Колийн Маккълоу
Безумна всеотдайност (21)

Втора глава

Когато влязоха в помещението, тя направи знак на Нийл и Майкъл да продължат и спря пред леглото на Нъгет, който някой бе обградил с параван. Нъгет лежеше неподвижно и с нищо не показа, че е забелязал присъствието й. Сестрата смени компреса му и го остави да си почива.

Когато се настани на голямата маса, тя забеляза, че Люк отсъства. Погледна часовника си и изненадано установи, че е много по-късно, отколкото предполага.

— Ако Люк не внимава, най-сетне ще получи черна точка. Казал ли е на някого къде отива? — попита тя.

— Излезе — побърза да съобщи Мат.

— Излъга — промълви Бенедикт, докато продължаваше като хипнотизиран да се клатушка напред-назад в леглото си.

Сестра Лангтри внимателно го изгледа: стори й се особен, някак си по-затворен, а клатушкането беше ново явление.

— Как си тази вечер, Бен? — попита тя.

— Много добре. Не, много зле. Не е вярно. Той излъга. Вместо език, той има змия.

Онър въпросително изгледа Майкъл, но той поклати глава, явно озадачен като нея. Нийл учудено свъси вежди.

— Какво се е случило, Бен? — повтори младата жена.

— Нещо ужасно! Той излъга! Продал е душата си на дявола!

Нийл се приведе и окуражаващо го потупа по съсухреното рамо.

— Бен, не позволявай на Люк да те дразни.

— Той е въплъщение на Сатаната!

— Плакал ли си, Бен? — попита Майкъл и седна до него.

— Говореше за тебе, Майк. Господи, колко беше отвратително.

— Много добре знаеш, че не е вярно, защо се нервираш — попита Майкъл, стана, взе шахматната дъска и я разтвори на масата.

— Тази вечер ще играя с черните.

— Не, аз съм с черните.

— Още по-добре, ще играя с белите и ще започна пръв — бодро произнесе Майкъл.

Изведнъж лицето на Бенедикт се изкриви, сълзи се стекоха изпод затворените му клепачи.

— Не знаех, че там има деца, Майк! — извика той.

Майкъл се престори, че не го е чул. Премести царя си две квадратчета напред и търпеливо зачака. След миг Бенедикт отвори очи, надникна през сълзи към дъската и машинално повтори увертюрата му, докато подсмърчаше като дете и бършеше носа си с опакото на ръката си. Майкъл изнесе царицата до царя, Бен отново повтори хода му. А когато Майкъл взе коня и го сложи пред офицера, сълзите на приятеля му окончателно пресъхнаха и той усмихнато каза:

— Никога няма да се научиш да играеш.

Сестра Лангтри облекчено въздъхна, стана и пожела лека нощ на питомците си. Нийл също се изправи, но заобиколи масата и се приближи към Мат, който седеше на пейката, забравен от всички по време на разигралата се драма.

— Ела в стаята ми да поговорим — каза той и леко докосна слепеца по рамото. — Днес следобед полковник Подбрадник ми даде малък подарък — смятам, че ще ти хареса. Но преди това трябва да отгатнеш що е то: „С черен етикет, а вътре — златиста течност?“

— Не е ли време да си лягаме? — озадачено запита Мат.

— Може би, но тази вечер всички сме малко изнервени, вероятно затова нашата сестричка си отиде, преди да ни е настанила в леглата. Бен и Майк току-що започнаха, партията си, освен това не можем да си легнем, преди Нъгет да повърне — иначе ще ни събуди.

Мат се изправи малко по-тромаво от обикновено, но на лицето му грееше доволна усмивка.

— С удоволствие ще дойда — каза той. — И мисля, че знам какво е онова нещо с черен етикет…

 

 

Стаята на Нийл представляваше по-скоро тясна килийка с размери два на три, в която той бе успял да смести легло, маса и дървен стол, както и няколко полици, заковани на места, където нямаше опасност да ги събори с глава, когато се изправи. Стаичката беше претъпкана с най-различни атрибути на художник: моливи, парчета кадастрон, въглени, четки, бурканчета с мръсна вода, кутии с акварелни бои, туби с плакатна боя, пастели. Бяха разхвърляни навсякъде и сестра Лангтри отдавна се бе отказала да въведе ред сред вечния хаос. Тя стоически понасяше упреците на главната сестра по повод ужасното безредие на стаята на капитан Паркинсън. За щастие, когато поискаше, Нийл можеше да очарова всички, включително — както самият той непочтително се изразяваше — дърта глупачка като главната сестра.

Като любезен домакин той сложи Мат на леглото, а сам се настани на стола, като преди това нетърпеливо блъсна на пода намиращите се върху него четки и бои. На масата стояха две чашки и две бутилки „Джони Уокър“ Нийл отвори едната, внимателно измъкна тапата и наля щедра доза в чашките.

— Наздраве — каза той и жадно отпи.

— Наздраве — отвърна Мат и последва примера му.

Двамата се задъхаха като плувци, излизащи на повърхността след скок в леденостудена вода.

Очите на Нийл се насълзиха и той възкликна:

— Господи, откога не съм пил! Как ти се струва?

— Истинска амброзия — отвърна Мат и повторно поднесе чашата към устата си.

Известно време двамата мълчаха и се наслаждаваха на вкуса на уискито.

— Нещо се е случило, за да доведе Бен до това състояние? — най-сетне наруши тишината Нийл. Ще ми кажеш ли какво е станало?

— Люк се забавляваше, като имитираше тракането на картечница и го обвиняваше, че е убивал невинни хора. Бедният Бен се разплака като дете. Ах, този мръсник Люк! Каза ми да вървя по дяволите и ме изблъска от пътя си. Струва ми се, че е обладан от зъл дух.

