Колийн Маккълоу
Безумна всеотдайност (20)

Първа глава

Измина повече от седмица, преди Онър Лангтри да преодолее объркването и смущението си, предизвикани от моментната й слабост. За щастие, Майкъл като че не забеляза нищо и не се усъмни — нищо не се промени в милото му и приятелско отношение към нея. Поведението му бе балсам за наранената й гордост, въпреки че женската й чувствителност страдаше от безразличието му. Онър стискаше зъби и си повтаряше, че всеки изминал ден я доближава до края на службата й в павилион Х и до свободата.

 

 

Петнадесетина дни след сцената в канцеларията, влизайки в павилиона късно следобед, тя се сблъска с Майкъл, който излизаше от склада. В едната си ръка държеше очукано емайлирано легенче.

— Покрий го, Майкъл — машинално произнесе тя.

Младият мъж колебливо спря, очевидно разкъсван между желанието да побърза и уважението си към сестрата. Посочи легенчето и обясни:

— Бързам да го занеса на Нъгет. Има страхотно главоболие и му се повръща.

Сестра Лангтри влезе в склада, взе от полицата до вратата чиста кърпа, протегна ръка за легенчето. Покри го и спокойно каза:

— Значи има мигрена. Слава богу, че напоследък му се случва рядко, защото бедничкият ужасно страда.

Тя влезе в спалното помещение и видя Нъгет, неподвижно проснат на леглото си. Върху очите му бе поставен студен компрес; младата жена безшумно придърпа стол и се настани до кревата му.

— Мога ли да ти помогна с нещо, Нъгет? — попита тя и тихо остави легенчето на шкафчето му.

— Не, благодаря — отвърна Нъгет, като едва движеше устните си.

— Колко време смяташ, че ще те държи?

— Дълго — прошепна Нъгет, по бузите му се стичаха сълзи. — Едва сега започва.

Без да го докосва, Онър промълви:

— Не се тревожи, постарай се да лежиш неподвижно. Постоянно ще те наглеждам.

Остана до леглото му още няколко минути, сетне отиде в канцеларията си. Там я чакаше Майкъл, който изглеждаше безкрайно разтревожен.

— Сигурна ли си, че ще се оправи? Никога не съм го виждал толкова кротък, дума не проронва.

Онър се засмя.

— Нищо му няма. Просто има страхотна мигрена. Болката е толкова силна, че не смее да помръдне, или да говори.

— Не трябва ли да му дадете някакво лекарство? — попита Майкъл, разгневен от привидното й безразличие. — Може би малко морфин — това е най-сигурният лек против болките.

— Не е против главоболие — твърдо каза сестрата.

— Значи няма да облекчите страданията му?

Засегната от упрека му, Онър побърза да отговори:

— Не се тревожи. Нъгет действително страда, но след пет-шест часа навярно ще повърне и ще се почувства много по-добре. Повярвай, че искрено му съчувствам, но не искам да се пристрастява към морфина. Навярно вече си разбрал какъв е истинският проблем на Нъгет, защо искаш да ме изкараш виновна за страданията му? Зная, че не съм безгрешна, но не обичам пациентите да ме учат какво да правя.

Майкъл се разсмя, сложи ръка на рамото й и извика:

— Хубав отговор, сестро!

Сивите му очи топло проблеснаха и озариха лицето му.

В този миг Онър изпита огромна радост, защото най-сетне погледът му издаде истинските му чувства към нея. Съмненията й се изпариха и тя разбра, че го обича. Край на колебанията и на мъките й! Обича Майкъл, обича го! Бе извървяла пътя, който се бе страхувала да поеме.

Младият мъж продължи да се взира в нея, ръката му галеше рамото й, устните му потрепнаха, сякаш се канеше да проговори. Премаляла от копнеж, Онър жадно очакваше думите му. Но Майкъл остана мълчалив. Загледана в него, тя се опита да прочете мислите му и забеляза как постепенно любовта, изписана по лицето му, се заменя от… страх? Или от предпазливост?

Ръката му остана на рамото й, но Онър почувства неуловима промяна в допира му. След миг той я пусна и каза:

— Ще се видим по-късно.

Вратата се затвори зад гърба му.

 

 

Преди Онър да успее да събере мислите си, Люк нахлу в канцеларията. При появата му тя все още стоеше вцепенена на мястото си.

— Налага се да поговорим, сестро. И то веднага — заяви той.

Младата жена навлажни устните си и се опита да прогони от ума си Майкъл.

Люк се приближи и застана пред бюрото, тя го заобиколи и се настани на стола си.

