Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (25)

Събота, 22 септември 2003 г., 10,00

Очите на Джийн бяха зачервени от плач, зацапаните с туш сълзи струяха отстрани на носа й. Дерек й подаде салфетка, потупа я по гърба успокоително, погледна синовете си и завъртя очи.

— Ох, господи, мама пак я прихвана — засмя се Марк. — Сигурно е от твоята реч.

— Поласкан съм, че мислиш така — каза Тони и отново отпи от виното, — но по-вероятно е да плаче от облекчение, че най-сетне ти се ожени безпрепятствено. Не е спряла, откакто в църквата казаха: „Вземаш ли тази жена за своя съпруга?“

— Знам. Горкият татко, явно страшно му е писнало да се разправя с всичко това. Обзалагам се, че би предпочел да седи тук с нас и да си пийва.

Бяха седнали на една от петнайсетте маси за десет души, подредени за сватбения прием на Марк и Кейт в „Клариджиз“ в Мейфеър. Всички бяха докарани дотук в карети от огромната църква „Сейнт Брайдс“, където доведената до екстаз от щастие млада двойка бе положила обетите си по време на традиционна служба.

Вечерята и речите бяха приключили и сега гостите се бяха смесили в елегантната бална зала в стил арт деко. Някои танцуваха под музиката на оркестъра, други се бяха отпуснали до масите си, без да са в състояние да помръднат след изобилието от храна и качествени напитки.

Тони донякъде се бе въздържал преди речта си, но след това погълна няколко чаши червено вино в бърза последователност. Чувстваше се необичайно пиян. Намери си свободно място далеч от светските разговори и седна, за да опита да се овладее. След малко към него се присъедини Марк, също толкова изтощен и пиян.

— Божичко, тези неща те обезсилват — измърмори той. — Всички тези роднини, които не съм виждал от векове и искат да знаят какво съм правил през последните пет години.

— Да, и аз минах през това — заваляше думите Тони, — само дето при мен имаше и още един досаден въпрос: дали имам някого в момента, или не.

Марк погледна към дансинга, където помагаха на леля им Лидия да се изправи, която беше паднала, докато танцуваше туист.

— Поне изглежда, че всички се забавляват.

— Аха! Ето къде сте се скрили. — Кейт рухна на стола до Марк и преметна ръце през врата му. Целуна го продължително. — Здравей, съпруже — промърмори тя.

— Здравей, съпруго. — Той я целуна по шията.

— Здравейте, съпруг и съпруга. — Тони вдигна чаша към тях и почти я разля, защото лакътят му се подхлъзна на масата.

— Ти си пиян! — изпищя Кейт. — Мисля, че никога не съм те виждала пиян преди.

— Като става дума, май и аз не съм — намръщи се Марк. — Освен може би онази Коледа, когато беше на около осемнайсет и пи прекалено много от брендито на татко.

Тони пооправи вратовръзката си, без да е необходимо.

— За ваше здраве! — вдигна тост той. — Не мога да ви опиша колко съм щастлив, че съм на сватбата ви.

— Благодаря — усмихна се Кейт. Беше в дълга бяла рокля с дантелена, веревно скроена пола и сатенен корсаж, обшит със ситни перли. Косата й беше по-дълга и бе украсена с дребни розички, които подхождаха на тези от букета й.

Един гримьор, с когото редовно работеше в списанието, беше предложил да й помогне за деня и резултатът бе, че изглеждаше зашеметяващо с фон дьо тен в естествен цвят, сиво около очите и бледорозово блестящо червило. Но радостта й да бъде с Марк правеше красотата й сияйна.

Тя погледа как Тони отново пълни своята и на Марк чаши.

— Добре! — започна жизнерадостно и се изправи. — Виждам, че засега на двамата ви е хубаво тук, така че ще отида да изтанцувам танца, който обещах на чичо Саймън. До скоро — бързо целуна Марк и се отдалечи.

— Страхотно момиче — въздъхна Тони. — Страхотно, невероятно момиче. Дяволски невероятно.

— Да, такава е. — Погледът на Марк я проследи през стаята. — Всичко тук изглежда съвсем естествено, докато във Франция не беше така. Имах усещането, че играя незначителна роля в нечия друга драма.

