Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (7)

Шеста глава

Когато Филомена отвори очи, слънцето весело блестеше, а тя се намираше в непозната стая. Остана да лежи неподвижна за момент, свита в самия край на леглото. Без дори да се обръща, усети, че Трент бе до нея. В това нямаше никаква магия; усети тежкото му тяло по средата на матрака и топлината му под завивките. Да спи с едър мъж като него, откри Филомена, бе като да спи с огромна мечка. От него лъхаше достатъчно топлина и за двамата. Тази мисъл я накара да се усмихне.

— Винаги ли се събуждаш с усмивка? — попита той и се прозя.

— Почти.

— Добре, ще ми хареса. — Трент се засмя лениво и посегна към нея, за да я привлече до себе си. — Какво правиш в онзи край на леглото? Как си успяла да ми се изплъзнеш посред нощ? Когато заспивах, беше точно до мен.

— Страхувах се да не ме смачкаш — отвърна тя шеговито.

— Как ли пък не. Просто не си свикнала да спиш с друг. — Погали я по рамото бавно и нежно. — Няма нищо. Ще свикнеш.

— Да разбирам ли, че ти си свикнал? — попита тя неволно.

Не видя усмивката му, но я усети.

— Стигнахме ли на етапа, когато започваш да разпитваш за миналите ми връзки?

Филомена прочисти гърлото си.

— Май не искам да знам за старите ти връзки.

— Страхливка.

— Аз предпочитам да се нарека дискретна.

Той се престори, че мисли.

— Добре, така да бъде. Приемам, че си дискретна. Ти си удивително благоразумна, реалистка, умна и интелигентна жена, като знам, че в същото време си непоправим елф.

Тя замълча за момент, след това попита с огромно любопитство.

— Много ли връзки си имал?

Трент избухна в смях и я притисна под себе си.

— Няма я вече дискретната, благоразумна и интелигентна жена, а?

— Я стига. Аз наистина съм интелигентна.

— Добре, не мога да го отрека. Отговорът на ужасния ти въпрос, Филомена Кромуел, е не, не съм имал много връзки в миналото. Поне нито една не е била толкова важна, колкото връзката ми с теб. — Той замълча и продължи сериозно. — Едно време бях женен. Бракът ми не продължи дълго. Тя нямаше намерение да ме чака да се изкача до върха. Намери си друг, който вече бе там. Това е краят на историята. — Трент отново се отпусна. — Кажи, достатъчно дискретен ли бях?

— Радвам се, че не прилагаш принципа „честността е най-добрата политика“ във всичко — прошепна Филомена. Всъщност нямаше желание да знае за жените в миналото му, особено за тази, за която е бил женен.

За нейна изненада той прие забележката й напълно сериозно.

— Кълна се, че с теб ще бъда напълно честен, ала има неща, които не ни интересуват. Аз съм застъпник на истината, но това не означава, че всичко от миналото трябва да бъде извадено на показ. Сега доволна ли си?

Тя кимна.

— Доволна съм.

Трент прокара ръка по бедрото й и го стисна леко, наслаждавайки се на докосването.

— След като се разбрахме, че можем да оставим миналото да почива в мир, нека да поговорим за бъдещето.

Кой знае защо, думите му я накараха да се почувства неловко за пръв път, след като се любиха предишната вечер. Филомена потисна обзелата я паника и му се усмихна.

— Какво за бъдещето?

— Като си помисля — продължи той и се наведе да я целуне по трапчинката на шията, — май няма нужда да прибързваме с този разговор. Имаме много време. — Целуна я отново, този път по гърдата.

Тя си отдъхна.

— Съгласна съм. Няма нужда да прибързваме с подобен разговор.

Трент вдигна глава и я погледна с огромен интерес.

— Звучиш така, като че ли са смъкнали огромен товар от раменете ти. Аз пък си мислех, че жените обичат да обсъждат бъдещето.

— Предстои ни да научим много един за друг, Трент — изтъкна Филомена. — Бъдещето ще се подреди. Винаги става така.

— Не е така — отвърна той и в гласа му пролича напрежение. — Бъдещето не се подрежда винаги само. Само че в този случай не бива да се притесняваш.

— Защо?

— Защото аз ще се погрижа вместо теб.

Притеснението й се върна главоломно.

