Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (5)

Четвърта глава

— Май не бива да те изпускам от очи — отвърна небрежно Трент.

Филомена преглътна думите, с които се канеше да го нападне. Забеляза притеснението в очите на майка си и изпита силен гняв към непознатия, който си бе позволил да разкаже за нежеланата среща с Брейди Пакстън. Шари и баща й не бяха толкова разтревожени, но нямаше съмнение, че и те се чувстваха доста неловко. Същевременно усети колко напрегнат бе Трент.

— Нали ме уверяваше, че не си тук, за да работиш това лято, Трент, така че не започвай да се притесняваш, че е трябвало да ме пазиш от неприятности — каза с леден глас тя.

— Слушай, Фил — побърза да се намеси Шари, — той само се шегува.

— Не, той не се шегува — поправи я спокойно Трент. Посегна към каната с леден чай и си сипа. — Говорех напълно сериозно. Ти повече няма да ходиш сама в града, Филомена. Очевидно не си в състояние да не се забъркваш в разни каши. Май не успяваш да се сдържаш да не правиш представления за местните хора. Добре, че нямам нищо против да се грижа за теб.

— Боже, представа нямаш колко съм ти задължена. — Тя постави ръце на ханша си и погледна първо Трент, а след това и близките си с присвити очи. — Искате ли да знаете какво се случи тази сутрин в заведението на Мюриъл? Ще ви кажа. Седях си сама и се наслаждавах на чаша кафе, когато Брейди влезе и се залепи за мен. Няма дори да познаете какво искаше.

— Май на всички ни е ясно какво е искал — отвърна с неудобство Еймъри.

— Естествено — подкрепи го Шари. — Всички знаят, че няма да пропусне шанса да изкара една любовна авантюра с теб. Неспокоен е, отегчен е и всички в града го знаят.

— Така ли? Е, пригответе се тогава да чуете неочакваното. Поиска да измъкна от Трент информация за плановете на „Асгард Дивелъпмънт“ за земите около езерото. Убеден е, че Трент е дошъл, за да огледа терените, подходящи за строеж. Освен това Брейди ми предложи хубава комисиона, за да му осигуря информацията за него и за партньора му. Това е. Сега доволни ли сте? — Филомена вирна брадичка, готова да предизвика всеки, който се осмели да не й повярва.

— Боже — възкликна Мег. — Колко неприятно.

Шари се ухили.

— Типично в стила на стария Брейди. Бизнесът преди удоволствията.

Еймъри изпъшка.

— Трябваше да се сетя. Доколкото разбрах, Пакстън бил купил доста прилични парцели около езерото.

Трент се обърна към Филомена, широко усмихнат над чашата си с леден чай.

— Все още не си ни казала дали си приела предложението му.

— Кое предложение? — попита тя.

— Да ме използваш, за да изцедиш колкото може повече информация за плановете на „Асгард“.

— Не ми се струваш много разтревожен — измърмори Филомена. В този момент осъзна, че той няма да се улови на въдицата й.

— Сигурно защото вече ти бях казал, че „Асгард“ няма никакви планове за Галънт Лейк и ми се струва, че ти ми повярва. Нямам нищо против, ако се опиташ да измъкнеш подробностите от мен.

Бе така изпълнен с нетърпение, че тя усети как раздразнението й започва да се стопява. Чувството й за хумор се върна.

— Закъснял си. Вече казах на Брейди, че нямаш подобни планове, а той не ми плати нищо за информацията.

— Сигурно защото не ти е повярвал — каза Трент.

— Сигурно — съгласи се Филомена и си спомни колко убеден бе Брейди в правотата на думите си. Усмихна се леко. — Това си е негов проблем.

— Да — съгласи се веднага той. — Негов проблем е.

— Това ми напомня — намеси се бързо Шари, — че ти също ще имаш проблеми, Трент. Преди час те търсиха от Портланд. Трябва да се свържеш с господин Рийс колкото е възможно по-бързо.

Доброто настроение на Трент се стопи мигновено.

— Рийс се е обаждал тук?

Шари кимна.

— Момичето от рецепцията ми предаде съобщението. Решила, че е по-вероятно да те види първо някой от нас. Нещо лошо ли се е случило?

— Не бих казал. — Трент допи чая си. — Рийс е помощникът ми. Беше инструктиран да не ме безпокои, освен ако не става дума за нещо много важно. Изглежда е изникнало нещо. Извинете, ала се налага да се обадя.

