Майк Гейл
Господин „Не съм свободен“ (32)

Кумът

— Дами и господа, искам, от името на младоженците, да ви приветствам с добре дошли на сватбеното тържество на Мелани Лара Бенсън и, разбира се, на единствения и неповторим Бенджамин Доминик Дъфи! Като кум на мен се пада честта да ви говоря колко прекрасна е булката и да пускам шеги по адрес на младоженеца… та кой съм аз, че да изневерявам на традицията? Сега сериозно. Въпреки че това е един изключително щастлив ден, за мен той по някакъв начин е и тъжен, защото Дъф наистина ще ми липсва. Прекарах последните две години в съжителство с него и трябва да ви кажа, че по-добър съквартирант от него просто не може да съществува. С благ характер и задоволителни домакински умения, той така и не престана да ме изумява със способността си да прави забравената в хладилника храна отново годна за ядене, като просто изстърже мухъла от нея и я пъхне за малко в микровълновата печка. Някой днес ми подхвърли, че не бива да гледам на всичко това само като на загуба на съквартиранта си, защото занапред винаги ще разполагам с чисто и приятно място, където да ходя на обяд в неделя. Може и да има право. Но освен едно добро хранене в седмицата, се надявам да спечеля и още един добър приятел в добавка към Дъфи. Мел наистина е най-хубавото нещо, което му се е случвало някога и не мога да се сетя за по-подходяща личност, на която да предам отговорността да се грижи за него. Затова искам всички да вдигнем тост за тези двама смелчаци. Наричам ги смелчаци, защото, независимо колко е силна любовта ни към даден човек, крачката до обещанието, което те си дадоха днес, е огромна и изключително трудна. Наистина. Така че нека вдигнем чаши: за Дъфи и Мел — господин и госпожа Отдаденост!