— Трент, може би не бива да водим този разговор сега. Трябва да изясним нещата помежду си, какво ще кажеш? Та ние двамата почти не се познаваме и не ми се иска ти или аз да останем с погрешно впечатление, или…

Той я накара да замълчи с кратка властна целувка. Когато вдигна глава, очите му й се сториха наситенозелени на утринната светлина.

— Не се страхувай, кралице на елфите. В добри ръце си.

Тя усети как ръцете му обхождат тялото й и дразнят чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрото й. Прегърна го през врата и бъдещето изчезна.

— Добре — прошепна Филомена и го привлече към себе си. — Наистина съм в добри ръце.

 

 

Трент усети разликата в атмосферата между себе си и Филомена от момента, в който се събудиха. Най-сетне бе успял да привлече към себе си пълното й внимание. Забелязал го бе в очите й и в докосванията й. Най-сетне бе до него, каза си той. Беше успял да я привлече достатъчно близо до пламъка, за да усети примамливата му топлина.

Задачата му съвсем не бе изпълнена, напомни си Трент, докато пътуваха към Галънт Лейк. Добре поне, че трудната част, несигурната част бе постигната. Сега можеше да си позволи малко спокойствие и да наблюдава как Филомена размишлява над новите си чувства към него.

Тя все още бе нервна, несигурна, но бариерите падаха сами. Трент забелязваше как на моменти Филомена явно осъзнаваше, че животът й бързо се променя и че това я притесняваше. В други моменти по очите й личеше, че бе учудена.

Поне през повечето време не обръщаше внимание на страховете си и се оставяше на непознатото досега удоволствие да се забавлява, докато бе с него. Филомена Кромуел, помисли си Трент, започваше да разбира какво означава да се влюбиш. Поне, каза си той и стисна палци, надяваше се да е това.

— За какво се замисли? — попита весело тя, докато пътуваха.

Трент се усмихна леко, приковал очи в движението по пътя.

— Че най-сетне успях да привлека вниманието ти. Кой знае защо, този отговор й се стори невероятно смешен и през следващия километър Филомена не престана да се смее.

Той не бе единственият, който усети разликата в нея. Когато пристигнаха в Галънт Лейк, цялото й семейство забеляза веднага промяната в отношенията им. Трент не пропусна топлотата, стаена в очите им, и неизказаното облекчение. Докато вечеряха същата вечер, разговорът, както трябваше да се очаква, се насочи към пътуването до Портланд. Филомена бе неестествено приказлива.

— Хал Рийс и съпругата му се оказаха невероятно чаровни — обясняваше тя, докато си сипваше салата. — Ходихме на вечеря, след като Трент приключи с работата си, и прекарахме чудесно. Ивлин Рийс ми се извини, че се наложило съпругът й да повика Трент и да му прекъсне почивката, ала изглежда не е имало друга възможност. Господин Болдуин отказвал да подпише договора, без да стисне ръката на Трент и да получи уверенията му за сделката. Ивлин ми разказа, че подобни неща се случвали често. Асгард използвал Трент, за да хване големите риби, защото хората му имали доверие. Пращали него, когато никой друг не можел да свърши работа.

— Ясно — отбеляза развеселен Еймъри и погледна замислено Трент, който бавно похапваше парче содена питка. — Ти с какво се занимаваш в „Асгард“? Сключваш невъзможни сделки ли?

Трент поклати глава.

— Това е само част от работата ми. Аз съм човекът, който елиминира неприятностите, както би казал ти. Изпращат ме там, където се появят трудности или проблеми. Май за Асгард съм неофициалното момче за всичко.

— Не му позволявайте да ви подведе — заяви Филомена. — Кабинетът му е три пъти по-голям от моя. Има страхотна гледка и мокет. Дори си има лична секретарка. Компании като „Асгард“ не отпускат на момчетата за всичко огромни кабинети с изглед и лични секретарки, освен ако не са наистина много важни.

Трент усети, че Филомена бе единствената на масата, която не усещаше гордостта, струяща от гласа й. С притеснение усети също, че лицето му става издайнически топло, докато тя продължаваше да го хвали пред семейството си. Освен това забеляза, че останалите на масата едва сдържаха усмивките си. Той не знаеше дали да се смее, или да пъшка, затова реши, че бе най-добре да открие начин да промени темата, преди тя да го притесни още повече.

— Филомена — подзе тихо Трент, като използва почти незабележима пауза в монолога й.

