Тес Геритсън
Откачалки (6)

Глава шеста

— Ако някой е убил вашето дете — каза Тони Рейнър, — вие също ще искате да го разкъсате на части!

Бащата на Кимбърли беше човек със здраво телосложение, затова бяха необходими усилията и на тримата детективи, за да го откъснат от момчето, което сега се беше свило страхливо в ъгъла.

— Господин Рейнър, не сме установили дали момчето го е направило — обясни Джейн.

— Погледнете го! — отвърна бащата, докато гневно гледаше към Лукас. — Разбира се, че го е направил!

Ризоли се обърна към Фрост.

— Можеш ли да изведеш Лукас от тук? Остави го да изчака в другата стая.

— Трябваше да те пребия още преди месеци — продължи Рейнър, — още когато започна да се въртиш около нея. Може би все още щеше да е жива.

— Ти си причината да избяга — отвърна Лукас. — Да се махне от теб!

— О, бях те забелязал преди месеци, ти болен…

— Аз бях единственият й приятел!

— Откачалка!

— Тя те мразеше! — изкрещя момчето, докато Фрост го дърпаше към вратата. — Майка й също те е мразела!

Джейн погледна лицето на Рейнър и си помисли: О-хо! Когато се хвърли, за да застане между Рейнър и момчето, усети как ризата й се разкъсва и чу Лукас да вика ужасено, докато Фрост го измъкваше от стаята. Джейн и Кроу избутаха Рейнър обратно към масата и го притиснаха към нея, за да може Джейн да щракне белезниците около китките му.

— Е, това беше забавно — отбеляза Кроу, когато бутна Рейнър на стола. — Не си добре, човече. Виж какво направи с ризата на детектив Ризоли.

Джейн погледна надолу към зейналата дреха, която разкриваше горната част на сутиена й. Ядосано грабна блейзъра си от облегалката на стола, на който го беше закачила. Докато се закопчаваше, видя насмешливата усмивка на многозначително извърнатия настрани Кроу.

— Загазили сте — каза тя на Рейнър през стиснати зъби.

— Аз съм този, който скърби, а вие слагате белезници на мен? Онази откачалка е този, който трябва да отиде в затвора!

— Нямаме доказателства, че е виновен.

— За бога, та той вярва, че е вампир.

— Това не означава, че я е убил.

Рейнър си пое дълбоко дъх.

— Вижте, съжалявам, че скъсах ризата ви. Можете ли да свалите тези белезници?

Джейн и Кроу се спогледаха. Мина й през ума какви главоболия щеше да си създаде, ако регистрира простъпката на мъжа. Мислеше си какво би казала в съда: Да, Ваша чест, знам, че току-що бе загубил дъщеря си и беше емоционално разстроен, но платих сто долара за тази риза.

С въздишка отключи белезниците.

— Ами той? — попита Рейнър и потри китките си. — Арестувано ли е хлапето?

— Ние ще решим това.

Мъжът я погледна.

— Ще видим!