Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (8)

Седма глава

— Какво ще кажеш, Шари? — Филомена се завъртя изящно, за да покаже прилепналата по тялото й бяла плетена рокля, която възнамеряваше да облече за коктейла същата вечер.

Шари бе в семпла червена копринена рокля, която подчертаваше лъскавата й руса коса. Облегна се на вратата и погледна сестра си с възхищение и удивление.

Бялата рокля подчертаваше тялото на Филомена и не оставяше почти нищо на въображението. Деколтето отпред стигаше почти до пъпа, а гърбът й оставаше гол до кръста. Полата бе къса и откриваше почти целите й крака, удължени още повече от изключително високи сандали. Беше си сложила семпла златна верижка, която сякаш имаше за цел да привлече погледите към дръзката рокля.

— Всеки път, откакто си дошла, облеклото ти за партита става все по-скандално. Първо онова, синьото, със стегнатия корсет, когато събра съученичките си и гърдите ти заплашваха всеки момент да изскочат. Ами червената рокля за моето моминско парти, дето накара всички сервитьори да се опулят. Ами зеленото жарсе, нали и леля Агнес каза, че целият ти гръб бил на показ. А сега и това. Какво се опитваш да направиш? Да не би да ни подготвяш психически за булчинска рокля от прозрачно фолио? Направо не ми се мисли какво ще облечеш на сватбата ми.

Филомена се намръщи към сестра си.

— Господи, Шари, как може да си толкова непросветена. Може и да си решила да останеш да живееш в Галънт Лейк, но усетът ти към модата никак го няма. Трябва да ти кажа, че тази рокля е супер актуална този сезон.

— Разголила си се прекалено много, Фил — опита се да й обясни неуверено Шари. — На теб ти стои добре, само че не съм сигурна, че е подходяща за коктейл в Галънт Лейк. Този град едва ли е в състояние да преглътне нещо повече от зеленото жарсе.

— Глупости. — Филомена се изправи пред огледалото, за да се увери, че с косата й всичко е наред. Беше я прибрала в измамно небрежен кок. Няколко немирни червени къдрици се спускаха на гърлото. — Сигурна съм, че хората от Галънт Лейк ще понесат гледката.

— Ами Трент?

— Ммм? — Филомена си сложи висящи лъскави обеци. — Какво Трент?

— Той ще одобри ли вида ти?

Филомена се намръщи на сестра си.

— Мислиш, че няма да хареса роклята ли?

— Мисля, че той става все по-властен, когато стане въпрос за теб. Не съм сигурна, че ще му бъде приятно и Брейди Пакстън, и останалите да те зяпат цялата вечер.

Филомена спря да си слага червило.

— Не съм свикнала някой мъж да ми казва какво мога или не мога да обличам през изминалите девет години, Шари. Нямам намерение да го позволя сега. Освен това Трент не мисли дребнаво като провинциалист. Няма да недоволства заради роклята.

Шари се усмихна многозначително.

— Ще видим.

Филомена присви очи.

— Какво може да направи, освен да помърмори малко? — попита тя и си спомни как бе недоволствал заради зелената жарсена рокля, с която бе облечена в кънтри клуба.

— Ще тропне с крак — предложи Шари.

Филомена се изкиска.

— Малко вероятно. Какъв смисъл има? Достатъчно умен е да не се опитва да направи подобно нещо.

— Щом казваш. — Шари отново изгледа сестра си. — На теб тази рокля ти стои чудесно, нищо че прилича по-скоро на цял бански. Едно е сигурно, в Галънт Лейк няма да я забравят скоро. Добре ли прекарваш почивката си, Фил?

Филомена срещна умните очи на сестра си.

— Чувствах се чудесно, преди Глена да ми съобщи лошите новини днес следобед.

— Мама ми каза — призна с много съчувствие Шари. — Освен това каза, че Трент ти е предложил да ти осигури финансов съветник, който да те насочи как да постъпиш.

— Така каза. Мисли, че това може да ми помогне. Разправя, че двете с Глена сме на много опасен етап от развитието на бизнеса. Трябвало да решим някои неща и да си начертаем план, вместо да се опитваме да се разрастваме толкова бързо.