— Освен това Ивлин Рийс ми каза, че Асгард е готов да подкрепи всяко обещание, което Трент даде на клиент, защото компанията не можела да си позволи да го изгубят…

— Филомена…

— Запознах се с господин Асгард, след като срещата приключи. Той каза на Трент, че му бил „длъжник“. Нали така го каза, Трент? Каза, че нямало да успее да сключи сделката без теб, а пък много искал тези терени.

Трент се прокашля.

— Филомена, би ли ми подала картофите, ако обичаш?

— Разбира се. — Тя посегна към картофите и продължи да разказва на семейството си за гледката от кабинета на Трент. — Вижда се реката и почти всички мостове.

— Филомена — опита отново той и гласът му стана по-настойчив. — Искаш ли да ти сипя още малко зеленчуци?

— Не, благодаря, вече хапнах достатъчно. — Усмихна му се лъчезарно и отново поде монолога. — Ивлин и Хал Рийс намекнаха, че Трент сигурно щял да стане пълноправен партньор във фирмата, освен ако не реши да напусне и да основе своя компания. Рийс каза, че Асгард бил ужасен от подобна възможност и бил готов на всичко, за да го задържи.

— Филомена…

Тя замълча и го погледна с очакване.

— Кажи, Трент?

— Мисля — започна натъртено той, — че близките ти няма да имат нищо против, ако смениш темата. Поне аз ще съм ти много признателен.

Филомена мигна срещу него и едва в този момент разбра. Бузите й се обагриха в розово.

— Господи, притесних ли те, Трент?

— Меко казано.

Тя се усмихна широко.

— Трябваше да ме ритнеш под масата.

— Обмислях и тази възможност — призна той.

— Да не би да се страхуваше, че ще те ритна и аз?

— И това ми хрумна, но вече бях отчаян.

— Горкичкият. Добре, отстъпвам ти думата — заяви Филомена и махна щедро с ръка, за да си избере той за какво иска да говори. — Избери си тема, каквато пожелаеш.

— Риболов — отвърна незабавно Трент и се обърна облекчен към Еймъри.

Домакинът веднага поде разговор, ала Трент бе успял да забележи задоволството в очите му. Мег и Шари наблюдаваха Филомена със същото изражение. Единствено Филомена не усещаше, че бе издала чувствата си към Трент.

Трент прецени, че може да преглътне чувството на неловкост заради тези наблюдения. Любимата му най-сетне започваше да се влюбва и го разкриваше по очарователен начин.

През следващите три дни той се наслаждаваше на събудените у Филомена чувства. Тя ги изразяваше по най-различни начини. Например, два дни след завръщането им от Портланд той се върна една сутрин с две великолепни пъстърви. Еймъри не бе успял да го придружи, затова Трент бе отишъл сам. Филомена скочи от масата за закуска, където пиеше кафе със сестра си, и предложи да изпържи рибата.

— В кухнята са много заети в момента — обясни тя и пое рибата от него. Насочи се към вратите, които разделяха кухнята от трапезарията. — Аз ще се погрижа вместо теб.

Той улови удивения поглед на Шари и се настани срещу нея, а след това посегна към каната с кафе. Усмихна й се.

— Да не би нещо да не е наред, Шари?

— Не мога да повярвам — измърмори сухо тя. — Според мен Фил иска да ти покаже, че може да готви.

Трент се усмихна.

— А може ли наистина?

— О, да. Мама не ни остави на мира, докато не се увери, че и двете се справяме достатъчно добре в кухнята. Тя имаше някакви старовремски идеи, че това е едно от нещата, които са много важни в брака. Не че това се отрази добре на Фил. Напоследък вече се чудехме дали не говореше сериозно, когато напусна града преди девет години. Той отпи от кафето си.

— И какво е казала преди девет години?

Шари сви едното си рамо.

— Много неща, които на времето не вярвахме, че ги говори сериозно.

— Нещо от рода, че няма намерение да се жени ли?

Шари се усмихна.

— Нещо такова. Тя никога не би си признала, но истината е, че бе разтърсена, когато годежът й приключи. Ако Брейди просто й бе казал, че иска да го прекратят, нямаше да се получи толкова зле. Фил щеше да поплаче, да повъздиша и да й мине. А стана така, че го завари в леглото с Глория Халси. Глория бе проклятието на Фил през цялата гимназия. Двете бяха пълна противоположност. Глория бе кралицата на всички тържества, мажоретка, най-харесваното момиче в класа. Нали знаеш, винаги има по една такава. Да не говорим, че не беше много приятна като човек. Вечно се подиграваше на Фил.

