да завземат страната от негово име и да арестуват Кортес, когото възнамерявал да обеси. С големи усилия и с голямо разходване на средства събрал армада от около двадесет кораба, натоварени с 1300 войника, 10 полеви топа, 80 коня, 80 мускетари и 120 стрелци с арбалети. Тази войска, далеч по-многобройна от войската на Кортес, напуснала Куба през март 1520 и стигнала мексиканския бряг при Сан Хуан де Улуа в средата на април. Командувал я един испанец, жител на Куба, наречен Памфило де Нарваес. Макар да бил получил от Веласкес писмена заповед да нападне Кортес със сила, Нарваес не само че нямал пълномощия от Карл, но не притежавал такива и от вицекралското правителство на Еспаньола, под чието управление се намирала Куба. Всъщност вицекралското правителство отначало изрично забранило на Веласкес да изпраща флота, но когато той настоял, съгласило се само при условие че ще води преговори за помиряване със своя съперник, защото се смятало за крайно нежелателно да се водят битки между испанци в Новия свят. Един представител на вицекраля на име Аильон бил изпратен с флотата, за да държи под око Нарваес. Ала щом стигнал в Сан Хуан де Улуа, Нарваес съумял да се отърве от Аильон и да го върне обратно в Еспаньола.

В едно писмо до императора Кортес описва срещата си с Нарваес и обяснява как получил първата вест за пристигането му от един куриер, който съобщил, че са съгледали някакъв кораб. Кортес се надявал, че това е Пуертокареро, завръщащ се с признанието на императора и с подкрепления, защото вече били започнали да го очакват. Но пратениците пристигали един след друг и от тях научил истината. Срещу него била изпратена голяма войска; осемдесетте коня били особено застрашителни. Новината го сварила съвсем неподготвен, и то в момент, когато войските му били разпръснати, защото бил изпратил една група от 150 души под командата на капитан Де Леон да разузнават в една посока, и други 110 души под командата на Де Рангел — в друга. Но той държал една печеливша карта — златото. Пресметнал, че притежава достатъчно злато, за да подмами цялата армия на Нарваес. По-късно, когато научил, че Нарваес няма пълномощия от императора, успешно използувал своето все пак по-закрепено законно право. Имал и друго предимство. Макар войската му да била много по-малобройна, тя се състояла от ветерани, докато войниците на Нарваес доскоро били водили лек живот в кубинските плантации. Без да се самовеличае, знаел, че като командир е по-способен от Нарваес. Имал далеч по-голям опит, спечелил бил изключителни победи, познавал страната и имал съюзници в нея. С една дума, Нарваес бил детска игра в сравнение с миналите опасности. Щял да обезвреди приятелчето с лукавство и злато, а после да го смаже с удар, който да научи Веласкес да не се бърка повече.

Но не бивало да се забравя Моктесума. Как да се оправи с него? Загадъчният крал бил негов пленник; той бил пленник на загадъчния крал. Случаят Нарваес бил като плуване в познати води в сравнение с неясните, потайни намерения на Моктесума. С Нарваес човек разговарял на езика на своето време; с Моктесума думите губели смисъл, всичко се обръщало с краката нагоре, Кортес ставал бог, човек, звезда, вятър и всичко това наведнъж. Как ще погледне той на идването на Нарваес? Неизвестно. Това надминавало всички нормални представи. Най-добре да отиде и да си поприказва с него.

Моктесума, който все още ръководел ежедневното управление на страната, бил получил вестта едновременно с Кортес. Съгледвачите на брега му изпратили бърз подробен доклад чрез образното писмо. Но той просто нищо не разбрал. Кой ще е този Нарваес? Бог-съперник или какво? Помощник на Кортес или пратеник на Карлос? Ако е друг бог, трябва да бъде умилостивен. Ако е помощник, тогава сигурно Кортес смята да си тръгне с него. Но във всички случаи трябва да подкани Нарваес да остане. Изпратил нареждане на хората от крайбрежието да му дадат храна и подаръци. (Моктесума вероятно се е поутешил с мисълта, че ако Нарваес се окаже противник на Кортес, може и да го победи и да поеме отговорност за онова, с което Моктесума не смеел да се нагърби. Но ако подобна мисъл му е минавала през ума, то е било за много кратко време.)

