Майк Гейл
Господин „Не съм свободен“ (31)

Помага срещу подпухнали очи

Определихме първата възможна дата за сватба, която се оказа след цели четири месеца. Междувременно се върнах към временната си работа, с Дан не можехме да се отървем от ангажименти из цялата страна и бях по-влюбен в Мел, отколкото си мислех, че изобщо е възможно.

Както обикновено стават тези неща, големият ден дойде по-бързо, отколкото бяхме очаквали. Ето как протече последното денонощие от ергенския ми живот:

12:30 на обяд

Взех си почивен следобед, защото Мел не ми позволи да излизам вечерта преди сватбата — ергенската ми вечер предния четвъртък бе завършила с това, че получих забрана да стъпвам в „Хавершам“ през следващите десет седмици. Така че с Дан, Чарли и още няколко приятели се запътихме право натам, дегизирани с фалшиви мустаци.

15:10

Собственикът на „Хавершам“ ни разконспирира и бяхме ескортирани извън заведението. Преместихме се в „Нютон Армс“ в Тъфнел Парк — добрата стара кръчма като че не бе мръднала от последното ни посещение насам — на бара все така се продаваха цигари „Уудбайнс“, на пода нямаше килим и бе пълно със сърдити старчета. Прекарахме следобеда в пиене на бира, смях и пушене на „Уудбайнс“ в компанията на споменатите по-горе сърдити старчета.

18:00

Поставеният от Мел вечерен час. В качеството си на отговорен кум, Дан ме уведоми, че е време да си тръгваме. Всички се съгласиха.

18:10

Добре, само още едно.

19:10

Допиваме тези чаши и тръгваме. Сериозно ви говоря.

19:30

Не, наистина…

20:10

Довършвахме бирите, които вече съвсем сериозно си бяхме обещали, че са последни, когато мобилният телефон на Чарли зазвъня с дразнеща електронна репродукция на увертюрата от „Вилхелм Тел“. Чарли вдигна смело, очаквайки, че го търсят по работа, но се оказа Върни, която искаше да разбере къде се намираме. Мислейки доброто на всички ни, Чарли й каза, че сме на път към къщи. Но бе предаден от Дан и двама от новите му, прехвърлили осемдесетте, приятели, които в този момент запяха с цяло гърло „Can’t Smile Without You“. Излишно е да ви казвам, че в този момент Върни избухна. Разкрещя се толкова високо, че всички успяхме да я чуем, и тръшна телефона. Наистина беше време да тръгваме.

20:15

Върни се обади отново и заплаши Чарли с всевъзможни изтезания, ако позволи да ми се случи нещо точно преди сватбата.

20:32

С Чарли и Дан се сбогувахме с приятелите си — стари и нови — и се метнахме в едно такси. Въпреки всичките ни протести, шофьорът настояваше да остави радиото си включено на някаква станция с лека музика, по която точно в този момент звучеше Фил Колинс. Въпреки че очевидно не знаеше думите, той не се отказа да припява на „Easy Lover“, като на два пъти ме принуди да го поправям.

20:51

Благодарихме на изключително милия сервитьор в „Звездата на Пенджаб“, че е взел поръчката ни. Идеята беше на Дан. Честно.

21:01

Върни отново се обади и постави Чарли под нова свирепа заплаха: „Ако стане нещо с Дъфи и утре закъснее, разболее се или изглежда ужасно, никога, ама никога няма да ме видиш отново гола — до края на живота си!“. Помолихме сервитьорите да побързат в името на креватния мир на Чарли.

22:15

Таксито, което извикахме от „Звездата на Пенджаб“ пристигна и се сбогувахме с милите сервитьори — Харпреет, Хасан и Стив. Дадоха ми честната си дума, че ще дойдат на сватбата ми, на която бях успял да ги поканя. Помолихме шофьора да мине първо през Крауч Енц, за да оставим Чарли. В момента, в който таксито спря пред тях, Върни изскочи навън, хвърли смъртоносен поглед към Чарли и разтревожено се взря в очите ми.