— А Филомена била ли е влюбена и Брейди?

— Беше увлечена по него, ала ми се струва, че никога не е била истински влюбена. Беше прекалено млада и наивна в много отношения. Преди Брейди не бе имала истинско гадже. Той бе първият, който й обърна някакво внимание, а тя копнееше за мъжко внимание. Когато Брейди започна да я ухажва, Фил беше очарована.

— А Брейди защо я е ухажвал, след като е предпочитал момичета от типа на Глория Халси?

Шари се замисли, преди да отговори.

— И аз се чудех. Може би защото Фил най-сетне започваше да се измъква от пашкула си през първата година в колежа. Беше отслабнала и бе станала по-общителна. Имаше нови интереси и ставаше по-самоуверена. През първата година се връщаше през уикендите и за празниците, а Брейди тъкмо се бе върнал след завършването на колежа. Сигурно бе забелязал промените. Може би просто е бил отегчен. В града нямаше много неомъжени момичета, а Глория по това време излизаше с друг и рядко се връщаше. Градът е малък. Брейди нямаше кой знае какъв избор за неделя вечер.

— И така е започнал да излиза с Филомена.

— Да. Самочувствието му беше станало невероятно. Тя го обожаваше и й личеше. След това, преди някой да усети накъде вървят нещата, двамата обявиха годежа си. Филомена бе на седмото небе. Междувременно Глория се върна за лятото. Беше свободна, отегчена и хукна след Брейди. Брейди пък реши, че иска Глория и партньорство в застрахователната компания на баща й. Само че не знаеше как да съобщи новината на сестра ми.

— Затова я е оставил да научи по гадния начин. — Трент долови остротата в гласа си, но не се опита да я смекчи.

Шари кимна.

— Горкото дете. Беше най-ужасният начин, по който да разбере, че на повечето мъже не може да се вярна. Боя се, че прие урока прекалено присърце. Вече нямаше чувства към Брейди, ала така и не превъзмогна удара, който той й нанесе. Замина от града и се закле, че никога няма да се омъжи. — Шари изви устни. — Майка я чака вече десет години да си промени мнението.

— Само че вместо да си промени мнението, Филомена откри „Кромуел и Стърлинг“ — заключи Трент.

— Не точно — отбеляза бавно Шари. — В Сиатъл води доста активен светски живот.

— Страхувах се от това — изпъшка Трент. — Има свои пари, изискана е и известна. Всеки на нейно място ще води такъв живот.

— Така е, но тя никога не е имала достатъчно сериозни връзки, за да се замисли за някакво постоянно обвързване. Напоследък се притеснява от мъжете, които ламтят за парите й. „Кромуел и Стърлинг“ се разрасна неимоверно. Има много мъже, които нямат нищо против да получат парче от тортата, а Фил се е научила да държи мъжете на разстояние. Дори през повечето време ми се струва, че не забелязва какво причинява на околните.

— Знам. — Трент не бе усетил колко силни чувства вложи в тази дума, докато не забеляза усмивката на Шари. — Какво толкова смешно казах?

— Нищо. От край време предполагах, че когато бариерите на Фил започнат да рухват, ще се случи изненадващо бързо. Откакто се върнахте от Портланд, тя е друг човек, Трент. Никога преди не се е държала по този начин с друг. Ако все още не е влюбена в теб, значи скоро ще се случи.

Той се усмихна, въпреки че тялото му ставаше все по-напрегнато от желание и неизпитвано досега задоволство.

— Мислиш ли?

— О, да — отвърна тихо Шари. — Сигурна съм. Ти наистина ли го искаш, Трент? Защото ако не е така, моля те, просто не продължавай. Няма да бъде честно спрямо Фил, а и цялото семейство ще бъдем ужасно разстроени, ако я нараниш.

Той погледна сериозно Шари.

— Имаш честната ми дума, че нямам намерение да нараня сестра ти. Желая я. Основната ми цел сега е да я накарам и тя да ме пожелае.

Шари задържа погледа му и кимна доволна.

— Вярвам ти. — Изражението й омекна. — Мисля, че си на път да постигнеш целта си.

Трент изви вежди и отпи нова глътка кафе.

— Познавам Филомена и знам, че няма да бъде лесно.

