Морис Колис
Кортес и Моктесума (15)

Кортес затваря Моктесума

Луд ли е бил Моктесума? — това е един от въпросите, поставени пред нас от този разказ. Не съществува ни най-малкото доказателство, че испанците са го смятали за луд. Изглеждал заблуден, както мислели някои от тях, и то заблуден от самия дявол, който навремето се смятал за действително свръхестествено същество, победено, но все още достатъчно силно, за да се противопоставя на бога. Но да се съгласува схващането, че Моктесума е заблуден от дявола и че цялата мексиканска религия е дяволска измислица, с благоприятното предсказание за испанското нашествие, съвсем не било лесна работа. От къде на къде дяволът ще изрича предсказание, чиято последица е да подпомогне онези, които искат да унищожат господството му в Мексико? Без съмнение, испанците са имали отговор на тази загадка, като например че бог е принудил дявола да изрече това самоунищожително предсказание, също тъй както демоните в обладани от зли духове хора, според Библията, свидетелствуват за съществуванието на християнската божественост. Онези, които приемали подобно обяснение, виждали в предсказанието първата стъпка от божествения план да им се даде господството над страната. А тъй като Кортес вярвал, че сам той е оръдието на този божествен план, сега ще разкажем и останалите подробности от него. Тази увереност, плод на личните му амбиции, оформени от религиозните представи на неговото време, го окуражила да предприеме рискове, каквито нормалното благоразумие не би позволило на никого. И той, и Моктесума, всеки от своя страна, били задвижвани от предсказанието.

Ако на никой от испанците не му е минавало през ума, че Моктесума е луд, имаме ли основания ние да го смятаме за такъв? Правилно ли ще бъде да го мислим за психопат? Дали трябва да се обърнем за помощ към психиатрите? Не, той не е бил по-луд от своите предшественици. Да вземем непосредствения му предшественик Ауицоцин (Господаря Воден опосум). Тридесет и две години преди това този мексикански владетел осветил храма на Колибрито, който се намирал срещу жилището на испанците и приличал на храма, посетен от тях в северната част на града. Един от най-достоверните факти от мексиканската история е, че 20 000 пленници са били принесени в жертва по случай освещаването. Не всички били убити в този храм. Това не било възможно. Двадесетте хиляди са били разпределени вероятно между двата храма на Колибрито в столицата. В продължение на двадесет дни дълги редици от пленници чакали под пирамидите да им изтръгнат сърцата. Жреците секли до пълно изтощение. Станали големи народни гощавки с човешки крака и ръце. Лешоядите в зоологическите градини се преситили на човешки трупове. Тази кошмарна оргия е по-луда от всичко, извършено от Моктесума.

Психиатрите вероятно ще ни заявят, че всички мексиканци са страдали от умствено разстройство. Наследили една религия на страха от по-ранните цивилизации, вместо да се откажат от нея, те я усложнявали и все повече и повече се страхували от нея. Сякаш съвсем забравили какво е смях и състрадание. Нагърбили се с тежката отговорност да поддържат космическия кръговрат. Управляващата каста се била посветила на тази свръхчовешка задача и заливала олтарите с кръв в стремежа си да я изпълнява както трябва. Испанците били допуснати в страната само благодарение на факта, че Кортес се смятал за астрологическо-магическа сила. И всеки ход в драмата е подчинен на влиянието на тази измислица. Дотогава, докато вярвали, че е божество, а не предводител на завоевателна войска от някаква непозната задморска страна, той бил в безопасност и облагите, които се надявал да получи, щели да зависят само от това, доколко успешно ще използува тази щастлива възможност. Но от мига, в който астромагическата му самоличност събудела подозрение, щял да се намери в опасност; ако пък съмнението обхванело всички, щял да изпадне в положението на най-обикновен нашественик.

