Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (15)

Събота, 29 юни 2002 г., 10,25

Фей дръпна завесите да пропусне утринното слънце и седна пред изящната тоалетка да добави последните щрихи към сутрешния грим. Рядко се появяваше някъде, където има хора, без поне един пласт тонизиращ овлажнител, два пласта грим около очите и едно мацване с безцветен блясък за устни да допълват този „естествен“ вид. Когато бе започнала да има интимни връзки, й трябваше доста време да се отърве от навика да става по-рано от партньора си и да се втурва към банята, за да се разкраси преди събуждането му.

Тя притежаваше естествена красота, но по някаква причина се чувстваше разголена, ако някой мъж видеше лицето й така, както природата го бе създала. Едва напоследък беше позволила на Марк тази привилегия и с типичната си учтивост той й бе казал, че не намира никаква разлика.

Сега, когато сложи блясъка за устни и хвърли последен критичен поглед в огледалото, се застави да се усмихне. „Днес е сватбеният ти ден!“ — каза тя на отражението си. Но колкото и да се стараеше да почувства еуфория, перспективата я изнуряваше. Отново й се прииска да бяха изчезнали някъде в чужбина и да се бяха оженили с най-малко шум.

Докато минаваше покрай вградения гардероб, Фей бутна плъзгащата се врата и отново погледна сватбената си рокля, безупречна в найлоновия калъф. След около пет часа щеше да я е облякла и да върви към Марк за церемонията. Свлече се в едно кресло, взря се в далечината и се замисли за онова, което Тони бе казал предишната вечер: „Може би просто ти допада идеята да се омъжиш и всеки мъж би свършил работа.“

Ами ако е прав? — замисли се тя. Дали се омъжвам по правилни подбуди?

Когато престана да размишлява по въпроса, трябваше да си признае, че бе таила известни резерви, но ги бе приписала на нервите си. Повечето й омъжени приятелки й бяха казвали, че са изпитали същото точно преди големия ден. Сега, благодарение на Тони, леките й резерви се бяха превърнали в огромни, притискащи съмнения.

Дали просто не й допадаше мисълта да бъде омъжена? Не бе сигурна. Беше вярно, че неотдавнашните сватби на много от нейните приятелки я бяха накарали да усети лека паника относно бъдещето, а Адам толкова често й бе повтарял, че е капризна кучка от преизподнята, че дори самата тя бе започнала да го вярва. Навярно подозираше, че всички я възприемат така, и бракът бе нейният начин да ги убеди, че грешат.

Фей отхвърли тази мисъл. Не, тя обичаше Марк. Беше сигурна в това. В края на краищата в него нямаше нищо, което да не е за обичане. Беше приятен на вид, мил, романтичен и… малко досаден. В мига, в който това й хрумна, Фей тихичко изпъшка. Господи, мразеше се, че е толкова жестока, но не можеше да се промени.

Тя наистина смяташе, че понякога Марк е отегчителен, но само понякога. Що се отнасяше до нея, на земята не съществуваше мъж, който би могъл да поддържа интереса й по двайсет и четири часа в денонощието. Или имаше? Приятелката й Лора твърдеше, че съпругът й Рори непрекъснато я побърква, но тъй като Фей намираше Лора за мъничко скучна, реши, че това се дължи на ниските й критерии.

„Желая те… нуждая се от теб… но няма начин някога да те обикна“, напяваше си тя, когато се изправи и отиде до прозореца.

Отвън хотелският персонал щъкаше напред-назад, бяха започнали да подреждат столовете за церемонията. По-късно щяха да украсят малката старинна беседка с гирлянди цветя. Слънцето грееше и Фей предположи, че майка й вече трябва да е изпаднала в състояние на силна тревога, примесена с възбуда, а Джийн скоро щеше да се нагизди за главната си роля като майка на младоженеца. Всички останали членове на семейството и приятелите щяха да очакват с нетърпение един следобед, прекаран в пиене на безплатно шампанско под ослепителното слънце. Тогава защо, по дяволите, тя, булката, не може да се застави да изпита някакво вълнение?

„Духът е над материята“, скандираше си тя, ядосана на себе си, че си е позволила да я завладее тъга. На този проклет Тони няма да му бъде разрешено да ми развали деня, помисли си гневно. За кой ли път тази сутрин усети, че я стягат нервите при спомена за думите му, че днес неприязънта му към този брак ще се развихри с пълна сила. Какво би могъл да направи? Единственото, на което се надяваше, бе, че е било пиянски брътвеж, че в трезвата светлина на деня той ще реши друго. Времето щеше да покаже.

Втурна се в банята, бързо разреса косата си и излезе да закуси с Адам.

— Псст, насам!

