Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (4)

Трета глава

На следващата сутрин Филомена пое с огромно удоволствие от вилата към градчето Галънт Лейк. Денят беше свеж, ясен и започваше да става много топло. Гората отстрани на пътя ухаеше чудесно на бор и ароматът нахлуваше през отворения прозорец на поршето, а автомобилът, както обикновено, когато го караше, мъркаше в ръцете й.

Най-сетне сама, мислеше си тя с усмивка. Беше тръгнала с мисия, възложена от майка й, но нямаше нищо против. Поне щеше да помогне, като вземе поръчаните покупки за сватбата на Шари. А и това бе чудесно извинение, за да се измъкне от къщи поне за малко.

На закуска изтърпя очакваната инквизиция и се справи доста успешно. Добре че закуската не бе в къщи, а, както обикновено, в трапезарията на вилата. В подобни моменти най-важното бе да се убедят, че гостите им се чувстват добре и са доволни от престоя си.

Еймъри и Трент ги нямаше. Бяха тръгнали за риба преди изгрев и в седем и половина още не се бяха върнали. Затова Шари и майка й спокойно се заеха с разпита.

— Добре ли прекара снощи? — обърна се весело Шари към по-голямата си сестра, докато си сипваше кафе. Въпреки че Шари си имаше своя къща до езерото, тя често се отбиваше да закуси в хижата.

— Беше чудесно — отвърна Филомена. Тъй като очевидно нямаше намерение да каже нищо повече, майка й побърза да се намеси.

— Трент Равиндър е много приятен мъж, нали? Един от най-приятните ни гости това лято. Толкова бързо стана част от семейството. Баща ти каза, че е чудесен партньор за риболов. И освен това бил много интересен човек.

— Интересен е. И аз мога да ти го кажа — отвърна Филомена. — Само че не съм сигурна, че мога да го нарека „приятен“.

— Не ни карай да гадаем. Мини на пикантната част — подкани я с усмивка Шари. — Опита ли се да ти се натиска снощи, когато се прибирахте? Мама каза, че сте се върнали двайсет минути след тях с татко.

Филомена се усмихна търпеливо.

— Просто Трент зави в погрешна посока. Затова се забавихме.

Шари се преви от смях.

— Не може да бъде. Направо не е за вярване.

— Кое? Че е завил в погрешна посока ли? Напротив, бих казала, че е нещо съвсем естествено. Знаеш колко много отбивки има за хълмовете. Ако не познаваш пътя, като нищо може да завиеш накъдето не трябва.

— Да, да! Не ми разправяй, че сте завили в погрешна посока, след като ти беше до него. Я стига, Фил. Ти си расла тук. Знаеш всички пътеки. Значи все пак се е опитал да те сваля, нали? — Очите на Шари танцуваха, когато се обърна към майка си. — Виждаш ли, нали ти казах. Няма защо да се притесняваш, че Фил ще направи някоя глупост с Брейди Пакстън. Трент ще я пази да не се забърква.

— Толкова приятен човек — потвърди искрено Мег Кромуел. — Знаеш ли, Фил, напоследък все се притеснявах, че ставаш прекалено придирчива по отношение на мъжете. Годините си минават, а всички статистики подчертават, че за жените на твоята възраст е значително по-трудно да си намерят съпруг.

Филомена се изсмя.

— За твое сведение, мамо, мога да се омъжа веднага щом поискам. Нямаш представа колко мъже са готови да ми предложат брак, когато разберат какви пари изкарвам. — Тя изви недоволно устни. — Вярвай ми, че приходите на „Кромуел и Стърлинг“ компенсират неблагоприятните статистики.

— Е, в случая с Трент Равиндър няма нужда да се притесняваш, че иска да се ожени за теб единствено за да се добере до парите на „Кромуел и Стърлинг“ — отвърна Мег. — „Асгард Дивелъпмънт“ му плащат едно малко състояние. Освен това той се справя доста добре в недвижимите имоти. Чичо ти Джордж казва, че Трент има невероятен усет към терените и знае как да изкарва пари. А Джордж ги разбира тези работи. Според него Трент може да купи и продаде „Кромуел и Стърлинг“ когато пожелае.

— Защо ли — обади се замислена Филомена, — това никак не ме успокоява.

— Не се прави на трудна — сряза я Шари. — Аз само искам да те предупредя. Трент те е набелязал, и когато се усетиш, ще бъде прекалено късно да избягаш. Само гледай.