— Имам да уреждам малка сметка с вас — заяви Люк.

— По-добре седни — спокойно отвърна младата жена.

Устните му се изкривиха в грозна гримаса, която разкри зъбите му.

— Не се притеснявайте, миличка, няма да ви отнеме много време. Защо ми развалихте работата с приятелката ми от детинство — банкерската дъщеря?

Очите на Онър Лангтри изненадано се разшириха.

— Какво искаш да кажеш?

— Не се правете на света вода ненапита! Много добре знаете какво искам да кажа! Всичко вървеше по мед и масло, а ето че изневиделица малката заявява, че момиче като нея не може да ходи с нищожество като сержант Люк Дагет, защото след разговора с вас очите й се отворили и проумяла неща, които досега я озадачавали.

— Още по-добре, защото не бива да се срещате тайно — отвърна Онър. — Правилникът забранява на сестрите да имат интимни отношения с редници.

— О, я не се занасяйте! И двамата знаем, че правилникът се нарушава всяка нощ в тази дупка, наречена База 15. Какви мъже има тук, освен редниците? Може би докторите? Нито един от тях не може да го вдигне дори в леглото му да е Бети Грейбъл^[1]. Или пък лекуващите се тук офицери? Толкова са изнемощели, че и Дева Мария да им се предложи, няма да им стане.

— Ако толкова държиш да бъдеш вулгарен и невъзпитан, поне не богохулствай — сухо отбеляза сестрата и очите й гневно проблеснаха.

— Самата тема, която обсъждаме, е доста вулгарна, миличка, така че не се прави на светица. Ти си само една превзета стара мома. Никой досега не е чул клюки за недостижимата сестра Лангтри, а?

Той се приведе, подпря се с ръце върху бюрото и приближи лицето си към нейното, както в онзи далечен ден при постъпването си в отделението. Но този път изражението му бе съвсем различно.

— Чуй ме добре! — изсъска той. — Не си пъхай носа в работите ми, защото ще те накарам да съжаляваш, че си се родила! Ясно ли е? Малката Сю ме разнообразяваше повече, отколкото можеш да си представиш, изсушена курво!

Люк забеляза, че епитетът, който е употребил, я засегна повече, отколкото очакваше; видя болката в очите й и реши докрай да се възползва от предимството си; ето защо вложи в следващите си думи цялата омраза, на която бе способен.

— Защото наистина си изсушена, нали? — подигравателно изрече той. — Не си жена, а бледо подражание. Умираш да легнеш с Майк, но си неспособна да се отнасяш с бедното момче като с мъж! Държиш се с него като с куче. Донеси, Майкъл, легни, Майкъл! Да не си въобразяваш, че ще падне на колене пред тебе и ще ти се моли? Грешиш, сладурче, Майкъл не се интересува особено от тези неща.

— Не си в състояние да ме нервираш, Люк — студено отвърна тя. — Предпочитам да забравя онова, което току-що каза. Знам, че те е яд, защото Сю Педър ти е отрязала квитанцията, и се радвам, че е решила да постъпи разумно. Колкото и да ме обиждаш, това няма да промени отношението й към тебе!

— Гледам ви и си мисля, че погрешно съм ви смятал за айсберг, сестра Лангтри, защото айсбергът може да се стопи. Вие сте от камък! Но бъдете сигурна, че ще намеря начин да ви го върна! Ще ви накарам да леете кървави сълзи!

— Престани с идиотската си мелодрама — презрително изрече младата жена. — Не можеш да ме изплашиш, Люк, нито да блъфираш, както правиш с другите. Прекалено добре те познавам. Ти си само един дребен мошеник.

— Скоро ще се убедите, че не блъфирам — каза той и се изправи. — Открих нещо, което смятате, че притежавате, и с огромно удоволствие ще го унищожа!

Майкъл! Любовта й към Майкъл! Но Люк не знаеше за чувствата между тях. Само Майкъл можеше да я унищожи. Или самата тя.

— Върви си, Люк — промълви Онър. — Губиш ми времето.

 

 

— Мръсна кучка! — изрече Люк и с учудване се вгледа в свитите си юмруци, сякаш ги виждаше за пръв път в живота си, сетне хвърли поглед към Бенедикт, изтегнат на леглото си; внезапно му се стори, че помещението е станало прекалено малко и не му достига въздух.

— Мръсна кучка! — повтори още по-високо той, обръщайки се към Бен. — Знаеш за кого говоря, нали, скапаняк такъв? За скъпата ти сестра Лангтри, която е само една проклета кучка!

