Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (6)

Пета глава

Остатъкът от вечерта премина неусетно. Много скоро семейство Рийс им пожелаха лека нощ на тротоара пред ресторанта. Качиха се в колата си, помахаха им и потеглиха, а Филомена остана до Трент. Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха към мерцедеса.

— Кажи, Филомена — заговори след малко Трент, когато се настани до нея, — реши ли къде предпочиташ да останеш през нощта?

Тя усети, че се задъхва. Това не биваше да я притеснява. Единственото, което трябваше да му каже, бе да я остави в някой хотел. Изпълнена с решителност, енергично прочисти гърлото си.

— Вечерта беше чудесна, Трент. Приятелите ти много ми харесаха. Според мен е най-добре да ме заведеш…

— Първо ще отидем до моя апартамент — прекъсна я спокойно той, сякаш вече знаеше какво се кани да каже Филомена. — Можем да пийнем по нещо, докато решиш къде ще останеш тази нощ.

Тя кимна, разбрала, че е победена. Знаеше какво ще се случи, ако се прибереше с него. Въпреки това се чувстваше длъжна да се опита поне да спаси част от женската си независимост.

— Само по чаша — заяви Филомена. — След това ще ме заведеш на хотел. Ще се обадим от апартамента ти, за да проверим къде има места.

— Щом така искаш — каза небрежно Трент, очевидно напълно незаинтересован какво желаеше да направи тя.

Филомена обаче знаеше, че не е точно така. Усети напрежението у него. На пръв поглед той изглеждаше спокоен и самоуверен, докато караше мерцедеса по улиците из центъра, ала тя забеляза нетърпеливото очакване, което бе потиснал. Сега вече разбираше защо Ивлин Рийс го бе оприличила на дебнещ мъжкар, който обикаля около стадото, за да си набележи някоя женска. Едва сега Филомена осъзна, че през последните две седмици Трент я бе наблюдавал и набелязвал. Уплаши се, когато усети, че до тази вечер не бе прозряла колко сериозни бяха намеренията му. Намести се на седалката.

— Нали не се страхуваш? — попита тихо той, докато вкарваше мерцедеса си в подземния гараж на модерната жилищна сграда.

— Защо да се страхувам? — нападна го веднага тя. Не й стана приятно, че Трент толкова лесно отгатваше мислите й.

— Защото най-сетне насочи цялото си внимание към мен и разбираш, че не можеш да ме избягваш, когато поискаш. Време е да се изправиш пред мен и да ме погледнеш в очите.

— И какво точно трябва да означава това?

— През изминалите две седмици ми се налагаше да се боря както с мислите ти за бившия ти годеник, така и с всичките ти роднини. Освен това ти не ми обръщаше почти никакво внимание, защото бе прекалено заета да се превърнеш в сензацията на Галънт Лейк. Тази вечер обаче си сама, нали? Няма го семейството, за да ти послужи за удобно извинение и да се прибереш. Няма кой да се впечатли от лъскавото порше и от модните дрешки. Не предстои поредното скандално парти. Просто няма с какво да ми замажеш очите. Тази вечер сме само двамата.

— Това заплаха ли е? — попита Филомена, докато се стараеше да запази спокойствие.

Той й се усмихна, докато паркираше и изключваше мотора. Извивката на устата му й се стори неразгадаема, но осветлението на гаража разкри, че очите му бяха нащрек.

— Не, Филомена, не е никаква заплаха. Просто наблюдение. Тази вечер няма как да избягаш. Налага се да се справиш с мен, защото двамата с теб трябва да вземем някои решения за нас.

Тя вирна предизвикателно брадичка.

— Ами ако не съм готова за такива решения?

Трент я изгледа дълго, преди да й отвори вратата.

— Готова си. Просто не искаш да го признаеш. — Той слезе от колата и я заобиколи, за да отвори. — Ела, мила. Нека да се качим и там ще решим къде ще останеш тази нощ.