Еймъри скочи.

— Аз трябва да се връщам в офиса. Чака ме страшно много работа днес следобед.

Мег кимна и остави на масата недопития чай.

— А аз трябва да си поговоря с главния готвач. Ще се видим на вечеря.

— Ще дойда с теб, мамо — обади се Шари. — Искам да поговоря с Хенри за сватбената торта. Налага се да му набия в главата, че глазурата трябва да има приличен вкус, а не просто да стегне блатовете.

Само след миг Филомена бе съвсем сама на терасата. Въздъхна облекчено и се отпусна тежко на един от шезлонгите, а след това си сипа останалия в каната леден чай. Понякога животът бе толкова напрегнат.

 

 

Едва когато приключи бързия разговор с Хал Рийс, Трент осъзна каква възможност му се предоставя.

Той бе от хората, които умееха да използват възможностите. Не можеше да си позволи да изпусне тази, особено в момент, когато Филомена показваше, че й трябва силна ръка.

Седна на леглото си и подпря лакти на бедрата, едрите му длани стиснати между коленете, докато се вглеждаше право пред себе си. Обмисли тази златна възможност от всеки възможен ъгъл, потърси недостатъците, опасностите и възможните проблеми. Беше рисковано, но можеше и да се получи. Ако се получеше, щеше да разреши въпроса и с времето, и с възможността, и да проникне зад фасадата на Филомена.

Остана неподвижен още десет минути и обмисли всички неизвестни, за които можа да се сети. След това стана и отиде да потърси младата жена.

 

 

Филомена все още се наслаждаваше на спокойствието си, след като всички я оставиха, когато чу, че звъни личният телефон на родителите й.

С истинско неудоволствие остави броя на „Воуг“, който преглеждаше, и влезе, за да се обади. Може да беше някоя приятелка на майка й, която искаше да разбере кога ще бъде тържеството по случай сватбата на Шари. Нямаше проблем. Знаеше точно кога ще бъде и тя самата бе отдавна готова.

— Домът на семейство Кромуел — обади се весело тя, след като грабна слушалката.

— Май се имаш за много умна, а? — нападна я женски глас. Която и да се обаждаше, бе побесняла от гняв. Чу се приглушено ридание и жената продължи. — Въобразяваш си, че можеш да се върнеш след толкова много време и да ми го отнемеш, само че не си познала. Ти не си нищо повече от една малка уличница, а аз ще го разкрия пред всички. Сигурно си мислиш, че е много забавно да се излагаш така? Доставя ти удоволствие да се развяваш със скъпата си кола и модерни дрешки и да караш всички мъже в града да въздишат след теб!

— Глория? — Филомена бе изумена от злобата в гласа на жената. — Почакай. Нямаш никаква причина да ми крещиш. Просто се успокой…

— Да се успокоя ли? — проехтя писъкът на Глория. — Да се успокоя, докато ти прелъстяваш съпруга ми ли? Да се успокоя, докато въртиш опашка пред него всеки път, когато си наблизо ли? И преди девет години беше глупава, тромава и грозна малка глупачка, Филомена Кромуел, а сега не виждам нещо у теб да се е променило за добро. Просто си успяла да се превърнеш в една богата лъскава мръсница. Само че аз нямам намерение да ти позволя да докопаш съпруга ми. Чу ли ме? Знам, че имаш намерение да си отмъстиш, ала тая няма да я бъде!

— Вярвай ми, Глория, нямам никакво желание да „докопам“ Брейди. Твой си е, радвай му се. — Филомена се стараеше да говори спокойно, но имаше неприятното чувство, че налива масло в огъня на презрението и гнева, които изгаряха Глория Пакстън.

— Не ме лъжи — продължи да крещи Глория. — Забелязах как го гледаше снощи. Искаш да докажеш, че можеш да си го върнеш, нали? Не че все още си влюбена в него. Просто искаш да докажеш на какво си способна.

Филомена дръпна слушалката от ухото си. Думите на Глория ехтяха толкова силно, че се чуваха дори от разстояние.

— Глория, изслушай ме, ти грешиш.

— Не, ти ме чуй, уличнице. Разбрах, че си се виждала с Брейди тази сутрин. Знам всичко за тайната ви среща в кафенето на Мюриъл.

— Тайна среща ли? Та кафенето беше пълно.

