Колийн Маккълоу
Безумна всеотдайност (25)

Шеста глава

Майкъл и Люк не бяха на верандата. Онър Лангтри провери навсякъде, сетне се отправи към бараката с душовете. Маршируваше като войник, с вирната брадичка и опънати назад рамене, в душата й все още бушуваше гняв. Кой дявол ги бе накарал да направят тази магария? Дори не беше и пълнолуние! Слава богу, че павилион Х се намираше в края на лагера, далеч от другите отделения, в които все още имаше пациенти. Онър бе толкова нервирана, че налетя върху въжето, на което мъжете сушаха прането си, и се оплете сред пешкири, ризи, панталони и долни гащета. Тя мислено ги прокле, прекалено раздразнена, за да види комичността на положението, сетне продължи пътя си.

Скоро видя пред себе си очертанията на ниската барака. Зад дървената врата имаше голямо помещение подобно на хамбар; по продължение на едната стена имаше душове, срещу тях — умивалници, а в дъното — няколко корита. Душовете не бяха разделени от прегради и човек нямаше къде да се скрие. Наклонен към каналчето по средата, циментовият под бе винаги мокър от страната на душовете.

През цялата нощ в помещението гореше жумяща крушка. Напоследък бараката нямаше много посетители след падането на мрака, защото мъжете от павилион Х се бръснеха и къпеха сутрин, а тоалетните се намираха в отделна постройка, много по-малка от банята.

Тъй като нощта беше безлунна, очите на Онър лесно се приспособиха към мрака на помещението. Стори й се, че стои в затъмнена театрална зала, докато на осветената сцена са двамата актьори. Тя разсеяно забеляза, че душът не беше спрян и водата от него продължаваше да се стича върху циментовия под. В далечния ъгъл се бе свил Майкъл — гол и още мокър — и като хипнотизиран се взираше в Люк. Последният усмихнато стоеше на няколко крачки от него. Беше също гол и имаше ерекция. Нито един от двамата не забеляза младата жена, която стоеше на прага.

Онър имаше чувството, че пред очите й отново се разиграва кошмарна версия на сцената отпреди няколко дни. Усети, че се парализира и че няма сили да се справи сама. Не притежаваше нито опита, нито знанията, необходими при подобна ситуация. Ето защо се обърна и хукна обратно към павилиона, бързо се изкачи по стълбата, прекоси спалното помещение и се втурна в стаичката на Нийл.

Стори й се, че Бенедикт и Нийл не са се помръднали от мястото си. Нима бе изминало толкова малко време? Не, всъщност нещо се бе променило: бутилките от уиски и чашите бяха изчезнали. Божичко, защо бяха избрали точно този момент да се напият?

Тя застана на прага и задъхано изрече:

— Банята! Бързо!

Нийл като че моментално изтрезня и скочи на крака: Онър учудено забеляза, че дори не се олюлява. Бенедикт също не изглеждаше пиян. Тя ги пропусна пред себе си, сетне побърза да ги последва. Нийл се препъна във въжето с пране и се просна на земята. Без да го дочака да стане, младата жена сграбчи Бенедикт за ръката и го повлече след себе си.

Сцената в банята се бе променила. Приведени като борци на тепиха, с протегнати ръце, Майкъл и Люк се дебнеха в средата на помещението; Люк продължаваше да се усмихва.

— Ела, красавецо. Знам, че ти се иска. Какво, страх ли те е? Може би ти се вижда прекалено голям? Хайде, не се прави на интересен, знам какъв си!

Лицето на Майкъл изглеждаше напълно спокойно, дори невъзмутимо. Но в очите му проблясваше смъртоносна омраза, която Люк като че не забелязваше. Остана безмълвен и изражението му не се промени след предизвикателните думи на Люк. Сякаш не ги бе чул, защото беше прекалено зает да анализира чувствата си.

— Престанете! — изкрещя Нийл.

Гласът му накара двамата мъже да се опомнят.

Люк мигновено обърна лице към новодошлите, Майкъл още миг остана в отбранителна поза, сетне се свлече до стената. Задъхваше се и конвулсивно трепереше, зъбите му тракаха, гърдите му се повдигаха.

Сестра Лангтри пристъпи към него и той едва сега я забеляза. С окъпано от пот лице, дишащ на пресекулки, отначало Майкъл като че не искаше да повярва на очите си. Сетне отправи към нея поглед, изпълнен с няма молба, която след миг се превърна в отчаяние; извърна глава към стената и затвори очи, сякаш вече нищо не го интересуваше. Тялото му изведнъж се смали, като че жизнените сили се изцедиха от него. Онър се обърна към Нийл:

— Тази вечер нито един от нас не е в състояние да разсъждава разумно, ето защо ще отложим за утре обсъждането на случилото се.

Хвърли към Люк поглед, изпълнен с отвращение, и продължи:

— Сержант Дагет, очаквам ви в канцеларията си утре сутринта. Незабавно се приберете в павилиона и не го напускайте под никакъв предлог.