Филомена слезе, без да каже и дума, привлечена от неустоимия му магнетизъм, и бързо усети задоволството му. То се излъчваше с неприкрита сила от него. Бе убеден, че двете седмици, прекарани в търпеливо дебнене, най-сетне дават резултат. Докато се качаха с асансьора на двайсет и втория етаж, тя си каза, че ако не иска, не е нужно да остава. Ще си изпие питието и ще си тръгне. Ще си повика такси. Може да помоли Трент да я закара до някой хотел. В най-лошия случай щеше да тръгне пеша.

Все още се окуражаваше, когато влезе в апартамента му. Веднага я обзе любопитство и несигурността бе забравена. Това бе същото любопитство, което изпита следобед, когато влезе в кабинета му. Там всичко бе подредено, линиите изчистени, нямаше причудливи форми и украшения, което говореше, че този мъж работеше упорито и всеотдайно и не обичаше работното му място да е отрупано с неща, които да го разсейват.

— Е, и? — подкани я развеселен той, докато я наблюдаваше как минава по сивия килим. — Отговаря ли на очакванията ти? — Затвори вратата, заключи я и се облегна на нея в очакване на реакцията й.

— Мисля, че да — отвърна бавно Филомена, докато разглеждаше функционалните удобни мебели. — Да, точно това очаквах. — Стаята бе подредена така, че да създава удобство и да е приятна на един едър мъж. Мебелите й се сториха огромни, също като обзавеждането в къщата на родителите й. Кожата и дървото бяха скъпи, ала не и претрупани, модерни, но съобразени с неговия вкус.

— Сигурно тук е много по-различно от твоя апартамент — отбеляза Трент. Мина през антрето и се насочи към кухнята.

Тя го последва, обзета от огромно любопитство.

— Кажи ми, как според теб изглежда моят апартамент?

Той сви рамене, докато отваряше един от шкафовете и извади бутилка коняк.

— Ами сигурно е много по-изтънчено, модерно и елегантно. Лъскаво обзавеждане, изящни неща, които веднага хващат окото. Все неща, които сигурно ще се разпаднат, ако някой по-едър от жокей седне на тях. Едва ли е много удобно, но пък е по последната дума на модата.

Филомена се усмихна на точното му описание.

— Защо ми се струва, че не одобряваш?

Трент поклати глава.

— Няма такова нещо. Ти проявяваш силен интерес към дизайна. Съвсем логично е да се заемеш с подредбата на апартамента си. В това няма нищо лошо. — Сипа й коняк и й подаде чашата.

Тя я пое с усмивка.

— Грешиш само за едно. Мебелите ми не са неудобни. Поне за мен не са — поправи се бързо и го огледа от главата чак до кожените обувки. — Може би човек, висок и едър като теб, ще се чувства свит.

— Сигурно си напълно отчаяна, щом си правиш шеги с ръста ми. — Той отпи от коняка.

— И аз те чух да си правиш шеги с ръста ми днес следобед, докато беше с Хал Рийс.

— Какви шеги?

— Каза му, че живея под гъба в горите, май беше така.

Трент се усмихна широко, без да се притеснява.

— А, това ли? Признавам, че нещо у теб ми напомня за елфите и не говоря единствено за височината.

— Така ли?

— Да. Ти просто умееш да създаваш неприятности.

— Не съм съгласна — отвърна небрежно Филомена. — Не съм си поставила за цел да създавам неприятности. Имам по-важни неща, с които да се занимавам.

— Може и да е така, когато си в офиса на „Кромуел и Стърлинг“, ала когато тръгнеш на почивка, май нещата стават различни. Ако искаш да чуеш мнението ми, цялото ти семейство са ми благодарни, че този следобед предложих да те отведа за известно време.

Тя не успя да сдържи смеха, който напираше в гърдите й.

— Наистина ли толкова съм изнервила хората?

— Да, и освен това се наслаждаваш на всяка минута, нали?

Смехът й угасна.

— Обаждането на Глория Пакстън днес следобед не беше никак приятно — призна с въздишка Филомена. Обърна се и бавно се върна в хола.

— Аз пък се радвам, че тя се обади. — Той остана изненадан от признанието си.

Филомена се извърна през рамо.

— Така ли?