Кортес не познавал мексиканските вярвания и нямало начин да ги проумее — едно, защото нямало кой да му ги обясни и, второ, защото дори и да бяха му ги обяснили, не би успял да ги проумее. Затова съвсем не бил сигурен, че ще бъде в безопасност дотогава, докато подхранва илюзията, която го предпазвала. Въпреки изявленията на Моктесума, смятал, че се намира в опасност. Не му били дали никаква изпълнителска длъжност, нито пък ставало дума за нещо подобно. Твърде вероятно е Моктесума, като казвал, че е готов да му предостави управлението на страната, да не е придавал на това изявление обикновения, ежедневен смисъл; сигурно е смятал да си управлява, а пък властта на Кортес да се ограничи само в астромагическия смисъл на думата. Това обяснение обаче изобщо не минавало през ума на Кортес. Единственото, което виждал, било, че въпреки признанието на властта му, не изпълнявал никаква длъжност. Опитал да се наложи в областта на религията, но получил отказ. И все пак нещо трябвало да се направи; да продължава все тъй, без да върши нищо, не било възможно. И съответно решил да нанесе удар, който, макар и безопасен — поне доколкото се простирали неговите сведения, — криел опасности. Кортес намислил да арестува Моктесума. На пръв поглед подобно действие, извършено от човек в неговото положение, би трябвало да хвърли мексиканците в луд гняв. Но испанецът решил за възможно да го стори, отчасти защото обяснявал приема си с предположението, че мексиканците вярвали да притежава сила, на която не биха могли или не би трябвало да противостоят; и отчасти, както вече обясних, защото за него предсказанието било гаранция за успех, тъй като било внушено от господа.

Преди да приведе плана си в действие, случили се две важни събития. Дворецът на Господаря Водно лице, където живеели испанците, обикновено се използувал за съкровищница и там били събрани огромни данъци: злато, скъпоценности, мантии и тям подобни. Сред лабиринта от стаи имало една, която Моктесума бил запечатал. Испанците подочули за това и един ден, като търсели място, подходящо за издигане на олтар, забелязали следи, които подсказвали, че там има тайна врата. Откъртвайки мазилката, те намерили входа към съкровищницата. Първи влезли Кортес и неколцина от капитаните. „Пред очите им се разкри — пише Бернал — такова изобилие от скъпоценности и кюлчета, и плочи от злато и нефрит, и други големи богатства, че те занемяха.“ Позволили на всички войници да надникнат вътре. „Никога през живота си не бях виждал подобно богатство — продължава Бернал — и бях сигурен, че никъде по света не може да има толкова скъпоценности.“ Кортес не взел нищо и наредил отново да замажат вратата. Но решил, че съкровището ще стане негово. Видът на златото силно развълнувал хората му. Те ще бъдат готови на всичко, казал си той, дори и да арестуват Моктесума, щом ще могат да получат златото и да го отнесат със себе си.

Второто значително събитие е от друг характер, но също разкрива намеренията му. Нека си припомним, че Хуан де Ескаланте остана на гарнизон във Вера Крус, в страната на тотонаките. Сега дошло съобщение, че той и неколцина от неговите хора са убити. Фактите били следните. Мексиканците имали свой гарнизон на брега на залива, около сто и петдесет мили северозападно от Вера Крус. Наскоро след като испанците потеглили към Мексико, мексиканският управител, някой си Куаупопока (Димящия орел), съобщил на тотонаките, че вече трябва да си платят данъците. Те отказали и се обърнали за помощ към Ескаланте. Той имал само четиридесет войника, годни за бои, два топа и два мускета, годни за стрелба. Но въпреки това излязъл срещу Куаупопока, подкрепян от войска на тотонаките. Мексиканците, които наброявали четири хиляди души, ги разбили. Ескаланте успял да се върне във Вера Крус, но починал от раните си. В резултат — тотонаките се подчинили на мексиканците. Гарнизонът във Вера Крус бил обсаден и се намирал в голяма опасност.