Бернал е записал два разговора между Кортес и Моктесума. В първия от тях той слага в устата на Моктесума думи, които съвпадат с написаното по-горе. Моктесума казва: „Сега вече няма защо да строиш кораби. Зарадвах се от пристигането на вашите братя, защото всички ще можете да си заминете с тях.“

При тази среща Кортес не му дал никакво обяснение за Нарваес. По време на втория разговор Моктесума казва: „Нищо не мога да разбера“ и пита дали е вярно, че Кортес възнамерява да потегли срещу Нарваес, както му бил казал пажът Ортегиля. Кортес потвърдил и сега обяснил, че Нарваес, макар и да идва от владенията на великия император, е разбойник, когото трябва да арестува. „Въпреки че той има голяма войска, а ние сме малцина, Светата дева ще ни даде сили да го надвием“ — казал той.

Моктесума приел това обяснение. Тъй като вярата му в самоличността на Кортес била непоклатима, смятал за невероятно Нарваес да победи. „Мога да ти дам пет хиляди войника, ако искаш“ — казал той. Кортес му поблагодарил, но отвърнал многозначително, че помощта на бога и на неговите войници му е достатъчна. И допълнил, че ще остави осемдесет войника под командата на Алварадо в двореца Господаря Водно лице. Изразил надежда, че Моктесума ще остане все още там и че ще се погрижи хората му да имат достатъчно храна. „Не се тревожи — успокоил го той. — Скоро ще се върнем с победа. Стой си спокойно с Алварадо и внимавай жреците да не се разбунтуват.“ С тези думи Кортес прегърнал два пъти Моктесума и Моктесума също го прегърнал.

Трудно е да се проникне в мислите на Моктесума. Той хранел надежда, че Кортес ще си замине завинаги, а сега чул, че отново смята да се върне. Малко преди това го бил предупредил, че по заповед на боговете ще бъде нападнат, ако не си отиде. За да осмислим тези факти, трябва да предположим, че се е надявал, след като разбие Нарваес и плени корабите му, Кортес да отплува с тях или да бъде придуман да отплува с тях. Предположението му не било необосновано, защото било безспорно, че ако мексиканците се вдигнат срещу му, Кортес не би могъл да се задържи в Мексико.

Преди да потегли срещу Нарваес, Кортес превърнал двореца Господаря Водно лице в укрепление и го запасил с храна. Предупредил Алварадо да внимава и придал към осемдесетте испанци още четиристотин тласкали, които предложили да останат. Гарнизонът трябвало да се грижи за Моктесума, да пази съкровището и да се държи, докато той се завърне. Войниците, които взимал със себе си, наброявали седемдесет души. Но когато — както се надявал — се съберял с Де Леон и Де Рангел, които имали нареждане да го пресрещнат по пътя, щял да има 330 души, предостатъчни, след като златото вече му било постлало пътя.

Бернал разказва няколко смешни истории за начина, по който било извършено това. Апетитът на войниците на Нарваес бил разпален предварително от трима ренегати, които напуснали бреговата охрана на Кортес и се присъединили към новодошлите. Един от тях, който бил голям шегаджия, казал засмяно: „Какъв късмет имаш, Нарваес, да пристигнеш точно когато този предател Кортес успя да пипне съкровище за повече от 700 000 златни монети!“ Запитан дали както винаги се шегува, той станал сериозен и им разказал подробностите.

След смъртта на Ескаланте управлението на Вера Крус било поето от Сандовал. Когато Нарваес научил за местоположението на града, не потеглил веднага да го завладее, макар че Сандовал имал само четиридесет души, годни за бой, а изпратил свои хора да го поканят да се предаде. Сандовал ги арестувал й наредил да ги заведат в Мексико, тъй като Кортес още не бил тръгнал. Носачи-тотонаки, работейки на смени, ги отнесли във въжени люлки. Те пътували безспирно четири дни и четири нощи и пристигнали уплашени и удивени, почти готови, пише Бернал, да повярват, че са жертва на магия или пък сънуват. Но Кортес, предупреден, че пристигат, наредил да ги посрещнат пред града, осигурил им коне за последния преход и когато се явили пред него, извинил се за лошото отношение към тях. Забавлявал ги цели два дни, развел ги да разгледат града, позволил им да видят съкровището, дал им малко злато и обещал да им даде още. „Тръгнали бяха разярени като лъвове, а се върнаха кротки като овчици“, коментира Бернал. „Кортес ги изпрати с храна за из път. След като разказали всичко на Нарваес, те започнали да увещават целия лагер да премине на наша страна.“

