Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (63)

Ханибал пред Рим

9.

Ханибал, след като опустошил земята на Фрегела, настроен още по-враждебно поради разрушените мостове, минавайки през областта на Фрузино̀н, Ферентѝн и Ана̀гиия, стигнал до тази на Лабики. След това от Алгид се отправил към Тускул. Но укрепленията под Тускул отказали да го приемат и той слязъл надясно към Габии, след това отпратил войската в Пупини и разположил лагер на осем мили от Рим. Колкото повече врагът се приближавал, толкова повече били убитите или заловените хора от всякакъв произход и възраст, които се опитвали да избягат, водени от нумидийците.

10.

По времето на това вълнение Фулвий Флак влязъл с войска през Капенската врата в Рим и от центъра на града тръгнал през есквилинския квартал Карини. След това излязъл от града и разположил лагер между Есквилинската и Колинската врата. Плебейските едили струпали там продоволствие, консулите и сенатът дошли в лагера, където обсъдили най-важните неща. Консулите решили да разположат лагер около Колинската и Есквилинската порта, градският претор Гай Калпурний да защитава Капитолия и крепостта, а сенатът в пълен състав да остане на Форума, в случай че сред толкова неочакваните обстоятелства се появи необходимост от вземане на някакво решение.

Междувременно Ханибал преместил лагера си до река Аниен, на три мили от града. След като се установил там, сам той с 2000 конници излязъл напред до Колинската порта и чак до храма на Херкулес, и приближавайки на кон, колкото се може по-близо, разглеждал крепостите и разположението на града. Флак смятал, че е възмутително той да прави това толкова дръзко и спокойно, затова изпратил конници и заповядал неприятелят да бъде отблъснат и върнат в лагера.

При започването на сражението консулите наредили 1200-те бегълци нумидийци, които тогава били на Авентин, да преминат от центъра на града към Есквилин, понеже смятали, че няма места, по-подходящи за сражение от тези сред падините и сред лабиринтите от градини гробове, водещи във всички посоки пътища. Някои от крепостта и Капитолия, като съзрели тези нумидийци да слизат на коне от хълма Публиций, се развикали, че Авентин е превзет. Това предизвикало такава паника и бяг, че ако лагерът на пуните не бил извън града, цялото треперещо от страх множества щяло да се разпръсне. Втурнали се обратно по домовете си и се покатерили по покривите. Започнали да нападат с камъни и стрели вместо враговете своите, които се движели из пътищата. Нито паниката можело да бъде обуздана, нито грешката — открита, тъй като пътищата били претъпкани от много диви животни, подгонени към града от внезапен страх.

Конното сражение било успешно и враговете — отблъснати. И понеже трябвало на много места да обуздават напразно настъпилата паника, решили всички, които са били диктатори, консули и цензори, да запазят военната си власт, докато врагът отстъпи от крепостните стени.

И през остатъка от деня, и на следващата нощ многократно усмирявали напразно предизвиканата паника.

11.

На следващия ден Ханибал преминал река Аниен и построил в боен ред цялата войска. Фулвий Флак и консулите също се подготвили за сражение. След като и двете войски се изправили една срещу друга за битката, в която награда за победителя бил град Рим, проливен дъжд, примесен с градушка, разбъркал бойния ред и всички, като едва не изпуснали оръжието, се втурнали в лагера, изплашени от бурята не по-малко, отколкото от врага. На следващия ден същото лошо време разделило построените на същото място войски. Когато се върнали в лагера, времето напълно се изяснило и утихнало. Това събудило суеверието на луните. Говори се, че Ханибал бил чут да казва, че ту мисълта му не допускала завладяването на Рим, ту случайността му пречела за това. Две неща — едното незначително, другото значително, разколебали още повече надеждата на Ханибал и останалите пуни: значително, това, дето Ханибал чул, че докато самият той се намира пред стените на Рим, готов за бой, войници под бойни знамена се отправят на помощ в Испания*1; пък незначителното, дето узнал от някакъв пленник, че през тези дни именно земята, в която самият той бил на лагер, била обявена за продан, без дори да се намали цената й. Това — да се намери в Рим купувач за тази земя, която самият той бил завоювал и притежавал, му се сторило толкова надменно и недостойно, че веднага заповядал на един глашатай да обяви за продан дюкянчетата на бижутерите около римския форум.

Разтревожен от тези неща, Ханибал преместил лагера до река Туция, на 6 мили от града. След това продължил към свещената горичка на Ферония, чийто храм по това време бил прочут с богатствата си. Капенатите и други, които живеели в съседство с него, носели там първите плодове и различни дарове — всеки според богатството си, и той бил украсен с много злато и сребро. Ханибал разграбил всичко това. След неговото идване доведените на това място войници, ровейки се в развалините, намирали купища от бронз.