Тес Геритсън
Откачалки (2)

Глава втора

В тъмнината над тях нещо изпърха. Джейн погледна нагоре и потръпна, когато забеляза някаква сянка да се носи над главите им.

— В камбанарията наистина има прилепи — отбеляза тя. — Забелязахме ги да летят там по-рано.

— Прилепи? — попита Маура като се засмя стреснато. — И отворен ковчег?

— Чакай. Става още по-хубаво — отвърна Ризоли, докато се приближаваше към ковчега. — Погледни.

— Моля те, не ми казвай, че там лежи вампир.

Джейн освети ковчега с фенерчето си. Върху сатенената възглавница имаше няколко черни кичура.

— Някой е лежал тук. Въпросът е дали е бил мъртъв, или просто заспал. — Детективката се разсмя нервно.

Айлс бе застанала над ковчега и се взираше в издайническите кичури. Внезапно потрепери, сякаш се опитваше да се отърси от омаята, в която това място беше вплело всеки един от тях.

— Джейн, има логично обяснение за това.

— Винаги казваш така.

Маура се обърна и посочи към петната от разтопен восък по пода.

— Някой е палил свещи. И погледни — там има голям кашон, пълен с одеяла. Някой е лагерувал тук, това е всичко. Може би жертвата.

— Или човекът, който е спал в този ковчег. Където и да е сега.

Лекарката се върна при тялото.

— Тук е твърде тъмно, за да я огледам добре. Трябва да я закараме в моргата за аутопсия. — Започна да набира някакъв номер на мобилния си телефон. — Аз съм доктор Айлс. Имаме жертва за транспортиране…

Един от криминалистите промърмори:

— Може би първо трябва да забием кол в сърцето й. За по-сигурно.

Студът се засили и Джейн можеше да види собствения си дъх в мрака — призрачен облак, който се разсейваше в сенките. Кимбърли Рейнър трябваше да е на училище, мина й през ума, докато гледаше надолу към тялото. Едно седемнадесетгодишно момиче трябва да флиртува с момчета, да кандидатства в колеж или да мечтае за своето бъдеще, не да лежи мъртво върху леденостуден каменен под.

— Детектив Ризоли — извика един от криминалистите, — намерих отпечатък от обувка. — Младата жена прекоси помещението до мястото, където полицаят беше приклекнал с насочено към калната следа фенерче. — Прилича на мъжки размер, номер осем или девет^[1]. Прекалено голям, за да е на жертвата.

С фенерчето си, насочено към пода, Джейн проследи следите назад, докато стигна до някаква врата — не тази, през която беше влязъл пристигналия патрулен полицай. Не, някой друг беше влязъл в сградата по този път. Вратата се открехна и тя почувства как мразовитият вятър се втурва през процепа.

Провря се през отвора и се озова навън, в обрасъл с растителност страничен двор, обсипан с опадали есенни листа. Пропукването на някакъв клон я накара да вдигне глава нагоре. Насочи фенерчето си по посока на звука.

Чифт блеснали очи се бяха вторачили в нея.