В безумната си ярост бе забравил, че обикновено избягва да се заяжда с Бен. Имаше нужда да си го изкара на някого и Бенедикт му беше под ръка.

— Да не си въобразяваш, че тя те обича? Не, братче, нашата сестричка се интересува единствено от храбрия сержант Уилсън! Господи, какъв майтап — Лангтри е влюбена в педераст!

Бен бавно се изправи на крака и без да повишава глас, изрече:

— Вземи си думите назад, Люк. Не обиждай сестричката и Майк.

— Ама че си тъп! Сигурно трябва да ти го нарисувам, за да го разбереш. Лангтри е само глупава стара мома, влюбена в най-големия педал в австралийската армия.

Той също се изправи и се приближи към леглото на Бен, изкривеното му от омраза лице изглеждаше зловещо.

— Чу ли какво ти казах? Майк е педераст!

В душата на Бенедикт забушува гняв. Тъмното му, изпито лице вече не изглеждаше изплашено и отчаяно, върху него постепенно се появи странно изражение, както се показва костта под дълбока рана.

— Престани, Люк! — тихо каза той. — Навярно сам не знаеш какво говориш.

— Грешиш, скъпи Бен. Много добре знам — прочетох го в документите му. Твоят любимец Майк е обратен.

В ъгълчетата на устата на Бен се появиха мехурчета от гъста слюнка, той целият се разтрепери.

— Лъжеш!

— Защо да те лъжа? Пише го в досието му. Разпорил е задниците на половината батальон.

Изплашен от изражението на Бен, Люк отстъпи крачка назад и продължи да го дразни:

— Питам се, щом Майк е педал, ти пък какъв си?

От гърлото на Бенедикт се изтръгна немощен вой. Но преди да успее да се нахвърли върху мъчителя си, Люк започна да издава звуци, наподобяващи тракане на картечница. Тялото на Бенедикт се сгърчи и започна да потръпва в тон с въображаемата стрелба.

— Та-та-та-та! Спомняш ли си, старче? Разбира се, че си спомняш! Така е стреляла картечницата ти, когато е убивала невинни хора. Спомни си за тях, Бен! Дузини жени, деца и старци — всички до един мъртви! Най-хладнокръвно си ги убил само за да се озовеш тук, при лудите, и да пълзиш в краката на нищожества като Майкъл Уилсън!

Гневът на Бенедикт мигновено се стопи и бе заменен от огромна мъка. Той се стовари върху леглото си със затворени очи, облян в сълзи, парализиран от безгранично отчаяние.

Внезапно прозвуча гласът на Мат:

— Разкарай се, Люк!

Люк стреснато подскочи. Досетил се, че Мат не може да го види, той с облекчение избърса потното си лице и извика:

— О, върви по дяволите!

Сетне грубо блъсна встрани слепеца, взе шапката си от леглото и се отправи към вратата.

Мат бе чул всичко, но не посмя да се намеси до момента, когато разбра, че неминуемо ще се стигне до физическа разправа. Страхуваше се да не влоши положението, като се хвърли да ги разтървава, и се надяваше, че Бен ще излезе победител, ако се стигне до схватка между него и Люк.

Той опипом се добра до ръба на леглото, седна до Бен и плъзна ръката си по завивката, напипа дланта на другаря си и окуражаващо я стисна.

— Успокой се, Бен. Всичко свърши. Мръсникът си отиде и вече няма да те тормози. Не се притеснявай, старче.

Но Бенедикт сякаш не го чуваше. Сълзите му бяха пресъхнали. Обгърнал тялото си с ръце, той седеше в леглото и се люлееше напред-назад. Изглеждаше като че никога няма да спре.

 

 

Никой, освен Мат, не разбра за случилото се: измъчван от мигрената, Нъгет не виждаше и не чуваше нищо, Майкъл беше отишъл до съседната барака да вземе назаем мляко на прах, докато Нийл бе влязъл в канцеларията на Онър, веднага след като Люк тресна вратата зад себе си. Откри сестра Лангтри седнала на бюрото си, закрила лицето си с ръце.

— Какво има? Какво направи онзи мръсник?

Тя моментално отдръпна ръце и го погледна. Противно на очакванията му, лицето й не бе обляно от сълзи, а напълно спокойно.

— Абсолютно нищо — отвърна Онър.

— Лъжете! Виковете му се чуваха чак в спалното помещение.

— Просто едно от обичайните му представления. Много добре знаеш, че Люк е циркаджия. Бе побеснял, защото сложих край на идилията му с малката банкерска дъщеря от дълбоката провинция — спомняш ли си, че той ни разказа за нея?

