Тес Геритсън
Откачалки (3)

Глава трета

За части от секундата Джейн извади оръжието си и го насочи.

— Бостънска полиция! Представете се! — заповяда тя.

Облечена в черно фигура изскочи от храстите и побягна.

— Стой! — изкрещя детективката, но фигурата се втурна напред. Джейн излетя след беглеца, а заледената кал се пропукваше под подметките й. Преследваният беше като паяжина, която ту се виждаше, ту изчезваше, подобно на нещо не съвсем плътно. Не съвсем приличащо на човек.

Чу Фрост да вика зад нея:

— Ризоли?

Не спря да му отговори, а продължи преследването. Фигурата пред нея се движеше бързо… прекалено бързо. Краката й вече отмаляваха, а мускулите й горяха. Въздухът беше толкова студен, че все едно раздираше гърлото й. Видя фигурата да прескача оградата, а после да изчезва от погледа й.

Джейн също се покатери през нея и почувства как тресчици от дървото се забиват в дланта й. Строполи се тежко от другата страна и болка проряза пищялите й. Намираше се в заграден двор. Къде е той, къде? Трескаво огледа сенките, търсейки някакво издайническо потрепване.

Не се ли промъкна току-що нещо в този навес?

Стиснала здраво оръжието си с две ръце, тя се приближи до вратата на бараката. Вътре се виждаше само тъмнина, толкова плътна, че все едно можеше да се разреже с нож. Пристъпи напред и застана на прага, опитвайки се да надникне вътре. Нищо не се виждаше.

Някакъв звук в тъмнината накара космите на тила й да настръхнат. Звукът на бързо, отчаяно дишане. Не идваше от бараката, а някъде зад нея.

Завъртя се и забеляза жертвата си, която беше клекнала страхливо в сенките. Беше облечена цялата в черно. Когато светна с фенерчето си в очите на човека, той вдигна ръце, за да ги предпази от ярката светлина.

— Кой сте вие? — попита Джейн.

— Аз съм никой.

— Излезте! Изправете се!

Фигурата бавно се изправи на крака и отпусна тънките си като вретена ръце. Лицето, което се взираше в нея, беше нереално бяло, а косата — гарвановочерна. Същият цвят като кичурите, които бяха открили върху възглавницата в ковчега.