Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (26)

Събота, 11 октомври 2003 г., 8,00

Тони отвори очи и се претърколи да види колко е часът. Беше рано сутринта в събота, но той бе напълно буден. Въпреки че му предстоеше един блажен свободен ден, не можа да заспи отново; главата му вече бе пълна с мисли за предстоящи сделки, за задачите, които имаше да свърши в апартамента, и… ето пак… за нея.

Бяха изминали три седмици от сватбата на Марк и Кейт, а той не бе предприел нищо относно Фей. Ако ставаше дума за някой друг, Тони не би се поколебал да звъни отново и отново, докато го убеди да вечерят заедно. Но сега беше различно. Не само защото тя бе разбудила необичайно тревожно чувство в него. Той много добре разбираше, че няма да бъде лесно след случилото се във Франция.

Спусна крака от леглото и поседя на ръба още известно време, загледан във впечатляващия изглед на Лондон, който се откриваше през прозореца му. Апартаментът му имаше прекрасно изложение и бе претъпкан с предмети на изящното изкуство и скъпи мебели, но в тази ясна есенна утрин всичко му се виждаше пусто и лишено от смисъл.

През седмицата можеше да се хвърли с главата напред в работния си график, без изобщо да вдигне поглед и да провери колко е часът, преди да рухне в леглото си и да започне отново на следващия ден. Но уикендите бяха нещо друго и усещаше липсата на някой, с когото би могъл да ги сподели. Наметна си памучен халат, отиде до кухнята и започна да реже портокали за сокоизстисквачката. Когато телефонът иззвъня, пръстите му лепнеха от сока и той изруга. Стисна слушалката между рамото и ухото си и пусна вода върху ръцете си.

— Ало?

— Здравей, аз съм. Върнахме се. — Беше Марк, който току-що бе изживял медения си месец.

— Как беше на Мае?

— Направо невъобразимо, исках да си останем там завинаги. Впрочем огромни благодарности. — Пътуването до Сейшелските острови беше сватбеният подарък на Тони.

— Няма защо. — Той избърса ръцете си.

— Виж сега, до утре по обяд не ме очакват в ресторанта, а тази вечер Кейт ще излиза с приятелки, тъй че се питах дали си свободен за вечеря?

Тони не погледна календара.

— Всъщност съм свободен. Ще ми е приятно.

— Страхотно — ентусиазира се Марк. — Ще донеса и снимките от пътуването.

Тони изстена.

— Сега се сетих, че довечера ще дават документален филм за функциите на храносмилателната система на плодния прилеп…

— Колко смешно. „Зили Фиш“ в осем и половина. Ще те чакам там.

Връзката прекъсна и Тони постави слушалката на вилката. Добре де, помисли си той, така поне ще запълня част от и без това свободния си уикенд.

„Зили Фиш“ бе популярно заведение на ъгъла на улиците „Бруър“ и „Лексинпън“ в преливащия от жизненост лондонски квартал Сохо. Тони можеше да отиде дотам пеша и той тръгна по-рано, за да се порадва на бавната разходка и да се отбие до банкомат. Пристигна в ресторанта десет минути преди срещата и се настани на един стол до огромните като витрини прозорци. Беше идеално място, ако ти харесва да зяпаш хората, които минават, но, както му бе присъщо, Тони предпочете да зарови глава в някакъв вестник. Това, което му бе неприсъщо, беше, че си поръча чаша шампанско за отскок.

Очакваше с нетърпение да види Марк и да чуе всичко за медения месец. Откакто се бе завърнал от Ню Йорк и започнаха общ бизнес, отношенията им се бяха подобрили и придобили известно равновесие. Все още бяха близки, но вече не ставаше и дума Марк да вижда в него своя герой, а той да играе ролята на загрижения батко. Вече бяха почти равни.

Марк се бе научил да не се съгласява с брат си и на свой ред Тони бе разбрал, че бизнесът не се разпада, ако не го питат за всяко едно решение. Дал си бе мълчалив обет тази вечер изобщо да не споменава ресторанта, да се интересува само от Марк и Кейт и чудесата на Сейшелите.

