Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ab urbe condita, ~27 (Пълни авторски права)
- Превод отлатински
- , 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda(2021)
Издание:
Автор: Тит Ливий
Заглавие: Достопаметни герои и деяния
Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: латински
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: Историография
Националност: римска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново
Излязла от печат: юли 1989 г.
Отговорен редактор: Владимир Атанасов
Редактор: Владимир Атанасов
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895
История
- —Добавяне
Ромул и Рем
4.
Но не е минало, както мисля аз, без намесата на съдбата при основаването на един толкова величествен град и при създаването на най-могъщата след тази на боговете власт. Когато, изнасилена, весталката родила близнаци, тя обявила за баща на неизвестно от кого заченатите деца Марс, било, убедена в това, било, защото един бог бил по-почтен виновник за прегрешението й. Но нито боговете, нито хората спасили самата нея или децата й от жестокостта на царя: жрицата, окована, била турена под стража, а децата по негова заповед трябвало да бъдат хвърлени в течащата наблизо река. Но като че ли по случайност, направлявана от божия воля, Тибър, разлял се през бреговете си в почти неподвижни блата, не позволявал да се достигне до същинското му корито, ала давал надежда на тези, които носели децата, че ще могат да потънат и в застоялата вода. И тъй, с убеждението, че са изпълнили заповедта на царя, те хвърлили децата в най-близката ба̀ра, където сега е руминалската смокиня, наричана някога, както разправят, Ромулова*1. Тогава по тези места се простирал твърде голям пущинак. Според мълвата, когато плитката вода се отдръпнала и оставила на сушата плаващото кошче, в което били децата, ожадняла вълчица, слизаща от околните възвишения, свърнала по посока на детския плач. Тя подложила на малките налетите си с мляко бозки, толкова нежна, че била намерена от овчаря на царското стадо — Фаустул му викали, — когато ближела с език децата. Отнесъл ги той вкъщи, дал ги на жена си Ларенция, за да ги отгледа. Някои мислят, че заради леснодостъпното й тяло Ларенция била наричана от овчарите „вълчица“*2, което и дало повод за чудодейни легенди и предания.
Така родени и отгледани, щом поотраснали, момчетата не дремели ни вкъщи, ни край добитъка, а преброждали горите на лов за дивеч. Укрепнали телом и духом, те вече нападали не само дивите зверове, но и разбойници, натоварени с плячка, която разделяли с овчарите. Нарастващата от ден на ден младежка дружина се отдавала заедно с тях и на труд, и на забава.