Филомена едва не се задави с кафето, ала след това се засмя и с това разговорът им приключи.

Докато прехвърляше наум разговора на път към града, тя си каза, че инквизицията тази сутрин можеше да бъде много по-неприятна. Нямаше никакво съмнение, че и родителите й, и всички останали бяха покорени от Трент Равиндър. Не биваше да забравя, че те се притесняваха да не измъдри някоя глупост по отношение на Брейди Пакстън и бе ясно защо се опитват да я съберат с Трент.

Единственото, което не можеше да си обясни, бе защо новият й познат се е оставил да бъде въвлечен толкова лесно. Може би и за това си имаше обяснение след снощната сцена в колата.

Желаеше я и нямаше нищо против да го побутват към нея.

Да, нещата се връзваха, опита се да бъде обективна Филомена. Той прекарваше няколко седмици на едно откъснато от света кътче, а малкото градче наблизо бе единственото място, където да се позабавлява. Възможността за кратък флирт с дъщерята на хотелиерите бе доста интересна възможност, особено след като се оказа, че тя е на подходяща възраст, отворена и знае какво прави. За него бе просто чудесно, че собственикът на хотела и семейството му поощряваха подобна връзка и бяха готови да помогнат.

Имаше само един недостатък, поне според Филомена. Може и да беше на подходяща възраст за връзка с Трент Равиндър, но съвсем не бе убедена, че е достатъчно отворена.

Истината бе, че самочувствието и самоувереността й идваха от успеха й в бизнеса, а не от бурен любовен живот. Когато човек работеше толкова упорито като нея през последните години, не й оставаше никакво време за активни интимни връзки, дори да имаше желание.

Освен това на пътя се бе изправило още едно усложнение. Тя бе убедена, че не бе от тези, които са готови с лека ръка да се впуснат в неангажираща връзка. Май по душа си оставаше момиче от малък град или просто влагаше прекалено много чувства, когато си позволяваше да отдаде сърцето си. Независимо от причината, нямаше намерение да започва лятна авантюра нито с Трент Равиндър, нито с който и да било друг.

Замисли се какво да прави с госта на родителите си. Филомена призна пред себе си, че нямаше да се окаже лесна задача да го държи на разстояние. Това й бе повече от ясно след целувката на предната седалка на мерцедеса. Беше я принудил да приеме факта, че я привлича, както и че той самият бе привлечен от нея. А следващите няколко седмици щяха да ги прекарат заедно. Това бе доста опасен момент. Даваше си сметка, че това бе много по-опасно от всичко, което можеше да се случи с Брейди Пакстън. Зачуди се дали и близките й бяха наясно с това.

Сигурно защото имаха пълно доверие на Трент. Не ги винеше. Равиндър вдъхваше уважение и доверие у всички.

Тя паркира поршето си пред банката с една-единствена умела маневра. Знаеше, че бе събрала публика и не искаше да ги разочарова. Изскочи от колата и помаха на неколцина, познали и нея, и колата. Усмихна се вътрешно, когато забеляза как оглеждат спортната кола, а след това и красивата й бяла лятна рокля с широк пристегнат колан. Знаеше, че дрехата й стои прекрасно и й придава неповторимо очарование.

Приключи бързо с поставената й от майка й задача, натовари покупките в поршето и си каза, че все още не й се иска да се върне във вилата. Трент щеше да е там, а не бе решила как да се държи с него.

Прииска й се да изпие чаша кафе в заведението до банката. Още щом влезе, жената на средна възраст зад щанда я повика.

— Ама това наистина си ти, Фил. Някой ми каза, че тази лъскава количка отпред е твоя, а аз не можах да повярвам. Откога само не сме се виждали. Я да те видя, момиче. Страхотна рокличка си облякла. Обърни се, за да те видя и отзад.

Филомена послушно се завъртя и показа триъгълното деколте на гърба и черните копчета, които подчертаваха цепката на полата.

— Кажи какво мислиш, Мюриъл? През зимата ще включим този модел за колекцията през другото лято.

— Искаш да чуеш мнението ми ли? — засмя се жената, неспособна да повярва. — Страшно е сладка, ама аз не разбирам от мода и ти много добре знаеш. На теб обаче ти прилича. Доста си се променила. Чух, че снощи си шашнала доста хора в кънтри клуба.

Филомена се намръщи.

— Искаш да кажеш, че вече са ти докладвали какво се е случило снощи в клуба, така ли?

