Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (9)

Осма глава

Филомена се завъртя рязко и видя Трент да пресича терасата с бърза крачка. Въздъхна облекчено, остави чашата си на парапета и се втурна към него. Той я прегърна с дясната си ръка и я притисна до себе си. Веднага се почувства спокойна и защитена до него. Беше толкова едър и силен и от него лъхаше на безопасност, мислеше си тя. Имаше моменти, когато едрото му тяло я успокояваше.

— Съжалявам за всичко това — прошепна Филомена до сакото му.

Трент я притисна нежно.

— А аз не. — След това повиши глас. — Май е време да се връщаш вътре, Пакстън. Няма смисъл да продължаваш да тормозиш годеницата ми. Няма да ти продаде информацията, която ти трябва, дори да я имаше, а тя я няма. Сигурно вече сам си успял да разбереш, че няма да си позволи да се заплете в любовна авантюра с теб. Само че след като не успяваш да разбереш нещо толкова простичко, тогава се вслушай в думите ми и си набий в главата, че ако се приближиш до нея още веднъж, ще те смачкам. Разбрахме ли се?

Брейди го заобиколи, лицето му бе изкривено презрително, докато минаваше към плъзгащите се врати.

— Фил е царица на игричките, Равиндър. Ако си толкова умен, колкото си мислят хората, няма да се оставиш да бъдеш заблуден. Признавам, че се е превърнала в готино парче, ала определено се цели доста нависоко. Не го забравяй, ако те интересува кое…

Брейди така и не довърши изречението. Филомена усети как тялото на Трент се напрегна за момент, а след това той се стрелна напред с такъв мощен замах, сякаш бе роден хищник. Едва й остана време да разбере, че вече не бе притисната в прегръдката му, когато чу зловещ удар и въздухът изсвистя от гърдите на Брейди.

— Господи — възкликна тя, шокирана от бързината, с която се бе случило всичко, както и от насилието. Остана загледана в превитото тяло на Брейди. Той се надигна на лакът, задъхан, и погледна обезумял извисилия се над него Трент.

— Сега по-ясно ли ти е? — попита Трент.

— Копеле гадно, твоя е! — Брейди се изправи с усилие, изтупа нервно дрехите си и с леко олюляване влезе в къщата.

— Ами ако подаде жалба? — попита тихо Филомена, изказвайки първото, което й дойде наум.

— Можеш да си сигурна, че няма да го направи. — Трент я погледна и поклати глава, когато забеляза изписалото се по лицето й притеснение. — Няма да може да обясни как се е стигнало до това — обясни той. — Ще бъде много унизително.

— А-ха. — Тя прехапа долната си устна и се замисли над възможността. — Много унизително, нали? А Брейди не може да понася униженията.

— Именно.

Филомена го погледна със страх.

— Не ме дръж в напрежение. Каква част от разговора чу?

В първия момент той замълча.

— Достатъчно. Мен ме интересува единствено онази част, когато каза, че ще се омъжиш за мен.

— Точно от това се страхувах — въздъхна тя и отново се подпря на парапета. — Извинявай, Трент. Думите сами се изплъзнаха. Не мислех, честна дума. Опитвах се да убедя Брейди, че той изобщо не ме интересува, а пък той каза, че съм имала любовна авантюра с теб и така тръгна всичко. — Филомена взе чашата вино и отпи голяма глътка за кураж. — Понякога върша нещата импулсивно. Просто стар навик.

— Това чувство ми е познато. — Той небрежно потри кокалчетата на ръката си и пристъпи към нея. Очите му блестяха на лунната светлина. — Понякога и аз постъпвам импулсивно. Но това не означава, че съжалявам за решенията си. Ами ти?

Пръстите й се свиха около чашата, докато го наблюдаваше с ясен открит поглед.

— И аз не съжалявам за нещата, които съм направила импулсивно. Предполагам, че в повечето случаи изобщо не могат да бъдат наречени импулсивни. Понякога са продиктувани от подсъзнанието и истината излиза наяве без предупреждение.

Погледът на Трент омекна, макар очите му да продължаваха да блестят. Повдигна ръка и я погали по бузата.

— Разкажи ми за тази истина, която изскочи без предупреждение — настоя той.

— Аз… Ами аз току-що разбрах… Докато говорех с Брейди, че съм влюбена в теб.

Трент докосна косата й с устни.

— Не мога да повярвам.

— Знам, че е неочаквано — побърза да каже тя. — Ама, виж… Аз…

Той я накара да замълчи, като постави пръсти на устните й.

