Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (3)

Втора глава

До края на вечерта Филомена се постара да се държи много внимателно. Бе забелязала, че Трент е застанал нащрек като голяма котка, излязла на лов, и я дебнеше да стъпи накриво. Забавляваше я мисълта какво ли си въобразява той, че може да промени, ако тя реши да направи някоя щуротия.

Държа се мило и любезно с всички хора, които се спряха край масата им, за да поздравят Шари и Джим и за да я видят. Побъбри със стари познати и съученици. Повечето така и не успяха да прикрият удивлението си. Очевидно Брейди Пакстън не беше единственият, който не можеше да се начуди какво бе станало с предишната Филомена Кромуел.

Не се случи нищо вълнуващо, докато Глория и Брейди Пакстън не станаха от масата си и не се отправиха към семейство Кромуел. Дори отдалече личеше, че идеята да се отбият не е била на Глория. За пръв път след завръщането си Филомена щеше да се срещне с бившия си годеник и съпругата му. Тя чу как сестра й си пое рязко дъх, щом забеляза, че семейство Пакстън се бяха отправили към тях. След това Джим се пресегна и погали ръката на годеницата си, за да я успокои. Мег Кромуел погледна предупредително Филомена. Еймъри също насочи очи към дъщеря си. Леля Агнес и чичо Джордж имаха същото изражение като на Четвърти юли, преди да започнат фойерверките.

Трент не помръдна, но вдигна чашата си с бира и се усмихна втренчено на Филомена.

Тя едва се сдържа да не се изсмее на глас. Прииска й се да успокои всички да не се притесняват, че последното, което иска, е Брейди Пакстън, ала след това си помисли, че не си струва да си разваля удоволствието. Както близките й, така и половината от гостите на заведението тръпнеха в очакване и нетърпение да бъдат пометени от предстоящата сцена.

Вместо да успокои силно притеснените си роднини, Филомена използва момента, за да огледа Брейди Пакстън. Нямаше съмнение, че преди девет години бе била пълна глупачка. Дори не успя да си спомни какво бе видяла в него. Докато го наблюдаваше, разбра, че не изпитва нищо, освен съжаление, че бе пропиляла първата си година в колежа, за да плаче за него и да се измъчва.

В гимназията Брейди играеше футбол, но сега бе напълнял и имаше шкембе. Очевидно прекарваше прекалено много време зад бюрото и не се отбиваше достатъчно често във фитнеса, каза си тя. Излишните килограми не бяха много и не пречеха всеки да забележи приятния му външен вид.

Сините му очи си бяха все така открито приканващи към флирт, а светлокестенявата коса дори не бе оредяла. Сакото му стоеше добре и повечето жени веднага биха признали, че е хубав мъж, ала на Филомена й се стори прекалено мекушав и безинтересен. Преди да навърши двайсет не го бе забелязала, но сега вече разбра какво му липсваше на Брейди. В този човек не се забелязваше задълбоченост, сила на характера, предизвикваща респект, нито пък нещо подсказваше, че бе способен на силни емоции, ако се наложеше.

И в този момент тя си призна, че точно това бяха качествата, които бе забелязала още от самото начало у Трент Равиндър. Той притежаваше стоманена твърдост, която не съществуваше у Пакстън. Бе го разбрала инстинктивно, напълно бе убедена, макар и да не бе в състояние да обясни защо, че макар и понякога Равиндър да бе арогантен, настойчив и упорит като муле, той бе твърд като скала, когато се налагаше.

Добре че не се нуждаеше от подобна скала в живота си, каза си Филомена.

— Добър вечер, Еймъри, Мег… — Брейди Пакстън поздрави любезно всички, докато обикаляше масата. Еймъри го запозна с Равиндър и обясни, че Трент ще остане във вилата през цялото лято. Двамата мъже си кимнаха студено и отсечено. Очите на Брейди непрекъснато отскачаха към Филомена, отправила му най-очарователната си усмивка. — Много ми е приятно да те видя отново, Фил. Мина толкова време.