— О, да. — Протегна ръка и загаси лампите. Мек кадифен мрак обгърна стаята. — Ако Глория не се бе обадила — продължи тихо Трент, — щеше да ми бъде много по-трудно да те убедя да дойдеш с мен в Портланд.

Тя бе застанала неподвижно в сенките. Опита се да се съсредоточи в светлините на града, ширнал се под нея, но единственото, което усещаше, бе присъствието на Трент, застанал зад нея. Той се движи тихо, помисли си Филомена, бе гъвкав и изтъкан от мъжка сила. Един дебнещ мъжкар, който търси женска. А сега искаше нея.

— Ти щеше да се помъчиш да ме накараш да тръгна с теб, нали? — прошепна тя.

Трент спря точно зад нея. Дланта му се отпусна на рамото й, топла, едра и силна, и сякаш прогори тюркоазената коприна на роклята й.

— Щеше ли да ми е много трудно да те убедя да дойдеш с мен?

Филомена се поколеба и бавно се обърна към него.

— Не знам — призна честно тя.

Той внимателно пое чашата от ръката й и я остави до своята на близката масичка. След това бавно плъзна пръсти в огнената й коса.

— Сигурна ли си? — Наведе глава, докато челото му се опря в нейното. — Сигурна ли се, че не знаеш отговора, Филомена?

— Важно ли е?

— Искам да съм сигурен, че знаеш какво правиш.

Тя потръпна, докато пръстите му рисуваха малки кръгове по тила й.

— Май все върша това, което ти искаш. Не е ли достатъчно? — попита тихо Филомена.

— Не.

— Какво искаш от мен? — Усети как я обзема отчаяние.

Трент повдигна брадичката й с палци и докосна леко устните й със своите.

— Искам да те чуя как ми казваш сама, че ме желаеш. Забелязах го в очите ти, в начина, по който бягаш от мен, в целувката ти снощи. Само че искам да чуя думите. Достатъчно ясно ли се изразих Филомена?

— Да.

— Кажи ми го тогава — настоя тихо той, а пръстите му погалиха челюстта й бавно и хипнотично. Очите му бяха загубили цвета си в мрака, ала сенките не можеха да скрият блясъка на мъжкото желание в погледа му, докато я наблюдаваше.

— Желая те, Трент — изрече тя бързо, преди да успее да спре думите. Прехапа устни и й се прииска да може да върне признанието си, но вече бе прекалено късно. А и нямаше да има значение, каза си в следващия момент. Той вече бе разбрал. Само я бе накарал да каже думите, така че и двамата да са сигурни.

— Благодаря ти, Филомена. Кълна се, че няма да съжаляваш. — Покри устните й със своите, а дъхът му бе като стон на желание.

Тя усети как ръцете му пълзят надолу по раменете й, а в следващия момент Трент я прегръщаше, притискаше я до себе си, докато я целуваше бавно и замайващо. Силата и топлината му заплашваха всеки момент да я погълнат. Усети, че бе паднала в капана му не само заради силата, която се излъчваше от едрото му тяло, но и заради нещо много по-завладяващо. Не можеше да намери име за чувството, задържало я в прегръдките на Трент, ала то я накара да стане много предпазлива. За момент я обзе паника, която се опита да надделее над огъня на страстта, пламнал в нея, и Трент веднага усети.

— Нали не се страхуваш от мен? — попита той до меките й устни.

— Не. — Ноктите й се забиха в ризата му.

— Значи се страхуваш от себе си. — Това бе предизвикателство.

— Не е вярно!

— Тогава престани да се бориш и с двамата. Тази вечер ще те любя и не искам да мислиш за нищо друго, освен за това. Не искам да си мислиш как да избягаш.

Филомена отметна назад глава и го погледна. Тази вечер Трент изпълваше и сетивата, и мислите й. Всички извинения, всичко, което използваше през изминалите две седмици, за да го разсейва и да избегна този момент, изчезнаха. Тази вечер й оставаше само да се притисне до него. Не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за него.

За момент останаха загледани един в друг, а след това, с тих примирен шепот тя отпусна глава на рамото му. Трепереше, когато той вдигна ръка и я погали по косата.

