Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (16)

Събота, 29 юни 2002 г., 13,00

Фей се върна в стаята си, подремна, после се наслади на продължителна вана. Лежеше и усилено се опитваше да си фантазира само хубави неща за церемонията, но разумът й продължаваше да се връща към това, колко негативно щяха да я приемат определени хора.

Външно Марк все още проявяваше оптимизъм, но като че ли само той го правеше, освен може би майка й. Но тя пък никога не би споделила своите опасения.

При мисълта за годеника си Фей се усмихна и изведнъж я порази прозрение, че се чувства по-близо до удовлетворението, отколкото някога си бе представяла, че е вероятно да й се случи. Довечера щеше да сподели тази стая с младия си съпруг.

Надигна се от водата, отърси облачетата пяна от ръцете и краката си и се загърна в една от меките бели хавлии на хотела. През годините, откакто работеше като модел, Фей беше станала майстор в прическите и грима си. Нанесе почистваща маска от морска кал на лицето си и реши да я остави половин час, преди да премине към останалите процедури за почистване на кожата. Беше си запазила десетминутен сеанс в солариума на хотела след един час, после щеше да се върне в стаята да изсуши косата си със сешоара и да се гримира.

Някакъв приглушен звук привлече вниманието й. Чу го отново: звънецът на апартамента й. „Не ме безпокойте“ действително трябва да означава „не ме безпокойте“, мърмореше тя, докато загръщаше халата около себе си и излизаше от дневната.

— Кой е? — попита и надникна през шпионката. Беше Тони. Стомахът й се сви. — Какво има? В банята съм — излъга го.

— Пусни ме. Трябва да ти кажа нещо. — Изглеждаше притеснен и непрекъснато се оглеждаше из коридора.

— Ще трябва да почака — отвърна Фей хладно. — Започвам да се приготвям.

— Не може да чака. Трябва да стане сега.

Тя изтегли резето и отвори вратата.

— Влизай. Дано да е за хубаво.

— Добре ли си? Изглеждаш ми нещо позеленяла — каза той с лека насмешка.

Фей се сети за маската на лицето си.

— Колкото и забавно да ти се струва, не очаквах посещения — намръщи се тя и усети, че калта се напуква. — Седни, ще отида да си метна отгоре някоя дреха.

Блъсна вратата на спалнята зад себе си, завърши сушенето на косата, изтри лицето си и навлече една фланелка и долнище на анцуг. Умът й напрегнато обмисляше възможните ходове и обрати на събитията. Може да е дошъл да ми съобщи, че е готов да мълчи за кривването ми, помисли си и се помоли да е така.

— Е, вече разполагаш с цялото ми внимание — каза тя. Седна в креслото до канапето, където той бе стиснал ъгълчето на една възглавница. — Силно съм заинтригувана какво е толкова важно, че не може да почака.

Тони престана да си играе с възглавницата и я погледна в очите. Прочисти гърло.

— Фей… спри всичко това.

Стресната от прямотата му, известно време тя се чуди какво да каже.

— Какво да спра?

Той просто я гледаше с изражение, което говореше „знаеш много добре за какво става дума“.

— С това самозалъгване, че всичко е наред.

— Виж, Тони, осъзнавам, че онова, което се случи миналия уикенд, е далеч от идеалната ситуация, но то е минало и Марк няма нужда да научава — спокойният й тон прикриваше трепета в гърдите й. — И, нека погледнем истината в очите, ако не беше ти, никога нямаше да узнае.

— Разбирам — тонът му бе премерен. — И това не би ти попречило да се омъжиш, нали?

— Според мен, да — кимна тя унило.

— Но според мен — не. Особено когато главният засегнат е брат ми.

Известно време се гледаха предизвикателно — и двамата бяха непреклонни в убедеността си, че те не грешат. Проблемът беше, че в морално отношение Тони имаше основание, и Фей го знаеше. Той въздъхна.

— Повтарям едно и също толкова пъти, че започва да ми писва. Миналия уикенд ти изневери на Марк. Не можеш да се омъжиш за него. — Изучаваше я напрегнато и следеше реакцията й.

Тя се постара такава да не проличи.

— Вече сме обсъждали това и изложих позицията си недвусмислено. Обичам Марк и възнамерявам да се омъжа за него.

Изражението му се втвърди.

— Ако да подбереш някой непознат в долнопробен бар за теб е нормално поведение, добре, хич не ми пука. Но когато се готвиш да се омъжиш за брат ми, това силно ме засяга.