— Сигурно си прав. — Шари се отпусна назад на стола си и го загледа загрижено като сестра. — В момента всичко върви като по вода, нали? Какво ще стане обаче, когато се скарате за пръв път? Искам да те предупредя, че Фил не приема заповеди от мъже и постига своето, когато си науми нещо.

— Това никак не ме учудва — съгласи се добродушно той.

— Така че какво ще стане първия път, когато тя ти се опъне? — попита любопитно Шари. — През последните няколко години е станала невероятно самостоятелна. Справя се сама с всичко. И въпреки че напоследък доста умело се сдържа, характерът й отговаря напълно на червената коса. Колкото и да я желаеш, мисля, че едва ли си човекът, който ще я остави да прави каквото иска.

Трент се засмя.

— Звучи смешно. Червенокоса елфическа кралица се опитва да прави каквото пожелае. Сигурно дори не се сеща да погледне назад.

— Сигурно. И така, какво ще стане?

Той въздъхна.

— Какво ще стане първия път, когато тропна с крак ли? Има едно нещо, което е в моя полза.

— Какво?

— Имам големи крака.

 

 

В началото на третия ден след съдбоносното им завръщане от Портланд Филомена започна да става неспокойна. Почти не й оставаше време да бъде насаме с Трент. Още повече се дразнеше, защото той не правеше нищо, за да им остане време за тях двамата.

В това просто нямаше смисъл. През първите две седмици от връзката им Трент все намираше начини, за да останат насаме. А пък тя правеше всичко по силите си, за да го избегне. Сега обаче той нямаше нищо против да я дели със семейството й.

В моменти, когато я обземаше безпокойство, й хрумна, че след като вече я бе вкарал в леглото си, Трент просто нямаше желание това да се повтори. Когато тези съмнения я обсебеха, Филомена вдигаше поглед и винаги откриваше изумрудените му очи, впити в нея, и бе напълно уверена, че продължава да я желае.

Защо тогава не намираше начин и време да се любят? Не спираше да се чуди и ставаше все по-раздразнителна. Всичко бе толкова просто. Някоя вечер можеше да я изведе на разходка или да я покани да повървят покрай езерото, или да накара Хенри, главния готвач във вилата, да им приготви кошница с храна за пикник.

Пикник. Филомена се усмихна. Точно това бе отговорът. Дължеше му един пикник, каза си тя. Нали той я бе поканил веднъж. Този път обаче нямаше намерение да позволи разговорът им да се насочи към бизнеса, както стана последния път. Решила какво да направи, Филомена се насочи към кухнята на вилата. Хенри винаги разполагаше с много храна за пикник. Тя щеше да избере любимите си неща и да измъкне бутилка специално бяло вино от избата. Баща й нямаше да има нищо против.

Половин час по-късно, стиснала кошницата, Филомена тръгна да търси Трент. Откри го да чете книга на терасата с изглед към езерото. Той вдигна поглед към нея, когато тя се упъти към него. Погледна я и веднага забеляза жълтата лента, с която бе прибрала червената си грива, жълтата риза, завързана на кръста, и белите панталони, стегнали бедрата й, леко разкроени около глезени те. Филомена забеляза чувствеността в погледа му, преди Трент да се опита да я прикрие зад любезност.

— Ще ходиш ли някъде? — попита небрежно той и затвори книгата.

— А-ха. Искаш ли да дойдеш? — За пръв път го канеше някъде и кой знае защо се чувстваше нервна.

— Зависи — отвърна шеговито Трент.

— От какво? — Усмивката й бе приятна и небрежна, въпреки че все още не знаеше какво следва.

— От съдържанието на кошницата — обясни той и скръсти ръце зад главата си, докато я наблюдаваше от шезлонга.

— Бутилка от татковото специално бяло вино, сандвичи с пилешка салата, огромен плик картофен чипс и две парчета шоколадова торта.

Трент веднага скочи.

— Защо не започна с това? Да вървим.

— Майка все казва, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха. Аз обаче така и не й повярвах. Все си мислех, че мъжете са малко по-умни.

— Трябва повече да слушаш майка си. — Той я прегърна през раменете. — Къде ще опустошим този пир?

Тя се поколеба и го погледна с крайчеца на окото си.

— Защо да не отидем на онова място, където бяхме на предишния пикник?

— Води.

Усмивката й стана по-весела. Значи нямаше да е прекалено трудно. Просто трябваше да го отведе на някое усамотено място, да го нахрани добре, да му сипе вино и да поеме нещата в свои ръце, точно както той бе направил в Портланд.