Усети, че някой се приближава до масата, вдигна поглед от вестника и сърцето му подскочи и замря.

— Здравей. — Беше Фей.

Той се опита да стане, но тя му махна да не го прави.

— Очарован съм да те видя тук — каза той и незабавно пожела да се срита за изтърканата фраза.

— Очарована съм. — Тя го погледна отгоре и се усмихна загадъчно. Изглеждаше зашеметяващо в обикновена бяла риза, черни панталони и свободно разхлабен на ханша й колан, обсипан с камъни.

Тъкмо се канеше да я попита как е, когато една мисъл го прониза и той изстина.

— Всъщност имам среща с Марк… — Тони нервно хвърли поглед през рамото й към вратата. — Чакам го всеки момент и ако това ще те накара да се почувстваш неудобно…

— Той няма да дойде — прекъсна го тя.

— Моля? — Тони се гордееше с проницателността си, но сега бе слисан и му личеше.

— Марк няма да дойде. Изобщо нямаше намерение да идва. — Фей се настани на стола срещу него. — Ще бъдем само двамата.

Той осъзна какво му говори и пулсът му се ускори.

— Как така? — стараеше се тонът му да е дружелюбен, а не заядлив.

— Защото ми се обади и ме помоли аз да вечерям с теб вместо него — обяви тя безучастно.

За своя изненада Тони усети, че се изчервява от притеснение.

— Какво точно ти каза?

— Точно? — Фей се замисли за миг. — Момент, доколкото си спомням, вербалното му изразяване се свеждаше до: „Моля те, би ли отишла на вечеря с Тони, защото не мога повече да го гледам толкова нещастен?“ — Тя леко му се усмихна.

— Разбирам — гласът му изневеряваше. — Значи е мислил, че една вечеря с теб ще ми се отрази добре?

Фей го погледна с лека насмешка.

— Той ми каза всичко.

— Всичко — повтори безучастно Тони, защото не искаше да се издаде. — И какво точно е всичко?

Тя махна към келнера, който наливаше вино на една съседна маса.

— Каза ми, че непрекъснато мислиш за мен.

Тони изпусна протяжна въздишка.

— Фей, доколкото си спомням, аз ти го казах след партито на „Визаж“. Тогава изглеждаше безразлична към това.

— Да, защото подозирах, че само се опитваш да ме вкараш в леглото си — призна тя, докато вадеше цигара от пакета си и му предлагаше. — Когато разбрах, че си говорил с Марк и си му казал същото, осъзнах, че си сериозен.

Тони запали цигарата й, после и своята и издуха дима.

— Значи Марк те е помолил да дойдеш тук тази вечер?

— Да.

— Моля те, не се чувствай задължена да останеш.

Фей се намръщи.

— Престани да се правиш на толкова вежлив. Не ти отива. — Келнерът изникна до масата им. — Джин с тоник, моля. Ще поръчаме виното след малко. — Тя се обърна към Тони: — Простата причина да се намирам тук е, че го искам.

— Искаш? — Тони се почувства като дете, на което току-що са съобщили, че училището му е затворено за ремонт.

— Да. Искам да ти благодаря за книгата и за милото послание.

— Ааа — той бе разочарован. — Само заради това, нали?

Тя се разсмя.

— Такова дете си. Не, не е само заради това.

Тони долови, че отношението й към него леко се е променило. Може и да грешеше, но му се струваше, че тя леко флиртува. Тъй като нямаше какво да губи, той се приведе към нея.

— Тогава какво друго те води насам? — промърмори. Забеляза, че гримът й бе грижливо направен до най-малката подробност и подчертаваше прекрасните й очи.

Фей отвърна на погледа му, като явно премерваше думите, които се канеше да произнесе.

— Много дълго — каза тя — мислих за теб.

— Поласкан съм.

— Недей. Повечето ми заключения бяха какъв арогантен, властен чешит си ти.

Той притисна ръка до сърцето си и се престори на обиден.

