Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (60)

Обсадата на Сиракуза. Архимед

33.

След като това*1 било известено на римляните, от Леонтини лагерът веднага бил преместен при Сиракуза. Апий изпратил през пристанището пратеници на кораб с пет реда весла. Изпратеният преди кораб с четири реда весла бил заловен, щом като навлязъл във входа на пристанището; пратениците едва успели да избягат. Вече не били в сила никакви закони — нито мирни, нито военни, — когато римската войска разположила лагер на една и половина римска миля от града, при Олимпиум — това е храмът на Зевс. Било решено оттам също да пратят легати. Срещу тях, за да не влязат в града, от вратите излезли Хипократ и Епицид със своите съмишленици. Римският пратеник, упълномощен да говори, казал, че идват при сиракузците не за война, а за да окажат военна помощ — и на тези, които, измъкнали се посред сечта, били избягали при тях*2, и на тези, които, измъчвани от страх, търпят робство, по-позорно не само от изгнанието, но и от смъртта. И че римляните нямало да оставят безнаказано безбожното избиване на съюзници: и така, ако за тези, които са избягали при тях, завръщането в родината не крие опасност, предадат се извършителите на клането*3 и се възстановят свободата и законите на сиракузците, нямало нужда да хващат оръжие; ако тези неща не станели, каквато и пречка да съществувала, щели да отмъстят с война. На тези думи Епицид отвърнал, че ако имали някакви поръчения за тях, щели да им дадат отговор. Щом като съдбата на Сиракуза е в ръцете на тези, при които били дошли, нека се връщат. Ако подхванели война, от това именно щели да разберат, че съвсем не е едно и също да се завладее Сиракуза и да се превземе Леонтини. И така, след като оставил пратениците, заключил портата.

След това започнали да обсаждат Сиракуза едновременно по земя — откъм Хексапилон, и по море — откъм Ахрадина, чиято стена се миела от вълните. И понеже чрез всяване на паника и още с първото нападение били превзели Леоптини, не губели надежда, че от някоя част ще влязат в празния и разпръснат на дължина град. Докарали пред стените му всички средства, приготвени за обсаждане на градове.

34.

И започнатата с такова въодушевление работа щяла да има успех, ако по това време в Сиракуза не се намирал един човек. Това бил Архимед, единствен по рода си наблюдател на небето и звездите, по още по-удивителен изобретател и строител на военни машини. С тяхна помощ, каквото и съоръжение с огромна маса да докарвали враговете, той самият с минимално усилие го разрушавал. Минаваща през хълмове с различна височина, повечето високи и труднодостъпни, някои снишени и такива, които биха могли да се достигнат през равните долини, градската стена, както изглеждала удобна по разположение, така той я въоръжил с всякакъв вид отбранителни устройства. Марцел обсаждал с 60 кораба с по пет реда весла стената на Ахрадина, която, както беше споменато преди, се миела от морето. От останалите кораби стрелци и войници, въоръжени с прашки, и дори лековъоръжени войници, чието копие неопитните не умеели да хвърлят, почти не допускали на стената да остане някой невредим. Те, понеже метателните оръжия имали нужда от разстояние, държали корабите далеч от стената. Другите кораби с по пет реда весла били съединени по два, след като били махнати вътрешните весла, така че да се допрат страна до страна, и чрез външния ред весла се управлявали като един кораб. Те носели кули, снабдени с етаж, и други машини за разбиване на стените.

Срещу тези корабни съоръжения Архимед разположил на стените различни по големина метателни машини. Срещу корабите, които стоели далече, хвърлял парчета от скали с огромна тежест, а по-близките обсипвал с по-леки и толкова по-многобройни стрели.

Най-после, за да хвърлят неговите войници невредими копията по враговете, пробил в стената от долу до горе множество отвори, дълги почти по един лакът. През тях една част от хората, със стрели, а друга — с неголеми скорпиони от скрито място поразявали враговете. Някои кораби се приближавали по-близо, за да бъдат извън обсега на ударите. Срещу тях чрез подаваща се над стената подемна машина към носа на кораба била хвърляна желязна кука, свързана със здрава верига. С помощта на тежка оловна топка тя се блъскала в основата му и закаченият корабен нос поставял кораба на задната му част; след това, като била рязко отпускана, за голям ужас на моряците, така захвърляла кораба, сякаш падащ от стена във водата, че макар и да падал изправен, се пълнел с вода. И така, морското нападение било отблъснато; оставало им с всички сили да нападат по земя — и натам се насочила цялата надежда. И тази част била снабдена със същите устройства от метателни машини благодарение на средствата и предвидливостта на Хиерон и на единственото по рода си майсторство на Архимед. Помагала и природата на мястото, понеже скалата, върху която били разположени основите на стената, в голямата си част била така наклонена, че не само пратените от метателна машина скални късове, по дори тези, които поради своята собствена тежест се търкаляли напред, се стоварвали тежко върху врага. По същата причина достъпът бил стръмен и несигурен. И понеже всеки техен опит завършвал смехотворно, след като бил свикан военен съвет, решили да се откажат от нападението и само чрез обсаждане по суша и море да държат враговете далеч от продоволствията.