Фей стоеше в средата на салона за закуска и въртеше глава в стил „Екзорсист“. Чуваше гласа на Адам, но не можеше да го види.

— Насам!

С ъгълчето на окото си долови някакво раздвижване в нишата отляво на ресторанта, после зърна част от неоноворозова фланелка.

— Защо се спотайваш тук? — Тя се усмихна, когато прочете надписа върху фланелката „Дона Кебап“. Обикновено Адам не можеше да търпи фалшиви продукти или имитации, но веднъж Дона Карън го бе пренебрегнала на някакъв моден купон и оттогава той не пропускаше да сипе отмъщение.

— Не съм в настроение за светски разговори, затова реших да се скрия — прошепна той.

Фей си придаде обиден вид.

— Говориш за моите любими, безценни приятели — въздъхна. — Трябва да призная, че също намирам всичко това за адски изтощително. Като се замисля, може би идеята да съберем роднини и бивши гаджета под един покрив не е чак толкова добра. Просто трябваше да избягаме на някой слънчев плаж и да се оженим, после да се завърнем и да изненадаме всички.

Адам избърса няколко трохи от кроасан от брадичката си.

— Какво? И да ме лишиш от това забавление? Глупости! Във всеки случай другите гости ще пристигнат по-късно и ще поразсеят напрежението.

Фей отпи от черния си чай без захар и отказа лепкавия сладкиш, който той й предложи.

— Мислиш ли, че съм откачила, защото поканих Нат и Рич?

— Като оставим настрана, че аз се забавлявам, трябва да призная, че наистина е малко абсурдно. — Трошица от кроасана се приземи върху гърдите на Фей. — Ооо, извинявай, скъпа… искам да кажа, те не са ти чак толкова близки приятели, нали? Загубила си връзка и с двамата и това би трябвало да ти говори нещо.

— Зная — отвърна Фей, докато се бършеше с хартиената салфетка. — Просто не исках да се чувствам прецакана, щом шибаните Кейт и Джена ще са тук.

— Да, но Марк е по-добър човек от теб, мила, така че той си остава приятел с бившите си.

— Той е хубав човек, нали? — попита Фей умолително.

— Ужасен… искам да кажа, ужасно — Адам се ухили. — Сигурен съм, че би станал чудесен съпруг. Но не на теб.

— Моля те, не започвай отново. Точно днес ми е необходимо да чувам положителни неща… Да можеше някой да го каже на скапания му брат.

— Хмм, не си пада по теб, нали? — Той се наведе напред заговорнически. — Какво беше това снощи: дали си изневерявала? Беше малко странно, нали? Особено като се има предвид какво стана миналия уикенд.

Фей се задави с чая си, после се огледа да провери дали някой не е чул. За щастие в салона нямаше никой, освен тях двамата.

— Що се отнася до мен, това никога не се е случвало — изсъска му. — И, по дяволите, искам ти също да го забравиш. — Беше благодарна, че не му е подхвърлила бомбата със закъснител, че прегрешението й за една нощ е било с Тони.

— Извиняяяявай!

Тя се успокои.

— Мисля, че имаше предвид момента, когато попадна на мен и Нат близо до тоалетните.

— Какво правехте?

— Нищо не правехме! Сега той направо ме отблъсква.

— Мило, той може да е задник, но отблъскващ? Тони е невероятно секси… естествено, докато не си отвори устата. — Използваше клечка за зъби да си почисти ноктите. — Така че какво правехте!

— Нат дрънкаше нещо в смисъл че Марк не бил подходящ за мен, и бе поставил ръце на кръста ми. Тогава видях, че Тони ни наблюдава откъм вратата.

— А вие бяхте?

— В килера по-надолу по коридора.

— Задръж — Адам се размърда на стола си. — Била си с Нат в тайна странична стаичка, където той е държал ръцете си около кръста ти? Не съм изненадан, че Тони е побързал да си направи заключението.

Фей заплашително присви очи.

— Не беше тайна и ние само си говорехме, но Тони вече ме бе намразил, така че просто видя това, което е искал да види.

Лицето на Адам се озари от прозрение.

— Затова ли толкова искаше да се отървеш от мен по-късно? За да му обясниш?

— Не, не да му обяснявам. Не съм длъжна да му давам никакви обяснения. Просто трябваше да стигна до дъното на въпроса: защо той така дяволски желае да съсипе големия ни ден с Марк — отвърна тя, като се надяваше да звучи убедително.

Адам опря лакти сред трохите.

— И?

Фей сви рамене.

— Каза, че няма нищо лично против мен, но мисли, че двамата с Марк сме несъвместими. Мисли, че Марк е прекалено добър за мен.

— Значи ставаме трима — каза Адам. — Тони, Нат и аз мислим, че се омъжваш за неподходящ мъж — той издаде висок жужащ звук. — Нашето проучване показва…

Лицето й помрачня.