Филомена така и не разбра колко време бяха останали в сенките. Разбра, че Трент нарочно забавя всичко, след като вече бе сигурен, че тя го е приела и бе признала съществуването на привличането между тях.

— Искам да свикнеш — каза тихо той, докато я прегръщаше. — Искам да опознаеш усещането да си до мен. Искам да разбереш къде си.

Филомена трепна до него и положи ръка на гърдите му. Трент мирише толкова хубаво, помисли си. Като истински мъж, много сексапилен. Тя отвори очи и впи поглед в копчетата на ризата му. Без дори да се замисли, плъзна пръсти и откопча първо едно, а след това още едно. Той си пое рязко въздух, но не каза нищо.

След като Трент не трепна и не направи нищо, Филомена стана по-дръзка. Разкопча още едно от копчетата и плъзна пръсти под ризата, за да усети космите по гърдите му.

Пръстите му се свиха неспокойно в косата й, а тя усети как той си налага да остане спокоен. Мисълта, че Трент успява да се овладее, й достави удоволствие. Отмести настрани ризата и го целуна по гърдите.

— Любима — прошепна той с дрезгав глас, изпълнен с нескрита страст. — Толкова силно те желая, че едва се сдържам. — Простена и отново сведе устни над нейните.

Филомена въздъхна дълбоко, готова да му отдаде и тялото, и мислите си. Точно това бе искала тази вечер. Беше приключила с играта на криеница, която бе започнала, може би несъзнателно, още преди две седмици. Тази вечер копнееше да изпита чувствата и страстта, която умишлено бе сдържала.

Прошепна името му, чу го как стене и усети възбуждащата ласка на езика му по устните си. Само след секунда езикът му се плъзна вътре и завладя устата й с настойчива интимност, която предвещаваше удоволствието от следващите му ласки.

Когато най-сетне Трент прекъсна дълбоката целувка, той спусна устни на рамото й. Тя затвори очи, докато Трент вкусваше кожата й с върха на езика си. Притисна се към топлото му тяло, без да забелязва колко бе едър и без да се страхува от силата му. Тази вечер тази сила бе обещание за страст, за неподозирано удоволствие. Искаше й се да го усети още по-близо, ръцете й се плъзнаха около врата му, а гърдите й се прилепиха към неговите.

— Точно такава те желаех — промълви той. — Дни наред се измъчвам и си те представям, че си до мен.

— Желая те — прошепна Филомена, неспособна да изрече друга дума. Беше замаяна от страст и желание.

— Знам, мила — отвърна доволно Трент. — Знам. — Откри копчетата отзад на роклята й и ги разкопча бавно. Само след миг тюркоазената рокля се плъзна по раменете й, падна чак до бедрата, а след това прошумоля на мека купчинка на килима. Тя я прекрачи и събу обувки. Изведнъж Филомена се почувства уязвима в ръцете му. Беше само с дантелен сутиен, чорапогащник и плитки копринени бикини. Отново зарови лице в ризата му, докато пръстите му разкопчаваха сутиена й. Когато и той падна на пода в краката му, тя не се сдържа и извика тихо от нетърпение и от страх. — Ти го желаеш, любима — прошепна Трент и спусна длани към гърдите й. — Искаш ме не по-малко, отколкото аз теб.

Филомена усети как зърната й се втвърдяват от желание под пръстите му.

— Знам — призна тя.

— Докажи го — подкани я той с усмивка. — Покажи ми колко силно ме желаеш тази вечер. — Филомена забеляза предизвикателството в усмивката му, ала искаше още нещо. Под мъжката му предизвикателност се таеше още нещо. Трент искаше да знае колко много се нуждае тя от него. Бе готова да му даде доказателството, което той искаше. Бавно, с леко разтреперани пръсти, продължи да разкопчава копчетата на ризата му. Когато приключи и с последното, рязко я дръпна и ризата падна на килима до роклята й. — Ела тук — настоя с дрезгав глас Трент. Ръцете му се спуснаха по гърба й и обхванаха закръгленото й задниче. Повдигна я с лекота, докато гърдите й се озоваха пред устата му. Пръстите й се впиха в раменете му, когато той пое едното зърно, а след това се прехвърли и на другото. Филомена изхлипа, когато Трент я спусна бавно покрай стегнатото си тяло. Космите на гърдите му подразниха зърната й, докато тя бавно се отпускаше на пода.