— И си знаела, че аз ще разбера, нали? Опитваш се да ме накажеш и да прелъстиш съпруга ми. Само че няма да стане. Аз няма да ти позволя. Той не те искаше, когато беше на деветнайсет, глупачке. Тогава беше отегчен до смърт, а ти му беше под ръка. Просто си играеше с теб. Сам ми го каза. Смееше се от все сърце, докато описваше каква загубенячка си била, а аз се смеех с него. Чуваш ли ме?

Преди Филомена да успее да отговори, другата жена блъсна слушалката със замах. В продължение на няколко секунди Фил остана заслушана в свободния сигнал.

— Какво има, Филомена? — попита тихо застаналият зад нея Трент. — Да не би да откри, че има опасности и капани в играта със завръщането в родния град, докато се опитваш да покажеш на всички колко си се променила?

Тя трепна стреснато и се обърна учудена. Веднага разбра, че обзелата я мъка ясно личи в очите й. Усети го по напрегнатия начин, по който Трент я наблюдаваше. Беше се облегнал на касата на отворената врата, скръстил ръце на широките си гърди. Той умееше да долавя с безпогрешна точност настроенията на другите, помисли си разсеяно тя. Досега не бе сбъркал нито веднъж.

— Не играя никакви игри, Трент. Дошла съм тук, за да си почина няколко седмици. Струва ми се обаче, че не успявам да убедя хората.

— Най-вече Глория Пакстън, нали познах? Тя беше на телефона, нали? Предупреждаваше те да стоиш далече от съпруга й.

Филомена бавно остави слушалката на мястото й.

— Казах й, че няма нужда да ме предупреждава.

— А-ха. Я ми кажи честно, наистина ли очакваш да ти повярва? Тя се бои до смърт, да не би да я подложиш на същото унижение, на което те е подложил Брейди преди девет години. Смята те за враг. Хората не мислят логично, когато са уплашени. Особено ако имат основателна причина да са нервни.

— Глория няма никакво основание да се притеснява, че ще й отмъкна Брейди! — сопна му се Филомена. Обърна се рязко и пристъпи до огромния панорамен прозорец с изглед към езерото.

— Може и да няма, ала тя не мисли така. Както и останалите хора от града.

— Могат да се чудят и да си приказват колкото си искат, просто не ме интересува.

— Хората, които следят всяка твоя стъпка, са същите, които са те дебнали, докато си била на деветнайсет, нали? Сигурно ти доставя удоволствие да им покажеш, че този път не си за съжаление.

— Не съм дошла, за да доказвам, че мога да си върна Брейди Пакстън. Не го искам. Признавам, че е много забавно да покажа на всички, че съм преуспяла, но подчертавам, че повече това не ме интересува — прошепна мрачно Филомена. — Май никой не е склонен да ми повярва.

— Аз ти вярвам — заяви Трент.

По лицето й се изписа огромно облекчение. Поне един човек й вярваше. Тя се наслади на чувството и кимна любезно.

— Благодаря ти.

— Пак заповядай — отвърна сухо той. — Знам какво е, когато никой не ти вярва. Все едно, че удряш глава в каменна стена.

Думите му я изненадаха. Филомена го погледна през рамо.

— Наистина ли?

Трент не помръдна, просто остана да я наблюдава, без да крие любопитството си.

— Да. Но това, че аз проявявам разбиране, няма да промени нещата. Хората те мислят за ходещо буре с барут.

Тя се намръщи.

— Не е много приятна мисъл.

— Ако те интересува, готов съм да ти предложа нещо, което ще разсее натрупалото се около тебе напрежение.

Филомена го погледна бързо.

— Какво е предложението?

— Доста практично. Така всички ще могат да говорят за друго и няма да се занимават повече с теб и Пакстън.

— И как ще стане това?

— Днес следобед ми се налага да замина за Портланд. Ще остана вечерта и утре сутринта се връщам. Ела с мен, Филомена.

Тя си пое рязко дъх, неспособна да откъсне очи от изумрудения му поглед.

— С теб ли? — повтори тихо.

— Ще прекараме вечерта с Рийс и съпругата му. Ще вечеряме с тях и след това можеш да останеш да спиш при тях, ако искаш.

— Не мога да се настаня при непознати. — Гласът й прозвуча слаб и задъхан.

— Тогава можеш или да останеш на хотел, или… — Той остави мълчанието да натежи.

— Или какво?

— Или да останеш с мен в апартамента ми — довърши бързо Трент. — Ти решаваш, обещавам.

