Колийн Маккълоу
Безумна всеотдайност (31)

Пета глава

Посещението на главната сестра бе първото през този ужасен и изтощителен ден. Веднага след нея пристигна комендантът на лагера, дребен полковник, които разбираше единствено от административното управление на болниците и се чувстваше безпомощен при вида на пациенти от плът и кръв. В ролята си на командващ на База 15 той трябваше да реши как да се проведе разследването. След като набързо огледа бараката с душовете, той позвъни в главната квартира на дивизията и поиска да изпратят инспектор от военната полиция. Претоварен от работа, комендантът нямаше време за губене с някакъв смъртен случай, при това сам се бе убедил, че става дума за самоубийство, въпреки че подробностите около него бяха изключително отблъскващи. Ето защо натовари с разследването интенданта на лагера — млад, симпатичен и интелигентен офицер, на име Джон Пенкуик и, отървал се от неприятното задължение, се зае с много по-сложната задача да закрие полевата болница.

Капитан Пенкуик бе още по-зает от началника си, но бе съвестен и трудолюбив и отдели време да инструктира пристигналия инспектор от военната полиция.

— Ще разпитам всички, които сметнете за необходимо — каза той и изгледа над очилата си сержант Уоткин, който му се стори благоразумен и симпатичен. — Моля да не ме занимавате с подробности, но ако се усъмните в нещо, веднага ще ви се притека на помощ.

 

 

Сержант Уоткин остана десет минути в банята, придружен от майора, който по съвместителство бе и патолог на полевата болница. След това измина разстоянието между бараката и павилиона, заобиколи го и влезе през главния вход. Предупредена от потракването на завесата от бирени капачки, сестра Лангтри излезе да го посрещне. Сержантът одобрително я изгледа и си помисли: „Симпатична жена, навярно е и отличен офицер.“ Ето защо с удоволствие й отдаде чест.

— Добър ден, сержант — каза сестрата и се усмихна.

— Вие ли сте сестра Лангтри? — формално попита той и свали фуражката си.

— Да.

— Сержантът Уоткин, от криминалния отдел на военната полиция. Натоварен съм с разследването на обстоятелствата около смъртта на сержант Дагет.

Младият човек говореше флегматично, но нищо не убягваше от острия му поглед. Когато се настаниха в канцеларията на сестра Лангтри, той отказа предложената му чаша чай и премина направо към целта на посещението си.

— Ще разпитам пациентите ви, сестро, но първо искам да ви задам няколко въпроса.

— Слушам ви — спокойно отвърна тя.

— Смятате ли, че бръсначът е негов?

— Да, сигурна съм. Неколцина от мъжете също използват бръсначи, но нито един не е с абаносова дръжка…

Тя реши да бъде напълно откровена и по този начин да постави сержанта на мястото му.

— Навярно не се съмнявате, че е било самоубийство, сержант? Направи ми впечатление начинът, по който Люк държеше бръснача. Пръстите му стискаха дръжката съвсем естествено. Освен това целият бе облян в кръв, което е нормално при дълбоките разрези, които е направил. Всъщност колко бяха?

— Само три, но и един е бил достатъчен да причини смъртта му.

— Какво е мнението на патолога? Доведохте ли свой човек, или ползвате услугите на нашия майор Мензис?

— Какво ще кажете, ако си полегна, а вие продължите разследването? — усмихнато попита сержант Уоткин.

Сестрата изглеждаше смутена като ученичка.

— О, извинете, сержант. Но работата ви живо ме интересува.

— Няма нищо, сестро, питайте каквото искате — прави ми удоволствие. А сега да говорим сериозно: почти съм убеден, че е било самоубийство. Права сте относно позицията на ръката върху бръснача, а майор Мензис потвърди, че сержант Дагет сам си е нанесъл смъртоносните удари. Просто ще разпитам пациентите ви за бръснача и ако всичко съвпадне, разследването ще приключи много бързо.

Онър облекчено въздъхна и се обърна към сержанта с очарователна усмивка:

— Толкова се радвам! Всеобщо мнение е, че душевноболните хора са способни на всичко, но ви уверявам, че пациентите ми, моите пациенти, са много кротки. Единствено сержант Дагет беше с по-буен нрав.

Полицаят любопитно я изгледа.

 

 

— Всички те са войници, нали, сестро?