— Сериозно ли ми говориш, че трябва да отменя сватбата си, защото трите шибани мъдри маймуни мислят, че не е правилно? — Тя се приведе и го потупа по главата. — Перхидролът, дето го ползваш, явно се е просмукал в мозъка ти.

Адам се нацупи.

— Виж, Нат е идиот, а Тони едва те познава, но поне вземи предвид какво казвам аз. Може да ме изненадаш и да заживееш щастливо с Марк до края на дните си, но силно се съмнявам. — Взе още един кроасан и отчупи малко късче. — Тук не става дума за Пепеляшка и принца. Не че не те уважавам, скъпа, но когато пожелаеш, се превръщаш в злата вещица.

Фей се усмихна въпреки дързостта му.

— А той кой е?

Адам цъкна снизходително.

— Той е пажът, мило. Извинявай, добър човек е и всичко останало, но е прекалено уравновесен. Обичайното му предопределение би било да въздиша по теб отдалеч, но по някаква причина е стигнал дотук и не може да повярва на късмета си.

— Имал е и други приятелки, както ти е известно.

— Да, но нито една като теб. Не ме разбирай погрешно, той е хубав и става за компания, но просто не притежава онова, от което имаш нужда да поддържа интереса ти.

Замълчаха — той ядеше кроасана си, Фей облизваше пръсти и ги натискаше към покривката да събере изпадалите трохи. Салонът все още беше блажено пуст.

— Грешиш, Адам — заяви тя след малко. — Твърдо съм решила нещата да се получат.

— Ако всичко беше наред, нямаше да ти се налага — парира я той. — Всичко щеше да си върви от само себе си.

— Кога изобщо ти се е случвало да имаш връзка, в която всичко върви от само себе си?

Той се престори на обиден.

— Moi? Ами имаше един Били.

— Били! — Тя разля чай в чинийката си. — Не ме карай да се смея!

Адам и Били имаха нещо общо, когато той се запозна с Фей. Дотогава бяха ходили около шест месеца и връзката им цъфтеше върху скандали — колкото по-драматични, толкова по-добре. Караха се през няколко дни, а в промеждутъка не можеха да се отделят един от друг. Били бе социален работник и смяташе работата на Адам за повърхностна и незначителна. Това бе източникът на повечето им конфликти, но се бяха спречквали и за почти всичко останало.

Веднъж Адам бе позвънил на Фей в полунощ, като истерично ридаеше, че всичко е свършено. Той и Били излезли да вечерят, после се върнали в апартамента на Адам, където се разгорял бесен скандал по повод предстоящата им почивка в Австралия. Тъй като получаваше повече, Адам предложил да доплати разликата, за да могат да се настанят в по-добър хотел, но Били настоял да отседнат на по-евтино място и да си поделят разноските по равно. Спорът бе прелял в пълноценен скандал за доходи и значимостта на работата им. Беше приключил с това, че Били нарекъл Адам „безскрупулен тачърист“ и треснал вратата зад себе си.

Неизбежно бе да не се сдобрят и отлетяха за Австралия за хомосексуалния Марди Гра, но Адам се завърна сам и съкрушен. Били се бил хванал с някакъв келнер, с когото се запознал в скромния им хотел, и решил да остане в Австралия толкова дълго, колкото успее.

— Чувал ли си се с него напоследък? — попита Фей.

Адам направи гримаса.

— Не съм го виждал, откакто червеят изпълзя от дупката си онзи път, за който ти казах. Това бе преди около шест месеца и оттогава ми е звънил няколко пъти, но не съм си правил труда да му отговоря. Прекалено съм стар, за да се захващам отново с този панаир.

Фей се разсмя.

— Само се чуй! Звучиш като някакъв ексцентричен дядо! Повярвай ми, в мига, в който някой страхотен тип ти хвърли око, веднага ще се включиш в играта.

— Може и да си права, но дотогава предпочитам да си бъда сам, отколкото с някой, който не е за мен. — Той я погледна в очите, но тя преднамерено извърна поглед.

— Предимството на опита! — подхвърли Фей тенденциозно. — Ако ти бях казала, че Били не става за теб, докато бяхте заедно, нямаше да ми повярваш. Щеше да продължиш, докато сам не стигнеш до извода.

— Значи ти ще осъзнаеш какво става с теб и Марк едва когато е твърде късно нещата да приключат без адвокати, развод и такива неща?

— Никога няма да се стигне дотам — заяви тя твърдо.

И тъй като умираше от желание да промени мрачното настроение, плесна с ръце. — Хайде! По-добре да вървя и да започна мъчителните приготовления, които ще ме превърнат в ослепителна булка.