Филомена не успя да събере хаотично препусналите мисли, изведнъж нахлули в главата й. Чуваше гласа на Глория Пакстън, виждаше тревогата и притеснението в очите на майка си. Сети се за тържеството, на което трябваше да присъства тази вечер, и веднага й хрумна, че гостите ще се чудят какво става между нея и Брейди, че тя няма да може да понесе да слуша догадките им. Май щеше да е най-добре да замине поне за малко.

Да замине с Трент за Портланд изведнъж й се стори най-разумното решение. Взе решението бързо, със замах, както действаше в бизнеса.

— Добре, Трент. Благодаря ти за поканата. Може би точно сега ми трябва да се откъсна за ден-два от това място. Отивам да си събера багажа.

— Пътят с кола е три часа — каза той. — Иска ми се да тръгнем, колкото може по-скоро.

Филомена кимна и се прибра в стаята си.

— Няма да те бавя.

 

 

Пътуването до Портланд се оказа учудващо приятно. Колкото повече се отдалечаваха от Галънт Лейк, толкова повече тя се отпускаше. Едва сега разбра колко напрегната бе била след обаждането на Глория.

Родителите й останаха шокирани, когато им съобщи за решението си, ала нямаше съмнение, че го посрещнаха с облекчение. Никой не я попита къде ще отседне и, кой знае защо, това я подразни. Май най-близките й нямаха нищо против тя да избяга в Портланд и да изкара флирт за една нощ с Трент Равиндър, стига това да означаваше, че няма да предизвиква повече неприятности със семейство Пакстън в Галънт Лейк. Това бе възмутително.

— Какво има? — попита небрежно Трент по едно време, докато пътуваха.

— Просто си мислех, че никой не ме попита къде ще отседна тази вечер. Вдигнаха толкова врява за една чаша кафе с Брейди, а никой не каза и дума, че заминавам без всякакво предупреждение с теб за Портланд, при това за цялата нощ.

Той я погледна бързо и преценяващо.

— Ти си възрастен човек. Стига да не създаваш повече неприятности, близките ти ще приемат всяко твое решение.

— Не ти ли се струва, че това е малко лицемерно?

— Не. Да заминеш с мен за Портланд е съвсем различно от това, да побъркаш от ревност Глория Пакстън.

— Ясно — отвърна прекалено весело Филомена. — Това обяснява всичко, разбира се. Никой няма нищо против да спя с теб, стига да не проявявам желание да прелъстя Брейди. Така ли?

— Така — отвърна Трент шеговито и предизвикателно. — Нищо чудно, че си се справила толкова успешно в света на бизнеса, Филомена. Много те бива да пресметнеш колко прави две и две.

Бавна усмивка плъзна по устните й.

— Цяло чудо е, че си оцелял досега. Бих казала, че досега все някой трябваше да те хване, че нещо ти куца в общите принципи.

— Опитвали са се веднъж два пъти. — Той сви рамене. — Само че когато дойде до защитаване на принципи, винаги аз печеля.

— Защото не отстъпваш ли?

— Именно.

— И какво е тази неотложна работа, заради която се налага да се върнеш толкова бързо в Портланд?

Трент я погледна остро.

— Наистина имам работа — заяви троснато той. — Не съм си измислил извинение, за да те привлека в Портланд.

Тя долови обичайната арогантност в гласа му и вдигна примирено ръка.

— Добре, вярвам ти. Защо те повикаха?

Той леко се отпусна.

— „Асгард“ от три месеца се опитва да сключи сделка за една собственост на крайбрежието. Старецът, който притежава земята, не иска да продава, защото не е сигурен какво ще стане с мястото след това. Парите му трябват, само че не иска да види как фамилната земя се превръща в грозен жилищен квартал с търговски центрове. Показах му плановете, които „Асгард“ има, и го уверих, че архитектът, който ги е подготвил, е много съвестен човек и може да се разчита на него. „Асгард“ иска да построи луксозен курорт и са вложени много пари, за да запази района облика си. Няма да има паркинги и търговски центрове. Очевидно собственикът най-сетне е готов да продава.

— И ти трябва да си там, докато подписва ли?

— Човекът няма доверие на строителните компании — обясни недоволно Трент.

— А на теб има, така ли?

— Да.