Забелязала враждебността в очите на Глория, Филомена прехвърли няколко възможни отговора и най-сетне се спря на най-отсечения.

— Нали! Времето лети, когато човек се забавлява. Как вървят застраховките? — Брейди бе постъпил на работа в застрахователната компания, собственост на бащата на Глория, скоро след като двамата с Глория се бяха оженили. Името на агенцията бързо бе променено от „Застрахователна компания Халси“ на „Застрахователна компания Халси — Пакстън“. По онова време за Брейди това бе най-значимата стъпка в живота му.

Брейди кимна доволно.

— Не мога да се оплача. Чуваме, че и ти се справяш успешно, Фил. Оказа се добра делова дама, а?

Намеси се и Глория.

— Да, Фил, чухме, че си в света на модата. Много пътувания, ревюта, непрекъснато насам-натам. Кой да предположи, че имаш талант точно в тази насока?

Филомена й отправи покоряваща усмивка.

— В гимназията определено не показвах забележителен усет, нали? Това бе, защото не бях научила основните принципи в дизайна. Винаги съм харесвала хубавите тъкани и изискаността. Като момиче просто не ги разбирах и не бях наясно как най-добре да ги приложа към жена с моите размери.

Глория се вкисна при този добронамерен отговор.

— Така беше, ти се занимаваше с мода за ниски жени, нали? Аз нямам подобен проблем.

— Точно така. Фирмата ми твори за дребни жени — отвърна Филомена и си спомни как едно време завиждаше на съвършеното тяло на високата метър и седемдесет Глория. — Официално размерите са за жени под един и петдесет и пет. Има милиони жени, които не са достатъчно висок и стандартните размери не им отиват.

— Знам — отвърна с ледено презрение Глория. — Горките нещастници. Те направо потъват в дрехите, колкото и да плащат за тях. Ръкавите са прекалено дълги, талията е по-ниско, дължината е ужасна. Сигурно е много неприятно.

Филомена забеляза с крайчеца на окото си как Шари прехапва устни. Едно време Филомена изглеждаше точно така и всички го знаеха. Нещата ставаха още по-зле, защото бе доста закръглена. Знаеше, че сестра й се кани да скочи в нейна защита, въпреки че това щеше да предизвика скандал, а пък семейството искрено се надяваше да го избегне. Филомена ритна сестра си под масата, за да я предупреди. Това бе тайният им сигнал още от едно време. Шари се намръщи, ала преглътна забележката.

— Това е просто въпрос на пропорции, Глория, сигурна съм, че го знаеш — каза небрежно Филомена, решена да смекчи нещата. Нямаше причина да се кара с Глория Пакстън. Дори я съжаляваше. — Правилната кройка е най-важна.

— Виждам, че твоите дрехи доста са те променили — отбеляза хладно Глория. Намекът бе повече от очевиден. Глория подчертаваше, че успехът и новата изтънченост на Филомена се дължат единствено на дрехите й.

Очите на Филомена затанцуваха, когато си помисли за дългогодишната упорита работа, напрежението и притесненията около парите. Дрехите бяха най-малкото, което се бе променило в живота й. Смехът й избликна, топъл и искрен. Тя вдигна чашата вино.

— Благодаря ти, че забеляза, Глория. Разбирам, че съм се променила през изминалите няколко години. Извадих късмет, нали? Дори не искам да мисля какъв ужас щеше да бъде, ако се бях омъжила и установила тук, когато бях на деветнайсет. На тази възраст човек лесно допуска грешки, нали? — Усмихна се широко. — Само си помисли на какво щях да приличам, ако бях останала тук, в Галънт Лейк. Никаква изтънченост, никакво порше, никакви пътувания, никакви забавления. Една жена понякога има нужда от време, за да се осъзнае.

На масата се възцари мълчание, когато всички осъзнаха, че намекът бе насочен към Глория, допуснала грешка на деветнайсет години. Глория поаленя.

Шари и майка й се опитаха да поведат разговор в напразен опит да отклонят вниманието от неловкото спречкване, а Еймъри се покашля и погледна многозначително Брейди.

