Колийн Маккълоу
Безумна всеотдайност (30)

Четвърта глава

Когато влязоха в павилиона, Майкъл побърза да се отдалечи. Младата жена го погледна и сърцето й се сви от мъка: в сивите му очи имаше такава мъка и отчаяние, че бе готова да забрави обидата и да се опита да го утеши. Но щом влязоха в отделението, той я изостави, сякаш присъствието й го дразнеше. Забелязал Бенедикт, седнал със сведена глава на леглото си, Майкъл веднага отиде при него.

Постъпката му бе последният удар за Онър Лангтри. Разкъсвана между гнева и мъката, тя потърси убежище в канцеларията си. Очевидно всички бяха по-важни за Майкъл, отколкото тя.

След малко Нийл й донесе чаша чай и хляб с масло. Когато го видя, беше готова да го изгони, но нещо в изражението му я спря — почувства огромното му желание да й помогне.

— Изпийте чаша чай, ще се почувствате по-добре — каза той.

Онър отпи от чая и си помисли, че не би могла да хапне нито залък. Но след втората чаша изяде една филийка и действително се почувства по-добре.

Нийл се настани срещу нея и внимателно се вгледа в лицето й. Изпитваше искрено съчувствие към младата жена, но се чувстваше безсилен да я утеши и съжаляваше, че й е позволил да наложи ограничения във взаимоотношенията им. Освен това бе раздразнен от мисълта, че е готова да даде на Майкъл онова, което отказваше на него, въпреки че във всяко отношение той превъзхождаше съперника си. Сигурен бе, че ще я направи щастлива и Майкъл като че също го беше разбрал. Въпросът бе как да убеди Онър? Тя дори не желаеше да го изслуша.

Когато младата жена отмести чинията, той се осмели да проговори:

— Много съжалявам, че точно вие сте открили Люк. Навярно гледката е била ужасна.

— Прав си. Но аз съм свикнала с неприятни гледки. Нищо ми няма, не се притеснявай. — Онър се усмихна, без да съзнава, че лицето й издава огромната й мъка. — Всъщност трябва да ти благодаря, задето пое върху себе си отговорността за отстраняването на Майкъл от отделението.

— Дребна работа — отвърна Нийл и вдигна рамене. — Не бива да лишаваме смелия полковник от илюзиите му за по-силния пол. Сигурно нямаше да ми повярва, ако кажех, че съм бил мъртво пиян и съм ви оставил да се разпореждате.

— Вероятно — с презрителна гримаса отвърна Онър.

— Наистина ли сте добре, сестро?

— Напълно. Но се чувствам измамена.

Нийл свъси вежди и учудено попита:

— Измамена? Каква странна дума?

— Но на мен изобщо не ми се вижда странна. Знаеше ли, че съм завела Майкъл в стаята си, или блъфираше?

— Просто разсъждавах логично. Къде другаде да го настаните? Бях сигурен, че имате намерение да предадете Люк на военната полиция, следователно не можехте да приютите Майкъл в друго отделение. Прав ли съм?

— Да. Много си проницателен, Нийл.

— Нямате представа колко неща са ми ясни.

Тъй като не знаеше какво да отговори, младата жена извърна глава и се загледа през прозореца.

— Цигара? — протегна й той табакерата си, опитвайки се да прикрие горчивината си от отказа й откровено да разговаря с него.

— Не смея да пуша. Нийл. Главната сестра ще се появи всяка секунда. Предполагам, че полковникът вече е съобщил на всички и тя няма да позволи да я изпреварят. Нашата главна сестра обожава скандалните истории, когато не е замесена в тях.

— Дръпнете си от моята цигара. Струва ми се, че в момента имате нужда от нещо по-силно, отколкото чай.

— Ако още веднъж споменеш уискито, ще ти забраня да напускаш стаята си цял месец. Все пак, благодаря за цигарата. В момента трябва да правя поведение пред главната сестра, за да не ме изхвърли от корпуса. Страхувам се, че веднага ще ме подуши, ако пуша.

— Е, поне полковникът няма да спомене нищо за алкохола: сам попадна в клопката си.

— Колкото до уискито, ще ви бъда безкрайно задължена, ако не го споменавате пред никого. И още нещо — тя му протегна шишенцето с кофеин. — Раздай на всички по една чаена лъжичка — няма по-добър лек за махмурлука.

— Вие сте истински ангел — усмихнато изрече той.

В този момент главната сестра нахлу в канцеларията, ноздрите й потръпваха като на хрътка. Нийл небрежно отдаде чест и изчезна, оставяйки Онър насаме с разгневената й началничка.