Тес Геритсън
Откачалки (10)

Глава десета

Стъпките на Маура отекнаха по каменния под, докато се приближаваше към тях през сенките.

— Сама съм — провикна се тя. — И не съм въоръжена. Единственото, което имам, е фенерче и ще го включа.

— Какво, по дяволите, става? — попита Рейнър.

— Аз съм д-р Маура Айлс, съдебен патолог. Извърших аутопсията на дъщеря ви и мога да докажа, че Лукас Хенри не я е убил.

— Как, по дяволите, можете да докажете това?

— Като ви покажа истинския убиец. — Маура включи фенерчето си и Джейн присви очи при внезапния лъч светлина. — Лукас, покажи ми къде спеше Кимбърли.

В тъмното прозвуча треперещият глас на момчето.

— Не можах да намеря ковчег за нея, затова довлякохме тук онзи кашон. Ето там е.

Лъчът от фенерчето на Маура се понесе из сенките и спря върху гигантска картонена кутия от някакъв уред. Приближи се до нея и прочете етикета за доставка.

— Изпратен е от Северна Каролина.

— И какво от това? — попита Рейнър.

Патоложката се наведе и се загледа в кашона.

— Джейн, искаш ли да дойдеш да погледнеш?

Ризоли се наведе до приятелката си и прошепна:

— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш тук?

— Казах ти. Идентифицирам убиеца. — Маура насочи светлината от фенерчето си към вътрешността на кутията, като я прокара по намачканите одеяла и лекьосаната възглавница и я съсредоточи върху горния ъгъл. — Ето го нашия извършител.

Джейн се втренчи във фината паяжина и създанието, което я бе изтъкало.

— Паяк?

— Род Latrodectus. Черна вдовица. Вероятно си е осигурил безплатната разходка от Северна Каролина и е ухапал жертвата, докато е спяла в кашона. Може дори да не е усетила ухапването. При повечето здрави възрастни хора, отровата не е фатална, но Кимбърли не е била здрава. Била е недохранена или казано медицински, в недобро здравословно състояние. — Гласът на доктор Айлс премина в шепот, така че само Джейн чу следващите й думи. — Смъртта й е била мъчителна. Мускулни спазми, коремна болка, последвана от спиране на дишането. Нищо чудно, че минувачите са я чули да крещи.

Ризоли се изправи на крака и се обърна към Рейнър.

— Дъщеря ви не е била убита, сър. Била е ухапана от паяк. Откачена смърт. И убиецът е тук, в тази кутия.

Мъжът бавно свали оръжието си. Дори когато Джейн му го отне и му сложи белезници, той стоеше неподвижно, с наведена надолу глава.

— Търсех само справедливост — промълви той. — Справедливост за моето момиченце.

— И ще я имате, господин Рейнър — увери го Джейн. — В този случай, всичко, което е необходимо, е да настъпя убиеца с тока на обувката си.