— Знаеш колко бързо се разнасят клюките. Освен това знам, че преди няколко дни си говорила пред момичетата в местния ученически клуб и направо си ги слисала.

— Момичетата на тази възраст лесно се впечатляват от мода и модни тенденции. — Филомена се усмихна, когато си спомни как насмешливо бяха проблеснали очите на Трент, когато във вилата се разчу за успешната й лекция. Той не бе казал и дума, ала тя знаеше какво си мисли. Още храна за местните клюкари.

Мюриъл се изкиска.

— От това, което чух, не си им давала само модни съвети, за да създадеш такъв интерес. Дала си им да разберат, че ако се захванат здраво за работа, ще постигнат твоите успехи. Не е зле младите момичета да чуят такива думи. На мен нямаше да ми се отрази никак зле, ако имаше кой да ми изнесе такава лекция на млади години. Девойките трябва да знаят, че има и по-важни неща от момчетата.

— Аз им казах мнението си за момчетата, докато им говорех за успеха — обясни Филомена.

— И това чух — намигна Мюриъл. — Не им ли каза нещо от сорта, че момчетата са като бонбоните? Ако ядеш прекалено много, ще ти се развалят зъбите.

— Надявам се да са ме разбрали — отвърна с усмивка Филомена.

— Дори и да не са, управителите на клуба много се зарадваха на дарението, което направи. Господ е свидетел, че тези пари добре ще им дойдат. Чудесно се справи с децата. Сядай сега и ми кажи какво правиш. — Мюриъл посегна към каната с кафе и седна в сепарето до младата жена. Побъбриха петнайсет-двайсет минути, докато малкото кафене започна да се пълни с посетители. Най-сетне Мюриъл се извини с огромно нежелание. — Извинявай, но май ще трябва да се връщам на работа. Ти стой да си допиеш кафето, Фил. Чух, че ще поостанеш през лятото, така че сигурно ще се видим пак.

— Не се притеснявай, ще остана известно време и ще се отбия пак.

— Добре. Поздрави майка си от мен.

— Разбира се, Мюриъл.

Мюриъл отново се върна зад щанда и Филомена стисна чашата с кафе. Отпиваше бавно, загледана замислено през прозореца към магазините по улицата, останали непроменени от времето, когато бе напуснала града. Неочаквано усети някой до себе си. С мъка потисна стенанието си и вдигна поглед.

— Здравей, Брейди.

— Здрасти, Фил. Някой ми каза, че зеленото порше навън е твое, затова реших да надникна, да не би случайно да пиеш кафе. И аз ще изпия едно с теб. — Той се настани, без да чака тя да го покани, и махна на Мюриъл да донесе и на него. — Бива си я колата, Фил. Истинско бонбонче. — Брейди се наведе напред, подпря се на масата и се усмихна.

Филомена отлично помнеше тази усмивка. Едно време й се бе струвала момчешка, интимна и много секси. Сега, след девет години, прекарани в света на бизнеса, тя веднага разпозна типичното за един продавач изражение. Устните й трепнаха весело, когато си помисли колко наивна е била на деветнайсет.

— Много я обичам.

— Добре ли прекара снощи, Фил? — попита Брейди, докато Мюриъл му сипваше кафе.

Филомена долови неодобрението в погледа на Мюриъл, докато възрастната жена си вършеше работата.

— Чудесно. Ами ти?

Той сви рамене.

— Двамата с Глория ходим в кънтри клуба почти всяка събота вече девет години. Свикнали сме.

Филомена се зачуди накъде върви разговорът.

— Приятно заведение — отбеляза небрежно тя.

— Сигурно ти се струва доста обикновено, след като си обиколила цял свят през последните години. — Погледът му стана напрегнат и любопитен. — Май много си се променила, а, Фил? Колата, дрехите и… — Брейди замахна неопределено с ръка. — Ами всичко…

Филомена знаеше, че под това „всичко“ той имаше предвид самоувереността, която й липсваше на деветнайсет. Тя се усмихна небрежно.

— Времето лети, Брейди. Бях доста заета през последните няколко години.

— И аз така разбрах. — Той се наведе още по-напред в опит да се доближи до нея. — Ти мислиш ли понякога за миналото, Фил? За нас?

— Не — отвърна весело тя.

— А пък аз мисля — отвърна натъртено Пакстън.

— Губиш си времето, Брейди.

— Не е възможно понякога да не се чудиш какво пропуснахме двамата с теб — прошепна той.