— Всичко е наред, мила. Всичко е наред. Не се оплаквам, повярвай ми. Просто нещата се случиха толкова бързо. Още съм шокиран.

— Толкова бързо ли?

Трент се усмихна.

— Влюбих се в теб няколко часа, след като се запознахме, елфическа кралице.

— Наистина ли, Трент?

— Наистина. Отдавна знам какво искам и все си повтарях, че ще успея да те привлека. Честно казано, мислех си, че ще ти трябва много повече време, за да го разбереш. Ти изобщо не се интересуваше от брак и аз реших, че ще са необходими много повече усилия от моя страна, за да те отведа пред олтара.

Филомена му се усмихна.

— Разочарован ли си от лесната победа?

— Ти шегуваш ли се? Искрено съм ти благодарен, че се осъзна толкова бързо. Спести ми много работа. Нямам никакво намерение да подлагам на изпитание късмета си.

Тя го прегърна с копнеж.

— Толкова се радвам, Трент. Не мога да повярвам! — възкликна Филомена, обзета от щастие. — Нямах представа докъде ще стигнат нещата между нас. Трябва да съм била сляпа. Господи, никога не съм изпитвала подобно нещо към друг. Защо не го разбрах по-рано?

Той се засмя тихо и я притегли по-близо до себе си.

— Беше прекалено заета да стоиш далече от мен, докато демонстрираше успехите си пред Галънт Лейк. Не видя дървото, защото гледаше цялата гора.

Тя се засмя до ризата му.

— И то такова голямо дърво. Значи ме заведе в Портланд, за да привлечеш вниманието ми, така ли?

— След това всичко си дойде на мястото.

— Ти си много умен мъж — призна Филомена.

— Знам.

— И скромен.

— Трудно е да си скромен, когато си толкова умен, но аз се старая — съгласи се смирено Трент.

Очите й танцуваха от щастие, когато вдигна глава, за да срещне погледа му.

— Да ме накараш да се влюбя в теб е едно, а аз казах на Брейди, че ще се омъжа за теб. Това вече е нещо друго. Достатъчно умен ли си да ме задържиш, докато се опитваш да се измъкнеш от брака?

— Нямам никакво намерение да се измъквам от брака — каза й той страстно и я целуна отново. Когато най-сетне вдигна устни от нейните, Филомена тръпнеше цялата. Погледна я със задоволство и се усмихна. — Ти сама ми се врече. Каза на Брейди, а това означава, че всички на партито вече са научили.

— Доста страшна мисъл.

— А-ха. След няколко минути семейството ти ще пристигне, за да поиска потвърждение.

— Не ми се струваш нервен.

— Защото не съм — отвърна Трент. — Ами ти?

Тя поклати убедено глава.

— Не съм — прошепна. — Тъкмо това искам. Никога нямаше да се сетя сама, ала това е, което искам. Трент, има толкова много неща, за които да поговорим. Толкова много ни предстои да обсъждаме. Искам да знам…

— Филомена! Трент! Какво, по дяволите, става? — прогърмя гласът на Еймъри на терасата.

Трент се обърна, както бе прегърнал Филомена. Еймъри бе повел всички след себе си. Зад него бяха Мег и Шари и ухиленият Джим Девор. Чичо Джордж и леля Агнес пристъпваха най-отзад. Джордж размахваше бутилка шампанско и подвикваше на другите гости да донесат чаши. Следваха ги още хора, които дори не криеха любопитството си.

Трент огледа множеството лица.

— Много е трудно да се запази тайна в такъв малък град, нали? — отбеляза той.

 

 

На следващия следобед Филомена се бе облегнала на Трент, отпуснат на дънера на дърво близо до водата. Беше я прегърнал с една ръка, а с другата подхвърляше камъчета в езерото.

— Сигурен ли си, че знаем какво правим? — попита лениво и весело Филомена.

— Спокойно. Аз ще се погрижа за всичко.

— Може би трябваше да почакаме да мине сватбата на Шари и чак тогава да обявим годежа си. Не искам да открадна вниманието. За нея това е изключителен момент.

Той се усмихна широко.

— Не се притеснявай. Шари бе очарована, както и всички останали от семейството ти. Нямаше да е честно, ако вземеше решение да се омъжиш преди нея, но никой няма да каже и дума за годежа.

— Сигурен ли си?

— Убеден съм. Вече имахме дълъг разговор с баща ти по този въпрос — уведоми я Трент.

— Какво? — Тя се оттласна от него и го погледна право в очите. — Какво значи това, че сте имали дълъг разговор? Какъв беше този дълъг разговор? Аз защо не присъствах?