Вдигна поглед към него изпод полупритворени клепки.

— Май има известни предимства да си толкова висок.

Усмивката му бе кратка, секси и много игрива.

— Откога само копнея да го направя. Определено има известни предимства да си такава дребничка. Много е удобно.

— Кажи ми какви? — пожела да узнае Филомена.

— Ами например, мога да те вдигна с една ръка.

— Не съм нито толкова дребна, нито толкова лека.

— Да се обзаложим ли? — Той я прегърна с една ръка през кръста и я повдигна отново, със същата лекота. Със свободната си ръка описа кръг около едното зърно.

Тя се намръщи, но след това тихо се засмя. Вплете пръсти в косата му и се притисна още по-близо до него.

— Печелиш — изрече дрезгаво.

— Нима? — Очите му неочаквано станаха сериозни, когато я пусна. Прииска й се да го попита какво иска да каже с тези думи, ала Трент нямаше намерение да отговаря на въпросите й. Вместо това пъхна пръсти в ластика на чорапогащника й и го свали заедно с бикините й с едно рязко движение. Само след миг Филомена остана гола. Стоеше неподвижна в прегръдките му, без да откъсва очи от него. — Толкова си малка и изящна — прошепна в почуда той. — Толкова лека и нежна. — Поклати бавно глава и прокара ръце по ханша и бедрата й. — И ме накара да чакам толкова дълго.

— Не беше нарочно. Просто исках да съм сигурна — опита се да обясни притеснено тя. — И не беше чак толкова дълго. Само две седмици.

— Най-дългите две седмици през целия ми живот — увери я Трент. — Сега вече чакането свърши. — Той пристъпи към нея и я отпусна на килима. Коленичи на един крак до нея, а ръцете му бързаха да откопчаят колана.

След като Трент свали панталоните и слиповете си, Филомена остана загледана в него, наслаждавайки се на изваяното му едро тяло. Погали с ръка мускулестото му бедро. Очите й се вдигнаха към неговите.

— Никой не може да те обвини, че си с размерите на елф — прошепна с тръпнещ глас тя.

— Ще го приема за комплимент — засмя се той. След това се отпусна до нея на килима, за да проучи тялото й с длани и устни, а от време на време и със зъби. Прехвърли крак върху нейния и нежно разтвори бедрата й. Филомена имаше чувството, че е подета от огромна помитаща вълна. Вече нямаше намерение да се съпротивлява, бъдещето нямаше значение. Най-съкровеното й желание в този момент бе Трент да я докосне. Вече дори не можеше да си спомни защо се бе опитвала да стои настрани от този мъж. Притискаше го и привличаше устните му към своите. — Какво има, Филомена? — попита той. По очите му личеше, че знае отговора, докато се отпускаше до нея.

— Просто се чудех защо чаках толкова дълго — призна веднага тя. Дланите й се плъзнаха по раменете му, за да се насладят на стегнатите му мускули. Изви се към него и усети набъбналата му мъжественост до бедрото си.

— Добър въпрос. За съжаление отговорът не е толкова добър. — Трент отпусна длан на стомаха й и я спусна по-надолу. Пръстите му се спряха на малкия триъгълник между краката й, а след това се спуснаха още по-надолу. Докосването му стана нежно и много интимно. Филомена рязко си пое дъх, замаяна от приятното усещане, докато той откриваше течния огън между краката й. Тя го чу как стене от желание и потръпна. Притисна я още по-близо до себе си. — Вече няма да чакаме, нито ти, нито аз — измърмори Трент, докато разтваряше краката й още повече с ръка. Тя нямаше какво да отговори. Съмняваше се, че може да произнесе и дума в този момент. Усети го как се мести, надига се, а след това се отпуска над нея. Прегърна я, притисна я и я положи на килима. — Погледни ме, Филомена нареди той с плътния си глас, докато се нагласяваше. — Искам да гледам очите ти, когато те направя моя за пръв път.