Като научил за това, Кортес предположил, че Куаупопока е действувал по заповед на Моктесума. Ако сме отсъдили правилно, това едва ли е вярно; ако ли пък наистина е наредил на Куаупопока да събере данъците, Моктесума не си е представял, че испанците ще се опълчат и ще се бият. Съществуват доказателства, че му е била нужна главата на испанец за някакви магически цели, по и това не означава промяна на отношението му към испанците изобщо. Ако следователно Моктесума бил виновен в смисъла, в който Кортес си е представял това и действително се опълчвал срещу тях, то опитът да бъде арестуван веднага щял да предизвика, нападение, което испанецът трудно можел да отблъсне, тъй като сам бил всъщност арестант. Но по причините, които вече изложих, а и защото му се струвало, че положението би могло да се оправи само с една отчаяна постъпка, той упорствувал в намерението си да плени Моктесума. От разказа на Бернал долавяме, че испанците, след петте дни, прекарани в този зловещ и странен град, заобиколени от войските на мексиканците, започнали да нервничат. Вестите от Вера Крус ги уплашили още повече. Така намеренията на Кортес, замислени в началото като първа стъпка към практическото заграбване на властта, се превърнали в опит да се предотврати едно предполагаемо нападение срещу самия него.

Осъществяването на самото пленяване е разказано от Бернал, който присъствувал, от самия Кортес и много по-накратко от един войник на име Андрес де Тапиа, също очевидец. Но онова, което се случило, било в същността си необяснимо за тях самите. Ни един не се е опитал да свърже поведението на Моктесума в дадения случай с предположението им, че той е причина за нападението над испанците във Вера Крус.

Заранта на 14 ноември Кортес изпратил да съобщят на Моктесума, че желае да разговаря с него за онова, което се случило във Вера Крус. Моктесума отговорил, че с удоволствие ще го приеме. Нека си припомним: дворецът на Моктесума се намирал само на няколко десетки метра надолу по същата улица. Кортес, след като наредил на войниците си да бъдат готови в своите помещения и поставил няколко поста по ъглите на близките улици, за да осигури безопасното си завръщане, отишъл в двореца с петима от капитаните си, сред които били Алварадо и Сандовал, и с един отряд войници в пълно бойно снаряжение. Завели го при Моктесума. Свитата на владетеля и многобройните му телохранители били край него или някъде наблизо.

След обичайната размяна на любезности Кортес намръщил лице и обвинил Моктесума, че коварно се е нахвърлил на хората му във Вера Крус, докато се преструвал уж на приятелски настроен към него в Мексико. Моктесума сякаш се уплашил от начина, по който богът му заговорил. Веднага заявил, че не бил нареждал на Куаупопока да напада испанците. Щял да проведе разследване, щял да призове Куаупопока, виновните щели да бъдат наказани. И като извикал пратеници, дал им своя печат и заповядал веднага да тръгнат за брега. Кортес му поблагодарил и след това зачекнал най-важния въпрос. Докато се изяснят нещата, казал той, бих желал да се преместиш оттатък, в двореца на Господаря Водно лице.

Искането силно стреснало Моктесума. Той се опасявал, че го очакват неприятности, но да бъде взет пленник, било за него страшно унижение.

— Ти предлагаш да ме задържиш, така ли? — попитал той.

— Нищо подобно — успокоил го Кортес. — Аз само предлагам ти, жените ти, децата ти, целият ти двор да се премести да живее при мене. Ще имаш пълната свобода да си отидеш, щом пожелаеш. Можеш да доведеш цялата си свита, да си свикваш съвета, да си вършиш държавната работа както обикновено, да се забавляваш и да се храниш с каквото искаш. Стаите, които си избереш, ще ти бъдат отстъпени веднага.

Моктесума отвърнал, че това е сериозна обида и че неговите помощници никога няма да се съгласят.

— Никой не е смятал да те обижда — казал Кортес. — Там ще се чувствуваш точно толкова добре, колкото и тук. Моите хора, които дълбоко ти се възхищават, ще се отнасят към теб с най-голямо уважение. Ти и аз ще можем да разговаряме много по-лесно, отколкото досега. Аз съм намислил как да те подкрепя. Намерението ми е да те подпомогна срещу враговете ти и да те направя още по-могъщ владетел. С моя помощ ти ще разшириш границите си.

— Но какво ще каже моят народ! — повтарял Моктесума.

— Трябва да кажеш на своя народ — казал Кортес, — че идваш по своя воля. Кажи, че боговете са ти наредили. Това ще предизвика всеобща радост и ще предотврати нарушаването на мира.