— Не присъстваше, защото не стана в пет и половина сутринта, за да дойдеш с нас на риболов.

— Ако знаех, че ще обсъждате нещо важно, щях да направя усилие — измърмори Филомена.

— То беше мъжки разговор — обясни снизходително той.

— Ами? И какво точно си говорят двама мъже?

— Главно, че всички са много доволни, че ще се оженя за теб. Останалите от семейството могат да престанат да се тревожат за теб. Годините си текат, нали не забравяш? Много е хубаво да си известна и преуспяваща, ала близките ти мислят, че до теб трябва да има мъж, който да те обича. Много са доволни, че аз съм съгласен. Всъщност дори мога честно да кажа, че бяха повече от доволни. Останах с впечатлението, че са истински облекчени.

Тя избухна в смях и започна да барабани с юмруци по гърдите му.

— Арогантен, нетърпим, егоистичен мъжкар. — Малките й юмруци бързо го нападаха.

Трент се намръщи и я стисна за китките.

— Така ли трябва да се държиш с мъжа, който ще ти бъде господар?

— Ти май се вживя прекалено много, а? — обвини го Филомена с блеснали очи. — Нямах представа, че с такова нетърпение очакваш да станеш съпруг.

Той бързо стана сериозен.

— И аз нямах представа, че толкова ти се иска да станеш съпруга.

— Не ми се е искало — призна тя и също стана сериозна. — Животът ми беше чудесен. Мислех си, че имам всичко, от което имах нужда.

— И щом си помислеше за брак, се сещаше как си се натъкнала на Пакстън и Глория в леглото преди девет години — довърши Трент вместо нея.

Филомена кимна.

— Май е така. Не беше само, че ги заварих заедно. Не че ми стана приятно. Целият град разбра за двайсет и четири часа. Когато Брейди развали годежа и обяви, че ще се жени за Глория, имах чувството, че ще умра от унижение. Искаше ми се да избягам и никога повече да не се показвам. — Тя замълча за момент. — Бях още толкова млада и неопитна.

— Подобна сцена би травматизирала всеки. — Той сплете пръсти в косата й. — Особено някой като теб, любима.

— Какво искаш да кажеш?

Трент се усмихна.

— Можеш да се преструваш колкото си искаш с модерните дрешки и непрестанно бъбрене, ала дълбоко в себе си ти все още си невинна. — Филомена понечи да възрази, но той вдигна ръка. — Това ти е вродено и така ще бъде до края на живота ти, така че не си прави труда да спориш.

— Ти откъде знаеш? — попита тя.

— Знам всеки път, когато те притисна до себе си.

— Не долавям ли някакъв шовинизъм? — попита предупредително Филомена. — Колко типично за един мъж да си мисли, че знае всичко за една жена просто защото се е любил с нея няколко пъти.

Тези думи не му направиха никакво впечатление.

— Не знам всичко за теб, ала най-важното ми е ясно.

— Какво по-точно?

Погледна я нежно. Докосна леко гърдата й, а след това я притисна с длан и усети как зърното се втвърдява под гащеризона на тропически цветя, с който бе облечена днес.

— Знам, че много си внимавала да не се обвържеш с мъж през последните няколко години, но когато ми се отдаде на мен, го направи с цялото си сърце. Накара ме да се чувствам по-желан от когато и да било през живота ми. Това нямаше да се получи, ако беше егоистка или се преструваше.

Тя си пое дъх и потръпна под настойчивия му поглед.

— И аз знам някои неща за теб — успя да го предизвика.

Той изви устни.

— Нима?

Филомена побърза да кимне.

— Ти си добър човек, честен човек, човек, на когото може да се има доверие. В някои отношения си доста труден, дори ставаш прекалено строг, ала предполагам, че бракът ще посмекчи характера ти.

— Мислиш ли?

— Ммм. — Тя се замисли. — Единственото, в което не съм сигурна, е защо искаш да се ожениш за мен.

Трент леко я целуна по устните.

— Неувереността ти пак надига глава. Шари беше прави. Още не си преодоляла онова, което Пакстън е сторил, когато си била на деветнайсет. А пък през последните години си се натъквала на мъже, които са искали „Кромуел и Стърлинг“ колкото и теб. Нищо чудно, че се чувстваш несигурна, когато става дума за мъже. Аз ще се справя с този проблем.

Филомена изви очи.

— Значи така! Обсъждал си ме със сестра ми ли?

— Според мен всеки проект трябва да се проучва основно.

— Следващия път, когато имаш въпроси, попитай мен, ясно ли ти е?