— Не ми остава много време за подобни мисли. В живота ми се случват прекалено много неща.

— А пък аз мисля непрекъснато. — Брейди сведе поглед към кафето, а след това бързо вдигна очи. — Двамата с Глория… Между нас не се получи, както си мислехме.

— Нещата невинаги стават така, както си ги мислим. Поне в моя случай се получи по-добре, отколкото си представях, че може да бъде, когато бях на деветнайсет. Жалко, че при теб е станало така, ала това е животът.

— Ти така и не се омъжи — изтъкна той, сякаш това бе доказателство за тръпката в сърцето й.

— Просто не ми остана време.

— Май доста силно ти обгорих крилете.

Филомена се усмихна.

— Истината ли искаш да чуеш, Брейди? Когато те открих в леглото с Глория, това бе най-хубавият ден в живота ми. До ден-днешен съм ви безкрайно благодарна и на двамата. Като си помисля само какво щях да пропусна, ако се бях омъжила за теб… — Тя не довърши изречението и поклати глава. — Тръпки ме побиват. Вярвай ми, Брейди, няма да мога да ти се отблагодаря достатъчно, че сложи край на годежа ни.

В очите му заблестя гняв и той стисна устни. След това заговори студено.

— Май си имала връзки с доста мъже през последните няколко години. Този тип Равиндър, да не би да се окаже поредният скалп на колана ти?

Филомена не бе сигурна, че ще успее да се сдържи и със сетни усилия си наложи да се засмее.

— Доста интересна представа. — Зачуди се какво ли би казал Равиндър за вероятността да се превърне в поредния скалп на колана й. Истината бе, че бе много по-вероятно тя да се превърне в поредния скалп на неговия колан, затова трябваше да внимава.

— Какво толкова смешно има? — попита с раздразнителен глас Брейди.

— Нищо важно. — Филомена допи кафето и посегна към чантата си. — Чао, Брейди, никак не ми се става, обаче мама ме чака. Трябва да вървя.

— Чакай, Фил. — Той положи длан на ръката й. — Искам да поговоря с теб.

— Нямаме какво да си кажем, Брейди.

— По дяволите, Фил, важно е. Става дума за бизнес.

Тя го погледна предпазливо.

— Какъв бизнес?

— Недвижими имоти. — Той се приближи още повече към нея и сниши глас. — Фил, знам, че Равиндър е дошъл, за да огледа терените по брега на езерото, за да може след това да докладва в „Асгард“.

— На мен ми каза, че не е вярно.

— А ти какво очакваш да ти каже? Да ти разправи всичко ли? Чуй ме внимателно, тук е по работа. Фил, знаеш, че можеш да направиш и на мен, и на други огромна услуга.

— Съмнявам се — отвърна небрежно тя, защото отлично знаеше накъде ще я отведе този разговор.

— И за теб ще има нещо — намекна подло Брейди. — Чувам, че си станала доста изпечена делова дама напоследък. Това би трябвало да те заинтересува. Разрастващият се бизнес винаги има нужда от допълнителен капитал. Не се опитвай да ми казваш, че твоята компания няма нужда. — Филомена дори не си направи труд да му отговори. Истината обаче беше, че Брейди бе прав. „Кромуел и Стърлинг“ усилено търсеха капитал в момента. Прецени, че бе най-добре засега той да не узнава този факт, затова замълча. — В тази работа има много пари, Фил, гарантирам ти го. Единственото, което трябва да направиш, е да използваш влиянието си върху Равиндър и да разбереш коя част от езерото го интересува. Аз разполагам с възможности и мога да предложа голяма част от терените. Имам фирма за недвижими имоти, през годините съм по-натрупал земи и само изчаквах да се появи удобен случай. Разбери какво смята да предприеме Равиндър и аз ще имам готовност да му предложа парцела, който го интересува. След това двамата с теб ще продадем земята направо на „Асгард“.

— Сигурно на тройно по-висока цена? — попита любезно тя.

— Така е в бизнеса, Фил. — Той я погледна нетърпеливо. — Това може да се окаже големия ни шанс. От тази работа ще изкараме едно малко състояние, стига да си изиграем правилно картите.

— А аз съм козът, който искаш да разиграеш, така ли?

— Виж, ти разполагаш с вътрешна информация. Равиндър се интересува от теб. Всеки глупак може да го забележи. Просто трябва да го предразположиш, да го накараш да се разприказва и да разбереш какво става. Разбери какво се кани да препоръча на „Асгард“, на теб няма да ти е трудно. Двамата с партньора ми сме готови да ти платим комисиона, стига сделката да се получи, нека да е пет процента.