— Мама и татко са много доволни от себе си, да знаеш.

— Защото ми пробутаха Трент и както изглежда ще се получи ли?

— А-ха.

— Ами какво да ти кажа? — попита с широка усмивка Филомена. — Не мога да отрека, че се справиха чудесно.

— Мама все повтаря, че Трент те гледал по същия начин като Джим мен, когато сме започнали да излизаме заедно. Все едно, че е гладен и жаден.

Филомена си сложи парфюм и се отправи към вратата. Погледна сестра си.

— Гладен и жаден, значи? Какво ще кажеш да слезем и да се изправим пред лъвовете?

Шари се разсмя.

— Ти върви първа. Искам да се порадвам на изражението на Трент, когато види роклята ти.

Филомена сви рамене и заслиза по стълбите. Очакваше с нетърпение коктейла. Това бе първото й излизане с Трент след завръщането им от Портланд и бе нещо като среща.

Трент бе в антрето с родителите й и Джим Девор. Вдигна поглед, докато говореше нещо на Еймъри, и забеляза как Филомена слиза по стълбите. Тя му се усмихна щастливо, усетила, че и родителите й, и Джим не могат да откъснат очи от роклята.

Трент изглежда бе единственият, който не бе шокиран от роклята. Изумрудените му очи се плъзнаха по дрехата, а след това се върнаха отново на лицето й. Не каза и дума.

— Фил, мила — започна притеснена Мег Кромуел. — Тази рокля не е ли малко… Ами малко… — Майка й не знаеше какво да каже.

— Вече я предупредих — заяви Шари, докато се приближаваше към Джим за целувка. — Тя обаче реши, че хората от Галънт Лейк все някак ще я преглътнат.

Джим се ухили към Трент.

— Въпросът е дали Трент ще я преглътне. Успех, приятелю. Предупредих те какви са опасностите, когато искаш да си вземеш жена от този дом.

— Разбирам — измърмори Трент, без да откъсва очи от Филомена, която се усмихваше неестествено мило.

Еймъри Кромуел прочисти гърлото си и се направи, че поглежда часовника.

— Най-добре да вървим, Мег. Шари ще тръгне с Джим, а Трент каза, че двамата с Филомена ще дойдат с неговата кола. — Той хвана съпругата си за ръката и с решителна крачка я поведе към вратата. Мег извърна притеснено поглед към Филомена, но се остави Еймъри да я изведе.

— Хайде да тръгваме и ние, скъпа — предложи Джим и протегна ръка към Шари. — Имам слаби нерви. Не мога да гледам кръв.

— Та ти си лекар — напомни му Шари, докато той я теглеше към вратата.

— Затова не мога да понасям кръв. — Джим затвори вратата и остави Филомена и Трент сами в антрето.

Филомена бе застанала на последното стъпало и гледаше Трент в очакване.

— Да тръгваме и ние. Искаш ли да вземем моята кола?

Той бавно пристъпи към нея и в очите му проблеснаха весели искри, примесени с решителност. По устните му се плъзна лека усмивка.

— Не можа да се въздържиш, нали?

— От какво да се въздържа? — попита невинно тя.

— Филомена, любима, мисля, че си изработила противния навик да смяташ едрите хора за глупаци. Само защото ти изглеждам по-голям от средните динозаври не означава, че мозъкът ми е недоразвит като техния.

Очите й се смееха, защото се наслаждаваше на факта, че бе на най-долното стъпало и бе с толкова високи токчета, че не й се налагаше да гледа нагоре към него.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си по-умен от средно статистическите динозаври?

— Поне така си мисля. Дори и да не съм, все още размерът е на моя страна. Отиди да се преоблечеш, любима! — нареди мило Трент.

Филомена мигна.

— Не ти ли харесва роклята?

— Тази рокля — отвърна спокойно той — е измислена така, че да накара всеки мъж да пожелае да те отнесе право в леглото. За съжаление ние с теб отиваме на коктейл, няма да си лягаме.

Тя протегна ръка и го погали снизходително по главата, усмивката й изпълнена с женска сигурност.