— Я ми кажи, май застраховката за пожар изтича, нали, Брейди? Напомни ми кога трябва да внеса парите. В моя бизнес не мога да си позволя да остана без застраховка.

— Ще ти оправя застраховката, Еймъри — обеща разсеяно Брейди. Май беше забелязал враждебното поведение на съпругата си. Отново насочи вниманието си към Трент. — Как е отпуската край езерото, Равиндър?

Трент се усмихна многозначително към Филомена.

— Мисля, че няма да скучая.

Филомена веднага усети студенината в думите му и разбра ясния му намек пред останалите, най-напред пред бившия й годеник, че тя бе само негова. Не й стана приятно, но в момента не можеше да направи нищо. Брейди се намръщи.

— Чух, че работите за „Асгард Дивелъпмънт“.

— Точно така.

— През последните две години направиха доста курорти в Аризона и на Хаваите.

— Изграждането на хотелски комплекси и курортни селища е специалността на „Асгард“. — Гласът на Трент звучеше съвсем естествено.

Брейди си наложи да му отправи най-чаровната си делова усмивка.

— Чува се, че от „Асгард“ са ви изпратили да огледате терените тук.

— Така ли? Нали знаете какво казват за клюкарите? — отбеляза небрежно Трент.

— А вие нали знаете какво казват за огъня и пушека? — отвърна нагло Брейди.

Трент го погледна.

— На ваше място нямаше да си губя времето да търся огън. Не и в този случай. Тук съм на почивка, не по работа.

Брейди се изкиска и вдигна длан.

— Не казвайте нищо повече. Всичко ми е ясно. Във вашия бизнес човек трябва да внимава какво говори. Ако обаче имате нужда от човек, който да ви запознае с областта, обадете ми се. Тук съм роден и отрасъл, имам много връзки. Познавам важните играчи в нашия край. И аз съм се занимавал с недвижими имоти. Имам добър усет към всичко наоколо.

— Благодаря ви — отвърна сериозно и любезно Трент. — Ще имам предвид предложението ви.

Брейди се обърна отново към Филомена.

— Слушай, сладурче, докато си тук, трябва на всяка цена да се видим. Да си спомним за едно време. Имаме да си поговорим за толкова много неща. Казвала ли си на Трент, че двамата с теб едно време бяхме сгодени? — Зад него Глория се цупеше все повече и повече.

Филомена тъкмо се канеше да обясни, че няма за какво да говори с Брейди, когато се намеси Трент и тя така и не успя да произнесе и дума.

— Боя се, че Филомена ще бъде много заета, докато е тук. Да, спомена ми за годежа ви. Както тя сама изтъкна, на деветнайсет е лесно човек да допусне грешка. Сега обаче знае какво прави. Двамата с нея открихме много общи неща.

— А-ха — отвърна Брейди, без да се притеснява. По лицето му премина хитро изражение. — Такава ли била работата, а? — Той намигна игриво на Филомена. — Забравила си какво е това скука, май?

— Точно така. — Тя погледна мрачно Трент. — Понякога се случва човек да се дразни от разни неща, ала отдавна съм забравила какво е това скука.

Трент се усмихна арогантно.

— Целта ми е да доставям удоволствие.

Филомена стисна зъби и му отправи сладка усмивка.

— Въпросът е колко добре се целиш?

— С практиката човек се усъвършенства. Довечера, като те прибера, ще се постарая да продължа с практиката. Сигурен съм, че в най-скоро време ще достигна самото съвършенство.

Леля Агнес едва не се задави в опитите да потисне смеха си. Филомена усети как се изчервява, когато всички на масата последваха примера на леля й и се заляха от смях. Брейди Пакстън се постара да се усмихне, но се получи някаква кисела гримаса. Глория не спираше да гледа лошо Филомена. Семейство Пакстън се извиниха и си тръгнаха, съпроводени от смеха около масата на семейство Кромуел.