Тя се подчини, неспособна да откъсне поглед, докато Трент се притискаше в нея. Усети стегнатия натиск между краката си и инстинктивно вдигна бедра, за да го посрещне.

— Трент…

В отговор той навлезе по-дълбоко. Пръстите му оставяха следи по кожата й. Бавно я изпълни цялата.

В този момент, когато Трент навлезе в нея, очите й се затвориха. Моментът на единението им бе разтърсващ. Цялото й тяло се стегна в отговор на нашествието. Той бе едър мъж, а опитът й с мъжете не бе достатъчен.

След тази първоначална реакция я обзе невероятна разтърсваща възбуда. Филомена никога не бе изпитвала подобно нещо. Когато отвори очи отново, Трент я наблюдаваше и дълго остана неподвижен.

— Никога досега не съм изпитвал подобно нещо. — Той бавно премести бедра, отдръпна се малко, а след това отново проникна в нея.

— И аз — успя да промълви тя, без да усеща колко силно се бе притиснала в него. — И аз не съм.

— Веднага разбрах. Личи по очите ти, усетих по тялото ти. Знаех, че ще ни е добре заедно. Знаех го още от мига, в който те видях. — Трент зарови лице в извивката на врата й и отново започна да се движи, като този път поде бавен чувствен ритъм, който разпрати тръпки на възбуда в цялото й тяло.

— О, Трент…

— Притисни се в мен, мила. Притисни се в мен и не се отдръпвай. Ще го открием заедно, обещавам. — Той бе прав. Имаше нещо в Трент Равиндър, каза си Филомена, което те караше да му се довериш. Той знаеше къде я отвежда. Водеше я и искаше да е сигурен, че тя е до него през всичкото време. Възбудата настъпваше бързо и обгърна и двамата. Филомена не бе изпитвала подобно нещо никога преди. Вече не бе младо момиче и бе достатъчно опитна, за да знае, че в живота й липсват някои неща, но се бе отдала на работата си с такова настървение, че не позволяваше на подобни мисли да я измъчват. Или може би в живота й никога не бе имало мъж, който да я накара да желае толкова силно подобна близост. Каквато и да бе причината, кулминацията на единението им я покори с неподозирана сила. — Да, любима, да. Не ме пускай. — Трент навлезе в нея за последен път и сам се отдаде на удоволствието. Дрезгавият му вик на задоволство проехтя в тъмната стая и се сля със задъханите й викове. След това двамата се отпуснаха прегърнати.

— Трент, не знаех… — Тя се опитваше да намери думите в замъгленото си съзнание. — Не съм знаела, че може да бъде така.

— Знам — отвърна нежно той и приглади дългите кичури коса настрани от лицето й. — И аз не знаех.

— Не ми ли каза, че знаеш… — Клепките й трепнаха и Филомена му се усмихна замечтано.

Трент също се усмихна.

— Казах ти, че знам, че ще ни бъде хубаво. Нямах представа обаче, че ще бъде толкова хубаво.

— А пък аз си мислех, че знаеш всичко.

— Не всичко. Не и за теб.

— Добре, че е така — каза решително тя. Сви се в ръцете му и го целуна по гърдите. — Всяка жена трябва да си има своите тайни.

Очите му станаха сериозни, докато я наблюдаваше.

— Филомена, не искам между нас да има тайни. Искам двамата да се опознаем толкова добре, че да нямаме тайни един от друг. Разбираш ли ме?

Пръстите й се прокраднаха по гърдите му, когато най-неочаквано й хрумна нещо.

— Ти искаш ли да ми кажеш тайните си?

— А ти искаш ли да ги знаеш?

Тя си пое дълбоко дъх и се реши.

— Първо, искам да ми кажеш каква е тази работа с доверието.

Той се намръщи.

— Каква работа?

— Знаеш за какво ти говоря — отвърна бавно Филомена. — Много си арогантен, когато стане дума за… Говоря за чувството ти за чест, че думата ти тежи, всичко това. Защо това означава толкова много за теб, Трент?