— Това, значи, бил проблемът. Шари беше права. Ти ставаш малко властен. Няма защо да се притесняваш, Трент. Това е от роклите, които казват „гледай, но не пипай“. Никой от присъстващите на коктейла няма да ме завлече в леглото си. — Филомена замълча и се усмихна игриво. — Освен ако ти не се увлечеш и не направиш нещо прибързано.

Той не обърна внимание на ласката й. Усмивката му не трепваше.

— Шари греши. Не съм малко властен. Аз съм много властен. Достатъчно поводи за приказки даде в Галънт Лейк, откакто дойде. Не е нужно да затвърдиш победата си тази вечер. Иди да се преоблечеш, мила. Закъсняваме.

Тя се вгледа в изражението му и прецени, че въпреки усмивката си и веселите искри в очите си, Трент бе много сериозен. Пое си дълбоко дъх и бавно го изпусна.

— Защо ми се струва, че това е повратен момент във връзката ни?

— Не е повратен момент във връзката ни. Достатъчно се позабавлява за сметка на нещастните хора от Галънт Лейк. Преоблечи се, Филомена.

Тя забарабани с пръсти по парапета.

— Или какво?

— Или ще използвам размерите си и малкото ум, който имам, за да ти помогна да се преоблечеш.

Филомена мрачно се усмихна.

— Заплашваш ли ме, Трент?

— Обещавам ти, любима.

Последва дълго мълчание. Часовникът в антрето тиктакаше шумно в тишината, докато тя преценяваше настроението и решимостта на Трент.

— Нека обмислим положението като зрели разумни хора, Трент — каза предпазливо Филомена. — Тук се крият няколко възможни проблема. Ако ти позволя да ме сплашиш и да ме накараш да си сменя роклята, още щом вляза на коктейла, цялото ми семейство ще разбере, че съм просто една безхарактерна слаба жена.

— Ако не си смениш дрехата, цялото ти семейство ще се убеди, че аз съм безхарактерният слабак — изтъкна сериозно той.

— Не бих казала — отвърна тя, без да обръща внимание на забележката му. — Никой не би те помислил за слабак. Другият проблем е, че ако се преоблека, ти ще останеш с впечатлението, че можеш да ми нареждаш какво да правя винаги, когато ти хрумне. Това е типичното отношение на по-едрите хора към дребните. Това е една от основните причини, струва ми се, поради които мъжете винаги мислят, че са нещо повече. Светът щеше да бъде много по-различен, ако жените бяха по-високи и силни от мъжете. И отношенията между половете щяха да са различни.

Трент погледна часовника си.

— Не съм сигурен, че имаме време за антропологични догадки.

Филомена обаче се бе запалила по темата.

— Само си помисли колко различно щеше да бъде всичко, Трент. Ако жените бяха по-едри и силни, те щяха да вземат решения и раздават заповеди. Те щяха да се тези, които да са властни, да защитават останалите и да нареждат.

— Май се отклонихме от въпроса.

Тя махна незаинтересовано с ръка, очите й блеснали от вълнение заради обсъждането на този въпрос.

— Всички ще си кажат, че е напълно естествено мъжете да си останат вкъщи и да се грижат за децата и да си обличат сексапилни рокли. Нали те ще бъдат по-слабият пол? И семейството щеше да бъде различно. Най-важното е, че жените нямаше да бъдат жертви. Нямаше да ги е страх, че някой ще ги изнасили или че мъжът им ще ги бие и тормози. Нямаше да им се налага да се преструват, че не са умни като мъжете. Нямаше да им се налага да играят игрички…

— Филомена! — Той я прекъсна, защото търпението му се изчерпваше. — Имам чувството, че се опитваш да ми играеш игри, затова е най-добре да те предупредя, че не съм в настроение. Отивай да се преоблечеш.

— Защо да се преоблека? — предизвика го тя. — Дай ми една смислена причина, поради която да не бъда в дрехата, която вече съм си избрала.

Трент отметна бялото ленено сако и подпря длани на ханша си. Присви очи и усмивката му се стопи. Погледна Филомена.

— Искаш смислена причина ли? Ще ти кажа веднага. Ти не живееш в приказка. Живееш в свят, който е много по-малък от мен. Върви горе и се преоблечи.