Младата дизайнерка се задоволи да отправи на Трент хладен възмутен поглед. Този тип изглежда щеше да се окаже костелив орех. Да, ама в тази игра трябваше да участват двама. Усмихна му се хладно, ала предизвикателно.

— Сигурна съм, че квалификацията ти е чудесна, когато разработваш някой курорт за милиони долари, Трент, но ми се струва, че си се заел с нещо, което е извън сферата на уменията ти. Не ми се ще да захапеш повече, отколкото можеш да преглътнеш.

Той й се усмихна.

— Не се притеснявай за мен, Филомена. Преценката ми е винаги добра.

Леля Агнес вдигна към него безмълвен тост с мартинито.

— Слушай го какво ти казва, момиче. Преценката е важно нещо за един мъж. Типове като Брейди Пакстън не знаят какво е това. Знам какво говоря. Това момче, Пакстън, го учех в шести клас. Знаех си, че допускаш грешка още в деня, когато обявихте годежа. Двама с Джордж ти казахме, помниш ли? Радвам се, че сложи край на тази работа.

— Стига, Агнес — прекъсна я Джордж. — Няма нужда да ровим в миналото.

— Правилно — заяви спокойно Мег и погледна Филомена в очите. — Всичко това е минало. Сигурна съм, че Филомена няма намерение да повтаря стари грешки, нали Фил?

— Кой, аз?

Шари погледна внимателно сестра си.

— Филомена трябва да е съвсем полудяла, за да поиска Брейди да се върне при нея, въпреки че не можете да я вините, ако се опита да си отмъсти, докато е тук. Искам да кажа, че изобщо няма да е трудно. То е ясно, че на Брейди вече му потекоха лигите. А горката Глория е лесна мишена.

— То си е фасулска работа — заяви Трент. — Тъкмо затова Филомена няма изобщо да се занимава с отмъщение. Ще бъде прекалено лесно, а на нея подобно нещо не й е необходимо.

Тя се облегна назад на стола и завъртя в ръка чашата с вино. Този тип започваше да я дразни.

— Ти как разбра какво ми е необходимо, Трент?

Еймъри се изкашля високо.

— Вече става късно. Утре сутринта трябва да ставаме рано, ако искаме да хванем нещо, Трент. Мег, Агнес, Джордж, време е да ставаме. Шари и Джим сигурно ще поостанат, за да танцуват, но останалите трябва да се наспим, за да изглеждаме добре на сутринта.

Филомена се разсмя, когато баща й се разпореди така категорично.

— Май се опитваш да ме свалиш от сцената, татко. Успокой се. Прекарвам добре. Ще остана още малко с Шари и Джим, стига те да нямат нищо против.

— Разбира се, че нямаме нищо против — отвърна галантно Джим Девор. — Ние ще те закараме, Фил.

Трент вече бе скочил.

— Еймъри е прав. Ние трябва да вървим, а това включва и потенциалното шило на компанията. Хайде, Филомена. Ще те закарам до вилата.

— Много благодаря, но ще ти откажа. — Тя не помръдна от мястото си, когато останалите станаха. — Предпочитам да потанцувам още малко.

— Така ли? — Трент постави длан на рамото й, докато Филомена мирно седеше на стола си. — И с кого смяташ да танцуваш?

— Не си ли забелязал, че заведението е пълно тази вечер? — Тя махна с ръка. — Сигурна съм, че все някой с моя ръст ще ме забележи. Какво ще кажеш за Дерек Оувъртън, Шари? Той не беше ли към един и шейсет и пет? Идеален е за мен. Още ли е в града?

Шари се усмихна.

— Боя се, че не е. Дерек обяви пред всички, че е гей, стана адвокат и преди няколко години се премести в Портланд.

— Е, все ще се сетя за някой друг. — Филомена помаха с пръсти към Трент. — Тръгвай, Трент. Чувствам се чудесно. Напоследък доста добре успявам да се погрижа за себе си, нищо че близките ми не са съвсем убедени.