— Колко погрешно ме преценяваш.

— О, струва ми се, че идеално съм те преценила — заяви тя, като издухваше дима с ъгълчето на устата си. — Изумена съм, че ти и Марк сте братя, а сте толкова различни.

— Абсолютно вярно. Той е много по-свестен от мен.

Ъгълчетата на устата й увиснаха.

— А, не зная. Някъде в теб също се спотайва един свестен човек, но е затрупан от тонове боклук.

— Колко поетично. — Тони пресуши чашата си.

— Аз съм същата — продължи тя, — но след Франция направих задълбочен самоанализ.

— И до какви изводи стигна?

— Историята е дълга и освен това имам нужда от алкохол да ми развърже езика. Така че давай да поръчваме и по-късно ще ти кажа.

След две ястия и две бутилки „Шабли“ Тони вече й бе разказал всичко за сватбата на Марк и Кейт, за ресторанта, за възхода и сривовете в търговията със спортно облекло. Когато се бе впуснал в прекалени подробности за последното, Фей беше подбелила очи и се бе престорила, че пада от стола от отегчение. Тъй като бе свикнал жените да изглеждат безкрайно запленени от монолозите му за бизнеса, реакцията й му се стори доста свежа.

На свой ред тя го осведоми как се е стигнало до договора с „Визаж“, за любовния живот на Адам и за това, че отношенията й с майка й са по-добри от всякога. После стигнаха до темата за баща й и Тони я попита дали е любопитна да го открие.

— Не изпитвам абсолютно никакво желание да го откривам — каза тя тихо и се усмихна на келнера, който отсервираше чиниите от основното ястие.

— Мислиш ли, че може да промениш решението си?

Фей поклати глава.

— Не или поне не, докато майка ми е жива. Тя е направила толкова много за мен и не искам да я разстройвам.

Тони забеляза, че лявото й око изглежда насълзено. Той инстинктивно се пресегна през масата и хвана ръката й. Тя не направи опит да я издърпа.

— Изобщо случва ли се майка ти да говори за него? — попита.

— Не много често, но — да. Всъщност неотдавна на един от съботните ни обеди стана дума за това. Каза ми, че много приличам на него.

— В какво отношение?

— По външност и по характер. Явно той също е бил доста отворен и самоуверен. — Фей се размърда на стола си. — Както и да е, мразя да приказвам за него. Разкажи ми повече за Марк и Кейт.

Тони сбърчи чело.

— Е, още са едва в началото, но при тях двамата е ясно, че ще бъдат заедно завинаги.

— Спомням си, когато ми каза, че ако Марк реши да се жени за Кейт, ти не би се намесил.

— И не го направих. Не разваляй съвършенството, така мисля аз.

— Той се усмихна.

— Къде живеят?

— Тя неотдавна получи повишение, а ресторантът върви прекрасно, така че успяха да съберат достатъчно за апартамент с две спални в Клапъм. Ще се местят в края на месеца.

Въздишката й бе едва доловима.

— Сега имам чувството, че Франция е била в някакъв друг живот. Никога не мисля за сватбата, освен ако, разбира се, някой не я спомене.

— Не бяхте подходящи един за друг.

— Зная — отвърна тя тихо — и много се радвам, че той и Кейт са толкова щастливи, наистина се радвам. Просто… — гласът й затихна.

— Просто какво? — Той насърчително стисна ръката й.

— О, не знам точно — промърмори Фей. — Звучи толкова егоистично, но се надявам един ден и аз да бъда толкова щастлива. — Една сълза се стече покрай носа й и капна на масата. Тя избърса очите си. — Божичко, извинявай. Опасявам се, че алкохолът винаги ме прави сантиментална до сълзи.

— Не съжалявай за това — каза Тони, — всички имаме нужда да си поплачем понякога. — Отпи глътка вино. — Но във всеки случай е приятно да се види, че не си толкова независима, инатлива и такава-онакава, каквато си мислех.

Тя му се изплези и се усмихна.