— Щедростта ти ме изумява. — Филомена отново понечи да стане.

— Добре, Фил, осем процента, какво толкова? Ти сигурно вече спиш с него, нали познах?

— Не позна. — Тя с удивление разбра, че всеки миг бе готова да избухне, да загуби самообладание. Напоследък не й се случваше често, но въпреки това се случваше. Очите й станаха леденостудени, когато посрещна погледа на Брейди. — Трябва да ти кажа, че не спя с него. И не ми е приятно да ми говориш по този начин. Аз съм делова дама, не проститутка, и ако още веднъж се осмелиш да намекнеш подобно нещо, ще съобщя на целия град какво си поискал да направя. Освен това ще разкажа на Трент Равиндър, което ще съсипе всичките ти намерения. Разбрахме ли се, Брейди?

— Успокой се, Фил. Какво, по дяволите, ти стана? Ако си делова дама, значи би трябвало да знаеш, че говоря напълно разумно. Ти можеш да помогнеш на един стар приятел и сама да изкараш една хубава комисиона. Не те карам да прелъстиш оня тип. Очевидно е, че между вас двамата става нещо. Помисли си, Фил. На всяка цена си помисли.

Филомена се усмихна пресилено.

— Брейди, стари приятелю, научих за теб всичко, което ми трябваше да знам преди девет години, а най-важното бе, че на теб не може да ти се вярва. Никога не започвам сделки с хора, на които не мога да имам доверие. Сигурна съм, че ще ме разбереш. Това се нарича здрав разум. Довиждане, Брейди. Върви при жена си. Желаеше я толкова много преди девет години. — Тя се надигна от мястото си.

Той я погледна доволен.

— Все още не си го преживяла, нали Фил? Все още те боли от онова, което се случи навремето. Затова не си се омъжила, нали? Затова се разстрои толкова много. Само че сега нещата са различни. И аз съм се променил, както и ти. Вече си много по-интересна жена. Този път между нас може да излезе нещо истинско.

— Стой и чакай, щом си нямаш друга работа — заяви грубо Филомена, обърна му гръб и тръгна към вратата. Усещаше, че и Мюриъл, и клиентите я оглеждат любопитно, ала бе прекалено ядосана, за да им обърне внимание. Брейди Пакстън не се бе променил много през годините. Все още си бе влечуго. Изпита съжаление към Глория, която сигурно вече бе разбрала същото.

Тя подхвърли чантата си на седалката в поршето и се плъзна зад волана. Щом се разположи удобно в автомобила, започна да се отпуска. Не трябваше да допуска Брейди да я предизвика така. Нямаше изобщо да стигне дотам, ако той не бе повдигнал въпроса за връзката й с Трент Равиндър и не я бе помолил да го шпионира.

Тъкмо молбата да предаде Равиндър разбуни обичайното й спокойствие. Потръпна, щом си помисли как би реагирал Трент, ако знаеше какво се бе случило току-що.

Няма нужда да разлайвам кучетата, мислеше си Филомена, когато включи на скорост поршето и излезе на главния път. Трент твърдеше, че е дошъл да си почива и тя бе готова да му повярва. Какво друго можеше да каже за мъжа, който очевидно много държеше на честността и последователността? Той не би излъгал и не би махнал с лека ръка, ако някой имаше намерение да използва Филомена срещу него. Нямаше смисъл да рискува и да събуди гнева му. Сигурно бе много по-избухлив от нея.

Когато спря на паркинга пред вилата, настроението й вече бе ведро и приятно. Тя слезе от колата и започна да вади покупките, поставени на задната седалка.

— Дай да ти помогна — обади се зад нея Трент.

Филомена се изправи рязко, стресната от гласа му. Мигна и присви очи, за да го погледне, въпреки че бе заслепена от слънцето. Стори й се много едър в избелелите си джинси, карираната риза и износените ботуши. Много едър и съвсем на място сред природата. Никак не приличаше на някой от онези надути бизнесмени. По-скоро имаше вид на човек, свикнал да си изкарва прехраната на открито, с голи ръце.

— Здрасти, Трент — поздрави любезно тя и, без да мисли, отстъпи няколко крачки назад. Това бе навик, който винаги се проявяваше, когато бе близо до едри мъже. — Как мина риболовът?