— Напълно.

— Добре, кажи ми сега защо искаш да се ожениш за мен? — настоя тя.

— Защото си умна, секси и е много лесно човек да те обикне. Какви други причини искаш да чуеш?

— Ивлин Рийс каза, че през последната година си търсил жена, както търсиш терени за „Асгард“. Тя бе останала с впечатлението, че си се отказал от намеренията си, докато най-сетне си попаднал на мен.

Снизходителната му усмивка угасна и веждите му се извиха неодобрително.

— Вие двете с Ивлин доста добре сте си поприказвали в тоалетната на ресторанта.

Филомена го гледаше търпеливо.

— Сега вече знаеш какво е да те обсъждат зад гърба ти.

— Ще го имам предвид. — Очевидно той не бе доволен от нещата, които Филомена бе научила зад гърба му.

— И така?

— И така какво? — отвърна Трент.

— Търсил ли си някоя, за която да се ожениш през последната една година?

В очите му проблесна недоволство и той се опита да го скрие.

— Искаш да знаеш какво съм правил праз последната година ли? Добре, ще ти кажа. Прецених, че моментът е дошъл.

— Дошъл е моментът да се ожениш ли? Просто така ли реши? — попита тя, разкъсвана между недоверие и смях. — Сега вече разбирам. Великият изпълнителен директор решава да се жени и подхваща преговорите за брак, както се прави с всяка сделка за земя. Прекрасно. Много ми допада стила ти.

Трент изръмжа нещо за чувството й за хумор, а след това продължи да обяснява.

— Мила, аз съм на трийсет и шест години. Посветих живота си на кариерата. След ужасния първи брак нямах намерение отново да попадам в същия капан. Мислех си, че имам достатъчно време, за да си намеря друга жена и да създам семейство, но ето че един ден се събудих и разбрах, че важните неща в живота ми се изплъзват неусетно. Нямах толкова много време, колкото си мислех. Май винаги става така. Кариерата ми бе важна за мен, ала имаше и други важни неща. Исках още някой в живота си. Исках да имам до себе си жена, която да ме обича както у дома, така и в леглото. Исках жена, при която да се прибирам вечер, с която да споделям радостите и тревогите. Това странно ли ти се вижда?

— Не.

— Защо тогава се опитваш да сдържиш смеха си? — попита недоволно той.

— Просто си представих как се заемаш да си намериш съпруга с типичната за теб последователност и внимание. — Усмихна му се. — От една страна е много симпатично.

— Симпатично, значи?

— Симпатично — потвърди убедено Филомена. — Трогателно и невинно. Хайде, кажи ми къде се объркаха нещата. Ивлин каза, че си изоставил търсенето.

— Когато се върна в Портланд, ще обсъдя с Рийс склонността на съпругата му да разпространява клюки.

— Я не се прави на глупак — каза с много обич Филомена. — Ивлин просто се опитваше да бъде мила. Кажи ми най-накрая какво се обърка в голямото търсене.

Трент сви рамене.

— Не открих нито една, за която да искам да се оженя. Може би насилвах нещата. Не знам. Може би се притеснявах прекалено много дали ще намеря някоя, която да ме иска заради мен самия, не заради поста ми в „Асгард“. Каквато и да беше причината, нищо не се получи. Отказах се и се върнах към обичайното си ежедневие. След това си казах, че наистина имам нужда от дълга почивка. Дойдох тук, ти пристигна със скоростта на светлината в поршето и нещата много бързо си дойдоха по местата.

Изглеждаше толкова доволен от себе си, че тя отново избухна в смях. Ръката му се плъзна върху гърдата й и смехът й се превърна в тих стон на удоволствие. Той я положи на леглото от борови иглички.

— Трент?

— Ммм? — Той бе зает да разкопчава гащеризона й.

— Кога искаш да се оженим? — попита колебливо Филомена.

— Колкото е възможно по-бързо. — Вече бе разкопчал горната част и се бе заел с широкия колан. Намръщи се леко и я погледна. — Защо? И ти ли искаш голяма сватба като на Шари?

— Не.

— Добре. Тогава няма проблем да организираме нещо малко за няколко седмици, нали?

Тя се усмихна и поклати глава.

— Не.

— Мисля, че ще ми бъдеш чудесна съпруга, Филомена Кромуел.

— Защо реши така?

— Знаеш кога да кажеш не и кога да кажеш да. — Наведе се и пое едното зърно в уста.

Тя пъхна пръсти в косата му и го привлече към устните си за целувка.