— Усилено се старая да не бъда толкова себична.

Тони напълни чашите им.

— Това част ли е от самоанализа, за който спомена по-рано?

Фей отпи глътка вино и се загледа през прозореца. Вече се бе стъмнило, но отвън улицата все още бе изпълнена с живот.

— През целия си живот гледам как майка ми се справя сама, изоставена от мъжа, когото е обичала — каза тя. — Мисля, че израснах с мисълта, че пътят напред в живота означава да правиш всичко за себе си, тогава никой не може да те разочарова.

Тони отново стисна ръката й.

— В това има смисъл.

— Да, но не е много добре, ако искаш да имаш баланс във връзката си. Винаги попадах или на мъже като Рич, които се бояха от мен, или на мъже като Нат, който бе такъв егоист, че изобщо не си даваше труда да направи нещо за мен.

— А Марк? — попита Тони тихо. — Къде се вмества той в самоанализа ти?

— Той бе мъжът, който никога нямаше да ме изостави. Абсолютно надеждният.

— За разлика от баща ти?

— Правилно. Впечатлението ми от баща ми е, че е бил наистина харизматичен, красив, огън и пламък, емоционален, но без капчица съвест, както веднъж го описа майка ми. — Тя се усмихна. — Бил е от типа мъже, с които можеш да се забавляваш, но които никога няма да улегнат.

— Значи, когато се е стигнало до улягане, ти реши да не рискуваш?

Фей отново се натъжи и се втренчи в масата.

— Да, без да се замислям прекалено дълбоко за последствията, свързани с това да прекарам останалата част от живота си с мъж, когото намирах за малко скучен — тя вдигна поглед. — Извинявай, не трябваше да казвам това за брат ти.

Той сви рамене.

— Остава си между нас. Още повече Кейт не го намира такъв и това е най-важното.

— Така е — тя се оживи. — Звучеше толкова доволен, когато говорихме по телефона.

— Както вече ти казах, щастлив е. — Тони силно желаеше да сменят темата за Марк и да се върнат на Фей. — Е, и коя е най-дългата връзка, която си имала?

Тя не очакваше въпроса и се замисли.

— Мм, с Марк, предполагам. Изкарахме почти година. Другите бяха по за няколко месеца, даже седмици. — Издърпа дланта си от неговата и изпъна ръце зад главата си. — Проблемът е, че през детството си никога не съм ставала свидетел на дълготрайна връзка, така че не съм сигурна, че зная как да се справя с такава.

— Смятам, че просто изборът ти е бил неправилен. — Той се ухили.

— Да се надяваме, че е само това. Но ме ужасява, че ако наистина се влюбя в някого, после той може да ме изостави.

— Без труд няма сполука — изтърси Тони и съжали, че прозвуча толкова рязко. — Аз съм абсолютно същият заради склонността ми да искам да контролирам всичко, както ти казах и преди. Ожених се за Мелиса, защото си мислех, че винаги ще мога да владея положението. Мислех, че никога няма да ме изостави.

— Но тя го направи — прекъсна го Фей. — Това идва само да покаже, че нищо никога не е напълно под наш контрол.

Тони усети, че стомахът му се обръща, и потрепери. Подпря лакти на масата и разтри слепоочията си.

— На никого не съм казвал това досега… — той замълча и се втренчи в нея, докато се опитваше да прецени дали да продължи.

— Какво не си казвал? — Този път тя бе тази, която хвана ръката му, опря я на масата и я обгърна със своите.

— Заставих я да ме напусне. — Очите му се присвиха от болка заради току-що направеното признание.

— Какво? Но аз мислех, че тя те е изоставила заради друг…

— Не, аз я изхвърлих. Когато я открих в спортната зала да седи на питие с онзи мъж… — той задъвка нокътя на палеца си — оказа се, че са се целували един-два пъти, но нищо повече.

— И?

— И когато я нападнах по този повод, тя каза, че това не означава нищо за нея и че иска да остане с мен. Каза, че само си е запълвала времето с него, защото се е чувствала много самотна — видът му бе тъжен и отчаян. — Но егото ми бе толкова наранено, понеже си е позволила да погледне друг мъж, че й посочих вратата. Бях толкова жалък.