В отговор Трент постави и двете си едри длани на раменете й. Повдигна я на крака, сякаш бе парцалена кукла.

— Аз обаче не мога да се похваля със същото. Малко се притеснявам да не се загубя в тъмното, докато се връщам към вилата. Трябва ми навигатор. Кажи на всички „лека нощ“, Филомена.

Тя забеляза, че роднините й я наблюдават внимателно, както и някои други в заведението, зяпнали ги с открито любопитство, затова прецени, че бе най-уместно да се предаде, без да създава проблеми. Нямаше никакво намерение да прави сцена, с която да постави в неловко положение близките си.

— Лека нощ, Шари, Джим. Забавлявайте се добре. Искаше ми се и аз да се позабавлявам. — Филомена забеляза, че сестра й и Джим едва сдържат усмивките си, докато тя си тръгваше.

— Не се опитвай да се правиш на толкова нещастна и онеправдана — посъветва я Трент, докато я водеше към изхода. Еймъри водеше останалите през множеството. — Просто нищо няма да излезе. Тази вечер няма да събудиш съчувствие у никого. И без това се позабавлява царски и изтормози всички, нали?

— Наистина не разбирам защо всички тук са решили, че съм дошла, за да създавам неприятности — оплака се Филомена. — Дошла съм, защото имам нужда от напълно заслужена ваканция и заради сватбата на сестра ми. Това е всичко.

— А-ха. И плуваш през тези води като неуловима и гъвкава хищна риба, която си придава вид на безобидна и безпомощна.

— Аз наистина съм безобидна и безпомощна.

— Как ли пък не. Забелязах блясъка в очите ти, когато семейство Пакстън приближиха към масата.

— Нали сам каза, че отмъщението е фасулска работа, когато става въпрос за тези двамата? Прав беше. А ако си честен, не можеш да не признаеш, че се държах безупречно тази вечер.

Трент изви устни на една страна.

— Добре, признавам, че съумя да устоиш на изкушението, което ти беше на пътя. Нито флиртува с Пакстън, нито се държа неприятно със съпругата му, въпреки че в един момент беше на ръба.

— Предизвикаха ме.

— Така е. — Той отвори стъклените врати и я изведе в кадифения мрак на лятната нощ, спуснала се над Орегон. — И в същото време не мога да се начудя докъде ли щяха да стигнат нещата, ако не бяхме наблизо, за да ти дръпнем юздите.

— Доникъде нямаше да стигнат. — Филомена помаха на баща си, който тъкмо бе подал ръка на майка й, за да се качи в колата. — Ако заложех стръв на Пакстън, много скоро нещата щяха да станат и досадни, и отегчителни. А аз не обичам да се отегчавам.

— Ще се постарая да не те отегчавам, Филомена — обеща спокойно Трент, докато отваряше вратата на сивия си мерцедес и я настани на предната седалка. Побърза да затвори вратата и не й даде възможност да му отговори.

Тя му отправи вбесен поглед през предното стъкло, докато той заобикаляше колата, за да седне зад волана, ала когато се настани, лошото й настроение вече бе отминало. Изведнъж усети как автомобилът се стесни, когато Трент седна. Наистина бе едър мъж. Несъзнателно се сви в своята половина и си сложи предпазния колан. Забеляза, че той свали небрежно скъпото си сако и го метна на задната седалка.

— Да знаеш, че цялата тази работа е много смешна.

Трент запали мотора и прехвърли ръка през облегалката на седалката й, докато излизаше на заден ход. Той умело изкара мерцедеса от паркинга.

— На теб ти се струва много весело. Ако си смятала, че ще бъде весело и забавно да се върнеш в родния си град и да демонстрираш на всички колко много си се променила, защо не се сети да го направиш по-рано?

Филомена сви рамене.

— Просто не съм имала възможност. Не съм постигнала успех с ходене на почивки. Това ми е първата истинска почивка от цяла вечност насам. Обикновено гледам да отдъхна, когато ми се отвори възможност през уикенда, и мога с чиста съвест да призная, че има много по-интересни места от Галънт Лейк. И твоят бизнес е доста напрегнат. Знаеш как е.