— Не искам брат ми да изглежда изтощен на сватбените си снимки! — смъмри ме тя и ми подаде шишенце с някакъв лосион на „Кларинс“. — Помага срещу подпухнали очи — обясни.

22:25

С Дан успешно се добрахме до вкъщи. И двамата във вихъра на превъзходно настроение, решихме да поканим на сватбата ми Уил и Алис — двойката от апартамента под нас. Отначало ни изгледаха изумено, но когато най-накрай успях да ги убедя, че макар и да съм пиян, говоря сериозно, казаха, че ще дойдат с удоволствие. Замислихме се дали да не поканим и двойката от апартамента над нас, Мат и Моника, но Дан се сети, че им има зъб — беше убеден, че именно те са извикали полицията и са сложили край на новогодишния ни купон миналата година. Аз все пак ги поканих — сърцето ми направо преливаше от любов към целия човешки род.

22:30

С Дан се впуснахме в приготвяне на препечени филийки. Изпекохме цял пакет хляб, просто за идеята. Докато отварях кутийка червена бира, с Дан внезапно изпаднахме в момент на сантиментално откровение.

— Знаеш ли, бива си те за непрестанно дъвчещ препечен хляб северняк — каза Дан, докато мажеше филийка с масло.

— И ти не си за изхвърляне, макар и да си оставаш мекушаво южняшко копеле — отговорих му.

След тази размяна на интимности се преместихме в дневната, за да изконсумираме плодовете на труда си.

00:03

Попитах Дан кой е мистериозният гост, който иска да води на сватбата ми, но той отказа да ми разкрие тайната. Месец по-рано ме бе попитал дали ще имам нещо против, ако доведе някого. Когато го попитах кой, ми отговори уклончиво и оттогава не го бях разпитвал повече. Според Мел ставаше дума за Фиона — новата барманка от „Хавершам“. Чарли и Върни твърдяха, че според тях ще доведе някое от бившите ми гаджета. А аз бях най-склонен да заложа на някоя напълно непозната личност — в края на краищата това много повече се вписваше в стила на Дан.

01:12

Умората ме надви и се оттеглих в леглото си. Написах на едно листче „Утре се женя“, в случай че паметта ми изневери, след което прочетох внимателно инструкциите на Върни, забучени на възглавницата ми:

— Навий будилника на нощното си шкафче за 07:30;

— Нагласи радиоалармата на Дан за 07:30;

— Навий будилника с Мики Маус под леглото за 07:30;

— Поръчай си събуждане по телефона за 07:30.

01:22

Опитах се да заспя.

01:55

Все още буден, започнах да броя овце.

02:28

Овцете свършиха. Започнах да броя други домашни животни.

03:30

Обадих се на Мел, за да й кажа колко много я обичам. Сънена, Мел успя само да каже:

— Това е хубаво.

03:32

Обадих се отново на Мел — да не би да е решила, че първия път й се е обадил някой луд.

— Естествено, че те познах — каза тя търпеливо. — Само ти си в състояние да ми причиниш подобно нещо!

03:40

Все така не успявах да заспя. Станах и прегледах видеокасетите на Дан. Спрях се на „Извънземното“ — все още не бях гледал откритото наскоро зад радиатора копие от гаражната разпродажба.

04:20

Поради нестабилното си емоционално състояние, причинено от предстоящия брак, „Извънземното“ ме разчувства до такава степен, че от очите ми потекоха реки от сълзи.

— Защо трябва хората да са толкова ужасни? Та то само искаше да се прибере вкъщи!

04:30

Превъртях касетата напред на бързи обороти, колкото да се убедя, че извънземното не умира.

05:21

Доволен от щастливия край, внезапно се почувствах смъртно уморен и си легнах.