Кортес подкрепил това с едно много дружелюбно писмо до Нарваес, в което му предлагал приятелските си услуги и го канел да си поделят страната по братски. Защо да се бием, питал той, и да намаляваме силите си? Цялата страна ще се вдигне срещу нас, като види, че се караме. Надявал се, че с това ще приспи бдителността му. Писмото поверил на падре Де ла Мерсед. Свещеникът носел и други писма, предназначени за други капитани, и злато за подаръци. Щом пристигнал на брега, отишъл да целуне ръката на Нарваес и повторил предложението на Кортес за приятелство. „Но Нарваес, който беше голям инат, не искал и да чуе за това и изрекъл обидни думи. Тогава свещеникът много тайно раздал златните кюлчета и верижки, които носеше със себе си, на хората, упоменати от Кортес, и тъй спечелил най-видните личности в лагера на Нарваес.“ Имало обаче един капитан, наречен Салватиера, който „се заклел, че ще изпече ушите на Кортес и ще изяде едното“. Това всъщност били надути приказки, защото бил голям страхливец.

С тези хитрини Кортес наполовина победил Нарваес, още преди да потегли към брега в първата половина на май 1520 година. „Не взехме с нас нито жени, нито прислуга и леко натоварени, тръгнахме към Чолула“, градът отвъд вулканите, в който бяха спрели по пътя си към Мексико. Оттам Кортес писал на управителите на Тласкала, като им искал 6000 войника, но тласкалите се извинили, обяснявайки, че ако е да се бият с мексиканците, готови били да го сторят всеки миг, ала идеята да се сблъскат с огнестрелни оръжия, конници и арбалети никак не им е по вкуса. Но за да докажат добрите си чувства, изпратили на испанците двадесет товара пуйки с общо тегло приблизително около петстотин килограма.

Пътят, по който тръгнали след Чолула, не бил същият, по който дошли. Бил по-къс, водел направо през вулкана Орисаба. Моктесума им бил дал водачи. Насред път срещнали един нотариус, когото Нарваес изпратил, за да поиска от Кортес да се предаде. Кортес учтиво слязъл от коня и го попитал какво обича. Нотариусът обяснил. Когато Кортес го накарал да му представи пълномощията си от император Карл, нотариусът се стреснал. Единствените му пълномощия били от Веласкес. Щом го видял тъй смутен, Кортес го окуражил, подарил му златни предмети и го изпратил обратно при Нарваес. Човекът, казва Бернал, не пропуснал да разкаже, че Кортес е много щедър.

По това време към Кортес вече се присъединили отредите на Де Леон и Де Рангел и сега армията му наброявала 330 души. Когато наближил крайбрежието, дошъл и Сандовал със своите четиридесет войника. От тях научили последните новини. Нарваес причинявал големи неприятности. Сандовал бил принуден да евакуира Вера Крус и да потърси подслон при тотонаките по височините. Дебелият благородник от Семпоала преживявал черни дни. Нарваес му взел златото и наметките, подарени от Кортес. Освен това сложил ръка и на момичетата, дадени на Кортесовите капитани, или попе на ония момичета, които те оставили в Семпоала, защото били благороднички и не били привикнали да вървят пеша. А когато дебелият благородник се оплакал, че Кортес ще го убие, като види, че момичетата ги няма, Нарваес започнал да го подиграва, а Салватиера казал: „Като знам какво нищожество е Кортес, просто не разбирам защо се страхува този човечец.“ Обаче, допълнил Сандовал, Салватиера си получил заслуженото. Двама войника, преоблечени като тотонаки, отишли в лагера на Нарваес уж да продават сливи. Повъртели се наоколо и като се стъмнило, откраднали коня на Салватиера. Разказът разсмял Кортес. „Салватиера ще трябва още много да се перчи, за да заличи този срам“ — казал той.

Сега Кортес се придвижил по-близо до Семпоала, където се бил разположил Нарваес. Поискал от един тотонакски град две хиляди войника. Накарал да му изработят дълги пики за борба с осемдесетте конника на съперниците. Докато се занимавал с тези и с други приготовления за наближаващата битка, продължавал да води престорени преговори с Нарваес и дори пратил Де Леон да излъже, че е склонен да предаде Кортес.