— Да, разбира се…

— И повечето идват направо от фронта, иначе нямаше да бъдат „откачени“ Съжалявам, че се налага да ви противореча, но е невъзможно пациентите ви да бъдат така безобидни, както твърдите.

Онър разбра, че сержантът ще се занимава с разследването до изясняването на най-малките подробности. Въпросът бе дали е бил искрен, когато каза, че е убеден в самоубийството на Люк.

Разпитът на мъжете потвърди, че бръсначът с абаносова дръжка е принадлежал на Люк. Този на Мат имаше дръжка от слонова кост, а Нийл притежаваше комплект от три бръснача със седефени дръжки, направени по поръчка за баща му преди Първата световна война. Майкъл, Бенедикт и Нъгет използваха самобръсначки.

Пациентите от отделението не скриха омразата си към мъртвеца, нито се питаха да затруднят разследването, прикривайки се зад различни симптоми, характерни за душевноболните хора. Сестра Лангтри се боеше от своеволието им, породено от самотата и от скуката, което понякога ги караше да се държат детински, както в деня на пристигането на Майкъл. Но този път те се подчиниха на здравия разум и покорно отговаряха на задаваните им въпроси. Сержант Уоткин ги слушаше с жив интерес и стоически изтърпя безкрайните описания на болестта му, с които ги удостои Нъгет.

 

 

Майкъл беше единственият, когото интендантът пожела да разпита. Всъщност не бе разпит, по-скоро приятелски разговор, който се състоя в кабинета на капитана само защото бе невъзможно да останат насаме в павилион Х.

Майкъл не осъзнаваше, че видът му е най-красноречивата му защита. Стоеше пред интенданта, облечен с униформа, но без шапка — ето защо не отдаде чест. Капитан Пенкуик му направи знак да седне. Върху бюрото му бяха само документите, свързани с разследването на самоубийството на сержант Дагет. Рапортът на патолога обхващаше две написани на ръка страници, в които подробно се описваха раните, причинили смъртта, както и това, че в стомаха и в кръвта на мъртвеца не са открити наркотици, или токсични вещества. Рапортът на сержант Уоткин, също написан на ръка, беше по-дълъг и представляваше резюме на разговорите му с пациентите от павилион Х и със сестра Лангтри. По време на война методите на съдебната медицина почти не се прилагаха, не се взимаха отпечатъци от пръсти. Ако бе заподозрял нещо, сержант Уоткин вероятно би се наел с подобна непосилна задача, въпреки че разбираше малко от тази техника. Но случаят му изглеждаше ясен и патологът потвърди мнението му.

Когато Пенкуик се обърна към Майкъл, в гласа му прозвуча леко смущение.

— Иска ми се да науча малко повече подробности около обстоятелствата, довели до смъртта на сержант Дагет — каза той. — Подозирахте ли, че сержантът се готви да ви предложи хомосексуална връзка? Опитвал ли се е да го стори и преди?

— Веднъж — отвърна Майкъл. — Но инцидентът остана без последствия, защото според мен сержант Дагет не беше истински хомосексуалист. Просто обичаше да създава неприятности.

— А вие, сержант? — смутено попита интендантът. — Имате ли хомосексуални наклонности?

— Не, сър.

— Изпитвате ли неприязън към този тип мъже?

— Не, сър.

— Защо?

— Защото съм се сражавал и под командата на хомосексуалисти. Имах приятели, които бяха такива, и всички до един бяха свестни хора. Разберете, че друго качество не ме интересува. В крайна сметка хомосексуалистите са като всички хора: някои са добри, други — лоши.

Капитан Пенкуик леко се усмихна.

— Имате ли представа защо сержант Дагет е насочил вниманието си точно към вас?

— Предполагам, че е прочел досието ми, сър — с дълбока въздишка отвърна Майкъл и изгледа интенданта право в очите. — Ако сте го проучили, вече знаете, че не за пръв път имам подобни проблеми.

— Да, знам и много съжалявам, сержант. Напускахте ли стаята на сестра Лангтри миналата нощ?

— Не, сър.

— Следователно, след инцидента в банята вече не сте видели жив сержант Дагет?

— Не, сър.

Капитанът кимна:

— Благодаря, сержант. Това е всичко.

— Благодаря, сър.

След излизането на Майкъл капитан Пенкуик събра в папката си всички рапорти, свързани със смъртта на сержант Дагет, приготви си бял лист и се зае да пише доклада си до коменданта на База 15.