За съжаление нещата не протекоха така безпроблемно, както си ги мислеше Филомена. Намериха си изолирано място за пикник, разгънаха одеялото, което тя бе сгънала в кошницата, и похапнаха. Само че всичко спря дотук. Трент не показа никакъв интерес да бъде прелъстен.

Това бе смешно, помисли си тя, докато дояждаше последното парче от туршията и се чудеше как да продължи пикника още малко, след като бяха приключили с виното и храната. Говориха си и за бизнес, и за риболов, ала така и не стана и дума за Филомена Кромуел и Трент Равиндър. Тя остана с впечатлението, че ако иска да поговорят за тях, ще трябва да повдигне въпроса сама.

С учудване разбра, че й бе безкрайно неприятно да повдигне въпрос, защото се страхуваше той да не я отхвърли. Никога преди не се бе възприемала като страхливка. Но пък и никога не бе преследвала мъж след онази ужасна случка с Брейди Пакстън. Бе много по-лесно и безопасно да остави мъжете да тичат след нея. За съжаление, след бурното начало, Трент съвсем бе забавил крачка.

— Иска ми се да намеря отнякъде един кашон от това вино за вкъщи, когато си тръгвам — отбеляза той и пъхна празната бутилка в кошницата. — Баща ти има чудесен вкус.

— Нали? — съгласи се Филомена и се подпря на лакът, докато го наблюдаваше как прибира останалото. — Обича всичко във вилата да е първокласно.

— Личи си. Добър бизнесмен е той.

— Знам — намръщи се тя. — Трент?

— Хм?

— Веднага ли искаш да се върнеш във вилата?

— Не бих казал — погледна я.

— Добре. — Филомена се усмихна. — Мислех си дали не можем да останем тук още малко. Сами сме, никой не ни чака.

— Знам. Трябваше да си донеса книгата. Чудесно място да поседи човек и да почете на спокойствие. Може пък да подремна.

— Така ли? — Тя започна да се притеснява. Не очакваше подобно нещо. — Не ми изглеждаш уморен.

— Не съм, ала понеже съм на почивка, би трябвало да спя и да чета книга под сенките, докато съм на пикник — обясни той с усмивка и се облегна на едно дърво. Зарея поглед над езерото. — Красиво място, нали?

— Израснала съм тук и го приемам като нещо естествено — призна разсеяно Филомена. — Трент?

— Ммм? — Той наблюдаваше играта на слънчевите лъчи по водата, очевидно хипнотизиран от тях.

— Мислех си за нас…

— Така ли?

— За онази нощ в Портланд — продължи упорито тя. — Беше нещо специално, нали? — Филомена притаи дъх.

— Да — отвърна тихо Трент. — Така беше.

Тя отново се осмели да си поеме дъх.

— Радвам се, че мислиш така, защото започвах да се чудя дали…

— Какво, Филомена?

Тя погледна профила му, ала не успя да разбере за какво мисли той.

— Нищо. Просто ти не каза и дума, откакто се върнахме.

— Ти също — изтъкна Трент.

Филомена се сви. Така беше. Намести се на одеялото и се примъкна към мястото, където се бе отпуснал той. Единият му крак бе сгънат и Трент го бе обхванал с ръце. Вниманието му все още бе приковано в слънчевите отблясъци по водата.

— Ето, сега казвам — отвърна настъпателно тя.

— Да, чух. — Той не помръдна. — Какво искаш да обсъдим?

Филомена усети, че търпението й бе на изчерпване. Седна и се наведе към него, а веждите й се свиха над носа.

— Не желая да обсъждам абсолютно нищо!

Трент я погледна любезно и любопитно.

— Защо тогава повдигна въпроса?

— Мислех си, че може да е добро извинение, за да те целуна — заяви разпалено тя и се хвърли в ръцете му. Той веднага я прегърна и я притисна до себе си. — Откакто се върнахме от Портланд, само ме целуваш небрежно за лека нощ. — Прегърна го през врата и привлече главата му към себе си. Целуна го с всичката страст, на която бе способна, и откри, че желанието, събудено в Портланд, все още гореше в нея.

Трент не се опита да се съпротивлява. Устните му се разтвориха под натиска на нейните и той я притисна още по-силно. Когато Филомена усети, че желанието му бе все така силно, тя си отдъхна облекчено и се сгуши до него.

Когато най-сетне прекъснаха целувката, Филомена бе останала без дъх, цялата поруменяла.