— Много приятно. Винаги е приятен, когато ходя с баща ти. — Пое един от пакетите и я погледна преценяващо. — Защо го направи?

— Кое?

— Отстъпваш от мен винаги, когато се приближа.

Младата жена сви рамене и пое по пътеката към къщата на родителите си.

— Просто не обичам някой да се извисява над мен, това е.

— Особено мъжете ли? — попита любезно той и я последва по пътеката.

— Особено мъжете — съгласи се мило Филомена. — Скриват ми слънцето. Днес сигурно ще обядваме с рибата, която сте уловили.

— За останалите не знам, но ние с теб ще похапнем сандвичи с риба тон, туршия и пържени картофки.

Тя спря и се завъртя изненадана към него.

— Така ли?

— А-ха. — Трент изглеждаше много доволен. — Двамата с теб отиваме на пикник. Майка ти накара главния готвач да ни приготви храна. Откога не си ходила на пикник, Филомена?

— От цяла вечност — призна тя и продължи да го гледа неуверено. Ако отидеше на пикник, означаваше, че ще бъде сама с Трент. Определено идеята не бе блестяща.

— Успокой се — обади се тихо той, сякаш бе прочел мислите й. — Ще се опитам да не ти закривам светлината.

Филомена потръпна, щом забеляза увереността в очите му. Нямаше нужда да му показва, че се притеснява от него. Беше едновременно дразнещо и объркващо. А тя отдавна вече не беше нервна притеснителна тийнейджърка.

— Добре — отвърна замислено, — денят е чудесен за пикник, нали?

Трент се усмихна бавно и покоряващо.

— Да — отвърна той. — Така е.

 

 

Четирийсет минути по-късно Трент най-сетне одобри мястото за пикник, посочено от Филомена. Бе избрала каменистия бряг край езерото. Имаше удобни камъни, където да седнат, и сред дърветата зад тях земята бе покрита с борови иглички. Най-хубавото бе, че тук нямаше да ги безпокои никой. Трент се чудеше колко ли трудно ще бъде да положи Филомена на това легло от борови иглички.

Сигурно поне в началото щеше да се окаже непоносимо трудно, ала след като я покореше, нямаше да е невъзможно да я убеди да остане. Знаеше как да я накара да го желае. Вероятно нямаше да успее да събуди у нея същото желание, което гореше у него, но бе готов да опита. Всичко бе въпрос на време, а пред него бяха седмици.

Наблюдаваше я, докато тя разопаковаше кошницата. Червената й коса блестеше на слънчевите лъчи, които се промъкваха сред клоните. Беше се преобула в джинси и светлосиня риза с мъжка кройка, която подчертаваше женствеността й.

Той трескаво си представяше как обхваща стегнатото й задниче с длани и я повдига, за да почувства заоблените й меки гърди. Образите горяха в ума му и Трент усети как джинсите му отесняват под кръста. Тялото му вече реагираше на фантазията.

Той сподави ругатнята и се облегна на един от камъните. Въздействието на Филомена върху него понякога го поставяше в доста неловко положение. Не знаеше дали да се чувства облекчен, или да не обръща внимание.

— Как беше в града? — попита небрежно Трент. Вече бе решил, че пикникът ще протече в непринудена дружелюбна атмосфера. Снощи се бе убедил във физическото привличане помежду им. В продължение на няколко минути, докато бяха на предната седалка на мерцедеса, тя се бе разтопила и ръцете му. Сега вече бе сигурен, че Филомена ще откликне на ласките му, когато моментът настъпеше, и затова можеше да забави темпото.

— Добре. Ходих да взема покупките, които майка беше поръчала.

— Татко ти каза, че караш поршето така, сякаш тренираш за рали „Индианаполис 500“. Май и аз ще се съглася с него.

Филомена се изкиска.

— И ти ли се притесняваш? Горкият Трент. Каква беля си докара до главата. Да се притесняваш за всичко, от дрехите, та чак до начина ми на шофиране. Ще побелееш без време.

— Сега вече разбирам защо Еймъри се притеснява за теб.

Тя отхапа огромна хапка от сандвича си и задъвка енергично.

— Родителите ми винаги са се притеснявали за мен. Докато бях в гимназията се притесняваха, че не излизам достатъчно. Шари е почти две години по-малка от мен, а не спря да ходи по срещи, откакто баща ми започна да я пуска и й разреши да закъснява. Аз или си стоях вкъщи, или ходех да гледам деца. Шари бе мажоретка. Мен не ме включиха в нито един отбор. След това, през първата година в колежа, започнах да излизам с Брейди и те изпаднаха в паника.

