Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (62)

Смъртта на Архимед*1

31.

Нападението на войниците било спряно, за да имат време и пътища за бягство тези бегълци, които се намирали в Ахрадина. Най-после и сиракузци, освободени от страх, след като вратите на Ахрадина били отворени, изпратили при Марцел пратеници, упълномощени да не искат нищо друго, освен сигурност за себе си и за своите деца. Марцел свикал събрание, като поканил даже сиракузците, които, изгонени от родината си по време на раздорите, се намирали в римския лагер. После отговорил, че благодеянията, направени от Хиерон в продължение на 50 години, не са повече, отколкото злините, причинени на римския народ за кратък срок от тези, които владеели Сиракуза. Но че в края на краищата всичко си дошло на мястото и че заради нарушения съюз те сами са се наказали много по-тежко, отколкото бил искал римският народ. Че той наистина трета година обсажда Сиракуза не за да подчини града на Рим, а за да не го потискат и държат в покорство водачите на дезертьорите. За пример на сиракузците биха могли да послужат било онези от тях, които се намирали в момента сред римската войска, било испанският вожд Мерик, който предал охраната, било наистина позакъснялото, но смело решение на самите сиракузци. За него това, че е успял да превземе Сиракуза, съвсем не е толкова голяма награда за всичките трудности и опасности около сиракузките стени по море и суша, толкова дълго преодолявани. След това квесторът с охрана бил пратен в Насос за получаване и съхраняване на царското богатство. Градът бил предоставен на войниците за разграбване, след като били разпределени стражи по домовете на тези, които са били в римския лагер.

Предало се е на поколенията, тъй като се появили много отблъскващи примери на жестокост и алчност, че Архимед в обстановката на такъв смут, какъвто можел да предизвика ужасът от превземането на един град при нахлуването на грабещите войници, докато се занимавал усърдно с формите, които бил начертал в праха, бил убит от един войник, който не знаел с кого се е сблъскал. Марцел понесъл това тежко и поел грижата за погребението, след като даже били издирени близките му; неговото име и почитта му послужили за почест и закрила.

По този начин била превзета Сиракуза; в нея имало толкова плячка, колкото събрали едва тогава, когато бил превзет Картаген, с който се сражавали на равна нога.

След няколко дни, откак били превзели Сиракуза, Тит Отацилий преминал от Лилибей в Утика с 80 кораба с по пет реда весла и когато влязъл в пристанището преди зазоряване, заловил товарни кораби, пълни с жито, и като слязъл на сушата, опустошил голяма част от земята около Утика и докарал на кораба плячка от всякакъв вид. На третия ден в Лилибей, понеже натам бил тръгнал, се върнал със 130 товарни кораба, пълни с жито и плячка, и веднага пратил в Сиракуза това жито, което, ако не било пристигнало толкова навреме, гибелен глад застрашавал еднакво и победители, и победени.