— Да — прошепна с мек гърлен глас. — О, да, Трент.

Толкова обичаше да чува това „да“ от нея, каза си той, когато се изгуби в топлината и сладостта на тялото й. Никога нямаше да й се насити, докато беше жив.

Част от него все още не можеше да повярва на невероятния си късмет. Връзката между тях двамата с Филомена стигна до естествения си край толкова неочаквано, че Трент все още се чувстваше като замаян. Когато годеницата му решеше нещо, тя действаше бързо. Но пък толкова дълго го бе отблъсквала, че той прие съгласието й предпазливо.

Като умен мъж Трент не поставяше под въпрос късмета си, когато го спохождаше. Филомена бе в прегръдките му и бе готова да се омъжи за него. Това бе най-важното.

 

 

Два дни по-късно сватбата на Шари премина като по ноти, нещо, което не учуди никого, защото всички познаваха организаторския талант на Мег Кромуел. Бе поканен почти целия град. Тържеството се състоя в кънтри клуба с богата шведска маса, на която непрекъснато сервираха нови хапки за множеството гладни гости.

Час след началото на тържеството Филомена остана за няколко минути с майка си, която обръщаше внимание на всички с неизчерпаема енергия.

— Всичко е съвършено, мамо. Направила си чудеса. Шари и Джим са страхотни заедно, нали?

Мег кимна доволно и погледна с много обич слабата си висока руса дъщеря в центъра на малка групичка.

— Невероятни са. Великолепна двойка. Толкова са щастливи. Джим ще бъде чудесен съпруг на Шари.

Филомена отпи от шампанското си.

— Струва ми се, че си права.

— И Трент ще ти бъде чудесен съпруг, мила. Толкова се радвам, че между вас се получи. Трябва да ти призная, че отначало малко се притеснявах.

— Че няма да излезе нищо ли? — усмихна се Филомена над чашата.

— Ами — обясни направо Мег, — ти като че ли полагаше всички усилия, за да го държиш на разстояние.

— Той ме притесняваше — обясни Филомена.

— Притеснявал ли те е? Че как, за Бога, може да направи подобно нещо? — Мег бе искрено шокирана.

— Не съм сигурна. Може би защото дълбоко в себе си съм знаела, че няма да мога да го държа на разстояние достатъчно дълго, не и ако той реши да скъси разстоянието помежду ни.

— И добре, че Трент го направи — отвърна Мег. — Иска ми се вие двамата да не прибързвате с церемонията. Само си помисли колко добре ще се справя с една втора сватба, след като вече съм понатрупала опит.

Филомена се разсмя.

— Говори с Трент. Той е този, който не иска да чака.

— Май го разбирам. Чакал е достатъчно, нали? Ти също. Крайно време беше да се обвържеш. Животът тече толкова бързо, че ние понякога забравяме важните неща и се заблуждаваме, че имаме достатъчно време.

— И Трент каза нещо подобно.

— Защото е така. Колкото повече остаряваш, толкова повече разбираш. Трент е добър човек, Фил. Нямаше да намериш по-добър от него.

— Знам. — Тя замълча и продължи предпазливо. — Има една такава мания за честност. Ти знаеше ли това? В някои отношения е непреклонен.

— Е, и? Значи предпочиташ мъж, който не е толкова последователен? Някой като Брейди Пакстън ли? — попита остро Мег.

— Не, разбира се. — Филомена прецени, че бе време да смени темета. — Май всички са дошли. Дори Брейди и жена му. Учудвам се, че са тук.

Мег остана изненадана от тези думи.

— Че защо да не дойдат? Щеше да се получи неловко, ако не бяха дошли. Хората щяха да говорят и семейство Пакстън го знаят.

— Знаеш, че хората вече говорят за нас с Брейди.

— Не ставай смешна. Тези клюки пресекнаха в мига, в който двамата с Трент обявихте годежа си. Всъщност спряха преди това. Не бях чула и дума за вас с Брейди, откакто замина за Портланд с Трент. Добре че този човек пое юздите в свои ръце. Както вече ти казах, бях силно притеснена.

— На твое място щях да се тревожа повече за чичо Джордж и леля Агнес. — Филомена кимна многозначително към роднините си, които забавляваха огромна група в другия край на ресторанта и говореха все по-високо.

Глория Пакстън, облечена в прекалено впита плетена рокля, бе в същата група. Също и Трент. Очевидно това, което Джордж разправяше, го забавляваше.

Обзета от моментно притеснение, Мег се завъртя, за да види какво правят Джордж и Агнес.