Тя остана неподвижна още минута. Той не бе повишил глас, ала на него не му се налагаше да го повишава, за да каже каквото иска.

— Със сила нищо не се постига — заяви Филомена.

— Не, но оказва доста добро влияние върху изхода на нещата, нали?

Тя знаеше, че е победена. Вирна брадичка и му се усмихна презрително.

— Не забравяй какво се е случило с динозаврите. — Завъртя се рязко и се заизкачва по стълбите, а смехът му отекна в антрето.

Когато се качи в стаята си, Филомена се огледа и неочаквано се усмихна. Бялата рокля наистина беше твърде разголена. Вече не й бе интересно да шокира Галънт Лейк. Важното в случая бе, че Трент се опитваше да я командва и ревнуваше. Та той се влюбваше в нея, помисли си щастливо тя. След като вече бе сигурна, настроението й се върна и бе готова на отстъпки.

Десет минути по-късно Филомена слезе при него с прилепнала рокля без презрамки в мек прасковен цвят. Над коленете бе разкроена и изглеждаше изтънчена и едновременно с това закачлива, ала Трент нямаше да може да негодува срещу модела. Тя отново спря на последното стъпало.

— Доволен ли си? — попита с високомерна усмивка.

Той се усмихна.

— Става. — Протегна се и я хвана за ръката. — Благодаря ти, Филомена.

— За какво?

— Че не позволи да изглеждам като безмозъчен динозавър слабак пред семейството ти.

Тя му се усмихна подигравателно.

— Длъжник си ми.

Трент се разсмя и отвори вратата.

— Ти винаги успяваш да излезеш суха от водата. Добре, длъжник съм ти. — Спря на стълбите пред входа, наведе се и докосна леко устните й. — Кога ще си прибереш дълга? — прошепна той.

— Когато най-малко очакваш. — Филомена погледна към колите. — Нека да вземем поршето.

— Няма нужда. Всички в Галънт Лейк вече са го виждали.

— Не е затова — обясни тя и извади ключовете от чантата си. — Просто искам аз да карам.

Трент изпъшка и недоволно се намести до нея.

— Това ли ще бъде наказанието ми, задето спечелих битката за роклята?

— Струваш ми се нервен — подразни го Филомена, запали и включи на скорост.

— Ти караш като луда. Разбира се, че съм нервен.

— Аз — заяви тя, докато чакълът свистеше под гумите, — съм отличен шофьор. — Поршето се изстреля от алеята, сякаш бе чистокръвен кон на състезание. Когато излязоха на главния път около езерото, скоростта бе доста висока. Филомена караше, стиснала волана с две ръце, и много внимателно. Обичаше да усеща как колата послушно се подчинява на всяко нейно трепване. Умишлено намаляваше на завоите.

Той търпя почти десет минути, а след това заяви тихо:

— Добре, достатъчно.

— Кое е достатъчно? — попита любезно тя.

— Върна ми заради битката за роклята. Сега намали и покажи малко здрав разум.

В гласа му прозвуча острота, която я нямаше, когато й нареди да се преоблече. Филомена разбра, че Трент бе видял достатъчно от маневрената кола. Послушно намали. Последва дълго мълчание.

— Не съм свикнала — заговори най-сетне тя.

— Не си свикнала да се съобразяваш с един мъж ли? Знам. Важи и за двамата. И аз не съм свикнал да изпитвам подобни чувства към жена. С времето и двамата ще се научим да се справяме.

Последва ново дълго мълчание, защото и двамата се замислиха чак докато Филомена паркира поршето на алеята пред къщата на семейство Айкън край езерото. Тя изключи мотора и огледа смълчана останалите паркирани коли.

— Не забравяй, че си ми длъжник.

— Не съм забравил — отвърна той.

Филомена отново замълча.

— Май семейство Айкън са поканили цял Галънт Лейк тази вечер.

Трент отвори вратата и слезе.

— Не се притеснявай, тази рокля ще направи много повече впечатление от бялата.

Тя огледа прасковената рокля, намръщи се и слезе от колата.

— Защо го каза?

Той й се усмихна широко.