— Или пък че е самият Сатана.

— О, не, сигурен съм, че е човек като нас.

— В такъв случай Люк трябва много да внимава; на някого от нас може да му хрумне да провери дали е обикновен простосмъртен.

Мат се засмя и протегна чашата си.

— Аз съм първият доброволец.

Нийл отново напълни чашите и възкликна:

— Господи, колко добре ми идва. Смелият полковник сигурно е прочел мислите ми.

— Действително ли подаръкът е от него? Мислех, че се шегуваш.

— Не, лично ми го връчи.

— Какво ли е продиктувало подобна щедрост?

— Предполагам, че бутилките са от тайните му запаси; полковникът е преценил, че не може да изпие всичко преди ликвидирането на лагера и навярно е решил да изиграе ролята на Дядо Коледа и да раздаде излишното количество.

Ръцете на Мат се разтрепериха.

— Значи… скоро ще ни изпратят вкъщи?

Нийл мислено прокле уискито, накарало го да развърже езика си, и нежно изгледа Мат, въпреки че слепецът не можеше да види окуражаващият му поглед.

— След около месец, старче — отвърна той.

— Толкова скоро? Господи, тя ще разбере…

— Рано или късно това трябваше да стане.

— Надявах се, че ще имам още малко време да се подготвя…

— Слушай, Мат, тя ти е съпруга. Ще те разбере…

— Така ли мислиш? Нийл, вече не я желая. Мисълта за полово сношение ми е отвратителна. Тя очаква съпруга си, но какво ще получи? Всичко друго, но не и мъж.

— Не се отчайвай предварително — още не знаеш какво ще се случи.

Мат въздъхна и на един дъх пресуши чашата си.

— Добре, че имахме уискито под ръка. Действа ми като упойка.

Нийл предпочете да смени темата.

— Навярно тази вечер Люк е бил в ужасно настроение. Скара се и със сестра Лангтри, преди да направи скандал на Бен.

— Зная.

— И ти ли го чу, когато крещеше?

— Не, но той го каза пред Бен.

— Значи са говорили нещо, преди Люк да започне да имитира картечница?

— Да, Люк изскочи побеснял от канцеларията и се нахвърли върху Бен, който се опита да го смъмри заради епитетите, които употребяваше по адрес на сестра Лангтри. Но все ми се струва, че масло в огъня наля онова, което Люк каза за Майк.

Нийл се вцепени и се втренчи в слепеца.

— И какво каза той?

— Че Майк е педал. Чувал ли си подобна глупост? Твърдеше, че го е прочел в документите му.

— Мръсник! — изрече Нийл, но вътрешно ликуваше. За щастие, Мат бе сляп и не можеше да види задоволството, изписано по лицето на капитан Паркинсън.

— Изпий още една чашка, Мат — подкани той слепеца.

Уискито прекалено бързо замая главата на Мат, или поне така си мислеше Нийл, докато погледна часовника си и видя, че минава единайсет. Изправи се, обгърна с ръка раменете на слепеца и му помогна да стане. Усети, че сам леко се олюлява.

— Хайде, приятелю, време е да си лягаш.

Бенедикт и Майкъл току-що бяха завършили партията си. Когато забеляза, че Нийл подкрепя слепеца, той му се притече на помощ, двамата го съблякоха и го сложиха в леглото за пръв път без пижама.

— Добре се е подредил — усмихнато отбеляза Майкъл.

Нийл се втренчи в спокойното му, излъчващо сила лице, което той се готвеше да помрачи, и внезапно до замъгленото му от алкохола съзнание проникна мисълта, че обича този човек. Просълзен, прегърна Майкъл през врата и сложи глава на рамото му.

— Елате при мен да пийнем по чашка — тъжно каза той. — Елате двамата с Бен да пийнете заедно със стареца. Ако не дойдете, няма да плача, защото съм истински син на баща си. Но щом остана сам, ще започна да мисля за вас, за него, за нея и положително ще се разплача. Хайде, елате да си пийнем.

Майкъл внимателно се освободи от прегръдката му и заяви:

— Не бива да те оставим да плачеш, Бен, ела, капитанът ни кани на чашка.

Бенедикт прибра шахматната дъска в шкафа и се приближи. Нийл протегна ръка и го привлече към себе си.

— Хайде, ела, елате и двамата — промърмори той. — Останала е бутилка и половина. Пих достатъчно — не бива да оставяме прекрасната течност да се похаби, нали?

Бенедикт се отдръпна и каза:

— Аз не пия.

— Тази вечер ще пиеш, ще ти се отрази добре — настоя Майкъл. — Хайде, ела, не се прави на светец.

Тримата минаха през залата, Майкъл и Бенедикт подкрепяха капитана. Преди да излязат в коридора, Майкъл протегна ръка към ключа, за да изгаси лампата над голямата маса; в този миг се разнесе потракването на бирените капачки — Люк отметна завесата. Не си направи труда да пристъпва на пръсти, а смело влезе в помещението, сякаш очакваше, че сестра Лангтри го очаква, готова да го смъмри.

Тримата мъже замръзнаха на местата си и безмълвно се втренчиха в него. Майкъл мислено прокле увисналия върху ръката му Нийл, който затрудняваше движенията му, и разтревожено се запита дали внезапната поява на Люк няма отново да разтревожи Бенедикт. В този миг Нъгет сложи край на мигрената си, като повърна.

Нийл веднага изтрезня и извика:

— Господи, какъв противен звук.

Тикна Майкъл и Бенедикт в стаичката си и решително затвори вратата.