Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (71)

Разговорът между Сципион и Ханибал

13.

Етолийците плетели интриги*1, за да насъскат срещу римляните неприятели по цялата земя. Двамата царе*2 обаче не предприемали нищо или поне предприели нещо по-късно. Набид незабавно разпратил хора във всички крайморски селища, за да подстрекават в тях към бунт, и с подаръци спечелил на своя страна една част от първенците, а на другите, които твърдо отстоявали съюза си с Рим, отнел живота. Грижата да защитават всички крайморски селища на Лакедемония Тит Квинкций поверил на ахейците. От страна на римляните бързо се отправили пратеници при тирана, за да му напомнят за съюза и да го предупредят да не накърнява мира, към който с такава жар се бил домогвал; в същото време изпратили и помощ на Гитей, понеже вече бил обсаден от тирана, а към Рим тръгнали вестоносци, за да разкажат тези събития.

Цар Антиох, след като омъжил същата тази зима дъщеря си за царя на Египет Птоломей във финикийския град Рафия, се бил върнал в Антиохия, откъдето, като преминал през Киликия и планината Тавър, в края на зимата*3 пристигнал в Ефес. Оттам със започването на пролетта изпратил сина си Антиох в Сирия да пази крайните части на царството, така че да е сигурен гърбът му, докато отсъствува, а сам се отправил с цялата сухопътна войска срещу пизидийците, населяващи земите около Сида. През това време римските пратеници Публий Сулпиций и Публий Вилий, изпратени, както посочих по-горе, при Антиох със заповед преди това да се отбият при Евмен, пристигнали в Елея, а оттам се върнали в Пергам, където се намирал Евменовият дворец. Евмен силно желаел войната срещу Антиох, убеден, че е опасно да има за съсед един толкова могъщ владетел, ако се запази мирът, но избухне ли война, същият няма да бъде тъй равностоен на римляните, както бил Филип — или напълно ще го разгромят, или, ако се даде мир на победения, ще придобие много неща, отнети от него, така че после лесно ще се брани без римска помощ; дори в случай на поражения предпочитал да понесе заедно с римските съюзници всички обрати на съдбата, отколкото, оставен сам на себе си, да се подчини на Антиох или, ако откаже, да бъде принуден, насила и с оръжие, да го стори. Ето защо използувал цялото си влияние и тежест, за да подбужда римляните към война.

14.

Сулпиций се разболял и останал в Пергам. Вилий, като научил, че царят чрез война е завладял част от Пизидия, се отправил към Ефес и докато стоял там няколко дни, се постарал да се среща често с Ханибал и ако е възможно, да го убеди, че той няма защо да се бои от римляните. Разбира се, тези беседи не дали резултат, но естественото им следствие било, сякаш римският пратеник именно това целял, че компрометирало Ханибал в очите на Антиох и погубило доверието на царя към него.

Следвайки гръцкоезичните Ацилиеви анали, Клавдий предава, че в това пратеничество участвувал Публий Африкански, който в Ефес се срещнал с Ханибал*1, и дори описва един техен разговор. Римлянинът запитал Ханибал кой според него е най-великият пълководец, а той му отговорил, че това е Александър Македонски, защото с шепа хора разбил безчислени пълчища и пребродил най-далечните страни, които хората не се надявали да видят. После Сципион го попитал кого поставя на второ място, и Ханибал посочил Пир, който пръв дал знанието как да се разполага лагер, а и никой не го бил надминал в умението да избира места и слага постове, освен това притежавал дори дарбата да привлича хората към себе си, та италийските народи предпочели да приемат властта на чужд цар вместо на римския народ, който така дълго играел водеща роля в тази земя. Когато Сципион пожелал да му посочи третия, Ханибал без колебание определил себе си. Тогава римлянинът се разсмял и подхвърлил: „Какво щеше да кажеш, ако ме беше победил?“ — „Тогава, отвърнал Ханибал, нямаше да се съмнявам, че превъзхождам и Пир, и всички останали.“ Заплетеният с пуническо лукавство отговор и неочакваната форма на ласкателството очаровали Сципион, защото така той бил отличен сред всички военачалници, сякаш бил несравним.