Тъй минали няколко дни. После, без да чака подкреплението от тотонаки, Кортес потеглил към една река, на три мили южно от Семпоала, и спрял пред реката, която пазела добре предните му линии. Нарваес, повярвал, че най-сетне другите се готвят да нападат, строил войските си северно от реката. Но като не последвало нищо през този ден и понеже валял проливен дъжд и войниците му негодували, отново се върнал в удобната Семпоала, като оставил стражи, за да му известят незабавно, ако Кортес премине реката.

Щом чул за това, Кортес решил да нападне неочаквано още същата нощ. Събрал малката си войска и произнесъл великолепна реч. И понеже знаел как да говори на своите войници, скоро разпалил бойния им дух, макар че били гладни и прогизнали до кости. Заповедта била: един капитан, наречен Писаро, да плени артилерията; Сандовал с шейсет войника да намери Нарваес и да го вземе в плен. Награда от три хиляди златни монети била обещана за оня, който пръв сложи ръка върху него. Имало награда и за Салватиера. Кортес продължил да ласкае: „Знам много добре, че хората на Нарваес са четири пъти повече от нас, но те не умеят да въртят оръжие, а тъй като мнозинството е вече настроено срещу него и понеже ще ги нападнем с изненада, предчувствувам, че бог ще ни дари победата.“ Паролата била „Свети дух“, защото било в навечерието на Петдесетница. Бернал добавя: „Като свърши всичко това, понеже бях голям приятел с капитан Сандовал, той ме помоли да не се деля от него през тази нощ и да го следвам, ако съм все още жив, след като пленим артилерията.“

Подобно на всички значителни битки, водени от Кортес, и предстоящата можела да завърши само или с пълна победа, или с пълен провал. Все още непризнат от Карл, обявен за предател от Веласкес, приятелството му с тотонаките поставено на изпитание, съюзниците му тласкали отказващи да пратят подкрепление, а мексиканците в тила му подканвани свише да го затрият, той просто нямал към кого да се обърне за помощ. Но вътре в себе си намерил нужната увереност.

В малките часове на утрото (било 29 май) Кортес дал заповед за нападение. Забили барабаните, хората се строили. Все още валяло проливно. Нагазили в реката, която макар и придошла била проходима. „Спомням си, пише Бернал, че камъните бяха хлъзгави и понеже водата беше дълбока, пиките и другите оръжия много пи спъваха.“ На отвъдния бряг се натъкнали на двама часови, оставени от Нарваес. Единият успели да хванат, но другият избягал и вдигнал тревога. Чували го как уплашено крещи: „На оръжие, на оръжие, Кортес иде!“ Това попречило на изненадата и все пак, като го следвали колкото се може по-бързо, стигнали Семпоала малко след него.

Семпоала имала някакви укрепления, ала Нарваес — чието намерение било да се бие извън града, в равнината, където имало повече място, за да разгърне многобройните си войници — не си бил направил труда да сложи там стражи, понеже не очаквал да го нападнат през нощта. Войската му лагерувала в двора на един храм. Както в град Мексико и този двор бил голям и в него имало няколко стръмни пирамиди. Нарваес бил наредил войските си по високите им площадки. Главната му квартира се намирала на най-широката площадка, а на по-долните й стъпала бил разположил топовете. В резултат на това подреждане той разделил войската си — грешка, която се оказала съдбоносна. Конниците му били в двора, но били почти безполезни, понеже било тъмно и мястото — тясно.

Кортес научил някои от тези подробности от заловения часовой и понеже познавал Семпоала добре, лесно намерил пътя до храмовия двор. Нарваес, когото трябвало тепърва да събуждат, тъкмо разпределял хората си. Без да се колебае, Писаро се отправил към топовете. Стрелците не успели да гръмнат и два пъти и вече били пленени. Тогава Сандовал повел своите шейсет човека нагоре по пирамидата, за да хванат Нарваес, а Кортес останал долу, да командува боя и да отблъсква ония, които биха се опитали да се притекат в помощ на Нарваес. Бернал обяснява, че както бил обещал, последвал Сандовал горе на пирамидата. „Бихме се известно време с нашите дълги пики и когато най-малко очаквах, чухме как Нарваес извика: «Света Богородице, запази ме! Убиха ме и ми извадиха окото».“ На това ние отговорихме: „Победа за светия дух, победа за Кортес! Нарваес падна, Нарваес е мъртъв!“. Подпалили тръстиковите покриви на храмовете по площадката и защитниците хукнали безразборно надолу по стъпалата. Сред тях бил и Нарваес, когото веднага заловили. Едното му око било извадено от мушване с пика.

