Колийн Маккълоу
Безумна всеотдайност (26)

Седма глава

Когато изкачиха стъпалата пред нейната барака, сестра Лангтри откри, че всички празни стаи са заключени. Тя не се обезкуражи: за нея, както и за всичките й колежки, живели почти като затворнички в пансиона за медицински сестри, не съществуваше врата, която да не могат да отключат. Но отварянето щеше да й отнеме доста време. Ето защо се отправи към собствената си стая, запали лампата и пусна Майкъл пред себе си.

С изключение на главната сестра, той бе първият човек, който влизаше тук. Сестрите предпочитаха да се събират в салона, където можеха да се видят и да поговорят с останалите си колежки. Тази вечер Онър като че видя за пръв път квартирата си и забеляза колко е безлична. Повече приличаше на килия, отколкото на стая; цялата мебелировка се състоеше от походно легло, подобно на тези в отделението, дървен стол, бюро, параван, зад който окачваше дрехите си, и две заковани на стената полици, върху които беше подредила книгите си.

— Чакай тук — нареди тя. — Ще ти потърся дрехи и ще отключа някоя от съседните стаи.

Преди Майкъл да седне на дървения стол до леглото, тя затвори вратата и тръгна по коридора, като осветяваше пътя си с фенерчето. Много по-лесно бе да потърси дрехи в съседните бараки, вместо да се връща чак до павилион Х и да безпокои пациентите. Освен това нямаше никакво желание да се срещне с Люк точно сега, нужно й беше време да размисли. Дежурната сестра в павилион В й услужи с пижама и халат, след като Онър обеща да ги върне веднага на другата сутрин.

Най-лесно бе да настани Майкъл в стаята, съседна на нейната, и тя атакува дървените щори на прозореца. Когато прецени, че е направила достатъчно широк отвор, за да се мине през него, освети вътрешността на помещението, за да се увери, че там все още има легло. То се намираше на същото място както нейното, дюшекът бе навит на руло, чаршафите липсваха. Толкова по-зле, ще се наложи Майкъл да мине и без тях.

След около час Онър влезе обратно в стаята си. Беше влажно и горещо, цялата плуваше в пот, усещаше мъчителна болка в хълбока си. Тя спря и го разтърка с ръка, сетне погледна към стола и изненадано установи, че е празен. Майкъл се бе свил на леглото й, обърнат с гръб, и очевидно спеше. Господи, как може да спи след всичко, което бе преживял?

Но при вида на спящия мъж тя изпита умиление, гневът й се изпари. Всъщност защо се бе нервирала толкова много? Защо изпитваше желанието да хвърли и счупи всеки попаднал й под ръка предмет? Защото всички се бяха напили? Защото Люк бе изиграл един от редовните си номера? Или защото не бе сигурна в чувствата на Майкъл от деня, когато я бе отблъснал в собствената й канцелария? Действително се бе разгневила при вида на бутилките уиски, но животът на горките момчета бе толкова скучен, че им бе простено желанието да го разнообразят. Колкото до Люк, беше свикнала с номерата му и не можеха да я ядосат. Следователно главната причина за гнева й бе несигурността й в чувствата на Майкъл.

Внезапно се почувства напълно изтощена. Потъналата й в пот униформа прилепваше към тялото й, защото я беше облякла на голо. Каза си, че ще вземе душ, веднага щом настани Майкъл в съседната стая, и на пръсти се приближи към леглото.

Будилникът на бюрото показваше два и половина; младият мъж спеше толкова дълбоко, че сърцето не й даваше да го събуди. Той не помръдна дори когато Онър измъкна чаршафа под него и го зави.

Бедният Майкъл! Беше първата жертва на отмъщението на Люк спрямо нея заради намесата й във връзката му с дъщерята на банкера. Навярно положението в павилиона тази вечер му се е сторило като манна небесна: Нъгет, прикован към леглото от мигрена, останали се, оглупели от изпития алкохол — никой не би могъл да попречи на намеренията му, след като видял как Майкъл се отправя към банята. Беше напълно убедена, че Майкъл с нищо не е предизвикал предложението на Люк; ако последният се бе осмелил да го изрече открито, Майкъл навярно щеше да го прати по дяволите. Не се страхуваше от Люк и знаеше, че физически е по-силен от него. Но от какво се боеше тогава? „Ах, защо не познавам по-добре мъжете!“ — каза си Онър.