— Не го ли харесваха?

— Мислеха, че просто се възползва от мен и си убива времето — отвърна спокойно Филомена. — И не само те. Всички се чудеха какво е намерил Брейди у мен. Това, сам разбираш как се отрази на самочувствието ми. Когато се оказа, че са били прави за Брейди, близките ми отново се разтревожиха. Знаеха какво унижение съм преживяла. През есента се върнах в колежа и те си отдъхнаха, докато не се записах в програмата за изящни изкуства, вместо в някой по-полезен курс. Когато преди три години двете с Глена открихме фирмата, мама и татко отново ги обзе паника. Сигурни бяха, че ще се проваля, защото нямах никаква представа от бизнес. Само че не се сещаха, че се уча много бързо. — Очите й се смееха. — Да продължавам ли?

— Струва ми се, че картинката ми е ясна. И сега си се върнала в града и създаваш нови грижи на семейството.

— Има толкова много нови неща, за които да се притесняват. Не само дали няма да предизвикам някой скандал с Брейди. Мама е нервна, защото вече съм на двайсет и осем и не съм се оженила. Доколкото разбирам, чете прекалено много статистики. Когато й обяснявам, че бракът не ме интересува особено, тя започва да нервничи.

— Наистина ли? Не те ли интересува бракът? — Тази новина го разтревожи. Филомена бе толкова независима. Радваше се, че не се бе омъжила за Пакстън още на деветнайсет, ала не можеше да преглътне, че все още отхвърля брака.

— Честно казано, имам по-важни неща, с които да се занимавам.

— Какви например?

— Делови въпроси. — Тя го погледна. — Наистина ли ти се слуша?

— Разбира се. — Каза си, че трябва да научи за нея колкото бе възможно повече. — Аз самият съм бизнесмен, нали не си забравила?

— Когато си в тези дрехи, лесно забравям.

— Не бива да позволяваш една страна от живота ти да управлява останалите — отвърна сериозно той. — Напоследък научих този урок.

— Затова ли си почиваш това лято? Опитваш се да постигнеш хармония в живота си ли?

Колкото и да бе неочаквано, Филомена го бе разбрала. Очите им се срещнаха.

— Как позна?

— Не знам — призна тя. — Най-големите играчи в бизнеса не си позволяват по шест седмици почивка. Напрежението е прекалено голямо. Освен ако не си тук, за да търсиш подходящ терен за „Асгард“, иначе тази ваканция е малко прекалена. Не, просто ми хрумна, че си тук, ами, за да потърсиш нещо. Нещо лично.

— Ти си умна жена, Филомена. Права си. Търся нещо. Вече съм на трийсет и шест години и има неща, които ми липсват. Дошъл съм, за да преосмисля приоритетите си и да реша какво всъщност искам.

Очите й го гледаха топло и с много разбиране.

— Ти си умен и смел. Не всеки би проявил смелостта да преосмисли живота си и да вземе такова важно решение. За повечето хора е по-лесно да се оставят течението да ги носи.

— Имам чувството, че изживявам криза на средната възраст.

Тя поклати глава.

— Не, тук не става дума за криза. Не и когато ти контролираш положението.

Трент започна да се чувства неловко. Беше я довел тук, за да научи повече неща за нея. Вместо това Филомена се ровичкаше в душата му като опитен психолог. Време бе да промени това съотношение на силите.

— Разкажи ми защо бизнесът е по-важен за теб от брака?

Тя се разсмя.

— Това е едно най-обикновено делово решение. Двете с партньорката ми сме решили да разширим бизнеса. Мислим да открием няколко наши магазина, вместо да продаваме в големите универсални вериги. Така ще можем да си позволим по-гъвкав подход. — В гласа й се отрази част от ентусиазма за предстоящия проект. — Освен това обмисляме да разработим и спортна линия за по-едри жени, за онези, които са от другата страна на барикадата. Дизайнерите и на тях не обръщат достатъчно внимание и те имат същите проблеми като дребните.

Той кимна и деловият му усет веднага заработи.

— Откъде ще вземете капитал за подобно разширение?

— Това е част от проблема — призна Филомена. — Двете с Глена се занимаваме тъкмо с това в момента. Подали сме молба за заем в банката, която ни финансира преди три години. Едно време ни оказаха голяма подкрепа и ми се струва, че и този път ще ни подадат ръка.