— Знам — отвърна Трент неочаквано сговорчиво. Подкара колата по тесния път покрай езерото към вилата. — Понякога човек трябва да намали темпото и да си каже, че има и други важни неща. Нали не си забравила, че и аз съм дошъл тук, за да си почина?

— Брейди Пакстън мисли друго.

— Изобщо не ме интересува какво мисли Брейди Пакстън. Интересува ме единствено твоето мнение.

— Така ли? — Тя го погледна с крайчеца на окото си. Стори й се строг и самоуверен, докато го наблюдаваше в сумрака. Това не я учуди. Беше й направило впечатление, че през повечето време изражението му бе сурово и самоуверено, освен в редките моменти, когато се усмихваше. — Не разбирам защо те интересува мнението ми, Трент.

— Наистина ли не разбираш?

Филомена кимна.

— Наистина. Знам, че тази вечер ми беше кавалер, за да направиш услуга на семейството ми, но всичко спира дотук — до едната услуга. Защо изобщо те интересува какво мисля аз по въпроса?

— След като ми задаваш този въпрос, значи не си научила много през изминалите години. Може би трябва да обсъдим този пропуск в образованието ти.

Преди тя да успее да отговори, той неочаквано намали и отби по тесен страничен път, който водеше към брега на езерото.

Филомена изпъна гръб, а любопитството й и желанието да започне да се заяжда с Трент бързо се стопиха, изместени от някакво необяснимо напрежение.

— Къде отиваме, Трент?

— Вчера сутринта двамата с баща ти ловихме риба. — Той намали още повече, заради неравностите по пътя. Тесните коловози се виеха към брега през гъсто избуяли борове и елхи.

Тя си каза, че би трябвало твърдо и решително да възрази още преди да стигнат на брега. Бе почти сигурна, че ако му се развика, Трент ще обърне колата. Все пак бе приятел на семейството й. Беше очевидно, че баща й го харесва и му имаше пълно доверие, а Трент, на свой ред се отнасяше към Еймъри с огромно уважение. Мъж като него никога не би злоупотребил с чуждото доверие. Ако Филомена поискаше да се прибере незабавно, той щеше да се съобрази с желанието й, в това съмнение нямаше.

Не му каза нищо, защото бе убедена, че Трент щеше да я послуша, ако го помолеше. Сигурно просто искаше да я целуне, но това не бе кой знае какво събитие. Щеше да се справи безпроблемно.

Тя се отпусна на седалката, докато той паркираше мерцедеса си край езерото. Трент загаси мотора и свали прозореца. Шепотът на вятъра сред върховете на дърветата се сниши и се промъкна при тях. Луната блестеше нежно по повърхността на тъмното езеро. В далечината намигаше по някоя светлина и разкриваше къде бе сгушена къща или издаваше преминаването на кола по брега. Сградите обаче бяха пръснати далече една от друга. В този момент Филомена усети колко бяха сами двамата.

Той освободи предпазния си колан, обърна се леко и отпусна ръка на волана, а след това се облегна на вратата. Трент определено запълваше своята половина от колата, помисли си тя. Също така забеляза блясъка в очите му.

— Вчера рано сутринта хванахме доста риба — започна той. — Езерото беше като огледало и се виждаше всяка вълничка от рибите. Изпитвам същото чувство, докато те наблюдавам. Знаеше ли, че е така? На пръв поглед имаш гладка лъскава повърхност, която се разплисква, щом те завладеят чувства. Смехът искри в очите ти и трепка по устните ти също както вълните в езерото. По същия начин се забелязва и раздразнението, и симпатията, и приятелството, и гневът.

— Да не би да ме доведе, за да ми кажеш колко е лесно човек да разбере какво изпитвам?

— Не. — Трент се пресегна и освободи и нейния предпазен колан. — Доведох те, за да проверя дали и страстта ти въздейства по същия начин, като останалите чувства. Искам да разбера дали ще усетя вълните.