— Просто предполагам, но имам чувството, че повечето от старите ти приятелки от гимназията слушат от доста време за дрехите ти. Сигурно са отишли и са си купили най-дръзките тоалети, за да се опитат да те конкурират тази вечер. Като се появиш с нещо скромно, с изчистени линии, те ще изглеждат безкрайно прости.

Филомена избухна в смях.

— Откога стана такъв експерт по женска психология?

— Уча бързо. — Хвана я за ръката и я поведе към отворената врата на къщата.

Тя почти веднага разбра колко права е била, когато предположи, че почти цял Галънт Лейк ще присъства на партито на семейство Айкън. Холът бе пълен с народ, също и кабинетът, и кухнята, и терасата. Навсякъде имаше храна, а Тод Айкън бе подредил бар с невероятен избор край вратата. Отначало почти никой не забеляза новодошлите. Имаше толкова много гости, че бе трудно да се разбере кой идва и си отива.

— Ще донеса по нещо за пиене — предложи Трент. — Не мърдай от тук.

Филомена кимна и го загледа, докато отиваше към бара. Бе толкова висок, че веднага се открояваше сред множеството.

— Фил! Ето те и теб. Защо се забавихте толкова много с Трент? Тъкмо се канех да се обадя вкъщи и да проверя какво става. — Шари се появи сред гостите и се усмихна на сестра си. Бързо огледа скромната прасковена рокля. — Виждам, че съм била права. Накарал те е да си смениш роклята.

— Трент не ме е накарал да си сменя роклята — уведоми я Филомена. — Обсъдихме въпроса и след като преценихме аргументите си, реших да не позволя да изглежда като някой безхарактерен слабак.

Шари се заля от смях и неколцина от застаналите наблизо гости се обърнаха.

— Това е просто невъзможно. — В този момент Трент се върна с чаша вино за Филомена и халба бира за себе си.

— Здравей, Шари — поздрави я дружелюбно той. — Къде е Джим?

— Обсъжда плюсовете на противогрипната ваксина с майката на един от пациентите си. Тъкмо питах Филомена защо се забавихте толкова и чак тогава забелязах, че е с различна рокля.

Филомена прецени, че повече няма да издържи.

— Ако още някой каже и дума за това, че съм си сменила роклята, кълна се, че ще се съблека чисто гола насред хола на семейство Айкън и тогава вече ще има какво да обсъждате. Ясно ли се изразих?

— Да не си казала и дума повече, Шари — посъветва я Трент. — Аз лично й вярвам.

— О, аз също — побърза да отвърне Шари. — Мога да се шегувам с нея, докато не изригне огън и жупел.

Преди да продължат, ги прекъсна непознат глас. Привлекателна тъмнокоса жена, приблизително на възрастта на Филомена, висока почти колкото нея, се промъкна през тълпата.

— Фил! Ето те и теб. Разбрах, че ще дойдеш тази вечер. Откога не сме се виждали. Господи, изглеждаш чудесно. Всички така казваха!

— Здрасти, Лиз. За малко да не те позная — засмя се Филомена на старата си позната. — И ти също изглеждаш чудесно. — Не бе виждала Лиз Сойър от гимназията. Лиз бе две години по-голяма от нея, ала бяха почти еднакво високи.

— Обзалагам се, че ще познаеш дрехите, нали? — Лиз се завъртя, за да демонстрира пъстрия пуловер и копринена пола. — От „Кромуел и Стърлинг“ са, разбира се. Обожавам ги. Гардеробът ми е пълен с твои дрехи. Страхотно стоят.

Филомена й благодари доволно и я представи. След малко около тях се скупчи весела група млади жени и Филомена заразказва за пътуванията си до Таити и Индия, докато търсела екзотични платове. За момент вдигна поглед, когато Трент я докосна по ръката, за да й каже, че ще отиде да потърси баща й.

— Добре — отвърна с усмивка тя. — Ще се видим по-късно.

Той я целуна нежно по челото и тръгна да търси приятеля си по риболов. Лиз и останалите се загледаха любопитно след него, но отново насочиха вниманието си към Филомена и я заразпитваха за предстоящите модни тенденции.

След известно време тя усети, че се забавлява. За пръв път, откакто се бе върнала в Галънт Лейк, не мислеше какво да направи, за да впечатли жителите на града и да им даде да разберат, че вече води съвършено различен начин на живот. Вместо това се отпусна и с удоволствие заговори със старите познати.