Останало да се разправят с войниците по другите площадки в двора. Ако били нападнали организирано малката войска на Кортес, те сигурно са щели да я победят. Но никой не издал подобна заповед. Тук човек усеща влиянието на златото. Сега хората на Кортес насочили плячкосаните топове срещу съперниците и открили стрелба. А когато прочели прокламация, в която ги призовавали „да се предадат на знамето на негово величество и на Кортес в името на негово величество, под заплаха на смъртно наказание“, всички започнали да се предават, разколебани във вярата, която ги крепяла дотогава, че Нарваес има писмена заповед от император Карл. Бернал ни описва Кортес в този вълнуващ миг: „Дойде, без да го познаят, там, където пазехме Нарваес. Понеже беше много горещо и ризницата му тежеше, а и тичаше насам-натам да командува войниците и да чете прокламацията, той се появи запотен, изморен и задъхан. Два пъти понечи да заговори, преди да успее да каже:

— Какво става с Нарваес, какво става с Нарваес?

Сандовал извика:

— Тук е, тук! Пазим го добре.

Кортес рече, все още запъхтян:

— Пази го, синко, пази го здраво, докато отида да се уверя, че и капитаните му са се предали.

И забърза навън да прочете прокламацията.“

Луната плувала по небето, защото дъждът бил спрял. Хвърчали светулки и блясъкът им, разправят, взет от испанците на Нарваес за запалките на някаква голяма войска от мускетари, съвсем ги убедил, че трябва да се предадат. А що се отнася до кавалеристите, половината изловили из двора, а другата половина, която успяла да се измъкне от града, била принудена да се върне и да се предаде.

Когато всичко утихнало и хирургът превързал окото на Нарваес, Кортес влязъл, без да го забележат, и започнал да го оглежда. Казали му, че Кортес е тук, и Нарваес, който всъщност бил глупав човек, изрекъл плиткоумната забележка: „Капитан Кортес, това е голям подвиг — да победиш войските ми и да плениш мен!“ С резкия си отговор Кортес го поставил на място: „За мен това е най-незначителното нещо, което съм постигнал в Нова Испания.“

Най-сетне се разсъмнало. Кортес, разположен в кресло, наметнат с оранжев плащ върху тежката си броня, приемал капитулацията на капитаните на Нарваес. Един по един те пристъпвали в му целували ръка. Той разменял по няколко любезни думи с всеки от тях — все едно дали бил пленник на златото му или на неговото оръжие — и го прегръщал усмихнато. „Колко весел беше! — възклицава Бернал. — Пък и имаше за какво — виждаше колко велик и могъщ, господар е вече.“ Спечелил бил решителна победа между полунощ и изгрев-слънце и голям товар бил паднал от плещите му. А освен това било му драго, като си помислел, че неговите противници — сега почти готови да служат под негова команда и да се превърнат в подкреплението, от което тъй много се нуждаел — са му пратени с парите на смъртния му враг Веласкес.

Бернал допълва последните подробности. Дебелият благородник, който съвсем се бил объркал, като чул, че Кортес се готви да влезе в града, напуснал своя дом и се скрил на пирамидата при Нарваес. Сигурно съвестта му е бяла много нечиста. В битката на пирамидата той бил ранен. Но Кортес имал слабост към него, затова „нареди да се грижат за него добре и да го подслонят в жилището на Кортес, та да бъде на сигурно място“. Салватиера, дето се готвел да пече ушите на Кортес, не успял да изпълни жестоките си закани. Още при първото нападение се оплакал от остри болки в стомаха и се измъкнал от сражението.

Нарваес и Салватиера били единствените от експедицията, които Кортес сложил под стража. Всички останали, пожелали да му служат, включил в своята армия. Погрижил се освен това да задържи корабите. Ни един от тях не успял да се измъкне и да отплува към Куба, за да отнесе на Веласкес поразяващите новини.