— Какво ли са намислили тези двамата? Кълна се, Фил, че ако направят някоя поразия днес следобед, лично ще ги убия.

— Май станаха доста шумни. Очевидно добре се забавляват.

— Господи, отивам да озаптя Джордж, преди да му хрумне да се качи на някоя маса. Трябва да поговоря с баща ти да му спре шампанското. — Мег се шмугна сред гостите и моравата й официална рокля се развя бойно след нея.

Филомена остана загледана след майка си и след това се обърна усмихната към масата, за да си вземе още нещо за хапване. Смехът на чичо Джордж се носеше над масата. Утихна едва когато Мег Кромуел отиде при тях. Филомена никак не завиждаше на майка си, че все на нея се падаше задачата да озаптява чичо Джордж. Той бе едър шумен мъж и когато бе в такова настроение, всички около него го разбираха.

Филомена отхапваше от сандвичите със сирене и скариди, когато чу чичо й да говори нещо за зестра. Спря, сандвичът остана недояден и се заслуша учудена, а след миг учудването се превърна в шок.

— Не искам никой тук да си мисли, че сме оженили двете си племенници без приличен сватбен подарък — заяви високо чичо Джордж. Ухили се първо към съпруга на Шари, а след това и на Трент. — Двамата с Агнес запазихме подаръка в тайна, за да бъде изненада. Аз купих добри земи на брега преди години. Не струваха кой знае колко. Разправях аз на Агнес, че това е страхотна инвестиция и се оказах прав. Както обикновено. Сега ще ви кажа, че и двата парцела струват добри пари. С Агнес ще подарим на племенниците си по един парцел като сватбен подарък. Какво ще кажете? — Джордж и Агнес огледаха тълпата в очакване да видят реакцията на хората.

Не останаха разочаровани. Всички се надпреварваха да ги поздравяват. В ресторанта бяха подети възторжени коментари и се разнесоха пожелания. Филомена чу как Шари възкликна удивена. Съпругът й бе силно изненадан, но му стана приятно. Родителите на Филомена клатеха глави развеселени.

В един миг Филомена срещна погледа на Трент и усети как се смразява.

Той я наблюдаваше над главите на хората между тях. В очите му нямаше нищо весело, нямаше я и радостта, че Шари и годеницата му са такива късметлийки. Напротив, у него бе стаен едва прикрит гняв. Тя никога не бе виждала подобно изражение в очите му и никога не бе изпитвала толкова силен страх.

Обзе я чувството, че предстои да се случи нещо лошо.

Трент погледна към терасата и после отново към нея. Смисълът на този поглед й стана ясен веднага. Поглед ли, та това бе заповед, каза си Филомена. Той искаше да говори с нея на терасата. Тя кимна едва забележимо и бавно се опита да си проправи път през множеството.

Само че край отворената врата към терасата я чакаше не Трент, а Глория Пакстън. Лицето й бе поруменяло и бе очевидно, че бе пила повече шампанско, отколкото можеше да понесе. Очите й блестяха с опасни искри.

— Здравей, Глория, надявам се да прекарваш добре.

— Забавлявам се чудесно, след като вече получих отговорите на някои много важни въпроси.

— Браво. Би ли ме извинила? Искаше ми се да избягам за малко от шума. — Филомена се опита да я подмине. Глория я остави да се измъкне навън, ала я последва незабавно.

— Гледам, че не си сложила някои от онези предизвикателни роклички, дето ги измисля приятелката ти. — Глория огледа презрително дискретната жълта копринена рокля. — Колко благоразумно от твоя страна да не предизвикваш сцени на сватбата на сестра си. Очаквах да се появиш в дрехи като за някой харем или пък по бански. Само че годеникът ти не би одобрил, нали?

Филомена бавно преброи до десет и си обеща да не блъска Глория Пакстън в басейна, докато Шари и Джим не си тръгнат от тържеството. Поне това дължеше на сестра си.

— Ако нямаш нищо против, Глория, предпочитам да остана няколко минути сама. Следобедът беше доста изморителен.

— Не следобедът, а цялата ти ваканция, нали, Фил — подметна злобно Глория. — Доста работа си свършила, нали? Първо се пробва при Брейди. Само че май не се получи, а? Той никога не те е искал, Фил. Винаги е желал мен, още от самото начало. Просто си е убивал времето с теб преди девет години.

— Глория, според мен е по-добре да прекратиш този разговор, преди да стане прекалено неприятен.