— Определено си беше драма — измърмори Тони, вперил поглед напред.

Марк се приближи по-близо до брат си. Лицето му бе придобило дяволито изражение.

— Което ми напомня да те питам, изобщо направи ли нещо с… ти знаеш за кого става дума?

Тони се мъчеше да фокусира погледа си върху него.

— Моля? Не те разбрах.

— Фей — очите на Марк блестяха от интерес. — Успя ли изобщо да я поканиш на вечеря?

— А, това ли. — Лицето на Тони помръкна. — Видях я на партито на „Визаж“ онзи ден.

— И?

— И тя ми даде да разбера без заобикалки, че би предпочела да прекара една вечер със сериен убиец, отколкото с мен.

Марк отметна глава и се разсмя.

— Наистина ли каза така?

— Не, но смисълът бе такъв. — Той ставаше все по-мрачен с всяка изминала секунда.

— Сигурно просто си играе на недостъпна — поклати глава Марк. — Винаги си е падала по игричките. — Любопитството му надделя. — Тя попита ли за мен?

Тони стисна устни.

— Да. Попита как си и спомена, че е чела във вестниците за отварянето на ресторанта.

— Каза ли й за Кейт и мен?

— Да.

— И? — попита Марк сприхаво. — По дяволите, Тони, караш ме да ти вадя думите от устата.

Брат му сви рамене.

— Извинявай, мислех, че вече не се интересуваш от нея.

— Не се интересувам, но като повечето мъже, и аз притежавам гигантско его и искам да разбера дали се е опитала да сложи край на живота си, когато си й казал.

— Не, не го направи. Мисля, че искрено се зарадва за теб. Явно се справя с живота, както и ти.

— Вижда ли се с някого?

— Тя отрича, а във вестниците определено не се споменава някой сериозен. — Беше най-многото, което Тони би признал за това, че е прочел всяка думица за нея.

Марк пийна още вино и избърса капката, която се стече по брадичката му.

— Е, в такъв случай защо толкова се противи да вечеря с теб?

— Предполагам, че вероятно помни колко враждебно се държах с нея във Франция — отвърна Тони и сърцето му заби при мисълта колко неприятен всъщност е бил.

— Така е, но в края на краищата беше за добро — кимна Марк.

— И аз така казах, но тя не изглеждаше убедена.

Замълчаха за малко, докато наблюдаваха как Кейт се опитва да довърши танца с чичо Саймън, чието лице бе моравочервено и явно не можеше да си поеме дъх.

— Е, така ли ще оставиш нещата? — попита Марк след малко. — Смяташ просто да се откажеш от нея?

Брат му сви рамене.

— Не ми прави впечатление на човек, който казва нещо, без да го мисли. Съмнявам се, че бих успял да я убедя.

— Тогава го докажи с действията си.

— Вече съм направил нещо в тази посока.

— Нека отгатна. Появил си се гол с роза между зъбите — ухили се Марк.

— Малко е хладно за това. Не, изпратих й „Малкият принц“ с послание вътре. — Книгата бе сред любимите на Тони, когато беше дете, и бе оставил своята на Марк, който също я обичаше.

— Хубава идея. — Марк не попита какво е гласяло посланието. — Имаш ли някакви новини?

— Не, изпратих я едва тази сутрин. Но, така или иначе, се съмнявам, че ще се обади. В края на краищата това е само книга.

— Е, според мен трябва да направиш поне още един опит. — Марк забеляза, че танцът бе свършил и оглеждаше стаята за Кейт. — Ако отново те отблъсне, тогава ще разбереш със сигурност.

— Мисля, че вече съм разбрал — отвърна Тони, внезапно обзет от депресия. Тъй като не бе свикнал да обсъжда чувствата си с никого, алкохолът развързваше езика му. — Иска ми се да мога да забравя за това и да си вървя по пътя, но не мога.

Марк отново се обърна към него:

— Винаги си го приемал като предизвикателство.

— Не, това не е всичко. Веднага щом се събудя сутрин, образът й изниква в главата ми и не мога да престана да мисля за нея.

— Брей, закъсал си го. Звучиш като мен преди няколко години и виж какво стана.

Брат му не отвърна нищо.