— Не беше долнопробен бар. Беше шибаният „Гарафа и пиано“, за бога! — Знаеше, че това няма никакво значение, но проклета да е, ако му позволи да измисли сценарий, според който тя едва ли е нещо повече от обикновена проститутка.

— О, тогава значи може — каза той равнодушно.

Фей никога не се бе чувствала толкова окаяно. След онзи епизод се бе почувствала евтина, но сега един мъж, който едва я познаваше, го използваше като средство да унищожи това, което се предполагаше да бъде най-щастливият ден в живота й.

— Не съм правила секс с теб — напомни тя нещастно. — Ако си спомняш, в последния момент размислих.

— Подробности, подробности — мърмореше той. — Според моите разбирания да се съблечеш гола и да поканиш мъж в леглото си представлява изневяра. Определено не бих искал моята годеница да се държи по такъв начин.

Фей се изчерви от срам при спомена.

— Съгласна съм, че дори и дотам, докъдето се стигна, не бе поведение на жена, която се готви да се омъжва. Но за това има куп причини и аз определено не възнамерявам да се впускам в обяснения пред теб… — Вдигна поглед да провери дали той се е ядосал, но лицето му беше безизразно, почти отегчено.

Тя се наведе напред и се взря право в очите му.

— Поведението ми онази нощ заслужава порицание, но това, което не мога да разбера, е защо желаеш да съсипеш сватбения ден на брата, когото твърдиш, че толкова много обичаш.

Този път бе уцелила болното място.

— Не се осмелявай да подлагаш на съмнение чувствата ми към брат ми — каза той тихо, но твърдо. — Пет пари не давам за теб, но искам да съм сигурен, че Марк ще се ожени за жена, която ще го направи щастлив.

— Той е пълнолетен — заяви Фей с нотка на съмнение. — Не мислиш ли, че е способен да взема сам решенията си в живота, без големият батко да му сменя пеленките?

— Очевидно не, ако става дума за това — жестът му обхвана стаята с безнадеждност. — Не ти е свалил маската, нали?

— Но ти си го направил? — Фей вътрешно кипеше от грубиянската арогантност на този мъж. — Не знаеш абсолютно нищо за мен.

— Така е, но ми се струва, че те опознавам все по-добре с всяка изминала секунда.

Фей се изправи и се запъти към прозореца. Навън гледката бе спокойна, в рязък контраст с бурята в апартамента й. Видя Джийн и Дерек да се разхождат, хванати под ръка, към оранжерията, после спряха да разменят няколко думи с един възрастен градинар, който подкастряше моравата, преди тя да достигне пътечката.

— Родителите ти също ще бъдат смазани, ако сватбата не се състои — каза тя тихо.

— Ще го преживеят — отвърна той пренебрежително. — По-добре един малък внезапен шок сега, отколкото този разточителен фарс за тяхна сметка да продължи.

Фей се извърна да го погледне.

— Това не е фарс.

Тони се втренчи в тъмнокафявите си обувки, по които имаше следи от кал.

— Каквото станало — станало — продължи тя с натежало от мъка сърце. — Не мога да го променя. Но ние не сме правили секс и до последния си час ще твърдя, че е така, защото обичам Марк прекадено много, за да стигна дотам. — Отново се загледа през прозореца. Джийн и Дерек бяха изчезнали от полезрението й.

Тони размишляваше върху забележката й.

— Възхитително, сигурен съм — отбеляза той. — Но брат ми заслужава жена, която толкова го обича, че изобщо да не се поставя в такова положение.

Отново замълчаха. Фей се изправи и опъна анцуга, който се бе набръчкал по глезените й. Най-сетне Тони се прокашля.

— Виж, може с часове да се въртим в кръг и да повтаряме как и защо са се случили нещата, но простият факт, че тази сватба не трябва да се състои, си остава.

Фей усети как горчива буца се надига в гърлото й. Преглътна.

— Тони, не го прави… — замоли го тя. Отчаянието й бе толкова силно, че едва ли не с радост би коленичила пред него да го моли. — Не можеш сериозно да очакваш да отменя сватбата ни сега след всичко, което е направено.

— По-сериозен не мога и да бъда — заяви той и изражението му го потвърждаваше. — Сигурен съм, че много хора се поддават на изкушението, след като се оженят — продължи, — но ти дори не можа да дочакаш сватбения си ден, без да си покажеш рогата.

— Е, и какво очакваш да направя? — попита Фей безутешно.