— Неприятно ли ти е, Фил? Не мога да повярвам. Последния път, когато ми се стори, че ти беше неприятно, беше когато ни завари двамата с Брейди. Никога не съм ти казвала, че аз планирах тази сценка. Знаех, че си тръгнала към Брейди. Обадих се у вас, за да проверя. Само че отидох у тях първа и уредих набързо нещата. Получи се като по ноти. Брейди се чудеше как да се отърве от годежа, а след като ти ни завари заедно, той вече можеше да действа.

Филомена въздъхна.

— Всичко това щеше да има значение едно време, но сега вече ми е все едно.

— Никога няма да забравя изражението ти. Приличаше на куче, изритано от господаря си. Само че си станала доста костелив орех след това. Сега си много по-умна, отколкото едно време. Дошла си, за да видиш дали не можеш пак да се докопаш до съпруга ми, ала след това реши да лапнеш по-голям залък и си накарала Трент Равиндър да ти предложи, нали?

— Глория, не съзнаваш какво говориш. Предлагам ти да спреш да се наливаш с шампанско.

— Ти не се притеснявай за мен. Притеснявай се за себе си, защото ми се струва, че този път си отхапала повече, отколкото можеш да преглътнеш. Равиндър не е глупак, а сега, след като открие как си го изиграла, едва ли ще остане много доволен. Сигурно ще ти извие врата.

Филомена тъкмо се канеше да се обърне и да се върне в претъпкания ресторант, спря и я погледна втренчено, удивена от думите й.

— Какви ги говориш? — попита тя. Само че вече знаеше какво се кани да каже Глория.

— Не се прави на глупава и невинна. Същия тъп израз съм го виждала по лицето ти преди девет години. Не можеш да се отървеш от него. Ти си голямо момиче и знаеш какво правиш. Вече не е никаква тайна. Всички чухме какво каза щедрият ти чичо Джордж. Нещата са повече от ясни, Фил. Знам много добре какво си намислила.

— Нима? — Филомена пристъпи към Глория. Гласът й беше тих, но Глория изглежда не разбра защо. — И какво точно си въобразяваш, че съм намислила?

— Очевидно е. — Глория замахна с ръка и шампанското се разплиска извън чашата. — Решила си да намериш начин да вземеш земите на леля си и чичо си, които те смятат да ти дадат, когато се ожениш. Чичо ти обясни всичко много ясно. Толкова бе трогателно, когато Джордж и Агнес поднесоха подаръка си изненада за теб и Шари, двете прекрасни племенници, които са им като родни дъщери. — Глория изви грозно устни.

— Май нямаш представа какво говориш.

Глория не обърна никакво внимание на разпалените думи на Филомена. Злобният й поглед се премести от Филомена към мъжа, който се появи на вратата. Усмихна се мрачно на Трент.

— Ти какво ще кажеш, Трент? Не беше ли малко учуден, че Филомена ще получи като подарък тази скъпа земя на брега? А единственото условие е да се омъжи. Трябва да призная, че съм доволна от брака ви. Ако теб те нямаше, щеше да продължи да преследва Брейди. Защото очевидно й трябва мъж, за да си осигури земята.

Лицето на Глория се сгърчи в някаква комбинация от ярост и сълзи. Хвърли чашата с шампанско и изтича тромаво покрай Филомена и Трент. След миг влезе в препълнения ресторант.

Филомена се обърна бавно към мрачния Трент. Опита се да намери някаква следа от забавление по изражението му, ала така и не успя. Изумруденозелените му очи бяха неразгадаеми. Наблюдаваше я така, все едно че беше непознат вид. Тя усети, че й прилошава.

— Трент, не ме гледай по този начин, моля те — прошепна.

— А как да те гледам, Филомена?

Тя поклати глава.

— Защо думите на чичо ми те разстроиха толкова?

— Откога знаеш за тази земя, Фил?

Тя го погледна безпомощно.

— Знаех, че чичо и леля притежават много имоти, но нямах представа, че смятат да ги използват като сватбени подаръци за нас с Шари. Какво значение има? Какво не е наред? За какво мислиш?

— Мисля си, че отчаяно ти трябва една хубава сума, за да финансираш амбициозното разрастване на „Кромуел и Стърлинг“. Спомням си колко разочарована беше, когато Глена се обади, за да ти съобщи, че от банката са отказали да ви отпуснат заем.

Филомена пребледня.

— Трент, нали не мислиш сериозно, че…

— Спомням си, че веднага след като разбра за банката, най-неочаквано заяви, че ще се омъжиш за мен. Сега вече знам, че има напълно логично обяснение за това твое решение по въпроса на любовта и брака. Тогава се чудех защо си променила мнението си толкова бързо. Трябваше веднага да се сетя, че победата е била прекалено лесна.