07:30

Събуди ме звън от множество будилници. Освен мен, шумът сигурно бе успял да събуди целия квартал. С изключение на Дан. Чувствах се толкова отвратително, че се зачудих дали всъщност не съм мъртъв. Отново потънах в сън.

07:45

Този път ме събуди звънецът. Едва успявайки да отворя очи, се дотътрих до вратата, пред която заварих мама, Чарли, Върни и малката Фийби — до един в пълна сватбена готовност. Влязоха и се настаниха удобно, а аз отидох да взема душ. Когато излязох от банята половин час по-късно, майка ми миеше чинии, Върни печеше наденички, а Чарли гледаше „Извънземното“ с Фийби на коленете си. Дан все още спеше.

09:00

Пристигнаха колите, които щяха да ни закарат до църквата „Св. Фейт“ в Барнет. Приблизителен час на пристигане: 09:30.

09:30

Попаднахме в задръстване. Приблизителен час на пристигане: 09:45.

09:45

Все още сме в задръстване. Приблизителен час на пристигане: 09:55. Бях твърдо убеден, че ако закъснея, Мел ще откаже да се омъжи за мен и ще бъда обречен да живея с Дан до края на дните си.

09:54

Пристигнахме пред църквата. Слава Богу, Мел все още не беше дошла. Мама изтупваше въображаеми прашинки от сакото ми на всеки тридесет секунди. Сетих се да попитам Дан дали е взел пръстените. Последваха няколко инфарктни минути, през които той трескаво ровеше из всички възможни джобове, без да успее да ги открие. Най-накрая ги намери — закачени на верижка около врата му — секунди преди да го убия с голи ръце. Пич на място!

10:00

Поздравих сервитьорите от „Звездата на Пенджаб“, Уил, Алис и Алекса. Нямаше и следа от другите ми съседи — противници на новогодишните купони. Нито пък от годеницата ми. Сгащих Дан да се целува страстно зад една кола не с друга, а със… Сладката Ани — бившата приятелка на смотаняка Грег. Ура за Дан!

10:05

Все още никаква следа от Мел. Мама услужливо ми напомни, че закъсненията са изключителна привилегия на дамите. Не й отговорих от страх, че няма да успея своевременно да установя контакт с вътрешния си Далай Лама. Към нас се приближи Джули, която ме запозна с новото си гадже — бившият й преподавател по грънчарство Леон, който живееше в Нотинг Хил Гейт. Леон ми връчи някакъв огромен пакет — сватбения ни подарък от Джули. Не устоях на изкушението да надникна тайничко вътре. Абсолютно типично за Джули — изискан порцеланов сервиз.

10:15

Вече бях твърдо убеден, че Мел се е разколебала и е избягала. Мама просто поклати глава и ми каза да „престана да се правя на глупак“.

10:31

Дан забеляза колата на булката да се приближава по алеята. Обича ме! Ура!

10:25

След кратко обяснение от страна на родителите на Мел, че, също като нас, са попаднали в задръстване, бяхме почти готови да започваме.

10:45

Застанал пред олтара, се обърнах назад да погледна Мел и баща й, приближаващи по пътеката, хванати под ръка. Изпитах същото усещане, което ме бе завладяло, когато я видях за първи път — онази походка, която ми напомняше за Криси Хайнд, пееща „Brass In Pocket“ — въпреки че бе облечена в булчинска рокля и бе бременна в шестия месец.

— Изглеждаш невероятно! — прошепнах в ухото й, когато стигна до мен.

— Не ми говори такива неща! — прошепна ми Мел в отговор. — Ще ме накараш да се разплача, а се опитвам да направя всичко възможно да изглеждам щастлива и спокойна на видеозаписа!

10:55

Мел каза „Да“.

10:57

Аз също казах „Да“.

10:59

— Обявявам ви за мъж и жена — каза свещеникът. — Сега можете да целунете булката.

11:00

Целунахме се.