— Върви и кажи на Марк, че няма да има сватба — веднага отвърна Тони. — Не ме интересува дали ще му признаеш отвратителната си липса на задръжки, стига крайният резултат да доведе дотам, че в три часа днес следобед да не станем свидетели на вашия брак.

— А ако не го направя? — Фей вдигна очи да го погледне.

— Тогава ще стана аз и ще разкажа пред всичките ти гости какво точно се случи миналия уикенд. — Той сви рамене. — В крайна сметка нямам какво да губя.

В продължение на няколко секунди Фей забрави да диша, толкова бе шокирана. След по-малко от два часа от нея се очакваше да бъде омъжена. Сега всичко бе рухнало. Беше невъзможно да си го представи.

— Не можеш да ми причиниш това — каза тя със слаб глас.

— О, разбира се, че мога — отвърна й енергично. — И, повярвай ми, ще го сторя. — Тони измъкна пакет цигари от джоба на панталона си. Предложи на Фей, но тя поклати глава и той запали една.

— Марк няма да може да го преживее — прошепна тя. Една самотна сълза се стичаше отстрани на носа й.

— Ще го преживее — сега гласът на Тони бе по-мек. — По-скоро, отколкото си представяш. Може да е с лек характер, но емоционално е много силен. Всъщност много по-силен е от мен.

При нормални обстоятелства Фей щеше да попита какво иска да каже, но бе прекалено погълната от собствената си драма. Освен това я завладя депресия и изтощение от мъката й, но дълбоко в себе си изпитваше почти мазохистичната потребност да се опита да накара Тони да промени мнението си за нея.

— Уверявам те, че това не е типично за мен — измънка тя. — Поначало не бих постъпила така, дори да не съм омъжена.

Тони смачка цигарата си в малкия бял порцеланов пепелник пред себе си.

— Няма значение — каза той. — Ти го направи и затова няма да се омъжиш за брат ми днес следобед. Ти ли ще се погрижиш за това или аз?

Още една сълза се спусна отстрани на носа на Фей и капна в ъгъла на малката масичка.

— Аз ще го направя — тя заподсмърча. — Но ще трябва да ми дадеш време да събера сили.

Тони погледна часовника си.

— Сега е един и половина. Съмнявам се, че времето ще ти стигне да говориш с Марк и да уведомиш всички гости, че има промени, така че се разбери само с него. За останалите ще се безпокоим по-късно.

Фей се вцепени. Тони говореше за отмяната на сватбата й с делова рязкост, като че ли обсъждаха отлагането на някое събрание на борда на директорите.

— Добре — прошепна тя. — Само ще почакам лицето ми да се поуспокои, ще отида и ще го намеря.

— Хубаво. — Тони се изправи и приглади сакото си. — Въпреки това, което може би си мислиш за мен, мъчно ми е, че трябваше да свърши по този начин. Повече от всичко на света ми се иска Марк да намери своето момиче и да бъде щастлив.

Фей го погледна с очи, замъглени от мъка и чувство за поражение.

— Искаш да кажеш, твоята версия за неговото момиче. Това е прекомерно изискване.

— Точно тук грешиш — възрази той. — Ако днес се женеше за Кейт, нямаше да се бъркам. Ако се женеше за Джена, вероятно щях да му кажа, че в края на краищата той ще нарани нея.

— Първокласен експерт по браковете, нали? — подхвърли тя саркастично.

Тони въздъхна нетърпеливо.

— Всичко е просто въпрос на здрав разум, Фей… точно както някъде те очаква мъж, който ще ти пасне съвършено.

— Вече съм го намерила — заподсмърча тя.

Той коленичи и постави ръка върху нейната.

— Знаеш, че не е вярно. Ако беше, никога нямаше да ме заведеш в апартамента си онази нощ. — Измъкна кърпичка от кутията на масата и й я подаде. — Когато срещнеш истинския мъж, повярвай ми, и през ум няма да ти мине да направиш подобно нещо. Един ден ще разбереш, че съм бил прав да настоявам за това.

Сега сълзите на Фей се лееха без задръжки и тя избърса лицето си с опакото на дланта си.

— Довиждане, Тони — не си направи труда да погледне нагоре. — Ще ми се да можех да кажа, че ми е било приятно.

След няколко секунди чу вратата на апартамента да се отваря и да щраква при затварянето. Изпъна гръб, бавно и продължително огледа стаята, докато погледът й не се спря върху фаса, оставен от Тони в пепелника.

— Ти, тъпа, тъпа краво такава — измърмори тя. — Сама съсипа всичко.