— Много добре си спомням — наглед успокоен отвърна Нийл. — Това бе единственият случай, когато имаше опасност Люк да ми стане симпатичен.

Извади табакерата си и я поднесе на сестра Лангтри, която побърза да си вземе цигара.

— Всъщност смятам, че интересът му към момичето е продиктуван от жаждата му за отмъщение — произнесе тя и изпусна кълбо дим. — Разбрах го, още щом открих какво става. Навярно Люк отдавна бе забравил малката си съученичка, но когато тя ненадейно се появи в База 15, веднага е намислил как да я използва.

Нийл притвори очи и въздъхна.

— О, да, прочутият Рет Ингъм, холивудската звезда, най-сетне отмъщава на аристократите от родното си градче.

— Предполагам, че сестра Сю Педър го е харесвала от малка, но е била прекалено обвързана от условностите на провинциалния град, за да признае, че е влюбена в сина на перачката, и прекалено млада, за да я забележи Люк. Ето защо сега е щастлив от възможността най-сетне да я компрометира.

— Точно така — съгласи се Нийл, отвори очи и втренчено я изгледа. — Затова се е разгневил, че сте осуетили плановете му.

— Разгневил е меко казано — засмя се сестра Лангтри.

— Сигурно. Не различавах думите му, но тонът му бе достатъчно красноречив. Бих казал, че беше направо вбесен. Заплашваше ли ви? — попита Нийл и съсредоточено се загледа във върха на цигарата си.

— Всъщност, не. Беше прекалено зает да изброява слабостите ми — лицето й се изкриви от отвращение. — Пфу! Накрая му дадох да разбере, че не мога да слушам глупостите му.

— Сигурна ли сте, че не ви е заплашвал? — повтори Нийл.

— Какво може да ми направи Люк? — нетърпеливо запита тя? — Да ме изнасили? Да ме убие? Хайде, Нийл, отлично знаеш, че това се случва само в романите, не в истинския живот. Пък и едва ли ще му се удаде възможност. Освен това знаеш, че Люк трепери за скъпоценната си кожа и едва ли ще я изложи на опасност. Той просто разперва огромните си черни крила над нас и оставя въображението ни да довърши останалото. Само че вече не му се хващам на номерата.

— Надявам се.

— Слушай, Нийл, докато седя на това място, не мога да си позволя да се страхувам от пациентите — мрачно произнесе Онър.

Нийл сви рамене, сякаш бе готов да се примири с твърдението и.

— В такъв случай да сменим темата. — Позволете да ви съобщя слух, който днес стигна до ушите ми. Всъщност предполагам, че не е само слух, а самата истина.

— Много мило, Нийл. За какво става дума?

— База 15 най-сетне ще бъде закрита.

— Откъде го научи? Сестрите още не знаят нищо.

— От самия полковник Подбрадник — усмихнато заяви Нийл. — Днес следобед случайно минавах покрай квартирата му и го видях на балкона. Изглеждаше щастлив като Жулиета след среща с Ромео при мисълта, че ще се върне в кабинета си в Сидни. Покани ме да изпием по чашка и ми довери под секрет, разбира се, че ще бъдем тук не повече от месец. Комендантът на лагера го научил днес сутринта от командира на дивизията.

По лицето на Онър се изписа страх, какъвто дори пререканието й с Люк не бе успяло да предизвика.

— О, господи! Само месец?

— Плюс, минус една седмица. Във всеки случай ще заминем точно навреме, за да избегнем проливните дъждове.

Той озадачено я изгледа и продължи:

— Не мога да ви разбера. При последния ни разговор онзи ден изглеждахте съкрушена от мисълта, че може да останете още известно време тук, а сега изглеждате също така съкрушена, че най-сетне дойде краят на войната.

— Онзи ден ми беше лошо — престорено небрежно отвърна сестрата.

— Ако питате мен, и днес не ми изглеждате добре.

— Струва ми се, че не разбираш, Нийл… Павилион Х ще ми липсва.

— Нима? Дори и Люк?

— Да, дори и Люк. Ако не беше той, нямаше да опозная така добре всички вас. Включително и себе си — с иронична усмивка прибави тя.

На вратата се почука и Майкъл надникна в канцеларията.

— Извинете, че ви прекъсвам. Чаят е готов.

— Успя ли да намериш мляко?

— Разбира се.

Онър побърза да стане, доволна от повода да прекъсне разговора си с Нийл.

— Да вървим, Нийл, бъди така добър и вземи бисквитите. Ето ги, на полицата до тебе.

Застанала на прага, тя изчака Нийл да вземе кутията, направи му път, сетне последва двамата мъже в голямата зала.