Филомена се напрегна, когато усети, че той я прегръща и притиска мекото й тяло към стегнатите си мускули. Усети колко бе разпален и вдъхна лекият аромат на сапун и афтършейв, а типичната му мъжка миризма заплашваше да покори всичките й сетива.

— Значи си правиш опити с мен, така ли? — попита тя.

— Наречи го както искаш. — Трент я погледна в очите и ръката му се плъзна през косата й, а след това се спусна към триъгълното деколте на гърба й.

Филомена потръпна, когато топлите му пръсти докоснаха голата й кожа.

— Не забравяй, че не си единственият, който може да си прави опити.

Той проследи гръбнака й със заобления си пръст.

— Ще споделя резултатите с теб, ако обещаеш да споделиш с мен твоите открития.

Тя се разкъсваше между дълбоко чувствено любопитство и прилив на неувереност. Не се страхуваше от Трент, ала положението малко я плашеше. Не бе позволила да се случи нищо между тях през последните две седмици. Сега вече не бе в състояние да вземе решение. Не ставаше въпрос за някакъв шеговит експеримент и Филомена знаеше, че бе така. Усети, че бе нервна, но също така си даде сметка, че той бе забелязал състоянието й.

Вече бе прекалено късно, за да се отдръпне. Осъзна, че бе попаднала в капан, ала силните му ръце я успокояваха. Протегна пръсти и се подпря на широките му рамене. Вдигна поглед, за да открие истината в очите му, но устните му се спуснаха над нейните и тя не успя да разбере нищо.

Лакираните й в коралово нокти се впиха в бялата му риза и почувстваха мускулите му, докато се отдаваше на новите усещания, породени от първата им целувка. Защо ли, мислеше си замаяна Филомена, не бе каквото очакваше. Същевременно не можеше да каже ясно какво бе очаквала.

Може би очакваше Трент да бъде по-неуверен, по-сдържан. Дори си мислеше, че ще се поколебае, поне отначало. Трябваше да се сети, че той не би се държал така.

Защо не предвиди, че този мъж винаги действа целенасочено, дръзко и неотстъпчиво. Как стана така, че жарката му властна ласка я изненада толкова много. Та Трент не бе от мъжете, които вършат нещо наполовина или се колебаят, преди да пристъпят напред. Особено в момент като този.

Целувката му бе завладяваща, опияняваща и замая Филомена, дръзка и настоятелна в опита си да усети отклика й. Тя разтвори устни по своя воля и се притисна с желание в него. Усети настойчивия му език и потръпна.

Той изстена от обзелото го желание, разгоряло се в гърдите му. Ръката му се плъзгаше по голите й рамене.

— Сигурен бях — прошепна Трент до устните й. — Знаех си, че ще усетя вълните у теб.

— Трент…

Пръстите му се бяха плъзнали под тънката рокля на раменете. С бързо умело движение той я подръпна напред и смъкна малките ръкави до китките й, а строгото на пръв поглед деколте се смъкна почти до кръста й.

Филомена изхлипа от ужас. Всичко се случваше прекалено бързо и тя бе останала почти гола и много уязвима пред погледа му, преди да бе взела своето решение. Опита се да се отдръпне, ала откри, че не можеше да помръдне, защото ръцете й бяха неподвижни заради смъкнатата рокля. Очите й се разшириха и веднага се отправиха към него.

— Спокойно, мила. Знаеш, че няма да те нараня. — Трент я стисна за китките и освободи ръцете й. Очите му пълзяха по голите й гърди и тъкмо преди да освободи китките й, той сведе глава и целуна леко едното настръхнало зърно.

Нова тръпка, породена от желание, разтърси Филомена. Веднага след това усети как я обладава нервно напрежение.

— Трент, това стигна прекалено далече — започна тя с тих гърлен глас, който знаеше, че издава истинските й чувства и усещания.

— Просто исках да те докосна.