Моктесума продължавал да се колебае, ала дълбоко в себе си знаел, че трябва да се подчини. Та нали не друг, а един бог му заповядвал. Унижението трябвало да се понесе. Не съществували магически възражения за преместването му, като например онова неизпълнимо желание на Кортес да постави образа на Девата в пирамидата, което го бе разгневило тъй страшно. Но колко трудно му било да се подчини! Да го изхвърлят от собствения му дворец, където живеел вече седемнадесет години! И все пак трябвало да се признае, че истинският император е не той, а Кецалкоатъл. Моктесума замълчал.

Бернал описва как в този момент на капитаните се сторило, че Моктесума се готви да нареди на телохранителите си да ги избият, и креснали:

— Намушкай го, ако извика!

Ала това било истинско недоразумение. Моктесума изобщо нямал подобно намерение. След като помолил Кортес да вземе сина и двете му дъщери за заложници вместо него самия и след като получил отказ, най-сетне се съгласил да отиде. Обяснил на придворните и на офицерите от дворцовата стража, че върши това по свое желание и те трябва да уважат желанието му, защото то е за негово добро. Придворните слушали занемели. Обхванати от скръб, приближените му, боси и с наведени очи, донесли носилката на императора и разплакани го положили на нея сред гробно мълчание, „Така отидохме в моето жилище — пише Кортес на Карл, — без да причиним вълнения в града, и всичко мина тихо и мирно, сякаш нищо не се бе случило.“ А Бернал обобщава: „И Кортес, пък и всички ние се стараехме да го обкръжим с най-голямо внимание и да го забавляваме колкото можем. Никак не ограничавахме свободата му и скоро всички видни мексикански благородници и неговите племенници дойдоха да разговарят с него и да научат причините за задържането му и дали иска да ни нападнат. Моктесума им отговори, че с удоволствие ще прекара няколко дни сред нас. Каза им да не тревожат нито себе си, нито града, нито пък да се притесняват, защото случилото се е по желание на боговете.“

Като жрец-император Моктесума знаел най-добре какво се харесва на боговете. Не се съмнявам, че той постоянно е разисквал завръщането на Кецалкоатъл с върховния жрец и с другите двама, членове на Съвета на тримата — управителя на града и главнокомандуващия. Подобно на всички мексикански благородници последните двама навремето също били жреци и били изтъкнати познавачи на свещените науки. Следователно всяка негова постъпка се съгласувала с тях. Били единодушни с него по тълкуването на магическите книги и като него не виждали друг изход, освен да се подчини на участта, предсказана за страната. Сродниците му, управители на езерните градове, не били достатъчно учени, за да му противоречат. Доброволното му отказване от властта им се струвало ужасно, но не им оставало друго, освен да склонят. И въпреки това, както ще видим по-нататък, намерили се благородници, които се опълчили срещу това.

След около седмица Куаупопока и трима от офицерите му били доведени от крайбрежието. Кортес наредил да ги заведат първо в покоите на Моктесума. Какво се е казало на тази среща, не знаем, но Моктесума ги изпратил на Кортес да ги съди. На въпроса дали Моктесума му е наредил да убие испанците, Куаупопока отвърнал, че подобна заповед не е получавал. По мое мнение наистина е било така; просто, като имал предвид общите нареждания за службата си, той сметнал, че да избие испанците, е в реда на нещата предвид създаденото положение. Кортес осъдил него и капитаните му на смърт чрез изгаряне. Присъдата изпълнили на площада пред двореца на Моктесума, а за гориво им послужили купища дървени оръжия, събрани из дворците.

С това зловещо и жестоко деяние Кортес показал на народа, че вече започва да изпълнява наказателни функции. А за да изтъкне властта си, наредил за всеки случай по време на изгарянето да оковат Моктесума във вериги. Сега вече знаел къде е стъпил. Изпитал на дело властта си и разбрал, че наистина я притежава. Какво от това, че не съумял да проумее мотивите на Моктесума и неговата трагична дилема? Нали разбирал достатъчно, за да знае, че е в безопасност? От този миг нататък той започнал да обиква Моктесума.