Пристигнаха в Портланд малко преди пет и Трент веднага се отправи към офиса на „Асгард Дивелъпмънт“ в центъра. Притеснен мъж в началото на трийсетте с оредяла коса и нервна усмивка чакаше Трент в кабинет на осмия етаж с изглед към река Уиламет. Той скочи в мига, в който Трент влезе.

— Добре че дойде, Трент. Болдуин настоява на своето, точно както ти казах по телефона. Няма да подпише, докато не си стиснете ръцете и ти не го увериш лично, че всичко ще бъде така, както е заложено в плана. — Мъжът замълча, когато забеляза Филомена. — Извинете, госпожо. Не ви видях. Моля влезте.

— Филомена, запознай се с Хал Рийс. Рийс, това е Филомена Кромуел, моя приятелка. — Трент ги запозна набързо, вниманието му вече насочено към работата.

— Приятно ми е да се запознаем, Филомена. Трент спомена, че може да доведе някого. Ще дойдете ли с нас на вечеря?

— Благодаря — отвърна тихо Филомена.

— Къде е Болдуин, а документите? — прекъсна ги Трент.

— Оставих го да чака в една от конферентните зали. И Асгард е там, ама Болдуин не приема думата му за нищо. Има доверие само на теб.

— Той не разбира ли, че има договор, в който съвсем точно е упоменато какво ще се прави със земите му?

— Асгард му обясни няколко пъти. Само че Болдуин настоява да те види, преди да подпише. Има основание, Трент. След като земята стане собственост на „Асгард“, ние можем да правим с нея каквото пожелаем. Болдуин го знае и не иска да рискува. Готов ли си?

— Разбира се. — Трент се обърна към Филомена. — Можеш да ме почакаш в приемната. Ще се върна след около половин час. След това ще отидем да пийнем по нещо с Рийс и жена му.

Филомена кимна и огледа офиса с нескрито любопитство.

— Не се притеснявай за мен. Ще те чакам.

Рийс забеляза възхищението в погледа й и се засмя.

— Ако ви интересува да погледнете, кабинетът на Трент е на горния етаж. Секретарката му вече си тръгна, така че няма проблем да надникнете, стига да искате. Той има много по-хубава гледка към реката от мен.

Тя се усмихна.

— Благодаря, това е доста приятен начин да си убия времето.

Трент се намръщи.

— Защо ти е да ми гледаш кабинета?

— Най-обикновено любопитство, Трент — обясни Филомена. — Тичай да стиснеш ръката на господин Болдуин. — Тя се завъртя и излезе от стаята. Гласът на Хал Рийс се разнесе след нея.

— Приятелю, ти не трябваше ли да си във ваканция? Откъде я намери?

— В горите, живее под една гъба — отвърна сухо Трент.

— Никога не се знае какво можеш да откриеш в горите на Орегон — отбеляза весело Рийс.

Филомена набърчи нос и продължи да върви напред.

 

 

Вечерята премина много приятно. Настаниха се в модерен ресторант в центъра, където се предлагаха морски деликатеси и спагети. Ивлин Рийс се оказа приятна привлекателна жена в началото на трийсетте, която с удоволствие разказваше за двете си деца. Очевидно двамата със съпруга си бяха много влюбени и не криеха, че им е много приятно да се запознаят с Филомена.

— Толкова се радвам, че дойде, Фил — обърна се към нея Ивлин и се приведе над масата. — Напоследък Трент никак не излиза. Все му разправям, че никога няма да срещне жената на мечтите си, докато си седи в апартамента и работи всяка вечер. Честно да ти кажа, аз все си мислех, че някой трябва да насърчава жените да излизат, за да се запознаят с подходящия партньор, но напоследък се убеждавам, че мъжете могат да са също толкова упорити и дръпнати.

— Просто не ми е било приятно — обади се тихо Трент, без да откъсва поглед от Филомена. — Иначе не съм бил нито упорит, нито дръпнат.

— Само придирчив — засмя се Ивлин. — Поздравявам те, защото тази вечер си с чудесно момиче. Време ли е вече да се откажа да се правя на сватовница?

— Да, благодаря ти, Ивлин, много ще ти бъда задължен, ако престанеш. — Трент го каза толкова разпалено, че всички, включително и Филомена, се засмяха.

Ивлин изпъшка и се обърна към Филомена с надеждата да получи подкрепа от нея.

— Опитах, Фил, Господи ми е свидетел, че опитах. Той иска да се ожени. Изписано му е на лицето. Само че няма никакъв късмет.