По лицето на Люк бе изписано тържествуващо изражение; без капчица разкаяние той небрежно сви рамене, събра хвърлените си на пода дрехи с гордо вирната глава и излезе, сякаш искаше да покаже, че възнамерява да усложни максимално нещата на другата сутрин.

— Капитан Паркинсън, натоварвам ви да следите за поведението на сержант Дагет. Утре сутринта очаквам всичко да бъде нормално и бог да е на помощ на онзи, който е махмурлия. Безкрайно съм разочарована. Вие злоупотребихте с доверието ми! Сержант Уилсън няма да се върне в отделението тази нощ, нито преди да разпитам сержант Дагет. Разбрахте ли какво ви казвам, капитане? В състояние ли сте да се справите с възложената ви задача?

Последните думи тя произнесе по-спокойно и погледът й се смекчи.

— Не съм толкова пиян, колкото мислите — каза Нийл и втренчено я изгледа. Очите му проблясваха мрачно като очите на Бенедикт. — Вие сте шефът. Ще изпълним дословно заповедите ви.

Откакто бе влязъл в банята, Бенедикт не бе помръднал и не бе изрекъл нито дума. Когато Нийл се обърна и тръгна към вратата, той конвулсивно подскочи и втренчения му поглед се прехвърли от сестрата към Майкъл, който все още се облягаше на стената.

— Как е Майк? — неспокойно попита той.

Онър се опита да се усмихне и отвърна:

— Не се безпокой, Бен. Ще се погрижа за него. Прибери се и се опитай да заспиш.

 

 

Останала сама с Майкъл, младата жена се огледа за дрехите му, но откри само някакъв пешкир — навярно бе дошъл в банята гол, увил го около кръста си. Естествено, това бе забранено от правилника, който повеляваше нощем всички да са облечени от глава до пети, но Майкъл очевидно не е очаквал да го открият в банята в такъв късен час.

Тя взе пешкира от пирона и затвори душа, който продължаваше да тече, сетне се обърна към младия мъж:

— Да вървим. Завий се с кърпата, ако обичаш.

Майкъл отвори очи и избягвайки да я погледне, взе пешкира и несръчно го уви около кръста си, защото ръцете му все още трепереха. Сетне колебливо се отдели от стената, сякаш не се доверяваше на краката си.

— А ти колко изпи? — гневно попита Онър, грубо го хвана под ръка и го поведе към вратата.

— Не повече от супена лъжица — отговори той с безизразен глас. — Къде ме водите?

После отблъсна ръката й, сякаш раздразнен от начина, по който тя демонстрираше превъзходството си.

— В моята квартира. Ще те настаня в една от празните стаи. Не можеш да се върнеш в отделението, без да извикам полицията, а точно това искам да избегна.

Майкъл наведе глава и я последва, чувстваше се напълно сломен. Как да я разубеди в онова, което бе видяла с очите си? Навярно сцената е наподобявала случилото се в канцеларията, само че сто пъти по-лошо! Чувстваше се напълно изтощен след нечовешките усилия, които бе положил, за да се овладее. Още в първия миг, когато бе видял Люк, знаеше как ще свърши всичко, знаеше, че ако замахне, с огромно удоволствие ще убие този мръсник.

Два фактора го възпряха светкавично да се вкопчи в гърлото на Люк: споменът за подофицера и мъката, която бе изпитал след инцидента и която го бе довела в павилион Х, както и желанието да удължи мига на удовлетворението. Ето защо, когато Люк се нахвърли върху него, той се вкопчи в остатъците от самообладанието си.

Люк изглеждаше много силен, но Майкъл знаеше, че противникът му не притежава опит, издръжливост и най-вече жажда да убива. Зад безочливата му самоувереност, зад ненаситното му желание да измъчва и тормози другите се криеше обикновен страхливец. Люк си въобразяваше, че лудориите му вечно ще остават безнаказани, че щом го погледнат, всички се разтреперват от страх. Но Майкъл бе разбрал, че е достатъчно да проникнеш зад фалшивата му фасада, за да рухне тя моментално. Когато зае нападателна позиция, изведнъж си представи какво го очаква, но вече бе прекалено късно. Ще отговори на предизвикателството на Люк и когато той разбере, че е разкрит и рухне, ще го убие. Ще го убие за собствено удоволствие.

За втори път в живота си Майкъл се убеди, че не се различава от обикновените убийци, че е готов да жертва всичко за задоволяване на животинската си похот. Другояче не би могъл да нарече обзелото го чувство. С течение на времето бе осъзнал слабостите си и се бе научил да ги преодолява, но ужасяващата страст бе по-силна от него. Навярно тя му бе попречила да се обясни в любов на Онър Лангтри през онзи паметен ден в канцеларията й. Но сега бе препълнила душата му и заплашваше да прелее. Може би затова непрекъснато усещаше, че над него е надвиснала безименна и все пак ужасяваща заплаха. Едва сега разбираше, че това е желанието му, жаждата му да убива.

Слава богу, че сестра Лангтри се бе появила точно навреме, за да предотврати неизбежната трагедия. Но как да й обясни всичко? Как?