Морис Колис
Кортес и Моктесума (18)

Храм за Божията майка

Преди да предаде съкровището на Кортес, Моктесума му разрешил, някъде около това време, да изпрати испанци из цяло Мексико, за да разгледат златните мини и да оценят добива от тях. Освен това предложил да му дава онази част от данъците, която била плащана в злато от 371 васални града. По всичко изглеждало, че на Кортес му върви. Когато този голям и редовен доход започнел да тече, положението му щяло да се закрепи много здраво. Щял да има достатъчно злато, за да посрещне всички разноски, които предвиждал за в бъдеще. Щял да може да плаща на войниците си с очакваната щедрост; щял да извика още испанци от Западна Индия; щял да залее Карл и неговите съветници с потоци от злато и с това да пресече опозицията от тяхна страна; и да му остане достатъчно, ако се наложи, за да оправи нещата със своя началник Диего Веласкес, който, макар че не се бил обадил, откакто го изиграли тъй хитро в това начинание, все още бил в състояние да им попречи. Златото, с една дума, давало отговор на всички въпроси.

Но сега приливът започнал да се оттегля. Трудно било за Кортес да разбере дали да понасили нещата, или да ги забави. Макар Моктесума да го бил приел за управител на Мексико поради няколко странни причини, едни от които обясними, а други — не, кой би могъл да каже дали общественото мнение ще остане докрай благосклонно? До този миг, с изключение на Господаря Царевичен кочан и неговите съучастници, народът, общо взето, одобрявал постъпките на своя монарх. И все пак шиите на бъдещите вероятни опоненти стояли далеч от веригата на Кортес. Можело да се появи нов водач и да свали Моктесума. А щом Моктесума загубел своята власт, и властта на Кортес се изпарявала. Той щял да стане отново онова, което бил в началото — командир на неколкостотин души, затворени в центъра на едно езеро, заобиколени от войски, които ги надвишавали хилядократно.

Средата, от която според него било най-вероятно да се породи опозиция, било мексиканското жречество, изчадието на Дявола. Изображенията на божествата, макар и дело на човешката ръка, били обладани от зли духове и излъчвали зли сили също тъп, както от образа на Девата се излъчвали добри сили. Когато пет дни след пристигането си Кортес посетил храма Тлателолко в северната част на града, той, както ни съобщава Бернал, казал на Моктесума: „Тези твои идоли не са богове, а зли изчадия, които се наричат дяволи. Направи ми тази услуга, съгласи се да поставим един кръст ей тук, на върха на пирамидата, а в някой от тези храмове ми позволи да поставим образа на Светата дева. По страха, който тези идоли ще изпитват от нея, ще разбереш, че те мамят.“ Моктесума отказал и сега Кортес решил да го притисне отново. Изображението на Девата, поставено в големия храм срещу двореца на испанците, щяло да излъчва свещено сияние, достатъчно могъщо да противостои на магическите сили, отправяни срещу им от Дявола чрез неговите собствени изображения, които подмамените от него мексиканци били изваяли. Тук трябва да допълним, че Кортес освен дето бил ужасен (както бихме се ужасили и ние) от гледката на човешкото жертвоприношение, тъй също, за разлика от нас, се плашел от жертвоприношенията, защото с тях се призовавал Дяволът. Извън причините, изтъквани от католическото духовенство по онова време, испанците имали и съвсем определени основания да вярват, че мексиканските богове са въплъщения на дявола. Както е известно, когато жреците изпадали в транс пред идолите, чували се гласове — сякаш чуруликане на птици, същите звуци, каквито издават медиумите по време на сеанси навсякъде. Ако присъствието на Светата дева стреснело Дявола и неговите зли духове в идолите, те нямало да смеят да говорят и по този начин най-опасният подбудител на недоволството щял да бъде усмирен.

Според някои историци Кортес е гледал на идолите много по-реалистично. Но аз не съм съгласен. За него магическите ритуали на мексиканското жречество били проява на магьосничество — зловещото умение да се призовава Дяволът.

Образът на Депата можел да се постави в големия храм само със съгласието на Моктесума, защото единствено той бил в състояние да възпре негодуванието на жреците, възбудено от подобно действие. Ала тъй като вече веднъж отказал да позволи, Кортес не го помолил направо, а използувал хитрината да поиска повече, отколкото му е нужно, та това, което наистина иска, да изглежда скромно в сравнение с другото. Придружен от група свои хора, той отишъл при Моктесума и му заявил: ние сме убедени, че един храм трябва да се изпразни от идолите и там да се постави кръстът и образът на Девата; и понеже ти ни отказа разрешение, решили сме да вземем нещата в свои ръце. Може да се стигне дотам, че идолите да бъдат хвърлени по стъпалата. Жалко, ако стане сбиване, защото сигурно ще има убити жреци. Докато Кортес изричал тези думи, хората му смръщили лица, както било уговорено от по-рано.

Моктесума се ужасявал от мига, в който Кортес отново ще повдигне този въпрос. Авторитетът му пред жреците и народа и без туй вече висял на косъм след всичко, сторено от него досега. Много трудно щяло да бъде да ги склони на повече. Но все пак, колкото и опасно да било общественото негодувание, гневът на боговете бил много по-страшен. Първият му импулс бил да спечели време. Според Бернал той казал на Кортес: „О, Малинцин, защо искаш да разрушиш напълно този град! Боговете са ни страшно сърдити. Не знам дали не ще убият и вас. Моля те, потърпи още малко. Ще свикам жреците и ще чуя какво ще ме посъветват.“

Тогава Кортес заповядал на своите хора да се оттеглят и казал на Моктесума, че иска да си поговорят насаме. Когато останали двамата, съобщил, че ще възпре войниците си, ако Моктесума нареди да се почисти един храм. Тогава кръстът и Светата дева щели да бъдат поставени мирно, без да се стига до унищожаване на идолите и убийство на жреци. Моктесума бил все още отчаян, но обещал, че ще се помъчи да убеди жреците. Повикал ги и след дълги преговори ги накарал да отстъпят на испанците един храм за християнска църква.

Онова, което е станало след това, не е съвсем изяснено. В едно писмо до Карл Пети Кортес се хвали, че бил свалил някоя и друга статуя от техните поставки и ги бил запратил надолу по стъпалата на пирамидата. Но във всичките си писма до Негово най-християнско величество Кортес заема позата, която той предполага, че най ще се хареса на неговия господар. Бернал не споменава нищо за подобни произволи. Другият очевидец Андрес де Тапиа обаче съобщава, че видял Кортес да удря един идол с някаква тояга и да събаря златната му маска. Ние, струва ми се, трябва да приемем, че испанците, раздразнени от мудността, с която жреците почиствали обещания храм, са се разгневили и са започнали да чупят статуите. Имало един момент, в който жреците били готови да ги нападнат. Но Кортес, изглежда, съумял да възстанови спокойствието. Храмът бил почистен от кръвта, кръстът и Девата заели местата си и литургията се отслужила по всички правила на канона.