— Виж, Ивлин — обади се притеснен съпругът й и бързо плъзна поглед към безизразното лице на Трент. — Фил сигурно не се интересува от старите ти неуспехи като сватовница. Трент също.

— Глупости — настоя Ивлин. — Фил трябва да знае с какъв човек се е захванала.

— Нали не съм се захванала с нищо, Трент? — Филомена въртеше с два пръста чашата за вино и се усмихваше на Трент, който не откъсваше зелените си очи от нея. — Тук съм единствено за да прекарам една тиха и спокойна вечер далече от Галънт Лейк.

— Щом казваш — отвърна спокойно той и повдигна чашата с вино.

Тя си спомни думите му, че сама ще реши къде да прекара нощта. Засега не се бе регистрирала в хотел, защото така и не остана време. Беше се преоблякла за вечеря в тоалетната на „Асгард Дивелъпмънт“. Трент бе със същото сако и вратовръзка, с които беше и на срещата с Болдуин. С Хал Рийс отидоха от „Асгард“ направо в ресторанта, където ги чакаше Ивлин.

Скоро вечерята щеше да приключи и тогава Филомена нямаше да може повече да отлага решението си. Срещна погледа на Трент и се потопи в изумрудените му дълбини. Чашата вино в ръката й потрепери.

— Ще ме извините ли — подзе небрежно Ивлин Рийс. — Смятам да посетя дамската тоалетна, за да се погрижа за вида си. Връщам се веднага.

— Ще дойда с теб. — Филомена скочи, за да се включи във вековния ритуал по напудряне на носове, който по традиция се провеждаше в дамската тоалетна. Грабна чантичката си.

Ивлин се усмихна и се запромъква през препълнения ресторант. Когато стигнаха мраморната тоалетна, тя се усмихна широко и бръкна в чантата си, за да открие червило. Наведе се към огледалото и се начерви.

— Не мога да повярвам, че след всички усилия, които положих, Трент най-накрая сам си е намерил някого. И то в Галънт Лейк, Орегон. Трябва да призная, че съвсем не приличаш на жителка на Галънт Лейк.

— Трябваше да ме видиш преди девет години, когато напуснах града — засмя се Филомена и прокара четката през дългата си коса.

— Нали каза, че бизнесът ти е в Сиатъл?

— Да.

— Ще можеш ли да го преместиш тук, в Портланд, или Трент ще се пренесе в Сиатъл? — попита безгрижно Ивлин.

— Моля? — Филомена зяпна новата си приятелка в огледалото.

— Искрено подозирам, че вие двамата в най-скоро време ще се окажете женени, а не мога да си представя Трент да прави компромиси с брака. Той е от мъжете, които искат стабилен дом. И без това е чакал достатъчно дълго, така че го заслужава. Вече е бил женен веднъж, малко след като е навършил двайсет. Доколкото разбрах, било е истински кошмар. Тя го напуснала заради много по-възрастен и богат мъж. Очевидно не е предполагала, че Трент ще се издигне толкова.

Филомена усети как я завладява паника.

— Ивлин, моля те, не ми се обиждай, ала съм сигурна, че прибързваш със заключенията. Двамата с Трент нямаме никакви планове за бъдещето. Ние сме просто приятели.

— Да, да, ако повярвам на това, значи на всичко ще повярвам. — Очите на Ивлин танцуваха. — Стига, Фил. Нали видях как те гледа. Освен това мога да сравня този поглед с начина, по който е гледал поне пет-шест други жени през изминалата година, а място за сравнение няма.

— Ивлин, моля те, знам, че ни мислиш доброто и на двамата, само че…

— Това, което мисля аз, не е важно. Важното е какво мисли Трент — отвърна направо Ивлин. — А той иска да се ожени. Не че ще си признае, но аз отдавна го наблюдавам. Вече осемнайсет месеца обикаля стадото свободни жени и търси нещо подходящо.

— Ти го представяш като жребец, готов да се чифтоса.

— Доста точно описание. Известно време търсенето беше доста настойчиво. Всяка седмица излизаше с различна жена. Преди няколко месеца просто се отказа. Спря да ходи по срещи и от работа се прибираше направо вкъщи. Опитах се да му уредя срещи няколко пъти, ала така и не се получи. След това заяви, че ще си вземе отпуска и през по-голямата част от лятото ще си почива. Каза, че трябвало да се откъсне от всичко поне за известно време. И ето че се появява с теб, а очите му ясно говорят, че търсенето е приключило. Какви са тези приказки, че те бил открил под някаква гъба?