Животът й в Галънт Лейк навремето съвсем не бе лош, мислеше си Филомена. Освен нея имаше още много млади жени, които не бяха приети за мажоретки и които не бяха поканени от нито едно момче на абитуриентския бал. Повечето се бяха справили доста успешно в живота, не по-зле от нея.

Когато цигареният дим и топлината станаха нетърпими, тя се извини и отиде да си вземе нова чаша студено бяло вино. Поговори няколко минути с домакина, докато той оставяше нови бутилки на малкия бар, и реши да излезе навън, за да подиша чист въздух на терасата.

Огледа се за Трент, преди да излезе, и го забеляза в другия край на стаята да разговаря с баща й и с други двама мъже. По сериозните им изражения предположи, че обсъждат вероятността да избухне трета световна война или най-малко местата по езерото, които си струват за риболов. Понякога мъжете не умееха да живеят, помисли си Филомена с усмивка.

Лек бриз я посрещна, когато пристъпи през плъзгащите се врати. Стана й приятно, щом забеляза, че бе сама на терасата поне за малко. Трябваха й няколко минути, за да си поеме дъх след веселата шумотевица вътре. Стиснала чашата в ръка, Филомена отиде в далечния край на терасата и се облегна на перилата, загледана в блесналото под луната езеро.

За пръв път тази вечер можеше да се наслади на самотата. Веднага се замисли за Трент Равиндър.

Нямаше да смени бялата рокля заради друг мъж, каквото и да станеше. Тази мисъл я отрезви. Странно, как дребните неща се оказват толкова важни и значими.

— Фил?

Гласът на Брейди Пакстън прекъсна мислите й.

— Здравей, Брейди — отвърна Филомена вяло. Дори не се обърна към него. Остана облегната на парапета, хванала небрежно чашата в едната си ръка.

— Търсех те — призна веднага той и се приближи до нея. — Трябва да поговорим.

— Няма да стане, Брейди.

Той застана до нея и също се облегна. Бризът разрошваше косата му и тя усети аромата на афтършейва му. Намръщи си и си каза, че тази миризма никак не й допада.

Брейди въздъхна дълбоко.

— Добре, отначало бях по-бавен, ала всичко вече ми е ясно. Умееш да се изплъзваш, Фил, не мога да го отрека. Не съм вярвал, че ще се справиш.

Филомена почука с нокът по кедровия парапет.

— С какво да се справя, Брейди?

— Нищо чудно, че не искаше да се споразумееш с мен и не прие комисионата, която ти предложих онзи ден. Имала си свои планове, нали? Сигурно добре си се посмяла за моя сметка и на петте процента комисиона.

— Не бих казала — отвърна сухо тя и се зачуди накъде ли ще ги отведе този разговор. — Как е жена ти? Тук ли е тази вечер? Защо не я поканиш при нас?

— Забрави за Глория — сопна се той. — Двамата с теб говорим за бизнес.

— Аз не говоря за бизнес. Излязох да подишам свеж въздух.

— Доста си трудна, Фил. Кой да предположи, че тъкмо ти ще се окажеш такъв костелив орех? Беше такава миличка преди девет години.

— Искаш да кажеш, че съм била глупава преди девет години, нали, Брейди? Кажи го направо, че съм била тъпа. Е, на някои от нас ни трябва повече време да пораснем, отколкото на другите. Само че аз най-сетне пораснах.

Той я погледна с пламнал напрегнат поглед.

— Не си забравила, нали? Все още ме желаеш. Виждам го. Под цялото това перчене прикриваш желанието си към мен.

Бавна подигравателна усмивка плъзна по устните й, когато се обърна към него.

— Ако наистина го мислиш, значи си по-голям глупак от мен на деветнайсет. Не бих те приела дори някой да те поднесе като подарък.

Настроението му веднага се смени. В очите му проблесна гняв и Брейди изкриви устни.