— Виж, ако някой може да се справи с нея, това си ти — рече Марк, докато болезнено осъзнаваше, че се мъчи да намери да каже нещо, каквото и да е. Извън онези седмици и месеци след заминаването на Мелиса никога не бе виждал Тони така съкрушен. Обикновено бе толкова позитивен: нищо не беше проблем — имаше само решения. — Ако не успееш с нея, в света има много други жени.

Тони не изглеждаше убеден.

— Вече не съм това, което бях, а и не искам никоя друга. — Той зърна Кейт, която отново се приближаваше към тях. — Както и да е, да оставим тази тема. Кейт се връща.

— Няма значение, аз й казах — заяви Марк, докато тя сядаше до тях.

— Какво си ми казал? — Лицето й бе порозовяло от танца.

— За това, че Тони иска да покани Фей на среща — погали я по крака Марк. — Казвам всичко на жена си — добави той.

— А, това ли. — Тя грабна чашата на Марк и пийна няколко глътки.

Тони я погледна.

— Е, какво мислиш?

— За теб и Фей ли? — Явно бе изненадана, че обичайно потайният Тони търси съвета й за жена. — Хмм, май си мисля, че е добра идея.

— Наистина ли? — Сега бе ред на Тони да се изненада. — Мислех, че я мразиш.

Кейт леко се намръщи.

— Не. В края на краищата тя не ми е отнела Марк или нещо такова. — Целуна Марк окуражително. — Не е мой тип, но не виждам защо да не е напълно подходяща за теб.

Тони се усмихна за пръв път от един час насам.

— Искаш да кажеш, че и двамата сме абсолютно разглезени копелета?

Кейт му намигна.

— Нещо такова. Обаче сте готини.

Марк я придърпа на скута си и обгърна талията й с ръце.

— Както и да е, това няма значение, защото тя му е казала къде да върви.

— Наистина ли? — Кейт се разсмя.

Той кимна с жалостива усмивка.

— Да, тъй се оказва.

— Леле. Какво е усещането да се отнасят към теб като към нас, обикновените смъртни? — попита тя и го сръга в ръката.

— Гнусно. Но животът продължава — отвърна Тони с вид, като че ли животът би могъл да направи нещо друго.

Кейт скочи, заобиколи, отиде до стола му и го сграбчи под мишниците.

— Стани да потанцуваш с новата си снаха.

— Не танцувам — отвърна грубо той.

— Вече танцуваш. — Тя здраво го дръпна и Тони неохотно се изправи. — Животът е прекалено кратък само да седиш и да гледаш как другите се забавляват. Трябва да се присъединиш към тях.

— Зависи от представата ти за забавление — възрази той, докато я водеше към дансинга, щом проехтя познатата интродукция на „Rock Me Baby“.

Докато се движеше в такт с музиката, Кейт се отдалечаваше на няколко стъпки от него, после се връщаше, хванала го за кръста, и се въртеше около него. При всяко приближаване крещеше в ухото му.

— Значи наистина я харесваш?

Той кимна.

— Май не си падаше много по нея във Франция — изпищя тя да надвика музиката.

— Защото щеше да се жени за Марк — извика Тони в отговор. — Но много я харесвам. Изглежда страшно корава, но не е.

За известно време Кейт замълча, докато изпълняваше своите въртеливи маневри с вдигнати нагоре ръце.

— Това, което мога да кажа, е… — музиката се извиси в кресчендо, после отново утихна — че за теб не е типично да се отказваш толкова лесно. Ако беше бизнес сделка, щеше да продължиш да опитваш, докато получиш това, което искаш.

Музиката свърши и Тони си тръгна от дансинга, като й махна да го последва.

— Точно там е работата… В миналото винаги съм възприемал връзките си като бизнес — набелязвам си нещо и го вземам, без дори да се замисля, че може да се проваля… — Той спря по средата на пътя до масата. — Но сега е различно. Когато я поканих да излезем, наистина се притеснявах. А щом тя ми отказа, ами… — не можа да намери точните думи.

По лицето на Кейт се разля широка усмивка.

— Виж ти, виж ти… направо не мога да повярвам! — възкликна тя.

— В какво?

— Че най-после Тони Хокинс е действително, лудо, безумно влюбен! Истински влюбен — подчерта с усмивка. — Крайно време беше.