Очевидно трябва да спи на легло без чаршафи в съседната стая, ако не събере смелост да го събуди. Реши да отложи неприятното задължение и да се изкъпе. Взе халата си, окачен зад паравана, отиде в банята, набързо смъкна дрехите си и с въздишка на удоволствие застана под струята хладка вода. Чувстваше се ободрена и някак си вътрешно пречистена.

Вместо да изчака тялото й напълно да изсъхне, което едва ли щеше да стане скоро, защото нощта бе изключително влажна, тя небрежно се избърса с кърпата, облече широкото си кимоно и го завърза с колана.

Докато вървеше към стаята си, гневно си каза: „От къде на къде трябва да спя на дюшек, пълен с дървеници? Веднага ще събудя Майкъл и ще го изпратя в съседната стая!“

Часовникът й показваше три без пет. Онър хвърли мокрите си от пот дрехи на пода, приближи се до леглото и докосна рамото на Майкъл. Сетне се поколеба и реши да не го събужда. Прекалено уморена, за да се надсмее над нерешителността си, тя се отпусна на дървения стол до леглото, без да отдръпне ръката си от голото му рамо, неспособна да устои на изкушението, което толкова често бе изпитвала: да го докосне, да почувства плътта му.

Напразно се бе опитвала да си припомни какво е да галиш тялото на любим човек. Дългите години, прекарани на фронта, бяха заличили чувствеността й. Бе се отказала, от плътската любов и изцяло се бе посветила на пациентите, които се нуждаеха от нея. Едва сега с изненада установи, че изобщо не е почувствала липсата и.

Но Майкъл не бе отдавна забравен спомен. Беше осезаем, истински, също като чувствата, които и вдъхваше. Онър осъзна, че отдавна копнее да го докосне, да усети топлото му тяло. „Това е човекът, когото обичам — каза си тя. — Не ме е грижа кой е и какъв е. Обичам го!“

Ръката й върху рамото му се раздвижи — отначало плахо, сетне започна да го милва. В този миг Майкъл й принадлежеше; не изпитваше смущение от мисълта, че с нищо не й е показал, че я желае. Продължи нежно да го гали, за свое удоволствие, опитвайки се да го съхрани завинаги в паметта си.

Изпаднала в екстаз от съприкосновението с тялото му, Онър се приведе, допря бузата си до голия му гръб, сетне извърна глава и го докосна с устни.

Майкъл изведнъж се раздвижи и тя се вцепени от ужас. Почувства се унизена, че е издала най-интимните си чувства, и раздразнена от слабостта си. Ето защо рязко се отдръпна. Но Майкъл я хвана за ръцете и я вдигна от стола толкова бързо и леко, че не усети как се озова на леглото до него. Той сложи глава на гърдите й и младата жена усети, че целият трепери.

Прегърна го и го притисна до себе си, докато усети как тялото му се отпуска.

Ръцете му се плъзнаха към талията й, нетърпеливо задърпаха колана и го развързаха. Младият мъж отметна халата й, сетне докосна гърдите й с такова благоговение, че тя бе трогната до сълзи. С рязко движение му помогна да свали халата, притисна тялото см към неговото и вдигна лице, за да посрещне жадните му устни.

Едва в този миг тя си позволи да се отпусне; затворила очи, вложи във всяко движение на тялото си любовта, която изпитваше към Майкъл. Интуитивно почувства, че й той я обича; допирът му я правеше безумно щастлива, събуждаше в нея отдавна забравени усещания, като им придаваше особено очарование.

Двамата коленичиха с лице един към друг. Майкъл плъзна ръце по тялото й — бавно, колебливо, сякаш искаше безкрайно да удължи сладката й агония. Младата жена нямаше сили да се съпротивлява, беше погълната от желанието да се слее с него.