Филомена потръпна леко, но се постара да запази самообладание. Разтърси глава и пусна четката си обратно в чантата. Реши да подмине шегата с гъбата.

— Струва ми се, че виждаш неща, които ги няма, Ивлин, вярвай ми.

— Ще видим — усмихна се дружелюбно тя. — Не се притеснявай. Трент е много сериозен човек. Той не познава лъжите. Можеш да му вярваш. Ако има сериозни намерения към теб, съвсем скоро ще ти разкрие картите си, а ти можеш да си сигурна в него.

Филомена се напрегна още повече. Първо близките й бяха настояли, че двамата с Трент са съвършена двойка. Сега и семейство Рийс бяха стигнали до същия извод. А пък Трент, поне така Филомена преценяваше нещата, не правеше нищо, за да разубеди околните.

— Ивлин, никак не ми се иска да те разочаровам, ала Трент не е споменал и дума за брак. Не сме говорили нито за следващата седмица, нито за следващия месец. Накратко казано, той си търси жена, която да го развлича, докато е във вилата на родителите ми. Аз си пристигнах вкъщи преди няколко седмици и всички, включително и Трент, решиха, че би било чудесно, ако двамата с него се съберем. Трудно ми е да обясня, но си има причини, поради които решиха, че така е най-добре. А тези причини нямат нищо общо с една постоянна връзка.

— Май ти си тази, която се заблуждава — отвърна небрежно Ивлин. — Не се притеснявай. Предполагам, че Трент сам ще ти разясни нещата, когато му дойде времето.

Нямаше смисъл да обсъждат този въпрос повече, реши Филомена с въздишка. Тъй като Ивлин нямаше нищо против да говори за Трент Равиндър, Филомена реши да потърси отговора на въпроса, който бе започнал да я притеснява.

— Ти знаеш ли защо бихме целия път до Портланд днес, Ивлин?

— Разбира се. Хал ми каза, че Болдуин най-сетне е благоволил да подпише договора за крайбрежието. Никак не ме учудва, че е отказал да подпише, ако Трент го няма. Болдуин няма доверие на строителите.

— Ала очевидно има доверие на Трент Равиндър.

Ивлин се усмихна широко.

— Твоят господин Равиндър е едно от тайните оръжия на „Асгард“. Хората му имат доверие и се съгласяват да се споразумяват с него, когато няма друг. Той е невероятно честен и думата му е непоклатима. Асгард го използва при подписването на сделки, с които никой друг не може да се справи.

— А какво ще стане, ако Трент даде обещание от името на „Асгард“, което после не се изпълни? — попита любопитно Филомена.

— Не вярвам да се случи, освен ако не е някоя неволна грешка. Старият Асгард много добре знае, че Трент ще напусне на секундата, ако се случи такова нещо. Ще работи за Асгард, докато знае със сигурност, че старият го подкрепя. Най-голямата грижа на Асгард е някой ден Трент да не реши да се включи самостоятелно в бизнеса, но това е много малко вероятно.

— А Трент как е успял да си създаде такава репутация?

— Предполагам, че си я е спечелил — отвърна сериозно Ивлин. — И я защитава. Гордее се с нея.

— Знам — отвърна замислена Филомена. — Понякога може да бъде много арогантен.

— Според мен някога трябва да се е случило нещо, което го е накарало да реши, че хората или ще приемат думата му, или той забравя за тях.

— Хм. — Филомена се загледа замислена в огледалото.

Ивлин й се усмихна.

— Внимавай, Фил, особено ако не си сигурна, че го искаш. На Трент му се носи славата, че думата му на две не става. Има и още една уловка.

— Каква?

— Той винаги постига това, което е намислил. Гордостта и арогантността може и да не му позволяват да измени на думата си, ала не му позволяват и да обърне гръб на целите си. Тъкмо този негов талант го прави особено ценен за „Асгард“.

— Сигурно е така — съгласи се Филомена. Зачуди се дали още отсега да не си плюе на петите, преди да е паднала в капана, заложен от Трент Равиндър. Не й се бе случвало да бяга след онзи случай, когато завари годеника си в леглото с друга жена, напомни си тя. Усмихна се на Ивлин, обърна се и пое отново към ресторанта. — Добре че умея да бягам бързо — рече предизвикателно Филомена.

— Ще ти се наложи да надбягаш Трент.