Иван Вазов
В Помпея

Палатите са глухи,

форумът не гърми,

във мраморните бани

чучурът не шуми.

 

Кумирите сломени

преглупаво стърчат,

из улиците пусти

столетията спят.

 

„Segnore, ей Помпея,

излязла из прахът —

велика епопея

на слава и на смрът!

 

Туй Августовий трон е,

а туй — Дианин храм“,

добрият чичероне

мълвеше вещо нам.

 

„Приятелю, продумах

(но без да бъда чут),

тук нищо ме не чуди,

не си задавай труд.

 

Развалини, гробове

пръв път ли виждам аз?

И в мен една Помпея

таи се тоя час.

 

И в мойте гърди крий се

цял свят, що вдъхва страх:

олтари запустяли

и идоли във прах.

 

Но те под ключ са вечно,

в дълбока тъмнина,

и никой чичероне

не може ги узна!“