— Защо? — попита тя.

Трент се усмихна.

— Какво защо?

— Защо не ме целуна нито веднъж, откакто се върнахме от Портланд?

Едрата му ръка бавно галеше гърдата й.

— Исках сама да разбереш доколко ми имаш доверие.

— Това пък какво означава?

Той улови кичур коса и го нави на пръста си.

— Исках да докажеш сама на себе си, че не се страхуваш да бъдеш отблъсната. Не и от мен.

Филомена се напрегна в ръцете му.

— Не съм сигурна, че ми е приятно да ме манипулират по този начин.

Лицето му омекна.

— Имаше и още нещо, не изчаквах просто ти да направиш първата крачка.

— Какво? — попита подозрително тя.

— Хрумвало ли ти е някога, че може би имам нужда да ми дадеш малко сигурност след това, което се случи в Портланд?

Филомена съжали за неувереността си. В нея набъбна топло чувство.

— Трент, извинявай. Дори не бях помислила за това.

— Знам. Свикнала си ти да си таза, която е неуловима. Само че понякога мъжът също иска да разбере, че е желан.

Очите й заблестяха.

— Желая те, Трент.

— Знам, любима. Убеди ме. — Сведе глава над нея и този път целувката им бе сладка смес от желание и доверие. Когато пръстите му се плъзнаха към възела на талията, тя обви врата му и прошепна, че гори от нетърпение да се любят. — Любима, представа нямаш какво ми причиняваш — обвини я той с приглушен стон, докато я настаняваше на одеялото и се отпускаше до нея.

Пръстите й се спуснаха по ризата му към кръста. След това дланта й се плъзна още по-ниско, за да открие твърдото доказателство на желанието му.

— Уча се бързо — прошепна Филомена и разкопча катарамата на колана.

 

 

Върнаха се във вилата чак към три и половина. Хванати за ръце, Филомена и Трент минаха покрай рецепцията. Мег Кромуел вдигна поглед от работата си и се усмихна с много обич.

— Ето те и теб, Фил. Чудех се къде се скри. Да не забравиш коктейла за Шари и Джим довечера. Между другото, преди час те търсиха.

— Така ли? Кой?

— Глена Стърлинг.

Филомена се ококори.

— Банката! Сигурно от банката са се свързали с нея. — Пусна ръката на Трент, грабна телефона и започна бързо да набира.

Щом чу гласа на Глена, Филомена разбра, че новините не са добри. Сърцето й се сви.

— Нямаме късмет, Фил. Казаха, че се разрастваме прекалено бързо. Предлагат да подадем нова молба, когато разчитаме на по-широка дистрибуторска мрежа.

— Нали затова ни трябват пари, за да си осигурим по-добра дистрибуторска мрежа и така да можем да се разраснем — сопна се Филомена. — Нали това е идеята? — Забеляза, че Трент я гледа напрегнато.

— Знам, Фил. А пък аз имах толкова много идеи за новата линия. Виж, знаехме, че може да стане така. Просто ще започнем отново с някоя друга банка. Може да пробваме в някоя, за която се знае, че отпуска пари на предприемчиви жени. Ще потърся, докато ти си на почивка.

— Дали да не се върна? — попита с нежелание Филомена.

— Какъв смисъл има? Ще ми трябва известно време, за да проуча другите възможности. Нищо няма да направиш, като се върнеш по-рано. Прекарай добре на сватбата на сестра си и ще се видим в края на месеца. Това е дребна неприятност, Фил. Успявали сме да се преборим с много по-лоши неща.

— Така е. — Филомена затвори и се облегна нещастно на рецепцията. Скръсти ръце на гърдите си и мрачно се вгледа във върха на сандала си.

— Не са ли одобрили заема? — попита тихо Трент.

— Отрязали са ни.

— Може би сега е моментът да си вземете финансов консултант — предложи той.

— Може би. Въпреки че предпочитам да стисна за врата кредитния инспектор. Много разчитахме на тези пари.

— Пилетата се броят наесен, Фил — намеси се Мег, сякаш за да й покаже, че майките знаят всичко. Филомена се усмихна тъжно.

— Знам, мамо.

Трент се засмя, когато забеляза изражението й, прегърна я през раменете и я поведе към терасата.

— Послушай майка си, Филомена. Не, по-добре послушай мен.

Тя го погледна топло.

— Какъв е съветът ти?

— Пилетата се броят наесен.