— Трент!

— Така че ти ми кажи какво не е наред, Филомена — продължи остро той. — Кажи ми защо така изведнъж си промени мнението за брака, след като девет години си твърдяла, че нямаш желание да ставаш съпруга?

Тя се опита да си поеме дъх и за пръв път усети, че краката й се подкосяват. Това бе още по-лошо от момента, когато завари Брейди и Глория заедно. В гърдите й се надигна панически страх. Вече знаеше какво ще се случи. Това не бе възможно. Не можеше да се случи между тях с Трент.

— Знаеш, че не мога да докажа нищо — прошепна с мъка Филомена. — Леля и чичо винаги пазят изненадите си за последния момент. Знам за инвестициите им в земи от години.

— Цели девет години си се интересувала повече от кариерата си, отколкото от брак. И ето че едно лято се оказва, че ти трябват много пари за важните ти бизнес дела. Отказват ти банков заем, обаче ти си прекалено горда и независима, за да помолиш един мъж да ти даде пари. Защо обаче да не помислиш за бъдещето? Тази земя на брега един ден ще бъде твоя така или иначе. Защо да не я вземеш сега и да не я продадеш незабавно? Може да си била забравила за тази земя, защото не си била готова да се обвържеш, за да я получиш. Сега обаче тези пари отчаяно ти трябват. А бракът може да не се окаже толкова лошо нещо. На двамата с теб ни беше добре в леглото, имаме много общи неща и семейството ти ме одобрява. Ако не се получи, какво толкова? Нали затова са измислени разводите.

— Престани, Трент! Престани веднага. Не казвай нито дума повече. — Тя притисна ушите си с длани в напразен опит да спре неизбежното.

Той пристъпи към нея, стисна я за китките и свали ръцете й отстрани.

— По дяволите, Филомена, ти наистина ме имаш за глупак.

Тя избухна, както не й се бе случвало от години. Този път резултатът бе шокиращ, защото Филомена вложи силата и яростта на жена, не на младо момиче.

— Пусни ме веднага! — сопна се тя и се дръпна рязко. Трент така се стресна от тази рязка необузданост, че я пусна. Филомена отстъпи от него. — Как е възможно да си толкова нагъл, арогантен тип? Изискваш всички да ти вярват, включително и аз. Настояваш всички да уважават думата ти. И си толкова горд с последователността си, само че не си готов да проявиш и капка доверие в честта на другите. Не и в жената, която твърдиш, че обичаш. Аз трябва да ти вярвам сляпо, ала очевидно ти на мен не ми вярваш, когато се случи нещо. А, не. Аз трябва да ти представя доказателство, че съм на ниво.

— Филомена… — Той понечи да пристъпи към нея, но тя вдигна ръце, за да го спре.

— Спри където си, Трент. Не се приближавай. Знам много добре какво се каниш да ми кажеш.

— Мислиш ли? — отвърна разярен той.

Филомена кимна гордо.

— О, да. Много добре знам какво следва. Ще прекратиш годежа, естествено. Такъв мъж на честта и гордостта няма да си позволи да се ожени за една лъжлива малка негодница като мен. Ясно ми е. Не се притеснявай. Няма да направя сцена. Вече съм преживяла един развален годеж, ще преживея и втория. Само че този път нещата ще бъдат по-различни. Чу ли ме добре?

— Филомена, няма ли да млъкнеш? — изсъска Трент през зъби. — Имам да ти кажа още няколко неща.

— Само че аз не искам да ги чуя. Вече знам какво се каниш да кажеш. Можеш да почакаш, докато приключи сватбата на сестра ми. Разбра ли ме? — Тя се изправи гордо. — Всъщност можеш да почакаш, докато се махна от този град. Няма да изтърпя същото втори път. Няма да позволя отново да ме унижават през целия Галънт Лейк както стана преди девет години. Веднъж вече го преживях и няма да допусна още един мъж да ми причини същото. Знам, че ще развалиш годежа. Само че ще мълчиш, докато се махна от града!

— По дяволите, Филомена!

— Дължиш ми го, Трент — напомни му тя. — Нали не си забравил. Дължиш ми го за случая, когато си смених роклята. След като си мъж на честта и думата, сигурна съм, че няма да се отметнеш. Искам да мълчиш за разваления годеж, докато си събера нещата и се върна в Сиатъл.

В този момент той посегна към нея, ала Филомена вече си бе тръгнала, изплъзна се между пръстите му, преди да успее да я задържи.

Трент остана сам.