Гласът му бе натежал от желание, но Филомена усети, че той се владее. Беше в сигурни ръце. Имаше чувството, че върви по опънато над пропаст въже. Когато пръстите му обгърнаха малките й заоблени гърди и преминаха по зърната, тя простена.

В следващия момент ръцете й бяха свободни, ала вместо да го отблъсне и да се облече, Филомена се притисна към него. Зарови сгорещеното си лице на рамото му и затвори очи, разтърсена от нова тръпка.

— Знаех, че ще бъде така — прошепна с дрезгав глас Трент. — Сигурен бях, още откакто пристигна преди две седмици. Всеки път, когато те погледнех, копнеех да те докосна, защото знаех как ще бъде. Сам не знам как издържах толкова дълго.

— О, Трент…

— Шшш. Отпусни се и остави всичко да се случи. Знаеш, че то ще се случи.

— Няма да е тази вечер.

— Ако не тази вечер, значи някоя друга вечер. Може и сега.

Тя отчаяно се опита да се пребори с настойчивостта в гласа му. Представи си как родителите й тайно поглеждат към часовника, за да разберат колко време му е трябвало на Трент да прибере дъщеря им.

— Близките ми. Видяха, че тръгваме веднага след тях. Ако не се приберем скоро, те ще се сетят…

— Какво ще се сетят? Че сме спрели някъде по пътя ли? И защо си мислиш, че това ще ги изненада? Те много добре знаят, че във вилата няма начин да останем насаме. Ще проявят разбиране. — Едрите му ръце не спираха да я милват и се наслаждаваха на всяка нейна извивка.

— Трент, няма да позволя на всички да си мислят, че съм ти позволила да ме прелъстиш още първия път, когато сме излезли заедно!

— А теб толкова ли те интересува какво си мислят те? — Пръстите му се прокрадваха по талията й и се спускаха все по-надолу, докато най-сетне спряха на извивката на бедрата й. Стисна я леко. — Вече си на двайсет и осем и показа ясно на всички, че си голямо момиче. Можеш да правиш каквото пожелаеш.

— Именно — успя да промълви Филомена и се опита отчаяно да върне здравия си разум. — В момента ми се иска да не давам повод на познати и близки да ме оглеждат любопитно, когато седна да закусвам утре сутринта. Двамата с теб почти не се познаваме и нямам никакво намерение да ти позволя да ме прелъстиш на предната седалка на колата.

— А какво ще кажеш за задната? — Той лекичко захапа ухото й, скрито под водопада гъста червена коса. — Господи, колко изкусително миришеш.

— Трент, престани. — Тя вече усещаше промяната у него. В гласа му бе доловила нотка на добродушно примирение и знаеше, че тази вечер той няма повече да настоява.

— Просто отлагаш неизбежното, сигурен съм, че и ти го знаеш — промълви тихо Трент, когато я пусна и й помогна да си облече роклята.

— Не знам нищо подобно — сопна му се Филомена, докато си оправяше дрехата. — Наистина не знам. Не съм се върнала вкъщи за бърза свалка с някой от гостите в хотела на мама и татко.

— Има ли някой в Сиатъл?

— Има много „някой“ в Сиатъл.

— И нито един по-специален, нали?

Тя закопча предпазния си колан бързо и рязко.

— Защо ми се струва, че това не ти влиза в работата? Отведи ме вкъщи, Трент. Стана късно.

— Наистина ли го искаш?

— Наистина.

Той завъртя ключа и подкара безмълвно към главния път. Заговори отново едва когато спряха на паркинга пред вилата.

— Прав бях — каза Трент с огромно задоволство.

— И за какво си бил прав? — погледна го подозрително Филомена.

— Усетих страстта у теб със същата лекота, с която усещам вълните в езерото на зазоряване. Беше чудесно, кралице на елфите, нищо че ще ме оставиш тръпнещ от желание и няма да мога да мигна цялата нощ.

Тя слезе от колата и забърза към къщата на родителите си, разположена непосредствено зад вилата.

Докато бързаше по стълбите, Филомена си каза, че вечерта не бе чак толкова весела и приятна, колкото бе очаквала.