— Може би не трябва да се захващате и с двата проекта наведнъж — предложи Трент. — Да отворите свои магазини е доста скъпо начинание, както и да пуснете нова линия облекла. Изберете едното, с което ще ви бъде по-лесно да се справите, и отложете другото, поне за известно време.

Тя го прониза с поглед.

— Ти не си експерт в модния бизнес.

— Не съм, но съм експерт в основни положения като опасностите, които крие прекомерното разширение на бизнеса, и трудностите при откриването на финансови източници. Може би двете с партньорката ти трябва да се обърнете към финансов консултант, който да оцени ситуацията, преди фирмата ви да започне да потъва. Познавам добър специалист в Сиатъл, казва се Хендъл. Именно по разширяването на бизнеса, точно каквото ви трябва на вас. Той е наясно с критичните моменти при разрастването. Много компании са се провалили на този етап от развитието си.

— Ако ми потрябва съветът ти — отвърна сухо Филомена, — ще те попитам лично.

— Съмнявам се, че ще го направиш. Сигурно си решила, че не съм достатъчно квалифициран, само защото съм прекалено едър.

Тя остана загледана в него няколко минути и избухна в смях.

Трент започна да се отпуска. Всичко щеше да бъде наред, каза си той. Можеше да се справи с нея. Филомена бе истинско предизвикателство, но той умееше да се справя с предизвикателствата. Трябваше му само време.

Време и възможности.

Това лято щеше да има време, ала възможностите започваха да го тревожат. Нямаше да е лесно да въвлече Филомена Кромуел в любовна връзка, докато цялото й семейство и голяма част от жителите на града ги наблюдаваха с неприкрит интерес. Тя пък бе прекалено обсебена от представлението, което даваше за местните хора. Забавляваше се неимоверно, защото вече бе едра риба в сравнение с обикновените провинциалисти. Нямаше да е лесно да я разсее дотолкова, че да му падне в ръцете.

Наблюдаваше я как яде туршия и си каза, че все някак ще успее да я вкара в леглото си. Трябваше да намери начин да преодолее предпазливостта й, да проникне под фасадата на изисканост и спокойствие. Но най-много искаше да я научи, че може да му има доверие. Само че за тази цел трябваше да привлече вниманието й.

Благодарение на наученото снощи, докато я бе държал в прегръдките си, Трент имаше чувството, че най-бързият начин да постигне намисленото бе като разбуди страстта й, която тя упорито сдържаше в себе си.

Възможности, каза си отново той. Точно от това имаше нужда. Бе работил в света на бизнеса достатъчно дълго, за да знае, че понякога човек трябва сам да създаде възможностите си. Остави разговора да се изплъзне в друга посока, докато обмисляше въпроса.

Два часа след като бяха тръгнали от вилата, Трент и Филомена се върнаха. Минаха по просторната поляна към терасата пред къщата на родителите й, където Еймъри, Мег и Шари седяха с чаши леден чай в ръце. Трент тъкмо бе решил, че следобедът бе преминал успешно и се поздравяваше за умелия начин, по който се бе държал с Филомена, когато най-сетне забеляза напрежението, обхванало тройката на терасата.

Изглежда и Филомена забеляза същото.

— Здрасти, какво има? И тримата изглеждате така, сякаш току-що сте разбрали, че предстои разрушително земетресение — отбеляза весело тя.

Еймъри погледна Трент, а след това насочи очи към дъщеря си.

— Не е чак толкова сериозно, само дето ти успя да пораздрусаш Мег и Шари, както и доста съседи.

Филомена изви вежди.

— Ами? И как съм успяла да го постигна?

Мег Кромуел въздъхна.

— Знам, че всичко това са празни приказки, ала ти сама знаеш колко бързо се разнасят клюките. Чухме, че тази сутрин си се видяла с Брейди Пакстън в града. Пили сте заедно кафе при Мюриъл. А след като ние сме разбрали, значи знаят и всички други в Галънт Лейк, включително и Глория.

Трент усети, че доброто му намерение да остави време на Филомена се изпарява много бързо. Ето това е резултатът, когато даваш на една жена прекалено много време, особено жена, склонна към авантюри, която само чака момента, за да си уреди някои стари сметки.

— Очевидно не си върша работата както трябва — отбеляза хладно той.

Филомена се завъртя побесняла към него.

— Това пък какво трябва да означава? — попита тя с глас, който не предвещаваше нищо добро.