Тони вдигна поглед към тавана и се опита да се овладее.

— За всеки случай — добави той тихичко — изтърсих, че никога не съм я обичал и съжалявам, че съм се оженил за нея. Нищо чудно, че хукна при него.

Фей обхвана брадичката му с другата си ръка и го подръпна да я погледне.

— Тони, чуй какво ще ти кажа. В разгара на някой спор всички говорим неща, които не мислим. Това е присъщо на хората. Сега иска ли ти се да й бе казал да остане?

Той поклати глава.

— Не, бракът ни отдавна се беше разпаднал. Единственото, което искам, е да не бе свършвал по толкова жесток начин, но това не стана по моя вина.

Фей се облегна на стола си.

— Господи, какви унищожители сме ние.

Тони вдигна чаша.

— Да пием за огледалния ми образ — рече той и отпи голяма глътка.

— И благодаря, че изслуша тюхкането ми.

— Винаги можеш да разчиташ на мен — усмихна се тя. — Толкова години си носил такова тежко бреме. Сериозно ли не си казвал на никого?

— Абсолютно на никого. Можеше да решат, че не съм съвършен.

— Е, в такъв случай благодаря за честта. — Фей погъделичка дланта му. — Но разбираш какво означава това, нали?

— Какво?

— Ти знаеш всичките ми страхове поради това, че съм израснала без баща… а аз знам за твоите, че си се държал зле към Мелиса.

— Да-а — той се питаше накъде клони. — Е, и?

— Ами… — Тя погали бузата му. — Вече не можем да се разделим. Знаем прекалено много.

Тони се усмихна и искрица от предишното пламъче се завърна в погледа му.

— Планирал съм много неща във връзка с теб, но раздялата не е едно от тях — заяви и отърка лице в ръката й.

— Тони?

— Да?

— След партито на „Визаж“, когато каза, че искаш да сме заедно, наистина ли го мислеше?

Той се намръщи.

— Разбира се. Защо?

— Извинявай. Просто всичко това малко ме изнервя. От една страна, усещането да съм с някой, който ме интересува толкова, колкото ти, е приятно и вълнуващо, но, от друга — съм ужасена, защото можеш да разбиеш сърцето ми.

— И аз се чувствам по същия начин — призна той. — Има една страхотна песен на Били Браг, в която се казва, че любовта е като да се возиш на влакчето на ужасите в лунапарка — когато си се качил, ти се иска да слезеш, а щом слезеш, ти се иска незабавно отново да се качиш.

— Добро обяснение. — Фей стисна ръката му по-силно. — Е, аз съм готова да се кача, ако ти също си.

— Разбира се. Но първо има нещо, което отчаяно желаех да направя… — Той се изправи и придърпа стола й, докато не се изравни с неговия. Седна, преплете колене с нейните и се взря в очите й; лицето му бе само на сантиметри от нейното. Когато устните им се докоснаха, той затвори очи и вдъхна мириса й. Ако трябваше да бъде честен, бе желал да направи това от мига, когато я видя във Франция.

Не искаше нищо друго, освен да я обича и да я закриля, но не по онзи властен, едностранен начин, по който бе го правил с Мелиса. Фей му бе равна, способна да го шибне с думи, когато прекрачеше границите. На свой ред той притежаваше силата на характера да я убеди, че не е слабост да разчита на него от време на време. Беше сигурен, че двамата заедно биха могли да постигнат точното равновесие.

Отдръпна се от нея, но лицето й бе в ръцете му.

— Господи, колко си хубава — промърмори и целуна върха на носа й. Внезапно романтичният момент бе опропастен, защото една мисъл го порази и Тони дрезгаво се изсмя.

— Какво има? — Тя го плесна с престорено раздразнение. — Какво толкова му е смешното?

Той се усмихна.

— Очаквам с нетърпение срещата ти с майка ми.