— Повечето хора искат останалите да ги уважават. Не виждам защо това ти се струва толкова необичайно.

Тя нежно се усмихна.

— Нали ми каза, че няма да имаме тайни, забрави ли вече? Само дето ти имаш тайни, които не желаеш да споделиш.

Той се отпусна по гръб и пъхна едната си ръка под главата. Остана загледан в тавана. Едното му коляно бе свито, докато разсеяно я галеше по косата и рамото.

— Изглежда е свързано с начина, по който съм отрасъл — призна най-сетне Трент.

— Строги ли се били родителите ти? — полюбопитства Филомена.

Той се изсмя.

— Не е това. Баща ми е починал, когато съм бил съвсем малък. Майка се омъжила повторно, преди да навърша две, и аз приемах пастрока си като истински баща.

— Той добър човек ли беше? — попита тя и се поколеба дали има право да задава тези въпроси. Очевидно темата бе болезнена за Трент.

— Поне така си мислех, докато станах на осем.

— Какво се е случило тогава?

— Бе арестуван за злоупотреби в банката, където работеше. Влезе в затвора за две години.

— Сигурно за вас с майка ти е било ужасно.

— Беше много зле, защото живеехме в малък град. Всички знаеха какво се е случило и никой не позволи двамата с майка да забравим, дори за миг. — Гласът му стана по-остър.

— Когато на някой нещо му изчезнеше от чина в училище, обикновено сочеха мен. Продавачите не ме изпускаха от поглед, когато влезех в някой магазин, уплашени, че съм наследил склонността на татко към кражбите. Когато и да се забърках в неприятности, все се намираше по някой, който да подметне: „Крушата не пада по-далече от дървото“.

— Май ми стана ясно — въздъхна мрачно Филомена.

— Когато татко излезе от затвора, нещата не се оправиха. Накрая се наложи да се преместим. На него му беше трудно да си намери работа, а още по-трудно беше да се задържи. Рано или късно някой разбираше за миналото му и на мен ми се налагаше да започна да се бия в училище или пък на паркинга, за да накарам клюкарите да замълчат.

— Сигурна съм, че си спечелил повечето от тези битки. — Сърцето й се сви заради войнственото дете, което отчаяно се бе опитвало да спаси семейната чест.

Той сви рамене.

— Дори и да побеждавах, мнението на околните си оставаше същото и не успявах да ги накарам да престанат да говорят.

— Значи си израснал, решен да компенсираш слабостите на баща си, така ли? Искал си всички да знаят, че ти си различен от него. Каквото и да се случи, на теб може да ти се има доверие и правиш всичко по силите си да си честен с хората, ала очакваш същото и от тях, в противен случай ги съсипваш, така ли?

Трент сви леко устни и се надигна на лакът, а след това я погледна замислен.

— Нещо такова.

Тя го наблюдаваше внимателно.

— Не се ли притесняваш, че понякога може да прекаляваш? Искам да кажа, че е много хубаво да си благороден и справедлив, но не всеки може да покрие стандартите ти, Трент.

— Честността, Филомена, е само в черно и бяло. Няма място за сивота.

— Възприемаш нещата, по доста краен начин.

Той сви рамене.

— Не съм краен. Просто не искам да ме имат за глупак и няма да позволя на никой да си играе с мен. Ако това за теб е крайност, лошо. Такъв съм.

Тя прехапа долната си устна замислено.

— Често ли се случва? Някой да се опитва да те подведе?

Лицето му се изкриви подигравателно.

— А ти как мислиш?

Филомена поклати глава.

— Малко вероятно е.

— Това просто доказва, че ако се отнасяш честно и справедливо към хората, те ще се отнасят към теб по същия начин.

— Съмнявам се — отвърна тя. — Това доказва, че хората се страхуват до смърт, да не би да прегрешат пред теб.

— Така или иначе, получава се — заяви доволно Трент. — Малко са тези, които ме лъжат или ме правят на глупак.

— Не се и съмнявам — съгласи се Филомена уверено.