— Защото се надяваш на нещо по-добро ли? Въобразяваш си, че си хванала на въдицата онзи Равиндър. Я си помисли пак. Той е едра риба. За него не си нищо повече от едно лятно увлечение. Ако имаш ум в главата, ще го използваш за информацията, която ни трябва и на двамата. Не се заблуждавай, че има сериозни намерения към теб.

— Както едно време се излъгах с теб ли? — попита тя небрежно.

Дори в сумрака успя да забележи руменината, плъзнала по страните му. Погледът му стана по-напрегнат.

— Преди девет години трябваше да взема решение. Ако ще те успокои, платих скъпо и прескъпо за това решение. Не съм щастлив с брака си, Фил. Има толкова много нощи, в които лежа и се чудя какво щеше да се случи, ако двамата с теб бяхме останали заедно. Единствената причина, поради която не съм се развел с Глория, е, че баща й ще развали партньорството.

— А не те ли интересува, че имаш две деца? Това не е ли от значение за решението ти да не поискаш развод? Май пет пари не даваш кого ще нараниш. Но затова пък бизнес споразумението не е за изпускане. Мога само да ти кажа, че преди девет години си взел правилното решение. Искрено се радвам, че не се ожени за мен. Съпругата ти и децата ти са за съжаление.

— Не ми пробутвай тези приказки, Фил — продължи Брейди с дрезгав глас. — Не съжаляваш нито тях, нито някой друг, защото си прекалено заета да се правиш на номер едно. Разбрах го веднага. Мен не можеш да ме заблудиш.

— Нима? — попита подигравателно тя. — И какво, според теб, съм намислила?

— Имаш връзка с Равиндър. Целият град го знае.

— Сериозно?

— Всички знаем, че си заминала с него за Портланд. По дяволите, Глория веднага ми съобщи, щом се прибрах от работа същия ден. Искаше да ме увери, че не си нищо повече от една малка уличница и че се мотаеш из Галънт Лейк, за да ме прелъстиш. Каза, че си набелязала по-едра риба. Тогава разбрах какво си намислила.

— Според мен е по-добре да не казваш нищо повече, Брейди.

Той не обърна никакво внимание на думите й.

— Мислиш си, че знаеш какво правиш, ала ще си навлечеш големи неприятности, ако не ме послушаш. Знам, че си започнала връзка с него, за да разбереш какви са намеренията на „Асгард“. Само че не можеш нищо да направиш с тази информация, освен ако не си сътрудничим. Аз притежавам най-добрите земи около езерото. Рано или късно ще ти се наложи да започнеш да работиш с мен. Дори съм готов малко да покача комисионата ти.

— Зарежи я тази работа, Брейди.

— Добре, ще работим като партньори, ако това ти е целта.

— Казах ти да престанеш, Брейди.

Той се вбеси от тихо изречения й отказ.

— Ти на кого си въобразяваш, че ще продадеш информацията, ако не на мен? Нямаш никакъв избор, мътните го взели!

В този момент Филомена изгуби търпение. Завъртя се рязко и се изправи срещу него.

— Брейди Пакстън, ти си глупак, дори да притежаваш най-хубавите земи около езерото. Първо, „Асгард“ не се интересуват да строят курорт тук. Второ, дори компанията да проявява интерес и аз да знаех кои терени са набелязали, нямаше да ти кажа, независимо какви пари ми предлагаш за информацията. Искаш ли да знаеш защо?

— Защото си въобразяваш, че Равиндър е влюбен в теб. Това ли е?

— Защото знам, че аз съм влюбена в него — поправи го рязко Филомена. — И което е най-важното, ще се омъжа за него. Ако си въобразяваш, че ще предам мъжа, за когото възнамерявам да се омъжа, заради някаква скапана сделка с недвижими имоти, тогава само ще ти кажа, че изобщо не ме познаваш. Защо сега не изприпкаш вътре и не потърсиш съпругата си? Сигурна съм, че вече те търси.

— Малка мръсница!

Брейди вдигна ръка и се извиси над Филомена. Тя не отстъпи, но стисна чашата с вино, готова да я запокити по него в самозащита. Така и не се стигна до насилие. Трент заговори от вратата и гласът му проряза мрака като леденостуден огън.

— Ако посмееш да я докоснеш, Пакстън, ще те разкъсам на парчета и никой няма да ти помогне.