Майк Гейл
Господин „Не съм свободен“ (34)

Младоженецът

— Ето затова жените не бива да държат речи на сватбите си — неизменно избухват в сълзи. И Мел, и майка й, и моята майка, и Върни — до една не спряха да плачат цяла сутрин. Е, трябва да си призная едно — успях да остана единствения със сухи очи в цялата къща, защото изплаках всичките си сълзи снощи, докато гледах „Извънземното“. Няма нищо на този свят, което да желая повече от това, да прекарам остатъка от живота си с Мел. Нямам никакво намерение да се отървавам от брачните окови, докато… докато не навърша, да кажем, деветдесет. Държа да доживея дълбока старост, за да видя със собствените си очи дали някой ден ще стигнем дотам, да пием сини напитки, да носим скафандри и да прекарваме зимните си ваканции на Марс. Не бих имал нищо против да живея вечно. Което, разбира се, би означавало и вечно да бъда женен. Звучи прекрасно, нали? Въпреки че това е нещото, от което цял живот съм се опитвал да избягам. Но просто до скоро не бях осъзнал необходимостта от него. Преди няколко часа Мел обеща да ме обича и почита до края на живота си. Не спомена нищо за подчинение, но всичко е наред, защото най-малкото, което искам, е да контролирам живота й. Най-важното е да бъдем заедно. Знам, че сигурно ви звуча като някакъв човек на Новото време, поддаващ се на емоциите си, способен да плаче на романтични комедии с Мег Райън и да дружи с жени, без да бъде непрекъснато измъчван от тайни желания да легне с тях. Но не е вярно — е, с изключение на това за жените. Не съм се променил. Все още не ми е приятно, когато Мел се опитва да ми говори, докато гледам телевизия. Ще си призная, че все още невинаги я разбирам. Но и не бих искал нещата да стоят по друг начин, защото вече се убедих, че по друг начин не бих могъл да живея. Така че нека сега всички да вдигнем чаши и да пием за Мел — моята съпруга — най-хубавото нещо, за което всеки мъж да мечтае.