Морис Колис
Кортес и Моктесума (1)

Въведение

Португалците с откритията и завоеванията си на изток от Червено море през шестнадесети век са тези, които в новата ера сближиха Европа с Азия. Докато те пътуват на изток, испанците вървят на запад. В испанското завоевание на Мексико сблъсъкът между католическото мислене на Европа и системата от идеи, които преобладават в Централна Америка, е много по-жесток, отколкото сблъсъкът между европейския и азиатския начин на мислене. Португалците не внасят почти никакви промени в Индия, докато испанският начин ни живот бързо взима надмощие в Америка. За мен бе особено интересно да проследя взаимодействието между културите на Европа и на Ориента. Но сблъсъкът оттатък, когато започнах да го проучвам, ми се стори още по-привлекателен, защото той се съсредоточава в едно-единствено, изключително по интерес събитие — срещата на Кортес с Моктесума. Подробностите около драмата, в която са въвлечени тези двама мъже, са, общо взето, съвсем изяснени. Прескот през деветнадесети век и Мадариага в наши дни са описали всичко в обемисти научни трудове. Ала значението на фактите все още е, и сигурно ще остане, спорен въпрос. За Прескот героят си остава Кортес, бледоликият авантюрист, който с шепа хора успява да покори едно могъщо варварско кралство. Мадариага, осъзнал, че това е твърде старомодно, опростенческо схващане, се съобразява с обширната информация, която вече съществува за древната и странна цивилизация на Централна Америка, и ни представя Кортес в по-съвременна историческа перспектива. Но и тук героят на драмата е пак той.

Настоящата книга, на четвъртината по-малка от книгите и на Прескот, и на Мадариага, е опит да се разтълкуват фактите в светлината на най-новите проучвания за мексиканския начин на мислене. Първата ми грижа беше да потърся ясно и логично обяснение на всяко възникнало положение. Без да проявявам неуважение към един труд, станал вече историческа класика, длъжен съм да кажа, че Прескот в книгата си „История на Мексико“ (1843) не успява да осмисли много от странните случки, които описва. И наистина никой писател не би могъл да стори това в периода, в който е работил той. Мадариага в своя „Ернан Кортес“, осъзнавайки, че Прескот не е съумял да види нещата ясно, прави опит да постигне това с помощта на своите големи познания. Аз се помъчих да осветля още повече разясненията на Мадариага. В това трудно начинание много ми помогнаха съветите на С. А. Бърланд, известния познавач на старите магически книги на Централна Америка, чиято добрина и любезност са равни на неговите знания. Докато работех над източниците, Моктесума изпъкна пред мен като личност, по-необикновена и от онова, което се знаеше досега за него. Да му се отреди второстепенно място както в досегашните книги не е възможно. Драмата е толкова негова, колкото и на Кортес. И трябва да кажа, че от двете действуващи лица той е по-интересният, защото е по-загадъчен. Да вникне в загадката на неговите постъпки, това е една от първите задачи на този труд.

На онези, които вече познават въпроса, искам да обясня, че не използувам термина „ацтеки“, употребяван досега за обозначаване на племето, владяло Централна Америка по време на завоеванието. На своя език науатъл тези хора са се зовели мехики. Испанските писатели, съвременници на завоеванието, използуват тази дума в мексиканската й форма. Думата „ацтек“ не се среща в мексиканския език. Тя е съчинена от европейците след завоеванието и притежава съмнителна стойност. Настъпи часът, в който трябва да я забравим. Мисля също така, че е настъпил и часът да изхвърлим от употреба термина „индианци“ за първите американци. Но това ще стане по-трудно.

Произношението на всички мексикански имена и техните значения са взети от индекса и речника на том II от „Кодекс Мендоса“, под редакцията на Джеймс Купър Кларк.

Справочниците, с които съм си служил, са упоменати в текста, без да се посочват номерата на страниците, тъй като това не е необходимо за труд като настоящия. Но за изследователя ще бъде лесно да ги намери. Изказвам благодарност на Никлъс Егон, загдето ми услужи с германския превод на текстове от езика науатъл, изготвени от Саагун, на господин Котра Мъдок, който ми услужи с помощната статия за космическите аспекти на мексиканската митология, и на д-р Джоузеф Нидъм, който ме насочи към книгата на Жак Сустрел „La Pensee Cosmologique des Anciens Mexicains“.

Цитатите от първоизточниците са в кавички, но в някои пасажи (като например монолога на Бернал Диас за старите конкистадори в края на книгата) не съм използувал кавички, защото те не са точен цитат, а по-скоро резюме на текста.